Р Е Ш Е Н И Е
№………../ ........10.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание пети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретаря Мая Иванова
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 47 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Агропласмент-92-В“ АД, гр. Варна, с която са предявени осъдителни претенции против „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 101 664,58 лева, представляваща разликата между заплатената от ищеца за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2017г. цена за услуга „пренос ниско напрежение" и дължимата за същия период от време цена за услуга „пренос средно напрежение" за обект База за угояване на водоплаващи птици с аб. № 1699002, находящ се в с. Любен Каравелово, общ. Аксаково, обл. Варна, както и сумата от 64.74 лева /след допуснато от съда изменение на иска по размер в открито съдебно заседание от 20.07.2020 г./, представляваща средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползването на притежавания от последния енергиен обект Възлова станция „Любен Каравелово" за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2017г.,на основание чл. 59 от ЗЗД, вр. с чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, ведно със законната лихва върху присъдените суми и по двата иска, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът излага в исковата си молба, че е собственик на трансформаторен пост с диспечерско наименование възлова станция "Любен Каравелово", представляващ едноетажна масивна сграда с идентификатор 44519.44.11.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Любен Каравелово, общ. Аксаково, обл. Варна, одобрени със Заповед РД-18-910/13.12.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с намиращото се в нея оборудване Разпределителна уредба ниско напрежение, служещо за преобразуване на доставяната до потребителите електроенергия от средно към ниско напрежение, по силата на Нотариален акт № 79, т. VI, per. № 9357, дело № 993/2005г. от 29.12.2005г. на нотариус Светлана Димова, per. № 363. Посоченият титул за собственост бил съставен въз основа на Акт за държавна собственост № 1416/06.03.1996г. и Акт за частна държавна собственост № 353/15.09.1997г. на Областния управител на гр. Варна. Посоченият обект заедно с оборудването били изградени през 1974г. от праводателя на предприятието (бившо Телеугоително стопанство) в собствен парцел и към този момент са били предназначени да обслужват единствено неговите нужди. В последствие предоставеното за стопанисване и управление имущество през 1996г. било включено в капитала на „Агропласмент-92-В" ЕАД по реда на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.), видно от АДС № 353/15.09.1997г.
Посредством процесния трафопост ищецът твърди, че захранва собствения си стопански обект, представляващ база за угояване на водоплаващи птици, находящ се в с. Любен Каравелово, общ. Аксаково, обл. Варна с аб. № 1699002 при ответното дружество. Сочи, че консумираната в него електроенергия се отчита със средство за търговско измерване, монтирано в килия в станция на ниво ниско напрежение. По тази причина разпределителното предприятие начислявало в издаваните фактури и цена за услугата пренос ниско напрежение в съответствие с чл. 29 от Правилата за търговия с ел. енергия. За периода от 01.12.2014г. до 31.12.2017г., заплатената единствено за този ценови компонент сума възлизала общо на 161 926,08 лв. Съгласно чл. 28, ал. 4 от Наредба № 1 от 2013г. за регулиране цените на ел. енергия(отм.), респ. чл. 27, ал. 4 от действащата Наредба №1 от 2017г. за регулиране цените на ел. енергията сумата била предназначена да покрие технологичните разходи на енергийното дружество при осъществяване на дейността по транспортиране на потребените киловати по съответните присъединителни съоръжения на ниско напрежение. В отношенията си с ищеца, обаче, ответното дружество не притежавало такива съоръжения в мястото на присъединяване, не извършва разпределение на ел. енергия и не генерира подобни разходи, съответно последният излага твърдения, че електроразпределителното дружество не предоставя подобна услуга на крайния клиент по сключения между страните Договор за достъп и пренос на ел.енергия, поради което липсвало и основание да получава и цена за пренос ниско напрежение. На заплащане подлежал единствено преносът на ниво средно напрежение, каквато енергия се доставя на границата на собственост на електрическите съоръжения по смисъла на чл. 30, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. Същевременно, чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ изискват мястото на измерване да е на страната с по-високо напрежение при наличието на преобразуващи съоръжения, собственост на клиента, респективно средствата за търговско измерване, отчитащи консумираната от ищеца енергия, следвало да бъдат монтирани на ниво средно напрежение. При неспазване на техническите изисквания се дължал единствено компонентът от цената на ел. енергията, определен съобразно коректното юридически и технически положение. Измерването и остойностяването следвало да е на страната на по-високото напрежение, т.е. на средно напрежение. В обобщение ищецът сочи, че е дължал единствено цена за средно напрежение, а не за ниско, докато за процесния период от 01.12.2014г. до 31.12.2017г. тя възлизала общо на сумата от 60 261,50 лева, следователно разликата между реално дължимите и преведените на енергийното дружество парични средства била в размер на исковата претенция от 101 664,58 лева и същата подлежи на възстановяване от ответника като получена без правно основание.
На следвало място, ищецът сочи, че от неизвестен момент във времето, предхождащ началото на процесния период, ответното дружество използва описаните съоръжения за целите на доставката на ел. енергия до други техни клиенти, включително и фуражен завод „Васил Костов". Едновременно с това е разположило в други килии на сградата разпределителни уредби средно напрежение. Всичко това енергийното предприятие извършило без знанието и разрешението на собственика на обекта. Въпреки използването на чуждото имущество за целите на разпределителната мрежа, операторът „Електроразпределение Север“ АД не е отправил предложение по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ за сключване на договор за достъп с неговия собственик, а законодателят изрично е предвидил, че ползването следва да е възмездно, като цената се определя съобразно приета от Комисията за енергийно и водно регулиране Методика. В уточнителна молба сочи, че дължимата сума следва да се изчисли по формулата на т. 10 от Методиката, като в процесния случай за периода от 01.12.2014 г. до 31.12.2017 г. същата възлиза на 1 850 лева. Тя съставлявала спестени разходи в размер на 50 лева месечно от „Енерго-Про Мрежи" АД (сега „Електроразпределение Север" АД) за сметка на „Агропласмент-92-В" АД, което обедняло, лишавайки се от ползите, които нормативно му се следват. Чрез достъпа до процесния енергиен обект ответникът осъществявал търговска дейност по предоставяне на ел. захранване на трети лица, реализирайки приходи от чужда вещ и обогатявайки се по този начин от нея.
С депозирания в срока по чл. 367 от ГПК отговор на искова молба ответникът „Елетроразпределение север“ АД, чрез процесуален представител изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. На първо място оспорва правото на собственост на ищеца върху процесния трансформатерен пост с диспечерско наименование Възлова станция „Любен Каравелово“, ведно с намиращото се в него оборудване. Според ответника, от представените от ищеца доказателства се установява, че процесният трафопост е представлявал държавна собственост и към 1974г. вече е бил построен. Сочи, че съгласно утвърдената практика на Върховния касационен съд, по силата на чл. 8 от Закона за електростопанството (от 1975г., отм. през 1999 г.) общите енергийни обекти, които захранват няколко потребители и другите електротехнически съоръжения, чрез които се осъществява електроснабдяването на такива потребители, са държавна собственост, не могат да бъдат частна собственост и като такива са изключени от граждански оборот. Допълва, че принципът, залегнал в законодателството относно собствеността на енергийните обекти е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката, с оглед разпоредбите на чл. 58 и § 67, ал. 2 и 9 от п.з р. от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност и чл. 40, ал. 1, т. 2 и § 4, ал. 11 от п.з.р. на действащия Закон за енергетиката, с които са създадени условия държавната собственост върху енергийните обекти, установена още с чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1975 г., да премине в собственост на енергийните предприятия. В конкретния случай ищецът не притежавал лиценз за осъществяване на дейност по пренос и доставка на електроенергия, поради което не можел да придобие правото на собственост върху процесния трафопост по силата на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999 г.) допускаща единствено обществени организации с разрешение на Асоциация "Енергетика" да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти като процесния.
По изложените съображения оспорва съдържанието на приложения Констативен нотариален акт № 79, том VI per. № 9757, дело № 993 от 2005г. на нотариус Светлана Димова и твърдяните от ищеца материални права. Оспорва още Акт за държавна собственост № 1416/06.03.2006г. и Акт за частна държавна собственост No 353/15.09.1997 г. на Областния управител на гр. Варна. На следващо място ответникът твърди, че не е осъществен състава на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, тъй като предоставял услугите по достъп и пренос както на ниско, така и на средно напрежение и „Агропласмент-92-В" АД е ползвало тези услуги, съответно дължи тяхното заплащане и сумите са платени на основание реално предоставена услуга от страна на ответника към ищеца то сключения между страните Договор. Оспорва осъществяването на предпоставките на фактическия състав и на чл. 59 във връзка с чл. 117, ал. 8 от ЗЕ по изложените съображения, че ищецът не е собственик на процесните енергийни обекти. Релевира възражение за погасяване на исковете следствие на изтекла давност. Въз основа на посочените основания моли за отхвърляне и на двата иска с присъждане на разноски.
С подадената допълнителна искова молба в срока по чл. 372 от ГПК ищецът се противопоставя на възраженията на ответника, че не е собственик на процесния енергиен обект, като сочи, че цитираните в приложената от ответника съдебна практика §4, ал. 11 от ПРЗ към ЗЕ и § 67, ал. 9 от ПЗР към отменения ЗЕЕ, са напълно неотносими към настоящия спор на две самостоятелни основания. От една страна нито един от двата нормативни акта не е приет и респективно действащ към момента на предоставяне на енергийните уредби в собственост на ищеца през 1993г. с Решение № 10836/08.02.1993г. по ф.д. № 10836/2002г. на ВОС и последващата приватизация. В самото цитирано от ответника решение съставът на ВКС постановил, че приложение следва да намерят действащите към момента на приватизационната сделка нормативни правила. Освен това не е налице и последното условие, включено в състава на §4, ал. 11 и §67, ал. 9 – чрез енергийните обекти да се е снабдявал повече от един потребител към момента на прехвърлянето им. Ищецът оспорва необходимостта от притежаване на лиценз за дейност по пренос и доставка на ел.енергия като твърдяно основание за придобиване право на собственост. Твърди още, че трафопостът заедно с оборудването му са построени през 1974, поради което са неприложими правилата на чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството от 1975г.(отм.), тъй като съгласно §4 от ПЗР към закона кооперативни и други обществени организации, които при влизането му в сила притежават електроенергийни обекти, запазват правото си на собственост върху тях. Твърди, че придобиването на последната е осъществено на основание чл. 17а от специалния ЗППДОП при преобразуването на дружеството, като фактическият състав е изпълнен изцяло: конкретното имущество безспорно е било държавна собственост (чл. 2 от Закона за електростопанството от 1948г. (отм.), същото е предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие, което предприятие е било преобразувано с Решение № 10836/08.02.1993г. на ВОС и в чийто баланс са заприходени въпросните активи.
На следващо място оспорва твърдението на ответника за липса на идентичност между процесните недвижими имоти и описаните в АДС и КНА. Още в АДС № 1416/06.03.1996г. било посочено, че се касае за масивна конструкция с площ от 152 кв. м., разположена в парцел XI с площ от 921 кв.м. в местност „Телекомплекс". Същите индивидуализиращи данни били обективирани и в АДС № 353/15.09.1997г., където били изброени и конкретните граници на поземления имот, точно като скица № Ф27058/14.08.2003г. Същевременно ответникът не твърди съществуването на други обекти, които да предизвикат съмнение относно коректната индивидуализация и идентичност, поради което последната се явявала доказана по категоричен начин. Относно оспорването на актовете за държавна собственост сочи, че е спазена процедурата за тяхното издаване, като в АДС № 1416/06.03.1996г. било указано, че актуването е извършено на основание чл. 77, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Наредбата за държавните имоти (отм.), а в АДС № 353/15.09.1997г. изрично били изброени документите, въз основа на които са издадени. Ищецът сочи още, че възраженията на ответната страна в пунктове 6,7,8 и 9 от отговора са бланкетни и не почиват на конкретни аргументи.
С депозирания допълнителен отговор ответникът поддържа възражението си, че ищецът не е собственик на процесния енергиен обект, поради което „Електроразпределение Север“ АД не използва чужда уредба за доставка на ел. енергия до други потребители. Поддържа, че с оглед момента на изграждане на трафопоста - 1974 г., приложима в отношението между страните е разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закон за електростопанството /обн. ДВ, бр. 71/27.03.1948 г., отм. ДВ бр. 95/1975г./, съгласно която енергийните източници и всички съоръжения за производството, пренос и разпределение на енергията, както и електропромишлеността, са държавна общонародна собственост. По силата на чл.З на посочения закон Държавата е можела да преотстъпи на държавни предприятия само строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение, или за собствени нужди, но не и правото на собственост върху енергийни обекти, с оглед на което обосновава извод, че ищецът не може да бъде носител на правото на собственост върху съоръжението. Съгласно чл. 2, ал. 1 и от последващият Закон за електростопанството /обн. 1975 г.и отм. 1999 г./ електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел. енергия са държавна собственост. С горното обосновава извод, че и при действието на Закон за електростопанството от 1975г. държавните предприятие и респ. ищецът не биха могли да придобият собствеността върху процесния трафопост, тъй като същият е изключителна държавна собственост. Съгласно чл. 2, ал. 2 от закона е дадена възможност на кооперативните или други обществени организации с разрешение на Асоциация „Енергетика" да придобиват и притежават отделни енергийни обекти за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия. Посочената хипотеза касаела само кооперативните или други обществени организации, но не и за държавни предприятия, каквото е праводателя на ищцовото дружество. На следващо място оспорва твърдението на ищцовото дружество за изпълнение на фактическия състав на чл. чл. 17 а от ЗППДОП/отм./ във връзка с придобиването на правото на собственост върху процесния трансформаторен пост, тъй като посочената разпоредба изключвала възможността да бъде придобита собствеността върху обекта, притежаван от Държавата в режим на изключителна държавна собственост. Съгласно пар.67, ал.9 от ПЗР на ЗЕЕЕ /отм./ при приватизация на обекти, на чиято територия има изградени енергийни обекти, последните не се включват в предмета на приватизацията, ако чрез тях се снабдява повече от един потребител, а горното обстоятелство било признато от ищеца с исковата молба. Поддържа изложените с отговора на исковата си молба оспорвания относно осъществяването на фактическите състави на предявените искове.
При проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищеца поддържа становище, че от страна на последния е проведено главно и пълно доказване на правото на собственост върху процесния трафопост,а ответното дружество не е успяло да докаже своите оспорвания. По подробно изложени твърдения за установяване на фактическия състав на разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП отправя искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В рамките на съдебното заседание ответната страна оспорва твърденията, че осъществяването на фактическия състав на чл. 17а от ЗППДОП е доказано по съображения, че всички енергийни обекти към релевантния момент са били изключителна държавна собственост. По посочените съображения моли за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.55, ал.1, пр. I от
ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД.
От обуславящо значение за осъществяването на фактическите състави на двете претенции е установяването в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, че е носител на правото на собственост върху процесния трансформаторен пост с диспечерско наименование Възлова станция "Любен Каравелово", находящ се в с. Любен Каравелово, общ. Аксаково, обл. Варна.
„Агропласмент-92-В“ АД основава материалната си легитимация на представения
по делото Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 79,
том VI, рег. № 9307 по дело № 997
от 2005 г. на нот. Светлана Димова, рег № 363, с който е установено, че акционерното дружество
е собственик на индивидуализирания поземлен имот, попадащ в местността Телекомплекс, както и на построената върху него сграда
трансформаторен пост, представляващ едноетажна масивна сграда с № 04401101 с
площ 153 кв.м.
Констатациите на нотариуса не се ползват с обвързваща доказателствена сила
при хипотезата на извършено изрично оспорване на същите от ответника,
обосноваващ своите възражения със становище, че съгласно чл. 8 от Закона
за електростопанството (от 1975г., отм. през 1999 г.)
общите енергийни обекти, които захранват няколко потребители и другите
електротехнически съоръжения, чрез които се осъществява електроснабдяването на
такива потребители, са държавна собственост и не могат да бъдат частна
собственост и съответно ищецът не е могъл да придобие собствеността върху
обекта. В същото време, съобразно задължителните постановки на Тълкувателно
решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г.
на ОСГК на ВКС, ответникът е този, който следва да докаже своите оспорвания и
да обори легитимиращото действие на констативния нотариален акт.
Съгласно заключението на изготвената по делото комплексна СТ и ССч експертиза, което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно дадено, процесният трансформаторен пост възлова станция „Любен Каравелово“ е построен за нуждите на тогавашното предприятие „Телеугоително стопанство“ и е въведен в експлоатация през 1974 г. Според допълнителното заключение по част техническа, данни за присъединяване на други потребители, например ФЗ „Васил Костов“ са налични от 2005 година в софтуеърния продукт на ответното дружество.
Приетият период на изграждане и въвеждане в експлоатация на трафопоста е релевантен за установяване на приложимата нормативна уредба, с оглед извършеното от ответника оспорване на възможността на ищцовото търговско дружество да придобие правото на собственост върху енергийния обект. По силата на разпоредбите на Закона за електростопанството, в сила към момента изграждане на трафопоста /преди 1974 г./ - от 27.03.1948 г. до 1976 г. държавата може да преотстъпва на държавните предприятия, кооперации и други обществени организации, правото на строеж и експлоатация на енергийни обекти от местно значение, или за собствени нужди. В чл. 8, ал. 1 и 2 от Закона за електростопанството /в сила от 1976г./ енергийните обекти се диференцират на общи и вътрешни, като общите са тези, които захранват няколко потребители, а вътрешните обслужват само един потребител, съответно се изграждат и подържат от него. Съгласно чл. 2, ал. 2 от същия закон, кооперации и други обществени организации могат да придобиват и притежават отделни енергийни обекти за собствени нужди. Предвид §. 67, т. 2 и т. 7 от ПЗР на Закона за енергийната ефективност от 1999г. задължение за изкупуване на притежаваните от потребителите или от юридически и физически лица от енергийните предприятия, енергийните обекти, възниква когато тези обекти представляват елементи от общата съответно преносна или разпределителна мрежа, когато чрез тях се снабдява с енергия повече от един потребител. Процесният енергиен обект е бил предоставен за стопанисване и управление и е служил за задоволяване нуждите на преобразуваното държавно предприятие, праводател на ищеца, но не и на други потребители и следователно не е бил част от общата електроразпределителна мрежа. Предвид така установеното, възражението на ответника, основано на чл. 8 от Закона за електростопанството (отм.), че обекта е бил извън граждански оборот не намира опора в нормативната база. След като през разглеждания период обекта е осигурявал нуждите на един потребител, собственик на обекта, не може да се квалифицира като изключителна държавна собственост. В контекста на изложеното не са налице ограничения за придобиването му от ищеца.
Съгласно чл. 17а от ЗППДОП, при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Осъществяването на законоустановения фактически състав за придобиване на ползвания от преобразуваното ищцово дружество енергиен обект се установява от представеното решение от 13.12.1996 г. по ф.д. № 4444/1996 г. по описа на ВОС, с което е вписана извършената със заповед № ЕАД-179 от 28.06.1996 г. на Министъра на земеделието и хранителната промишленост промяна, посредством която едноличното дружество с ограничена отговорност „Агропласмент-92-В“ ЕООД е преобразувано в еднолично акционерно дружество, което поема всички активи и пасиви на преобразуваното дружество, образувано с държавно имущество, Последното от своя страна е правоприемник на Специализирано междукомплексно предприятие гр. Варна и е вписано в ТР при ВОС с приложеното по делото решение от 08.02.1993 г по ф.д. №10836/1992 г. по описа на съда.
Предвид изложеното, не е оборена от ответника материално легитимиращата сила на приложения по делото констативен нотариален акт нито на основанието за неговото издаване Акт за частна държавна собственост № 353/15.09.1997 г., легитимиращ ищеца като притежател на правото на собственост върху процесния енергиен обект, придобито по силата на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД:
Според приложимата към процесния период разпоредба на чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съобразно разпоредбата на чл.30 ал.1 Наредба 6/2014 год., при присъединяване на електропровод, собственост на преносното или съответното разпределително предприятие, към електрическа уредба на потребител, границата на собственост е: 1. мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата - при кабелен електропровод; 2. клемите за присъединяване проводниците на електропровода към проходните изолатори за преминаване през външните стени на уредбата - при въздушен електропровод и закрита уредба. Разпоредбата на ал. 1 се прилага и в случаите, в които електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.
Предвид правилото на чл.30 ал.4 Наредба №6/2014год. на ДКЕВР за присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната или разпределителните ел.мрежи, в случаите по ал. 1 и ал. 2 средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на потребителя, до или на границата на имота му, а в случаите по ал. 3 - в електрическата уредба на съответния мрежови оператор.
Следователно, съобразно нормативните изисквания, средствата за търговско измерване следва да се монтират на страна високо напрежение на трансформатора, собственост на ищеца. От кредитираната от съда експертиза се установява, че търговското мерене на консумираната в процесния обект електроенергия се осъществява на ниско напрежение от 0.4 kV, а съгласно посочената законова регламентация, същото следва да бъде разположено на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансофматор, а именно на 20 kV. По отношение на тази констатация на вещото лице не е налице спор между страните, като процесуалният представител на ответника при изслушването на експерта изрично заявява, че измерването на електроенергията следва да бъде извършено на страната с по-високо напрежение в случаите, когато енергийният обект е собственост на потребителя – какъвто е и настоящия. С оглед гореизложеното, средствата за търговско измерване по време на процесния период, не са били поставени на определеното с посочените нормативни актове място.
Въз основа на посочените съображения се достига до еднозначния извод, че търговското мерене на изразходваната електроенергия се е извършвало на нерегламентирано място, от което следва, че същото е неправомерно, съответно не е възникнало задължение за заплащане на двата компонента-цената за достъп и цената за пренос. В разглеждания период ищецът е дължал единствено заплащане на такса за пренос средно напрежение. Поради това сумите за такса пренос ниско напрежение са платени без основание.
Съгласно заключението на комплексната експертиза размерът на дължимите такси за пренос на ниско напрежение са на стойност 161 926.14 лева с ДДС, а за пренос средно напрежение – 60261.50 лева с ДДС, или разликата между двете суми е 101 664.64 лева с ДДС. Посочената сума, явяваща се разликата между платената и дължимата стойност на таксата за пренос от ищеца, е престирана при липса на основание, поради което исковата претенция за нейното присъждане следва да бъде уважена, като основателна.
Въпреки извършеното от ответника оспорване, че е получил плащания в посочения размер, същият е възпрепятствал доказването на този факт чрез изготвяне на експертиза, като е отказал достъп на вещото лице до своето счетоводство, поради което е налице хипотезата на чл. 161 от ГПК, чиято последица е приемане на спорното обстоятелство за установено. Предвид изложеното, искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 101 664.58 лева, представляващ разликата между заплатената от ищеца за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2017г. цена за услуга „пренос ниско напрежение" и дължимата за същия период от време цена за услуга „пренос средно напрежение" за обект База за угояване на водоплаващи птици с аб. № 1699002.
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД:
Доколкото между страните е безспорно, че не са сключили договор по чл. 117, ал. 7 от Закона за енергетиката, предявената от ищцовото дружество искова претенция намира своето правно основание в нормата на чл. 59 от ГПК, тъй като при отсъствието на съглашение с ответника за достъп до притежаваният ищеца трафопост, спорът за заплащане на цената за неговото ползване по чл.117, ал.7 от Закона за енергетиката следва да се разглежда по правилата на неоснователното обогатяване.
При липса на сключен договор между страните и съвпадащи волеизявления за отсъствие на плащания за осъщественото ползване, отношения по повод предоставения от едната страна достъп до съоръженията в собствения й имот срещу заплащане от другата страна на цената, размерът на дължимата сума се определя съгласно одобрената от КЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ и по специално т.10 на цитираната Методика.
При
използване на посочената формула по т. 10 от Методиката, вещото лице, изготвило
заключението в счетоводната част е изчислило, че дължимата цена за достъп за
декември 2014 г. е 3.58 лева, а за целите 2015, 2016 и 2017 г., съответно
33.52; 15.31 и 12.34 лева, или за целия процесен
период – 64.74 лева. С получената сума ответното дружество се е обогатило за
сметка на ищеца.
Към процесните взаимоотношения между страните е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД.
Възражението на ответника за погасяване на задължението по давност по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД е основателно относно претендираното обезщетение за ползване на процесния трафопост единствено за месец декември 2014 г., тъй като изискуемостта на вземането му е възникнало повече от пет години преди предявяване на иска на 10.01.2020 г. /с изтичане на месеца, за който се претендира/. Предвид изложеното исковата претенция следва да бъде отхвърлена за сумата от 3.58 лева, като бъде уважена в останалите претендирани части в общ размер на 61.16 лева за периода 2015-2017 г.
Изцяло неоснователно се явява възражението за настъпила давност по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД, тъй като петгодишният срок започва да тече от деня на получаването на престацията от неоснователно обогатилия се, поради което единственият процесен период, предхождащ изтичането на пет години от входиране на исковата молба е този за месец декември 2014 г. В същото време, изискуемостта на престацията за м.12.2014 г. е настъпила с издаването на фактурата за нея от електроразпределителното дружество на 09.01.2015 г., като преди тази дата задълженото лице не е могло да заплати установената в счетоводния документ сума, а крайният срок за това е бил 19.01.2015г. Доколкото ответникът е възпрепятствал доказването на получаване на плащанията и датата на тяхното извършване, съдът на основание чл. 161 от ГПК приема, че това се е случило след 10.01.2015 г., поради което претенцията не е погасена по давност. Същото важи и за останалите искови периоди с настъпил падеж след посочената дата.
Като законова последица от уважаване на главните искове, ответникът дължи на ищеца и претендираната от последния законна лихва върху всяко от двете главни задължения.
С оглед изхода на спора и предвид несъразмерно по-голямата уважена част от исковете 101 725.74 лева към 3.58 лева – отхвърлена част, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени изцяло разноските, без същите да бъдат съответно разпределяни между страните, тъй като разликата се явява незначителна и попада в рамките на допустимото аритметично отклонение. Предвид изложеното, в полза на ищцовата страна ще бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в производството на обща стойност 11 401.59 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, гр. Варна да заплати на „Агропласмент-92-В“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, сумата от 101 664,58 /сто и една хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки/ лв, представляваща разликата между заплатената от ищеца за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2017г. цена за услуга „пренос ниско напрежение" и дължимата за същия период от време цена за услуга „пренос средно напрежение" за обект База за угояване на водоплаващи птици с аб. № 1699002, находящ се в с. Любен Каравелово, общ. Аксаково, обл. Варна, както и сумата от 61.16 /шестдесет и един лева и шестнадесет стотинки/ лв., представляваща средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползването на притежавания от последния енергиен обект Възлова станция „Любен Каравелово" за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г., на основание чл. 59 от ЗЗД, вр. с чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, ведно със законната лихва върху присъдените суми и по двата иска, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда – 10.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 59 от ЗЗД, вр с чл. 117, ал. 8 от ЗЕ за сумата от 3.58 лева претендирана за м. 12.2014 година като погасена по давност.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, гр. Варна да заплати на „Агропласмент-92-В“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, сумата от 11 401.59 /единадесет хиляди четиристотин и един лева и петдесет и девет стотинки/ лв., представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски за държавна такса, експертизи и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: