Р Е Ш Е Н И Е

16.10.2019г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на двадесет и шести септември

Шести наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ Ц.

Секретар: ЖУЛИЯНА ЦАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Ц.

НАХ дело номер 1828 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №163 от 29.07.2019г Заместник кметът на О.П. е наложил на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.25, ал.1, вр. чл.3, т.1 от Наредба №1 за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване територията на О.П. (пр. с Р-е 428/29.01.2009г, Р-е №1002/24.06.2010г, изм. Реш. № 1282/27.11.2014г. на ОбС Плевен) на Ф.А.С. *** административно наказание глоба в размер на 1000лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Ф.А.С., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

         Въззиваемата страна О.П. се представлява от юрк.П.П., която изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия Д № 828426 от 29.06.2019г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата около 23:50часа в гр. Плевен, ул. ***лицето нарушава нощната тишина, като пуска силна музика и вика на висок глас, с което пречи на живущите в околните сгради.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител А.Н.К. и свидетеля Ж.Ц.Ж., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. И актосъставителят К. и свидетелят Ж. са категорични, че жалбоподателят С. на 29.06.2019г. около 23:50часа в гр. Плевен, ул. ***е нарушавало нощната тишина, като пускало силна музика и викало на висок глас, с което пречило на живущите в околните сгради. В тази насока са и показанията на свидетелите З.С.Д. и С.Д.О.. Според показанията на тези свидетели в двора на къщата, в която живее жалбоподателят С., се е провеждало семейно тържество, като е имало музика. Свидетелите Д. и О. депозират показания, че музиката не е била силна и след идването на полицейските служители музиката е спряна и гостите на тържеството си тръгнали. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя К. и свидетеля Ж., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя С. по озвучаването на тържество в двора на неговия дом. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя С. в нарушение, което не е извършил. Съдът не кредитира показанията на свидетелите З.С.Д. и С.Д.О. в частта относно обстоятелството, че музиката не е била силна, тъй като тези свидетели са близки приятели на жалбоподателя, поради която причина са пряко заинтересовани от изхода на делото.

При така изяснената фактическа обстановка, според съда  в хода на производството административнонаказващият орган е допуснал процесуални нарушения при установяване на административното нарушение и по-конкретно при предявяване и връчване на препис от акта за нарушение, които опорочават издаденото, въз основа на този акт, наказателно постановление. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила – чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Според посочените разпоредби актът се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, както и при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Целта на връчването на препис от акта е да запознае лицето с образуваното спрямо него административно наказателно производство, с нарушението, в чието извършване е обвинено и да му даде възможност да изложи своите писмени и гласни възражения и доказателства. Установяването на тези обстоятелства, както и че акта е бил предявен на нарушителя и му е дадена възможност да се запознае със съдържанието му, подлежи на доказване с всички доказателствени средства. В конкретният случай от показанията на свидетелите К. и Ж., разпитани в хода на съдебното следствие се установи, че на нарушителя не е бил връчен екземпляр от АУАН, тъй като същият е отказал да подпише акта. Разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН, предвижда след подписването на акта препис да се връчи на нарушителя срещу разписка. Правото на нарушителя да не подпише акта, не влече със себе си санкция за него да не получи един екземпляр от акта, тъй като той има право да направи възражения в тридневен срок. Дори при наличие на отказ от жалбоподателя да  подпише АУАН не се изключва в никакъв случай задължението за връчване на препис, тъй като това са две последователни и самостоятелни действия. След като приключи процедурата по съставяне на акта, актосъставителят следва да връчи препис на нарушителя, като ако същият откаже да го получи това следва да се отбележи в разписката. Неслучайно законодателят изисква към АУАН да е предвидена самостоятелно наличие на разписка, касаеща връчването на препис от него, която следва да се оформи независимо и без значение, дали по-горе в акта е положен подписът на нарушителя или отказът на същия е удостоверен с подпис на свидетел. Ето защо съдът приема, че съществено е опорочена процедурата по връчване на акта за установяване на административно нарушение. Отказът да се подпише акта от нарушителя не освобождава  органа от задължението екземпляр от акта да му бъде връчен. Съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който не е могъл в установения в чл.44, ал.1 от ЗАНН, срок да се възползва от правото си да даде писмени възражения. Нарушението на това правило е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление. В случая допуснатото нарушение  е от категорията на абсолютните, водещи до незаконосъобразност на акта, които не могат да бъдат санирани и преодолени с издаването на НП по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Наказващият орган е следвало да констатира допуснатото процесуално нарушение  и да го отстрани, като връчи АУАН на нарушителя. Като последица от изложеното наказателното постановление, следва да бъде отменено само на това основание. Тук следва да се посочи критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. В настоящия случай горното нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е във връзка с правото на защита на жалбоподателя. След като има неизпълнение на задължението на актосъставителя да предяви АУАН на нарушителя, то жалбоподателят С. е бил лишен от възможността на разбере за какво точно свое виновно поведение се обвинява с акта, какви нарушения се твърди, че е извършил, бил е лишен и от възможността да организира адекватно и в пълен обем защитата си, като направи необходимите за това коректни възражения, които да се вземат в предвид както от актосъставителя, така и от наказващия орган. Нещо повече нарушението по  чл. 43, ал. 1 ЗАНН се е отразило върху цялото производство, като се има предвид, че съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административно наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Всички гореизброени разпоредби на ЗАНН са все процесуални гаранции за осъществяване правото на защита на наказаното лице и затова нарушаването им винаги се преценява като съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Настоящият съдебен състав счита за необходимо да отбележи и друго съществено процесуално нарушение, което е допуснато при съставянето на АУАН, което също води до отмяна на обжалваното наказателно постановление, а именно на разпоредбата на  чл. 43, ал.2 от ЗАНН, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по  чл. 43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства.

Ето защо, според настоящия състав на ПРС, за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по  чл. 43, ал.2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. До този извод настоящия състав достигна и анализирайки разпоредбите на чл. 40, ал.1 и ал.3, чл. 42, т.7 от ЗАНН и  чл. 43, ал.2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл. 42, т.7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта. Съгласно  чл. 43, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който се отбелязват в акта. По аргумент от последното, и след като съгласно чл. 42, т.7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при установяване или при съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят при отказа следва да е лице различно от другите по-горе посочени свидетели, но в конкретния казус в съдебно заседание свидетелят Ж. изрично заяви, че той е бил единствен свидетел както по съставянето на акта, така и по отказа да се подпише от нарушителя. Това се потвърждава категорично и от самия оригинал на АУАН, приложен по делото.  Нарушението на това правило представлява още едно процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление, без да се разглежда спора от съда по същество.

Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по  чл.25, ал.1, вр. чл.3, т.1 от Наредба №1 за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване територията на О.П. като незаконосъобразно.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №163 от 29.07.2019г  НА Заместник кмета на О.П. с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.25, ал.1, вр. чл.3, т.1 от Наредба №1 за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване територията на О.П. (пр. с Р-е 428/29.01.2009г, Р-е №1002/24.06.2010г, изм. Реш. № 1282/27.11.2014г. на ОбС Плевен) на Ф.А.С. *** административно наказание глоба в размер на 1000лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: