Р
Е Ш Е Н И Е
№
261134 / 10.11.2021г.
гр.
Перник, 10.11.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Капка Станчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 05612 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,
подадена от К.М.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с която се иска ответника
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8 000.00 /осем хиляди лева,
00ст./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки
и страдания, ведно със законната лихва, считано от 06.01.2020г. Претендират се
и разноски.
В
исковата молба се сочи, че на 06.01.2020г., около 16.00 часа, ищецът се придвижвал
по ул. „******“ и ул. „* ********“ в гр. Перник., където живеел. На ъгъла между
жилищния блок и будка, на която продавали дрехи, бил нападнат от няколко
безнадзорни кучета, едно от които го захапало отзад под лявата подбедрица.
Ищецът посочва, че претърпял силни болки от ухапването и получил силен отток,
придружен със силни болки. Предвид възрастта си, изпитва страх от усложнения, а
и получил страхова невроза. Ищецът твърди, че се страхува да излиза спокойно
навън, особено когато има кучета
наблизо. От деня на инцидента, всяко негово придвижване било свързано със
страх, а при лай на кучета се разтреперва и търси други хора около себе си.
Загубил и спокойния си сън. Ищецът намира, че претърпените неимуществени вледи
биха били справедливо обезщетени със сумата от 8000 лева.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез
процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който излага
становище за неоснователност на предявените искови претенции. Твърди, че от приложената
към исковата молба медицинска документация не се установява причинна връзка
между нараняването на ищеца и безстопанствени кучета. На следващо място намира,
че не се установяват трайни белези, нарушения при движението, нарушения в
нерви, мускули, кости и др., които да са предизвикали такива болки и страдания,
че да бъдат репарирани в претендирания размер от 8 000 лева.
На
следващо място ответника сочи, че не се сочат факти и обстоятелства, които да
водят до ангажиране на отговорността на Община Перник на посоченото в исковата
молба основание, т. к. не се ангажират доказателства относно квалифицирането на
кучето, причинило уврежданията, като безстопанствено. Сочи, че съгласно ЗЗЖ,
Община Перник е длъжна да полага грижи за безстопанствените животни, но в
настоящия случай не е установява на каква база животното е определено като
„безстопанствено“. Твърди, че в настоящия случай е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, доколкото непосредствено след инцидента ищеца не е
предприел действия по изолиране на кучето, сигнализиране в Община Перник или в
районната ветеринаромедицинска служба, което от една страна да доведе до
индивидуализиране на животното, а от друга – да обезпечи реално и валидно
доказване на квалификацията „безстопанствено“ куче.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Районен съд- Перник е
сезиран осъдителен иск с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД. Когато вредоносните последици настъпват от действие или
бездействие на лице, на което е възложено да извършва определена работа, то
правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД
във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние
(действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да упражняват надзора
и грижите за безстопанствените кучета. Когато при изпълнение на така
възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД.
В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3
от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963
г. на Пленума на ВС.
Отговорността на лицата,
които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите,
не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се
позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление
№ 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД
за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди.
За да възникне притезателното право на увредения от
нападение от безстопанствено куче срещу Община - Перник за обезвреждане на
неимуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на
възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на
вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез
неговото виновно и противоправно поведение и 2) виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа от Община -
Перник чрез своето действие или бездействие.
Не е спорно правнорелевантното обстоятелство, че на 06.01.2020
г. на посоченото в исковата молба време и място, ищецът е бил нападнат от куче,
в резултат на което са настъпили травматични увреждания. Посочените факти се
изясняват безпротиворечиво от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, сред които и изслушаната съдебно-медицинска експертиза.
Спорното между страните обстоятелство е дали кучето,
нападнало ищеца, е безстопанствено, съответно – дали ответникът е материално
легитимиран по настоящата претенция.
В показанията си, разпитания по делото
свидетел С.С.С. заявява, че не си спомня точния ден, но си спомня, че заедно
със ищеца са се движили по ул. „******“ към магазин „Джулиана“, когато след
едно заведение („кафе“), до блока изскочило куче и захапало ищеца по крака.
Ищецът вдигнал панталона си, който бил скъсан, и установили, че от крака на
ищеца тече кръв. От разпита на свидетеля се установява още, че кучето е било
високо около 50 см., кафяво, като свидетелят не забелязал дали същото да има
ушна марка. Установява се, че кучето се е движело само, без да има човек с
него, нямало е каишка на врата, било едро и здраво куче – „улично превъзходно“.
Свидетеля сочи още, че след инцидента се е видял отново с ищеца и от него
узнал, че са му били инжекция против тетанус и е бил превързан. Свидетеля
посочва, че ищецът е бил много уплашен.
От изслушаната съдебно-медицинска
експертиза се установи, че при процесния индидент, ищецът е получил две
охлузвания по задно-вътрешната повърхност на лява подбедрица, съответно с
размери 4/0,5см и 2/0,5см., което увреждане му е причинило болки и страдания.
Установи се, че през периода на лечение, ищеца е търпял болки и страдания за
период от около 3 седмици, като първите 10 дни болките са били с по-голям
интензитет. От заключението на обсъжданата експертиза се установява още, че по
крака на ищеца е останал белег от разкъсноконтузната рана, с неправилна форма и
размери 3/1 см. на нивото на кожата.
При тези данни, съдът намира, че ответникът е материално
легитимиран по предявените искове. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 40, ал. 1
и ал. 2 ЗЗЖ
общинските съвети приемат програми за овладяване популацията на
безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им, като
кметовете на общини организират изпълнението на тези програми и ежегодно внасят
отчет за тяхното изпълнение пред изпълнителния директор на Българската агенция
по безопасност на храните. В ЗЗЖ са предвидени редица задължения на общинските
органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено
целта на закона е подобни кучета да не са на свобода в населените места, тъй
като са заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на това законът
предписва, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички
безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването,
ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях
приюти (чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ).
Следователно, основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в
приюти – арг. чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ,
като само по изключение се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са
взети - чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ.
Ако е било проявено агресивно поведение от безстопанствени кучета, то тогава се
касае до грешна преценка на общинските органи да върнат кучетата по местата, от
които са взети, вместо да ги настанят в приюти. Следователно, надзорът и
грижите по отношение на безстопанствените кучета са възложени на общините чрез
техния изпълнителен орган – кмета.
При съвкупната преценка на ангажираните
доказателства, съдът намира, че кучето, нападнало и ухапало ищеца е било
безстопанствено, доколкото не се събраха каквито и да било данни, че същото е собственост на конкретно физическо лице,
като животно-компаньон съгласно чл. 33 и сл. ЗЗЖ
Съдът
намира, че дори Общината да е въвела в известна степен мерки за надзор върху
безстопанствените кучета, намиращи се на нейна територия, те не са приложени
адекватно и не са били достатъчни, като по улиците на гр. Перник са останали
агресивни кучета, които нападат хора, причинявайки телесни увреждания и
психически стрес. В процесния случай не е положена дължимата грижа за
изпълнение предписанията на закона и в този смисъл е налице противоправно
поведение.
Следователно,
доказано е виновното неизпълнение на нормативно установеното задължение Община
Перник чрез своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване на хора
по улиците на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради което
е установен фактическият състав, обуславящ възникването на
обезпечитално-гаранционната отговорност на ответната община за противоправното
бездействие на нейни служители – по реда на чл. 49 ЗЗД.
По
размера:
Тъй
като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД
– по справедливост от съда. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС са определени критериите за понятието “справедливост”.
Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението
За обезщетение на така понесените
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания и психически
травми, съдът приема за достатъчна сумата от 4 000 лева.
От изслушаната съдебно-медицинска
експертиза се установи, че при процесния индидент, ищецът е получил две
охлузвания по задно-вътрешната повърхност на лява подбедрица, което увреждане
му е причинило болки и страдания. Установи се, че през периода на лечение,
ищеца е търпял болки и страдания за период от около 3 седмици, като първите 10
дни болките са били с по-голям интензитет. Установи се и, че по крака на ищеца
е останал белег от разкъсноконтузната рана, с неправилна форма и размери 3/1 см.
на нивото на кожата.
При определяне на гориня размер съдът
съобрази установеното от изслушаната съдебно-психиатрична експертиза, а именно:
че към настоящия момент ищецът страда от разстройство на адаптацията, като
най-малко два месеца след преживяната психотравма при ухапването му от
безпризорно куче е страдал от посттравматично стресово разстройство, които
психични заболявания са в пряка връзка с преживения инцидент. От обсъжданата
експертиза се установява, че разстройството на адаптацията се изразява в тревожност,
емоционална лабилност, нарушения на съня и апетита, силно изразен и устойчив
във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като преживяването е все още свързано
с остатъчни признаци на паника – треперене, изпотяване и пресъхване на устата. Изяснява
се, че постравматичното стресово разстройство и разстройството в адаптацията
може да трае от няколко месеца до няколко години, в зависимост от
индивидуалните адаптивни и възстановителни способности на психиката на ищеца и от липсата или наличието на
евентуални нови психотравмиращи ситуации от подобно естество, като за този
период качеството на живот ще бъде влошено, с тенденция към постепенно
подобряване. Съдът съобрази и напредналата възраст на ищеца, която предполага
необходимост от спокоен и лишен от стрес ежедневен живот, което, предвид
настъпилия инцидент, ще липсва у ищеца за един некратък период от време.
Преживения уплах и стрес от страна на
ищеца се установиха и от разпита на свидетеля С.С.С., който е станал очевидец
на нападението над ищеца
Съобразявайки
релевантните факти и обстоятелства, съдът намира, че чрез посоченото
обезщетяване в размер на 4 000 лева, ищеца ще получи парично удовлетворение, с
което да компенсира отрицателните и неприятни емоции, свързани с инцидента.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените
исковите претенции за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди са основателни до размера от 4000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на непозволеното увреждане – 06.01.2020г. (арг. чл.
84 ал. 3 ЗЗД) до окончателното изплащане на сумата.
По
разноските:
И двете
страни са поискали присъждане на направените по делото разноски, поради което
такива се дължат и на двете страни, съобразно отхвърлената и уважена част от
исковите претенции.
Ищецът е
доказал и претендира разноски в общ размер на 820,00 лева, от които: 300,00
лева за адвокатско възнаграждение,
320,00 лева – държавна такса и 200,00 лева – възнаграждение на вещи лица.
Съобразно с уважената част от иска, на същия следва да бъде присъдена сумата от
410, 00 лева.
Ответникът
е претендира разноски в размер на 200.00 лв., от които, съобразно с
отхвърлената част от иска, следва да му бъде присъдена сумата от 100.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното,
Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община - Перник, представлявана от
кмета Станислав Иванов Владимиров, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. “ Св.
Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* ДА
ЗАПЛАТИ на К.М.Г., с ЕГН: **********,
с адрес: *** 000 /четири
хиляди лева, 00ст./,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и уплаха, причинени от ухапване от
безстопанствено куче, настъпило на 06.01.2020г., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на увреждането – 06.01.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 4000 лева до пълния предявен размер от 8000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Община - Перник, представлявана от кмета Станислав Иванов
Владимиров, със седалище и адрес гр. Перник, пл. “ Св. Иван Рилски” № 1а, с
Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ на К.М.Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
от 410,00 лева, представляваща
направени по делото разноски, изчислени съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА К.М.Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Община - Перник, представлявана от
кмета Станислав Иванов Владимиров, със седалище и адрес гр. Перник, пл. “ Св.
Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* сумата от 100,00
лева, представляваща направени по делото разноски, изчислени съобразно с отхвърлената
част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: