Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.01.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, в закрито съдебно заседание
на шести януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
2.СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Петя Георгиева ч.гр.дело № 15269
по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
С жалба с рег.№ 097212 от 25.09.2019 г. по
регистратура на ЧСИ с рег. № 841 на КЧСИ и район на действие СГС, длъжникът Б.А.К.
обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по
изп.дело № 20178410401697 с постановление от 05.09.2019 г. Излагат се доводи, че обжалваният отказ е
незаконосъобразен, тъй като са налице основания за прекратяване на
изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК, взискателят
„Т.С.“ЕАД не е подал писмени възражения.
Съдебният изпълнител излага мотиви по
чл.436, ал.3 от ГПК, че жалбата е неоснователна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе
съобрази от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
законовоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник
по изпълнителното дело, имаща правен интерес от обжалване срещу валидно и подлежащо
на обжалване действие съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от приложеното копие от изпълнително дело, същото
е образувано по молба от 27.02.2017 г. от „Т.С.“ ЕАД, възоснова на изпълнителен
лист, издаден по гр.дело № 19195 по описа за 2012 г. на СРС, III
ГО, 80 състав на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК за принудително удовлетворяване на парични вземания. С молбата си
взискателят е поискал на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ съдебния изпълнител да
проучи цялостното имуществено състояние на длъжника, да извърши справки и
набави необходими документи, както ида определи начина на изпълнението. В
резултат по делото са поискани и са постъпили справка от НОИ за трудовите
договори на длъжника, удостоверение от НАП за наличие и липса на данъчни задължения.
С разпореждане от 27.02.2017 г. и запорни съобщения от 15.03.2017 г. е наложен
запор на вземания по банкови сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД и
„Сосиете Женерал Експресбанк„ АД. С разпореждане на ЧСИ от 08.03.2019 г. е
насрочен опис на движими вещи на длъжника, находящи се в гр.София, ж.к.“******насрочен
за 10.05.2019 г., което съставлява действие по насочване на изпълнението,
което води до прекъсване на погасителната давност, като от датата на
изпращането му тече нов давностен срок. Длъжникът е бил
уведомен за насрочения опис с призовка с обратна разписка, връчена на
28.03.2019 г.
С молба с вх. №049415 от
19.06.2019 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство, на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като от последното изпълнително действие запор на
вземания били изминали повече от две години без да са били поискани и извършени
изпълнителни действия. ЧСИ е постановил отказ да прекрати производството,
съобщен на длъжника на 16.09.2019 г., лично.
При
тези данни и като съобрази доводите в жалбата, съдът прие следното:Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК е
предоставена процесуална възможност на длъжника да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното
производство. Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното
производство са изрично уредени в разпоредбата на чл.433, ал.1 и ал.2 от ГПК. С
молбата си за прекратяване на изпълнителното производство, длъжникът се е
позовал на това, че в продължение на две години взискателят
не е поискал и не са предприети изпълнителни действия по насочване на
изпълнението към вземания на длъжника. В тези случаи разпоредбата на чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство се прекратява на
изпълнителното производство ex lege. Прекратяването поради т.нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ) Такива изпълнителни действия представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Предпоставка за прекратяването на изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е в двугодишен срок взискателят да не е
поискал (респ.възложил на ЧСИ) извършването на изпълнително действие, като тук
следва да се имат предвид същинските изпълнителни действия, насочени към
удовлетворяване на вземането му. В случая този срок не е изтекъл и не е
осъществено основанието за прекратяване на изпълнителното дело, посочено в
цитираната разпоредба. По настоящето дело се установи, че са поискани и ЧСИ е
предприел изпълнителни действия по опис и оценка на движими вещи в двугодишен
срок след последното изпълнително действие по налагане на запор на вземания. Следователно
не е налице бездействие в продължение на предвидения в закона двугодишен срок
по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, с което да се осъществява фактическия състав на
посочената разпоредба и конкретното основание за прекратяване на производството
по делото.
С оглед изложеното, обжалваните действия на съдебния изпълнител са законосъобразни и следва подадената жалба да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата с рег.№ 097212 от 25.09.2019 г. по регистратура на ЧСИ с рег. № 841 на КЧСИ и район на действие СГС от Б.А.К. с ЕГН ********** против постановен на 05.09.2019 г. отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по изп.дело № 20178410401697 по описа на ЧСИ Н. М. с рег. № 841 на КЧСИ и район на действие СГС, на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.