Решение по дело №674/2021 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   995         Година  2021, 18.05.        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 21.04.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                                ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 674 по описа за 2021 година и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационната жалба на К.И.Д. *** против Решение №260141 от 28.01.2021г., постановено по АНД №2251/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, II-ри н.с., с което е потвърден електронен фиш серия К №2353101 за налагане на глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.3, т.3 ЗДвП.

В жалбата се навеждат касационни основания за постановяването на атакуваното решение при неправилно приложение на материалния закон и поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се отмени обжалваният електронен фиш. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив счита жалбата за неоснователна, настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба

Настоящият съдебен състав приема, че разглежданата касационна жалба се явява подадена в срока по чл.211 ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.   

Пред Районния съд е установено, че на 12.08.2018 г. в 16:33 в гр.Пловдив, ул. „Васил Левски“№111, е било заснето извършено нарушение за скорост с МПС, марка „КИА“ с рег. №***, установено с мобилна система, като при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 72 км/ч, след отчитане на толеранс на измерената скорост от 3 км/ч или превишение на разрешената скорост от 33 км/ч.

Установено е, че собственик на цитираното МПС е „Йелоу 333“АД, а К.к.е негов законен представител в качеството му на управител, срещу който е бил издаден първоначално електронен фиш за така констатираното нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Същият обаче с нарочна декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП е посочил, че МПС е управлявано в посочения ден от К.Д., поради което и в съответствие със законовата хипотеза ел. фиш на негово име е бил анулиран, а такъв е бил издаден на посочения за нарушител Д..

В тази връзка и по направеното възражение от последния, че на тази дата не е бил в гр.Пловдив, а е управлявал такси в друг град – София, то следва да се посочи, че независимо от така представените доказателства(вкл. и пред първата инстанция), след като е била изпълнена хипотезата на чл.189 ал.5 ЗДвП, то законосъобразно ел. фиш е издаден на името на Д..

В образеца на посочената декларация е вписано изрично, че деклараторът, който е представил свидетелството за управление и контролния талон на Д., носи наказателна отговорност за невярно деклариране. Т.е. ако е счел, че невярно е посочен за лице, управлявало процесното МПС на посочената дата и място, в пълна мяра касационният жалбоподател е следвало да сезира компетентните органи, които да установят тези релевантни обстоятелства.

В настоящото производство това лице(К.) не участва, поради което няма как да се установи и спрямо него дали декларираното се явява невярно.

Същевременно представените доказателства от Д.(л.8) нямат особено убеждаващо въздействие, тъй като и те са издадени  при използване лиценза на „Йелоу 333“АД, чийто управител е К., още повече, че всеки може да бъде вписан в представения съкратен отчет за дата, който представлява частен документ и за него лицето, което го представя не носи никаква(особена наказателна) отговорност.

В този смисъл документът не можа при условията на обратно доказване (което в случая следваше да бъде и пълно с оглед особената хипотеза на чл.189 ал.5 ЗДвП) да установи по един несъмнен начин, че Д. се е намирал на друго място в момента на извършване на вмененото му нарушение.

Това е могло да стане в случая чрез оборване на декларираното по съответния ред обстоятелство с декларацията от 17.10.2018г. на К., както е посочено в самата нея при невярно деклариране.

Не се установява соченото твърдения за недопускане на поискани доказателства от страна на Д. от районния съдия, тъй като в молбата му от 08.01.2021г.(лист 19 от това дело) по доказателствата не се открива искане за допускане на свидетел, а такъв се сочи едва при внимателен прочит на писмените бележки, развиващи аргументи по същество. Доколкото самата молба с бележките е постъпила в съда минути преди съдебното заседание, не може да се вини съдът, че не е изчел в съдебна зала и писмените бележки(в които следва да се взема становище по същество на спора), след като в молбата с доказателствените искания, преди даване ход на устните състезания, липсва надлежно формулирано искане за допускане на други доказателства, освен писмени.

Досежно липсата на дата на съставения електронен фиш, то следва да се посочи, че реквизитите на ел. фиш не се припокриват с тези на наказателното постановление, тъй като ел. фиш представлява по същество АУАН и НП едновременно. Затова и чл.189 ал.4 ЗДвП изрично на регламентира реквизитите: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане, а се сочи и наличето на образец, утвърждаван от Министъра на вътрешните работи, като в случая именно на този образец съответства и издадения на Д. ел. фиш.

Що се отнася до непосочване на срока за обжалване и органа, пред който да се стори това, то това не може да има за последица отмяната на ел. фиш като незаконосъобразен(арг. от нормата на чл.140 ал.1 АПК, неспазване, което води само до удължаване на срока за обжалване).

С оглед изложеното и на основание чл.221 ал.2 предл.първо от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

С оглед изхода от обжалването, на ОД на МВР – Пловдив следва да се присъдят разноски в размер на 80 лева за тази инстанция.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :

 

Р      Е      Ш      И

                   

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260141 от 28.01.2021г., постановено по АНД №2251/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, II-ри н.с.

   ОСЪЖДА К.И.Д. *** да заплати на ОД на МВР – Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди“№7 сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски за осъществена защита от юрисконсулт.

 

  РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                2.