№ 113738
гр. София, 21.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Частно
гражданско дело № 20221110159732 по описа за 2022 година
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД против А. М. Н..
След преценка допустимостта и редовността на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът приема, че същото е допустимо, но по същество е
частично неоснователно, по следните съображения:
Заявителят претендира издаване на заповед за изпълнение за посочените в
заявлението суми, произтичащи от договор за заем CrediHome № .... и Договор за
допълнителни услуги към заема на 09.01.2019 г., сключен с „Микро кредит” АД, вземанията
по който са прехвърлени на заявителя.
На основание сключения договор за допълнителни услуги претендира заплащане на
сума за допълнителни услуги в размер на 157,50 лева (сто петдесет и седем лева и 50
стотинки), представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги
за период от 09.02.2019 г. до 09.06.2019 г., ведно със законна лихва за период от 02.11.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 34,90 лева (тридесет и четири лева и 90 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 10.02.2019 г. до 02.11.2022 г.
В заявлението е посочено, че с подписване на договора за допълнителни услуги
кредитодателят се е задължил да предостави на длъжника пакет от допълнителни услуги
срещу задължението за заплащане на пакетна цена от 157,50 лева, платима на 5 равни
месечни вноски, всяка в размер от 31,50 лв.
По делото е представен препис на договора за допълнителни услуги, в който е
посочено, че се предоставя Пакет от допълнителни услуги, включващ следните услуги:
безплатно усвояване на сумата в офиса на Микро Кредит АД; безплатно внасяне на вноска
директно в офиса на „Микро кредит“ АД и предоговаряне и разсрочване на заема при
закъснение до 30 дни.
Съдът намира, че посочените суми не следва да бъдат присъждани, доколкото се
основават на постигнати между страните уговорки, които са нищожни.
Следва да се посочи, че ролята, възложена на националния съд от правото на
Европейския съюз, в областта на защита на потребителите, не се ограничава само до правото
да се произнесе относно евентуално неравноправния характер на договорна клауза, а също
включва задължението служебно да разгледа този въпрос, когато са налице необходимите
1
за това правни и фактически обстоятелства. В този смисъл е практиката на СЕС,
формирана по преюдициални запитвания по прилагането на Директива 93/13/ЕИО - така
Решение от 4 юни 2009 г. по дело P...у ..., C-243/08. Тези изводи са още веднъж потвърдени
с Решение от 18.02.2016 г. по дело ... срещу .., ..., ..., ...n - C-49/14 на СЕС, с което
категорично се посочва, че ефективна защита на произтичащите от тази директива права
може да бъде гарантирана само при условие че системата на националното процесуално
право позволява в рамките на заповедното производство или на това по изпълнението на
заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно евентуално
неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания договор. В Решение
от 21.02.2013 г. по дело ... рещу .. - C‑472/11, от друга страна се приема, че е необходимо
националният съд, който е констатирал служебно неравноправния характер на дадена
клауза, да може да изведе всички последици от тази констатация, без да чака потребителят,
който е информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената
клауза. В случая в националното законодателство такава възможност е предвидена с
разпоредбата на чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК, съгласно която съдът следва да даде указание на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск, като при условията на състезателно начало
страните могат да обсъдят поставените въпроси от съда, свързани с евентуалната
неравноправност на клаузи в договора с участието и на длъжника.
Така изложеното на още по-голямо основание следва да се приеме за договорните
клаузи, които са нищожни, поради противоречието им със закона или с добрите нрави, за
което разпоредбата на чл. 411, ал. 1, т. 2 ГПК задължава съдът да следи служебно в
производството по издаване на заповед за изпълнение. Нещо повече в този смисъл съдът
съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г.
по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, в мотивите, на което изрично е застъпено
становището, че за нищожността на неустойката съдът следи служебно.
Нещо повече с изменението на процесуалния закон с ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от
24.12.2019 г. и приемане на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК се установява служебно
задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, като ако такава се установи или е налице обоснована вероятност за това, съдът следва
отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съдът намира, че клаузите от договора, установяващи, че длъжникът дължи и такса
за допълнителни услуги, са нищожни и не пораждат права и задължения за страните.
Доколкото договорът за заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит,
нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. Така установените клаузи са
нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, тъй като по този начин се увеличава
размера на кредита без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. На
следващо място, тези такси противоречат и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Последицата от
това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Таванът на годишния процент
на разходите, който е предвиден с императивна разпоредба на закона, би бил превишен, ако
в договора има уговорена възнаградителна лихва и други такси. В случая при установен
размер на отпусната главница от 350 лв. и възнаградителна лихва– представляваща явно
установеното възнаграждение на кредитора, е предвидена още задължение за заплащане на
такса за допълнителни услуги. По този начин са установени допълнителни разходи по
кредита в размер, надвишаващ размера на уговорената възнаградителна лихва. Постигнато е
съгласие, че посочените разходи подлежат на разсрочено плащане, ведно с погасителните
вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е установено скрито –
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което не е посочено при определяне на
2
годишния процент на разходите.
Клаузата, предвиждаща заплащане на такса за допълнителни услуги е установена и в
противоречие на разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Разходите за предостаявяне на отпуснатия финансов ресурс по
местожителството на длъжника и такива за заплащане на дължимите вноски безплатно, т.е.
такива свързани с изпълнение на поетото договорно задължение, представляват разходи по
управление на договора.
Поради така изложените тези клаузи не пораждат права и задължения за страните,
респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания заявлението
по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли. Последното следва да се отхвърли и за акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение за забава върху това вземане, доколкото последната
се следва единствено при уважаване на заявлението за присъждане на главното вземане в
полза на заявителя.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на заявителя, че
може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението.
Срокът, установен в посочената разпоредба е едномесечен от връчване на разпореждането,
но доколкото настоящото разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се
укаже на заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който започва
да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „П. Д.” № 25, офис- сграда л.т, ет. 2, офис 4, против А. М. Н., в частта му,
с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за сума за допълнителни услуги в
размер на 157,50 лева (сто петдесет и седем лева и 50 стотинки), представляваща сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за период от 09.02.2019 г. до
09.06.2019 г., ведно със законна лихва за период от 02.11.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 34,90 лева (тридесет и четири лева и 90 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 10.02.2019 г. до 02.11.2022 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщаването му на заявителя пред Софийски градски съд.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за
които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото
разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде предявен в
посочения едномесечен срок страната губи възможността да приспадне внесената по
настоящото дело държавна такса.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3