О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ …. 04.07.2019 г. гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА
ЗАГОРА XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на четвърти юли две
хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова
гр. д. № 6259 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът, след като констатира, че предявените искове са
допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата и
изтичане на срока по чл.131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на страните проекта за
доклад по същото.
Следва да бъдат приети като допустими, относими и
необходими писмени доказателства
по делото приложените към исковата молба и отговора документи.
По искането на особеният
представител по реда на чл. 183 ГПК съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание след изслушване на становището на ищеца.
Следва страните да бъдат напътени към доброволно
уреждане на спора.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание
на 24.09.2019 год., от 14,30 часа,
за която дата да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за
ДОКЛАД, както следва:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД,
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК, във вр. с
чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД и с правно основание по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД твърди, че се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И.Е.И. по ч.гр.д. №2356/2018г. по
описа на РС – Стара Загора. Същата била връчена на ответника И.Е.И. при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2
от ГПК, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящите искове
за установяване на вземанията по
заповедта.
Обстоятелствата,
на които основава вземанията си, са следните:
Бил
подписан договор за паричен заем
№ 5355310 от 08.05.2017 г. между „Вива Кредит” ООД, като заемодател и
ответника И.Е.И., като заемател, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. Вземанията по този договор за заем били
прехвърлени от „Вива Кредит“ ООД на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016
г. и Приложение № 1 към него от
01.02.2018 г.
Съгласно
сключения договор за заем заемодателят се задължил да отпусне на заемополучателя
паричен заем в общ размер на 800
лева, а последният усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния
договор, с което заемодателят изпълнил задължението си. Ответникът И.Е.И. се задължил да
ползва и върне заемната сума, като заплати сума в общ размер на 940,23 лв.,
включваща главница и договорна лихва, на 9 месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 144,69 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса
за експресно разглеждане).
Към
настоящия момент дължимата главница била в размер на 800 лв., а начислената договорна лихва била в размер на
140,23 лв. за периода от 07.06.2017 г. до 02.02.2018 г.
Заемателят
доброволно се съгласил да ползва допълнителната услуга по експресно разглеждане
на документите за одобрение на паричен заем, предоставен от заемодателя, поради
което дължал такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем в размер на 361,98 лв.
Съгласно
сключения между страните договор ответникът се задължил в 3-дневен срок от
усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията,
посочени изчерпателно в договора, като се съгласил, че в случай на неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се
начислявала еднократно след 3 дни от датата на сключения между страните договор
и се дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към
настоящия момент дължимата неустойка била в размер на 361,98 лв.
Ответникът
трябвало да изплати целия заем на 02.02.2018 г. - последната падежна дата, като
от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били
отдавна изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията
си, поради което същия дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 69,52 лв. от 03.02.2018 г. - датата на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението – 10.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Ответникът
дължал и разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение в размер на 245 лева.
Искането
на ищеца до съда е да постанови решение, с което да признае за установено, че
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има следните вземания срещу ответника И.Е.И. –
800 лева - главница по договор за
паричен заем № 5355310 от 08 май 2017 г.; 140,23 лв. - договорна лихва
за периода от 07.06.2017 г. до 02.02.2018 г.; 361,98 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, 361,98 лв. – такса за експресно
разглеждане на документите, 245 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране
на просрочено задължение, лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница в размер на 69,52 лв. от 03.02.2018 г. - датата на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението –
21.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми. Претендира за направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният представител на ответника И.Е.И. – мл. адв. М.М. е подал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове.
Излага следните
съображения за недължимост на претендираните суми:
Уговореният годишен
процент на разходите по кредита - (ГПР) от 49.46 % не отговарял на изискванията
на чл.19 вр.с чл.11, ал.1, т. 10 от Закона за потребителския кредит - липсвало
каквато и да била обосновка за формирането му, поради което на основание чл.21
от ЗПК, счита клаузата за недействителна.
Твърди, че
клаузата, с която е уговорена неустойка за непредставяне на обезпечение е
нищожна. Позовава се на чл.143, т.5 от ЗЗП.
Твърди, че
претендираните такси по договора не били описани никъде в него.
Отделно била прибавена
сумата от 69.52лв., представляваща мораторна лихва. При сбора на всички
гореописани суми се получавало общо задължение от 1978.71лв. Т.е. получавало се
така, че за отпуснат кредит в размер на 800 лева, ответникът ще трябва да върне
сума от 1978.71 лева! Сума почти два пъти и половина по- голяма, което било недопустимо,
неморално и противозаконно (чл.26, ал. 1, предл.3 ЗЗД)!
Считам, че
единствено основателна би била претенцията на ищеца в частта й досежно реално
предоставената на ответника и не върната от него сума по кредита, завишена е
договорената лихва и то ако по делото се установяло реалното предоставяне на
кредита на ответника.
В допълнение, счита
че приложения към ИМ договор за кредит страдал от редица пороци. Не било
изпълнено основното условие на чл.11 ал.( 1) - договорът за потребителски
кредит да се изготвя на разбираем език. Не изпълнявал императивното предписание
на чл.11, ал.1, т.27 ЗПК - не били положени подписите на страните. Нарушени
били чл.22 ЗПК - не били спазени изискванията па чл.11. ал.1, т.7-12 и ал.2 ЗПК, което водило до недействителността на договора за потребителски кредит.
Оспорва и
извършената цесия, като излага съображения за ненадлежно извършено уведомяване
на длъжника
На
основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК разпределя доказателствената тежест, както
следва:
Ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване обстоятелства, от които произтичат вземанията му по
издадената заповед по чл.410 ГПК. В случая това означава по искa по чл.422,
ал.1 ГПК, във връзка с чл.9, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.99, ал.1 ЗЗД, че следва
да установи наличието на валидно правоотношение, породено от сключен с
ответника договор за заем, съдържанието на това правоотношение, предаването на
заемната сума и падежа на задължението, размерите на претендираните главница, договорна
лихва и такси, сключването на
договор за цесия и надлежното уведомяване на заемополучателя за извършената
цесия. Относно установителния иск за неустойка – ищецът следва да докаже, че
такава клауза е уговорена и че ищецът е изправна страна, както и нейния размер.
По установителния иск за мораторна лихва, че изискуемостта на главното вземане
е настъпила, датата, на която това е станало, размера и периода на лихвата.
Ответникът следва да докаже своите
възражения /правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу
съществуването на вземанията, респ.
изискуемостта им. “
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба заверени преписи от: договор за паричен заем от 08.05.2017 г., Тарифа на „Вива
Кредит“ ООД, относима към договори за паричен заем „Вива Експрес“, рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г.,
Приложение № 1 от 02.02.2018 г., писмо до И.И. – уведомление, потвърждение за
сключена цесия на осн. чл.99, ал.3 ЗЗД, пълномощно от 28.12.2016 г., пълномощно
от 11.09.2018 г.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА
им, че в случай на постигане на съдебна
спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява,
а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и
съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИЩЕЦА препис от
отговора на особения представител на ответника, ведно с приложенията към
него, като му се укаже, че може да изрази становище и да ангажира доказателства
във връзка с отговора в първото по делото съдебно заседание.
На основание чл. 146 във връзка с чл.140, ал.3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото определение за насрочване на делото, ведно с проекто-доклада,
като им указва, че могат да вземат становище по него и дадените със същия
указания, най – късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: