№ 143
гр. Силистра, 10.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на десети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20233400500058 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
срещу разпореждане № 39/17.01.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 579/2023г.
на РС – Тутракан, с което съдът е отхвърлил изцяло заявлението с вх.№
5481/22.12.2022 на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – цесионер, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против И. А. И. с ЕГН
********** за следните суми: 384,14 лева главница, 32,74 лева
възнаградителна лихва (30.04.2021-31.12.2021), обезщетение за забава 72,43
лева (01.05.2021- 21.12.2021), законна лихва от подаване на заявлението,
дължими по договор за кредит № 2323123, сключен с "Кредисимо" ЕАД, и
договор с „Ай тръст“ ЕООД – цедент, за предоставяне на поръчителство.
Преди да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съдебен
състав с нарочно разпореждане указал на заявителя да представи всички
договори във връзка с договор 2323123/17.12.2020 - приложения към
заявлението, вкл. СЕФ, подписани от посочените в тях лица, или ако се
твърди, че са сключени по ЗПФУР - да представят доказателство за
съгласието на длъжника за сключването на договорите за кредит и за
поръчителство/ обясни по какъв начин длъжникът се е идентифицирал пред
кредитора и поръчителя; посочи по какъв начин е усвоена главницата по
кредита от длъжника и в какъв размер; посочи изрично дали са извършвани
някакви погасителни плащания по заема, ако да - да представи справка за тях;
представи заявлението на длъжника за кандидатстване за кредит, в което да е
посочил, че ще представи обезпечение; обясни включени ли са разходите за
поръчителя от по 40.54 лева на месец в ГПР от 21,95%; обясни в каква връзка
са Ай тръст ЕООД и Кредисимо АД, извън договора за поръчителство, и по-
точно не е ли Кредисимо едноличен собственик на капитала на Ай тръст
ЕООД, а ако е така - как точно се разпределя финансовия риск от
1
предоставянето на поръчителство от дъщерното дружество, след като
икономическият риск остава за него, а оттам и за кредитора, и не
представлява ли всъщност този договор за поръчителство скрито
възнаграждение за кредитора, при което то със сигурност да е трябвало да се
включи в общите разходи по кредита, оттам в ГПР, ако не е сторено; даде
становище за неравноправност на договора за кредит и за поръчителство;
даде становище за противоречието на клаузата за револвираща лихва и
поточно относно неограничените периоди на револвиране с чл. 33, ал. 2 ЗПК.
даде разяснение дали претендираната възнаградителна лихва е формирана
при приложение на начина указан в общите условия за револвираща лихва и
неограниченост на периодите.
Заявителят не представил изисканото уточнение, като в писмена молба
цитирал актове на различни съдилища без ясна връзка с указанията.
Във връзка с това заповедният съд отхвърлил заявлението изцяло на
основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК - неотстраняване на нередовностите на
заявлението в указания срок. Подробно мотивирал значението на всяко от
изисканите пояснения. Посочил, че според калкулатора, който ползва съдът,
разходите за поръчителя, който е свързано лице с кредитодателя, не са
включени в ГПР и така е заобиколена забраната по чл. 19, ал. 3 от ЗПК.
Отделно - част от клаузите на двата договора са неравноправни и дал пример
за последното.
Жалбоподателят счита, че съдът неоснователно е отхвърлил
заявлението, депозирано от дружеството - заявител, тъй като подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение чл. 410 от ГПК отговаря на
изискванията на чл. чл.127. ал. 1 и ал. 3 от ГПК и чл.128. т. 1 и т. 2 от ГПК.
Съгласно цитирани актове на различни съдилища, за редовността на
заявлението за издаване на заповед заизпълнение по чл. 410 от ГПК и за
достатъчната индивидуализация на вземането не е необходимо заявителят да
посочва какъв е размерът на отпуснатия кредит, кога сумата по кредита е
усвоена от длъжника и т.н., както е приел първоинстанционният съд. Освен
това в разрез с разпоредбите на закона, вменяващи задължение на заявителя
да представи договор, в случай че е сключен с потребител, и
кореспондиращото на съда задължение да се запознае със същия,
първоинстанционният съд е счел, че от представените към заявлението
доказателства липсва яснота за начина на сключване на договора.
Моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се постанови
издаване на заповед за изпълнение относно всички заявени вземания.
За да се произнесе, Силистренският окръжен съд съобрази следното:
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но
неоснователна.
На първо място, в т. 14 или друга част от заявлението изобщо не е
посочено, че процесните Договори за кредит № 2323123, сключен с
"Кредисимо" ЕАД, и договор с „Ай тръст“ ЕООД – цедент, за предоставяне
на поръчителство, са сключени при спазване на изискванията на ЗПК,
ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, нито е уточнено, че процесният договор за кредит е
2
сключен във формата на електронен документ чрез размяна на електронни
волеизявления. Това изключва възможността на заявителя да допълва
заявлението си с новите уточнения в тази връзка, посочени в жалбата и
въззивният съд поначало не следва да ги съобразява.
Дори да се приеме, че въпреки липсата на изпълнение на дадените
указания по т.1 и т.2 от Разпореждане № 982/23.12.2022 г., нередовност на
сезирането няма, то остават повдигнатите от съда въпроси за предвиденото
възнаграждение по договора за поръчителство. Той е сключен със свързано,
по смисъла на §1 от ДР на ТЗ, лице на заемодателя „Кредисимо“ ЕАД, тъй
като “Кредисимо” ЕАД е едноличен собственик на капитала на “Ай Тръст”
ЕООД, и поръчителят е предварително одобрен и заложен като такъв, при
избиране на опция за обезпечаване на договора за кредит.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Следователно, възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство следва да бъде включено в ГПР по договора за потребителски
кредит, тъй като представлява косвен разход по кредита. В процесния случай
това не е сторено – както е посочила първата инстанция, като тези
констатации не са оспорени от жалбоподателя. Това означава, че посочения
размер на ГПР в договора за потребителски кредит не е определен правилно.
Горното обосновава извода, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК да се посочи действителния ГПР по договора за потребителски кредит,
поради което на основание чл.22, ал.2 от ЗПК следва да се приеме, че
договорът е недействителен, а потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита /чл.23 от ЗПК/.
Жалбоподателят не е изпълнил указанията по т.3 от Разпореждане №
982/23.12.2022г., поради което съдът няма как да уважи заявлението дори за
част от главницата.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че частната жалба е
неоснователна, а атакуваното със същата разпореждане – правилно, поради
което следва да се потвърди изцяло.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 39/17.01.2023 г., постановено по
ч.гр.д. № 579/2023г. на РС – Тутракан.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4