Р Е
Ш Е Н И Е № 3296
гр. Пловдив, 04.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на осемнадесети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 6454 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът А.Н.К. *** е предявил
против Р.Н.К., С. Т.К. и Д.Т.К. иск с
правно основание чл.32, ал.2 ЗС, с който се претендира да бъде извършено
разпределение на ползването на ПИ с идентификатор № **********, находящ се в
гр. **********, с площ от 184 кв.м., съобразно с квотите от съсобствеността –
за А.Н.К. и Д.Т.К., общо ½ идеалната част, и за Р.Н.К. и С.Т.К. – общо
½ идеална част.
В исковата молба се твърди, че
ищецът и ******та му Д.Т.К. са съсобственици, в режим на съпружеска имуществена
общност, на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № **********
с площ от 184 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор
№ **********, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт №********** на СВ Пловдив. Посочва, че ответниците Р.Н.К. и С.Т.К.
са собственици на другата ½ идеална част от поземления имот, с режим на
СИО, по силата на нотариален акт № **********, както и на изградената в него
сграда с идентификатор № **********. Твърди, че ответниците изградили в
съсобствения имот и сграда с идентификатор № **********, представляваща гараж.
Моли, да бъде извършено разпределение на ползването на съсобственото дворно
място, съобразно правата в съсобствеността, по начин по който да може да има
достъп до притежаваната в имота жилищна сграда.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответницата Д.Т.К., с която изразява становище за
допустимост и основателност на предявения иск. Моли за извършване на исканото
разпределение на ползването.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор и от ответниците Р.Н.К. и С.Т.К.. Признават, че всяка
една от страните по спора е собственик на ½ идеална част от дворното
място и самостоятелен собственик на изградените сгради, така както твърди
ищецът, а именно – ищецът на сградата с идентификатор № ********** с площ от 58
кв.м., а ответниците Р.Н.К. и С.Т.К. – на сградите с идентификатори № **********
и с идентификатор № **********. Намират, че дворното място, в което са
изградени сградите има характера и статута на обща част и предназначението му е
само за тяхното обслужване. Не възразяват срещу искането за разпределение на
ползването на съсобственото дворно място, но намират, че практически това е
невъзможно с оглед конфигурацията на дворното място и характера му на обща
част. Считат, че не би могло да се осигури на ищеца достъп до дворното място за
преминаване, респ. паркиране на автомобил, тъй като отстоянието между западната
граница на имота и съществуващата сграда не позволявали това, а и дворното
място нямало такова предназначение за преминаване и паркиране на автомобили.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ********** се установява,
че Н. А. К. и С. К. К. продават на Р.Н.К. ½ идеална част от поземлен
имот, находящ се в гр. **********, целият с площ от 180 кв.м., представляващ
имот с пл. № **********, отреден за комплексно жилищно и обществено застрояване
и училище в кв. *** по регулационния план на гр. Пловдив.
От нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №********** се установява, че Н. А.К. и С. К. К. продават на А.Н.
К. ½ идеална част от УПИ ****** по плана на ******, с площ от 180
кв.м., находящ се в гр. **********.
От
удостоверение за сключен граждански брак № ******се установява, че на
08.02.1985 г. е сключен граждански брак между А.Н.К. и Д.Т.К..
Видно
от скица на поземлен имот № ****** процесният поземлен имот е нанесен в КК и КР
на гр. Пловдив, одобрени със заповед № ****** като ПИ с идентификатор № **********
и с площ от 184 кв.м.
В
заключението на приетата по делото СТЕ е представен един вариант за извършване
на разпределение на ползването на процесното дворно място, като в дял първи -
за ищеца А.Н.К. и ответницата Д.Т.К., се разпределя за ползване част от
дворното място, съставляващо ПИ с идентификатор № **********, визуализирана на
скица - проект към заключението, ограничена с букви А-Б-В-Д-И-З-А и колорирана
в червено с площ от 34 кв.м.; в дял втори – за ответниците Р.Н.К. и С.Т.К., се
разпределя за ползване част от дворното място, визуализирана на скица-проект
към заключението, ограничена с букви В-Д-И-К-Ж-Е-Г-В и колорирана в жълто с
площ от 27 кв.м. При изслушване на вещото лице в откритото съдебно заседание
вещото лице изяснява, че така предложеният вариант на разпределение се явява
единствен с оглед фактическото положение, площта на имота и правата на
страните, както и възможността всяка една от страните да има свободен достъп до
построените в парцела сгради.
При така установените
правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция
доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.31,
ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им. Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея – чл.32, ал.1 ЗС. Когато
съсобствениците не могат да вземат решение за начина на разпределение на
ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да постигнат мнозинство или
взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ, начинът на
разпределение на ползването се определя в производството по предявен иск с
правно основание чл.32, ал.2 ЗС. Производството по чл.32, ал.2 ЗС представлява
спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците в случаите,
когато не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на общата
вещ или взетото решение на мнозинството е вредно за вещта. С решението по
чл.32, ал.2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно
реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки съсобственик.
При преценката за това как да се
извърши реалното разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да се
отчитат правата на всеки съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен
начин за достъп и ползване на имота, както и на построените в него сгради за
обслужването и поддържането им. Следва да се съобрази и принципът за
съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от съсобствениците
такава площ, включваща както застроената, така и незастроената част, която да
съответства на квотата в съсобствеността.
В случая, при преценката за
възможността за извършване на разпределение на ползването на съсобствения между
страните по делото поземлен имот от съществено значение е възможността всеки
един от тях да има свободен достъп до притежаваните от него сгради. Така,
ищецът А.К. и ******та му Д.К. следва да имат достъп до притежаваната от тях в
режим на съпружеска имуществена общност сграда с идентификатор № ********** с
площ от 58 кв.м., отразена на скицата на вещото лице (л.76) като „пж”. Последната
се намира в „дъното” на поземления имот и единственият достъп до нея е през
празното, незастроено пространство, което е колорирано в цветове жълто и
червено на скицата-проект. От друга страна, следва да се отчитат правата и на
ответниците, като им се осигури възможност да ползват притежаваните от тях
сгради в имота – сграда с идентификатор № ********** с площ от 43 кв.м. и
сграда с идентификатор № ********** с площ от 14 кв.м., включително като се има
предвид и необходимата прилежаща площ към сградата.
Предоставеният от вещото лице
начин за разпределение, който се посочва като единствен възможен такъв, предвид
разположението на сградите и площта на дворното място, предвижда ищецът К. и ******та
му Д.К. да ползват дял първи с площ от 34 кв.м, колориран в червено, а
ответниците да ползват дял втори с площ от 27 кв.м., колориран в жълто. Така
предложеното разпределение отговаря на обема права, притежавани от страните и
формално осигурява достъп до притежаваните от страните сгради в имота. Делът на
ищеца К. и ******та му обаче, не позволява удобен достъп до сградата,
която се намира в дъното на имота. Това е така, доколкото ширината на частта от
парцела, отредена за тях макар откъм входа на дворното място да е 1 м., малко
след това се стеснява на 0,80 м. Това пространство съдът намира за прекалено
малко за осъществяване на ползването му по предназначение. В този смисъл съдът
споделя изтъкнатите от процесуалния представител на ищеца в откритото съдебно
заседание доводи, че това разстояние от 0,80 м е крайно недостатъчно при
необходимост от извършване на ремонтни дейности в сградата или пък при
пренасяне на мебел. Така предложеният от вещото лице вариант за разпределение
се явява крайно неудобен за
страните, макар и технически възможен.
От друга страна, съдът не
възприема изтъкнатите от ищцовата страна доводи за възможност за друг начин за
разпределение, без да се взема предвид изграденото в частта на ответниците
стълбище, както и направените в тази връзка доказателствени искания, които
всъщност са релевирани в молба от 28.09.2018 г. – след приключване на съдебното
дирене пред първата съдебна инстанция. На първо място, следва да се отбележи,
че етапът за събиране на доказателства пред първата инстанция е до преди даване
ход на устните състезания. До този момент, страните могат да правят искания за
събиране на доказателства, които ако се приемат от съда за допустими, относими
и необходими, биха се уважили. След това, след като съдът е обявил устните
състезания за приключили, възможността за релевиране на доказателствени искания
пред районния съд е изчерпана. Съдът е приел с протоколното определение от
18.09.2018 г., след вземане на становище на страните и тяхното изрично
заявяване, че нямат доказателствени искания, че делото е изяснено от фактическа
страна, поради което и е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните
състезания. За страните остава открита възможността за заявят искания досежно
събиране на доказателства при евентуално въззивно обжалване на поставения от
съда съдебен акт и то при наличие на основанията за тяхното допускане, посочени
в нормите на чл.266 ГПК.
Въпреки изложеното, съдът намира
за необходимо за отбележи и следното. Искането на ищеца за извършването на
разпределение на ползването на имота, без да се взема предвид построеното
стълбище, което служи за достъп до имота на ответниците, съдът приема за
неоснователно. Както се посочи и по-горе, основен критерий за преценка при
разпределение на ползването на съсобствения недвижим имот е възможността всяка
една от страните да има свободен достъп до притежаваното от нея жилище. Достъпът
до притежаваните от ответниците сгради се осъществява именно чрез посочените
стълби, което обстоятелство вещото лице е взело предвид при изготвяне на
експертизата. Вещото лице също така е съобразило, както посочи и в откритото
съдебно заседание, че стълбищата са включени в дела на ответниците и няма как
делът на ищците да е по-голям. Единственият възможен начин би бил при
премахване на тези стълбища. Предписването обаче на преустройства с оглед
обособяването на отделните дялове в производството по разпределение на
ползването на съсобствения имот в производството по спорна съдебна
администрация е недопустимо. В посочения смисъл е последователната съдебна
практика – така решение № 309/24.10.2012 г., постановено по гр.д. № 226 по
описа за 2012 г. на ВКС, I г.о. и др. Искането на
ищцовата страна да се извърши разпределение на ползването, без да се вземат
предвид стълбите, осигуряващи достъп до сградата на ответниците, предпоставя а
приети извършването и на преустройства с цел обособяване на дялове, което както
се посочи е недопустимо в настоящото производство.
Следва да се отбележи още
веднъж, че преценката за разпределение на ползването на общата вещ се извършва
съобразно фактическото положение към момента на предявяването на иска. В
случая, то е такова, че не позволява реално разпределение на ползването на
имота, което да е дотолкова целесъобразно, че да удовлетворява всички
съсобственици. Затова и единственият възможен начин за пълноценното упражняване
на правата на всеки един от съсобствениците в имота е да продължат да ползват
общо празната част от дворното място.
Поради изложените съображения,
съдът приема, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора и характера на производството – спорна съдебна
администрация, съдът намира, че сторените от страните разноски следва да
останат така, както са ги направили и да не се присъждат такива със съдебния
акт.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.К., ЕГН: **********, адрес: ***
иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС срещу Р.Н.К., ЕГН: **********, С.Т.К.,
ЕГН: ********** и Д.Т.К., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, за извършване
на разпределение на ползването на съсобственото между страните дворно място,
представляващо поземлен имот с идентификатор № ********** по КК и КР на гр.
Пловдив, одобрени със заповед № ****** на ИД на АГКК, номер от предходен план: ***,
квартал: ***, парцел: ******, находящ се в гр. **********, с площ на имота от 184
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м), съседи: ПИ с идентификатори № **********,
№ *********, № ************, № ********* и № ***********.
Решението може да бъде обжалвано
от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
К. К.