РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 29.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд, XV - ти граждански състав, в
открито заседание на 30 септември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3609 по
описа за
Предявеният иск за
развод е с правно основание чл.49, ал.1 от СК
Ищецът
В.И.М. от
гр.Русе твърди, че на 23.05.1976г. в гр.
сключила граждански
брак с ответника – В.К.М. ***. Твърди, че към настоящият момент нямат
ненавършили пълнолетие деца родени от брака.
Поддържа, че от
Моли съда да постанови
решение, с което да прекрати брака и с ответника поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, без да се произнася по вината.
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор с който счита исковата молба за
допустима и основателна.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак на 23.05.1976г. в
гр.М, обл.В с
акт № от същата дата на Община М. От брака си
нямат деца, ненавършили пълнолетие.
От показанията на
разпитания по делото свидетел – К В М. – син на страните се
установи, че майка му е заминала за Италия през 2002г. и се установила да живее
и работи там трайно. Прибира се в България рядко и само по празници. Твърди, че
отношенията между родителите му са останали приятелски.
Така установените по делото
доказателства сочат на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Това е
така, тъй като продължаващата вече над петнадесет
години фактическа раздяла, е както
проява на разстроени отношения между съпрузите, така и самостоятелно основание
за дълбокото и необратимо разстройство на техния брак, доколкото е довело до
разкъсване на семейната общност и до липса на взаимност, уважение и доверие,
които би следвало да отразяват вътрешното съдържание на брака / така и т.3 от
Постановление № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС/.
По делото е направено
искане от ищцата
по реда на чл.53 СК за
запазване на брачното
й фамилно
име, което при този изход на делото и предвид изрично
заявеното от ответника съгласие, се явява
основателно и следва да бъде уважено.
Разноските по делото
направени от ищеца остават за негова сметка, като окончателната държавна
такса за развода следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Мотивиран така,
Русенският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод
гражданския брак между В.И.М.
с
ЕГН:********** и В.К.М. с ЕГН:**********, сключен на в гр.М,
обл.Враца с
акт № от същата дата на Община М, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената
да
носи брачното си фамилно име - М..
ОСЪЖДА В.К.М.
с
ЕГН:********** да заплати по сметка на Русенския
районен съд окончателна държавна такса за развода в размер на 15,00
лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: