Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ
– 9 състав
в
открито заседание на шестнадесети октомври
две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Славка
Димитрова, като изслуша докладваното от
съдия КОМИТОВА т.д. № 1483 по описа за 2017 г., И ЗА ДА СЕ
ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
ЧЛ. 26, АЛ. 1 И АЛ. 2 ОТ ЗЗД ВЪВ ВР. С ЧЛ. 44 ОТ ЗЗД ВЪВ ВР. С ЧЛ. 59, АЛ. 2 ОТ
ЗБН, ЕВЕНТУАЛНО СЪЕДИНЕН С ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 АЛ. 5 ОТ ЗБН.
Ищецът „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност
с първоначалната Искова молба с вх. №
52370/20.04.2017 г., както и тези в уточняващи исковата претенция - Молби с вх.
№ 62727 от 11.05.2017 г.; с вх. № 69684 от 25.05.2017 г.; молби от 09.10.2017г. и 16.02.2018г., твърди че на 20.06.2014
г. е прието Решение № 73 на Управителния съвет на Българска Народна Банка,
съгласно извлечение от Протокол № 11 от заседанието, проведено на 20.06.2014 г.
С решението, на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, чл.116, ал.2,
т.2, 3, 6 и 7, във връзка с чл.103, ал.2, т.24 ЗКИ, „КТБ“ АД (н.) е поставена
под специален надзор. Спряно е изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД
(н.) Дейността на банката е ограничена, като е забранено извършването на всички
дейности съгласно банковия лиценз. Отстранени са от длъжност членовете на
Управителния съвет, отстранени са от длъжност членовете на Надзорния съвет,
лишени са от право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 %
от акциите й. Решението е обявено по партидата на банката в ТР при Агенция по
вписванията на дата 23.06.2014 г., вписване № 20140623173928. На 16.09.2014 г. е прието Решение № 114
на Управителния съвет на Българска Народна
Банка, съгласно извлечение от протокол № 23 от заседанието, проведено на
16.09.2014 г. С решението, на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1,
чл.116, ал.1, във връзка с чл.103, ал.2, т.24 ЗКИ, срокът, за който „КТБ“ АД
(н.) е поставена под специален надзор, е удължен до 20.11.2014 г. Решението е
обявено по партидата да банката в Търговски регистър при Агенция по вписванията
на дата 18.09.2014 г., вписване № 20140918142617.
На 06.11.2014 г. е прието Решение № 138 на Управителния съвет на Българска Народна Банка,
съгласно извлечение от протокол № 27 от заседанието, проведено на 06.11.2014 г.
С решението, на основание чл.36, ал.2, т.2 във връзка-с чл.103, ал.1, т. 1, чл.
103, ал. 2, т.25 и чл. 151, ал. 1 ЗКИ, „КТБ“ АД (н.) е отнет
лиценза за извършване на банкова дейност, поради
отрицателния собствен капитал на банката и е взето решение да бъде подадено
искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на
основание чл. 9, ал. 6 ЗБН. Решението е вписано по партидата на банката в ТР
при Агенция по вписванията на дата 07.11.2014 г., вписване № 20141107140740.
С оглед решението за отнемане на лиценза, БНБ е подала молба за откриване
производство по несъстоятелност срещу „КТБ“ АД, въз основа на която е
образувано т. д. № 7549/2014 г. по описа на VI-4 състав на СГС. С Решение
№ 664/22.04.2015 г. по посоченото дело, считано от 22.04.2015 г., е открито
производство по несъстоятелност, като банката е обявена в несъстоятелност и е
постановено осребряване на имуществото. Решението е вписано по партидата на
банката в ТР при Агенция по вписванията на дата 22.04.2015 г., вписване №
20150422120046. С Решение № 1443 от 03.07.2015 г. на САС по т.д. № 2216/2015 г.
по описа на III състав на САС, постановено в производството по несъстоятелност на „КТБ” АД
(н.), е отмено първоинстанционното решение, в частта по отношение на определената
начална дата на неплатежоспособност и е определена за начална дата на
неплатежоспособност на банката датата - 20.06.2014 г. Решението е вписано по
партидата на банката ТР при Агенция по вписванията на дата 08.07.2015 г.,
вписване № 20150708150128. С Решение № 196/13.11.2015 г., Управителният Съвет
на Фонда за гарантиране на влоговете в банките е взето решение, считано от
13.11.2015 г., да бъде освободен Р.И.А.от осъществяване на правомощията на
синдик на „КТБ” АД (н.), като считано от същата дата са назначени К.Х.М. и А.Н.Д.,
за синдик на „КТБ” АД (н.). Решението е вписано по партидата на банката в
Търговски регистър при Агенция по вписванията на дата 13.11.2015 г., вписване №
20151113130537. С Решение № 48/02.03.2016 г., Управителният Съвет на Фонда за
гарантиране на влоговете в банките е взел решение Л.П.И.да бъде освободен като
лице, изпълняващо правомощията на синдик. Решението е вписано по партидата на
банката в Търговски регистър при Агенция по вписванията на дата 02.03.2016 г.,
вписване № 20160302134928. Към настоящия момент, правомощията на синдик се
Банката се осъществяват едновременно от тях - А.Н.Д. и К.Х.М..
Разпоредбата на
чл. 62, ал. 1 ЗБН вр. чл. 60, ал. 3 от ЗБН, установява правото на синдиците на
„КТБ“ АД (н.) да предявят исковете по чл. 59 ЗБН в 2-годишен срок от откриване на производството по несъстоятелност. По
силата на чл. 62, ал. 2 ЗБН искове с правно основание чл. 59, ал. 3 и 5 ЗБН се предявяват пред съда по
несъстоятелностт и по тях не се събира предварително държавна такса.
На 20.02.2006г., между „КТБ“ АД, в качеството на
кредитор и Е.Ц.В., в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за
банков кредит, като в последствие към договора са сключени осем броя
анекси. Съгласно уговореното в Договора за банков кредит от 20.02.2006 г.,
Банката е предоставила кредит в размер на 60 500 лева, с предназначение и
условия на усвояване, ползване и погасяване, подробно посочени в договорите и
анексите към тях. С Анекс № 2 размерът на кредита е намален до 54 000 лева.
На 14.11.2014 г., в деловодството на Банката е постъпило Изявление за прихващане с вх. № 11843 на
„КТБ“ АД (н.) на основание чл.104 във връзка с чл.103 от ЗЗД и 59 от ЗБН, с
което Е.Ц.В., отправя изявление за прихващане на вземането си по Договор за
преференциален безсрочен депозит № 11504/23.12.2005 г. по сметка в щатски
долари с IBAN ***0
щатски долари, срещу свои ликвидни задължения към „КТБ“ АД (н.), произтичащи от
Договора за банков кредит от 20.02.2006 г. за главница в размер на 53 235.40
лева, ведно с дължимите лихви до 13.11.2014 г.
Ищецът творди, че прихващането е уредено в чл. 103 от ЗЗД
и фактическият му състав включва: насрещни парични вземания или вземания за
еднородни/заместими вещи между две лица, изискуемост и ликвидност на двете
вземания, извършване на едностранно волеизявление за прихващане. Самото
извършване на прихващането може да стане с едностранно волеизявление на едно от
лицата до другото лице, като двете вземания се погасяват до размера на
по-малкото от деня, в който прихващането е било възможно - чл. 104, ал. 2 ЗЗД.
Правната природа на прихващането показва, че прихващането е способ за
погасяване на задължения. Така е и уредено от законодателя - в част V „Погасяване на задълженията“ от ЗЗД. Въпросите за фактическия състав и
характера на прихващането може да се каже, че са изяснени както в правната
теория, така и в съдебната практика. Доколкото прихващането е способ за
погасяване на задължения и може да се извърши с едностранно волеизявление, при
наличие на условията по чл. 103 от ЗЗД, то за този способ на погасяване на
задължения могат да бъдат предвидени допълнителни ограничения при
производството по несъстоятелност с цел запазване на масата на
несъстоятелността и последващо справедливо удовлетворяване на кредиторите.
Основен принцип и цел на производството по несъстоятелност е справедливото
удовлетворяване на кредиторите - чл. 607 от ТЗ и съответно чл. 2
ЗБН. Този основен принцип е намерил отражение и в редица други разпоредби, като
за целите на настоящото производство следва да посочат разпоредбата на чл. 722 ТЗ и съответно чл. 94 ЗБН, които регламентират реда на вземанията при
удовлетворяване на кредиторите. Изрично подчертават, че посочените разпоредби
представляват императивни правни норми, като основен аргумент за това е чий
интерес охраняват тези норми. Безспорно,
в случая, правилата за реда на вземания за удовлетворяване на кредиторите са
регламентирани от законодателя в обществен интерес, а именно справедливо
удовлетворяване на всички кредитори, както и други общественозначими цели,
описани в чл. 2, ал. 2 ЗБН.
Правната норма на чл.59, ал.1 ЗБН е специална по своя
характер спрямо общите законови текстове за прихващането по чл.103 и следващите
от ЗЗД. Фактическият състав на прихващането по чл.59, ал.1 ЗБН включва
кумулативно четири елемента: а) Съществуване; б) Насрещност; в) Еднородност и
г) Изискуемост, освен в случаите по ал.5. По отношение на еднородността на
задълженията по извършеното прихващане с вх. № 11843/14.11.2014 г. считат, че
към момента на подаване на изявлението за прихващане двете задължения не са
били еднородни, тъй като са в различна валута (вземане по Договор за
преференциален безсрочен депозит № 11504/23.12.2005 г. е в щатски долари, а
кредитът е в лева) и прихващането хипотетично е било възможно единствено, ако
двете задължения се трансформират в една и съща валута. Трансформирането на
двете вземания в една и съща валута е можело да се случи чак към датата на
откриване на производството по несъстоятелност - 22.04.2015 г. в съответствие с
разпоредбата на 17, ал.2 от ЗБН - „вземанията на кредиторите в чуждестранна валута се превръщат
в левове по курса на БНБ“, като същото положение е
залегнало и в Параграф 2 от ДР на ТЗ. Изискуемостта на активното вземане е една
от основните предпоставки, за да е възможно да се извърши прихващане. Правният
извод несъмнено е, по аргумент от чл. 23, ал. 1 ЗБН, че всички парични
задължения на банката стават изискуеми от дата на решението за откриване на
производството по несъстоятелността, тоест от 22.04.2015г. Следователно,
преди откриване на производството по несъстоятелност, вземанията на лицата,
които имат открити парични влогове не са изискуеми, а предявени осъдителни
искове за неизискуеми притезания са неоснователни. Следва да се има предвид, че дори Банката чисто счетоводно да е отразила
извършеното прихващане, то съгласно разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗКИ, всички
действията и сделките, извършени от Банката в нарушение на чл. 116, ал. 2, т. 1
- 4 след обявяването в ТР на решението на БНБ за налагане на специален надзор
са нищожни. Освен горното, съгласно чл.59. ал.2 ЗБН изявлението за прихващане
се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена Форма с нотариална
заверка на подписа. Изявление за прихващане с вх. № 11843/14.11.2014 г. на
„КТБ“ АД (н.) отправено от Е.Ц.В. до Банката, не съдържа нотариална заверка на
подписа, което не отговаря на Формата за действителност, предвидена в
специалния закон, както и поради общото поведение на ответника, който е
упражнил права по прихващане в нарушение на чл.116, ал.2, т.2 от ЗКИ.
Неспазването на изисканата от закона Форма - нотариална заверка попада в
приложното поле на чл.26, ал.2 от ЗЗД. Тъй като изявлението за прихващане не е
в задължителната нотариално заверена форма за действителност, то извършеното
прихващане от Е. РВЕТКОВ В. е нищожно.
Предвид изложеното, се иска се постановявяне на решение, по силата на което
на основание чл.26, ал. 1 и ал.2 във
връзка с чл. 44 от ЗЗД във връзка с чл.59, ал.2 от ЗБН, съдът да обяви
за нищожно извършеното прихващане, обективирано в обективирано в Изявление за
прихващане с вх. № 11843/14.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.) отправено от Е.Ц.В. до
Банката, с вземане, произтичащо от сключен между него и банката Договор за
преференциален безсрочен депозит № 11504/23.12.2005г.по сметка в щатски долари
с IBAN ***0
щатски долари, срещу свои ликвидни задължения към „КТБ“ АД (н.), произтичащи от
Договора за банков кредит от 20.02.2006г. за главница в размер на 53 235.40
лева, ведно с дължимите лихви. Претендират се сторените по делото съдебни разноски. Прилагат писмени
доказателства по опис.
Ищците А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството
им на постоянни синдици на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност с Искова молба с вх. № 52370/20.04.2017 г., както и в уточняващите
исковата им претенция Молби с вх. № 62727 от 11.05.2017 г. , с вх.№
69686/25.05.2017г., с молби от 09.10.2017г..
и 16.02.2018г. - при идентичност на фактологията с тази на иска по чл.26, ал. 1
и ал.2 във връзка с чл. 44 от ЗЗД във връзка с чл.59, ал.2 от ЗБН, по
основателността на конкретния, заведен в условията на евентуалност, иск твърдят,
че съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил
при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от
това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от
кредитор или от банката: 1. след началната дата на неплатежоспособността; 2.
след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по
реда на глава единадесета, раздел VIII от Закона за
кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия
закон, ако тази дата предшества датата по т. 1. В случай, че се приеме, че
настоящата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН няма обратно действие, то и при
старата редакция на посочената норма, недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил
при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от
длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога
са възникнали двете насрещни задължения. Както
посочиха по-горе, с Решение № 1443 от 03.07.2015 г. на САС по т.д. № 2216/2015
г. по описа на III състав на САС, за начална дата на
неплатежоспособност на банката, е определена датата - 20.06.2014 г., която съвпада с датата на поставяне на банката под специален надзор, съгласно Решение № 73 от 20.06.2014 г. на
Управителния съвет на Българска Народна Банка. Прихващането е нормативно уреден
способ за погасяване на задължения. В съответствие с чл. 103 ЗЗД фактическият
му състав включва: наличие на насрещни парични вземания или такива за еднородни
и заместими вещи, изискуемост и ликвидност на двете вземания, извършване на
волеизявление за прихващане. За извършване на прихващането е достатъчно
едностранно волеизявление на едно от лицата до другото лице, като двете
вземания се погасяват до размера на по-малкото от деня, в който прихващането е
било възможно (чл. 104, ал. 2 ЗЗД). Същевременно, писмените изявления за
прихващане са извършени чрез представяне на изявленията в деловодство на
Банката. Именно тогава са достигнали до знанието на ищеца. По смисъла на чл.
104 ЗЗД с получаване на всяко едно изявление за прихващане от „КТБ“ АД (н.), е
реализиран сложният фактически състав на института на компенсацията на
индивидуализираните в настоящата искова молба активни вземания с пасивното
вземане на банката по Договора за банков кредит от 20.02.2006г. От горното следва, че процесното
изявление за прихващане, направено от ответника Е.Ц.В., е извършено след
определената начална дата на неплатежоспособност на Банката и след поставянето
й под специален надзор. За момент на извършване на прихващането, следва да се
приеме този, в който е настъпил неговият погасителен ефект, защото целта на
уреденото в закона преобразуващо право е да се обяви за непротивопоставимо на
останалите кредитори на несъстоятелността именно погасителното действие на
прихващането по отношение на задължението на този от кредиторите, който го е
извършил. От своя страна, за да настъпи погасителният ефект на прихващането,
когато то се извършва извънсъдебно, както е в настоящия случай, следва да бъде
установено, че са се осъществили всички предпоставки, предвидени в чл. 103, ал.
1 ЗЗД, при които това потестативно право възниква, а именно, че съществуват
насрещни изискуеми и ликвидни вземания на две лица, както и да се докаже, че
това право е надлежно упражнено съгласно чл. 104, ал. 1, предл. първо ЗЗД, т.е.
че от едното от лицата, които си дължат взаимно, е отправено изявление за
прихващане, което да е достигнало до другото лице. Съгласно нормата на чл. 104,
ал. 2 ЗЗД погасителният ефект на възникналото и надлежно упражнено извънсъдебно
право на прихващане настъпва от деня, в който то е могло да се извърши, който
следва да се приеме, че съвпада с момента, в който и двете насрещни вземания са
станали изискуеми и са били ликвидни, т.е. установени по основание и размер с
постановено между страните съдебно решение или тяхното възникване и размер са
безспорни в отношенията между страните.
На следващо място, ответникът Е.Ц.В. е упражнил
извънсъдебно възникналото в негова полза право да извърши прихващане между
насрещни парични задължения, като е отправил изявление за това до
"КТБ" АД /н/. Това се доказва от представеното по делото изявление с
вх. № 11843/14.11.2014 г., в което е обективирано изричното изявление на
ответника, че извършва прихващане с вземането му по Договор за преференциален безсрочен депозит №
11504/23.12.2005г. по сметка в щатски долари с IBAN ***.То е достигнало до "КТБ" АД /н/ на датата, на която е заведено в
Банката и му е поставен входящ номер, а именно на 14.11.2014 г., поради което следва да
се приеме, че прихващането е породило предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД
действие и двете насрещни вземания на страните се считат погасени до размера на
по-малкото от тях. Този погасителен ефект съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД настъпва
от деня, в който са се осъществили всички предпоставки за възникване и надлежно
упражняване на правото на прихващане на Е.Ц.В., т.е. от 14.11.2014 г., към
който момент насрещните вземания на страните освен, че са възникнали и
изискуеми, се считат и за ликвидни в отношенията между тях. Ето защо и тази
дата следва да се приеме за такава на извършеното процесно извънсъдебно
прихващане, което е предмет на предявения в процеса конститутивен иск и с оглед
на това се налага извода, че то е извършено от ответника, който е кредитор на
"КТБ" АД /н/, след 20.06.2014
г., която дата е определена за начална дата на неплатежоспособността на
Банката, както и е тази, на която банката е поставена под
специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VIII от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116,
ал. 2, т. 2 от същия закон, т.е. прихващането е извършено след момента, който е
посочен в чл. 59, ал. 5 ЗБН като релевантен за възникване на уреденото в тази
разпоредба преобразуващо право. Следователно
по делото се доказва настъпването на всички факти от приложимата правна норма
на чл. 59, ал. 5 ЗБН, поради което следва да се приеме, че в полза на
кредиторите на несъстоятелността е възникнало предвиденото в нея потестативно
право и прихващането, извършено от Е.Ц.В., обективирано в изявление до
"КТБ" АД с вх. № 11843/14.11.2014 г., следва да бъде обявено за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
"КТБ" АД /н/.
Иска се постановявяне на акт, по силата на който на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, съдът да обяви за относително недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н.) извършено
прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх. № 11843/14.11.2014 г.
на „КТБ“ АД (н.) отправено от Е.Ц.В. до Банката, с вземането си в размер на 49 000
щатски долари, произтичащо от сключен между него и Банката Договор за
преференциален безсрочен депозит № 11504/23.12.2005г. по сметка в щатски долари
с IBAN ***. Претендират се сторените по делото
съдебни разноски. Прилагат писмени доказателства по опис.
Ответникът Е.Ц.В., с ЕГН **********,
чрез адв. В.Н., със съдебен адрес:***, с отговор на искова
молба от 22.05.2018 г. твърди,
че редовността на исковата молба е процесуална предпоставка
за надлежното упражняване на правото на иск, за наличието на което съдът следи
служебно. Исковата молба не отговаря на изискванията на 127, ал.1, т.З, 4 и 5
ГПК за предявените искове. Оспорва исковете изцяло, като моли исковата молба, с
която същите са предявени да бъде оставена без уважение, поради това, че
исковете са неоснователни. Факти/твърдения,
които потвърждава, с оглед на което отчита
същите като такива, по които страните в настоящия процес не спорят са
съществуването на валиден договор за банков кредит от 20.02.2006 г. между него
и ищеца КТБ, анексиран впоследствие 8 пъти чрез правния инструмент - анекс към
договор и получаването от негова страна на кредит в размер на 54 00,00 лева
/доказателства под № 1 към ИМ/; съществуването на валиден договор за
преференциален безсрочен депозит № 11504 от 23.12.2005 г. между него и ищеца
КТБ /доказателство под № 2 към ИМ/; съществуването на едностранната сделка
-изявление за прихващане, направено от него в писмена форма и получаването на
същото от КТБ, чрез завеждане в деловодната система на банката под вх.№ 11843
от 14.11.2014г. /доказателство под № 3 към ИМ/; съществуването на всички
визирани в ИМ решения на УС на БНБ, на УС на ФГВБ, на СГС и САС /доказателства
под № 4 - 9 към ИМ/.
Оспорва се твърдението, че липсва еднородност на двете насрещни вземания - вземането на КТБ към
него по кредит в български лева и респективно вземането на ответника към КТБ в
щатски долари, като счита, че цитиращата с ИМ правна литература третира съвсем
различна правна материя - тази, свързана с несъстоятелността по принцип и
изобщо не се отнася, съотнася, още по-малко изключва еднородност на парични
задължения в чужда валута; Оспорва се твърдението, че превалутирането на
двете насрещни вземания е можело да настъпи едва на датата на откриването на
производството по несъстоятелност 22.04.2015 г., като подобна императивна
правна норма не съществува, което свежда логиката до прилагането на въведените
от законодателя правни норми относно превалутирането на задължения в пари за
определяне на еквивалент в една и съща валута; Оспорва твърдението, че изискуемостта на активното вземане - т.е. неговото към КТБ, настъпва
едва след откриване производството по несъстоятелност, като подробна аргументация
ще намери място в настоящия отговор по-долу; Оспорва тълкуването на счетоводното отразяване на прихващането от КТБ като нищожно действие
или сделка на банката, тъй като воденето на счетоводство е дейност/поредица от
действия, които отразяват вече настъпили правни последици от факти с правно
значение (в конкретика - направеното от него прихващане), но самите те нямат
правопораждащо действие, в смисъл - не са юридически факти.
Ответникът твърди, че в ИМ не е посочен ясно размерът на салдото по сметката му в преференциалния
депозит в КТБ към датата на прихващането, както и размерът на задължението му
по кредита към същата дата - 14.11.2014 г.; към датата на прихващането има да
взема (получава) от банката 50 936,07 щ.д. по договора за влог, които са равни
на 80 830,67 български лева по курс на БНБ за деня, а той й дължи само 53
437,25 лева (53 235,40 - главница и 201,85-лихва) по договора за кредит; Не е упоменато наличието на направено втори път от негова страна аналогично
изявление за прихващане на същите насрещни задължения в писмена форма с
нотариално удостоверяване на подпис и дата вх.№ 2431/29.05.2015 г. заверено под
№ 3897 от 28.05.2015 г. на нот.рег.№ 340- В.Г.; Не е упоменато наличието на още едно задължително за КТБ решение на УС на
БНБ № 104/15.08.2014 г.; Не е упоменато наличието на още едно дело между
страните - №9344/2016г. на СГС,ГО, 1-състав /установителен иск след оспорена
заповед за изпълнение на погасеното след прихващането вземане на КТБ по
договора му за банков кредит) с посочените по-горе противоречия в твърденията
на ищеца по отношение процесното прихващане в това производство и в настоящото
такова.
В сатновището си по неоснователността на исковите
претенции, заявява: с ИМ са изведени две
основания за нищожност на изявлението за прихващане: а) нищожност поради противоречие със закона - чл.26 ал.1 вр. чл.44 ЗЗД вр. чл.З ал.2 ЗБН и б)
нищожност поради липса на форма чл.59
ал.2 ЗБН. Твърди, че и двете визирани основания, не са налице. Счита, че, нормата на чл.
3, ал. 2, изр. 2 ЗБН следва да се тълкува във връзка с чл. 59, ал. 3 и, ал. 5
ЗБН и да се приеме, че тя не се прилага по отношение на прихващания, извършени
от кредитор на КТБ. В този смисъл, то не попада в приложното поле на забраните по чл. 3, ал. 2 ЗБН и
следователно не е нищожно на основание чл. 3, ал. 3 ЗБН. Прихващането не
съставлява изпълнение в тесния смисъл на това понятие, нито събиране на вземане
срешу банка с отнета лицензия, макар крайният ефект да е погасителен. В този
смисъл и с оглед факта, че за прихващането има изрична и отделна регламентация,
включително и за неговата недействителност при несъстоятелност на банка, този
способ за погасяване на насрещни задължения не попада в кръга на действия по
чл. 3, ал. 2 от ЗБН и следователно поражда търсения правен ефект.
В допълнение към горните аргументи,
ответната страна сочи още един факт, които
счита за съществено значение за казуса, а именно, че в предхождащ с повече от
половин година обявяването на банката в несъстоятелност, е било постановено решение на УС на БНБ № 104/15.08.2014 г., което е вписано по партидата на жалбоподателя в Търговския регистър. С
това решение БНБ в качеството си на орган със специални правомощия по отношение
на търговските банки, поставени под специален надзор по реда на Закона за
кредитните институции, дава разрешение и изрични и задължителни за изпълнение
указания на назначените именно от БНБ квестори на КТБ (и на ТБ „В.“ ЕАД) да извършват:
Платежни операции за целите на погасяване на кредити към банка, поставена под
специален надзор, от сметки при същата банка на кредитополучателя, на негови
съдлъжници или на негови поръчители, когато съзадължеността или поръчителството
са възникнали преди 01.06.2014 г.; Безкасови операции по обмен на валута,
когато такива са необходими за целите на погасяване на кредити. Тези задължителни
за изпълнение указания са дадени на квесторите
на ищеца повече от седем месеца преди обявяването на банката в несъстоятелност
- време предостатъчно за изпълнението им. Тоест квесторите, които към този
момент са управлявали ищеца, не само са имали правното основание да извършат
операция по погасяване на кредитното му задължение към банката с вземането му
към същата банка по договора за безсрочен депозит (дори да нямаше негово
изрично изявление за прихващане в този смисъл, а такова има адресирано до тях и
входирано в банката с вх. № 11834/14.11.2014 г.), но са били и длъжни да
извършат тази операция и да закрият задължението му към банката: по договора за
кредит, както и да освободят всички обезпечения по него.
За неоснователно, ответникът счита посоченото с ИСК № 1 на второто основание. С ИМ се твърди липсата на форма като
основание за нищожност на изявлението за прихващане. Ищецът се позовава на
нормата на чл. 59 ал.2 от ЗБН, която изисква конкретен адресат и форма на
изявлението за прихващане. Като цяло нормата на чл.59 ЗБН третира особености
във връзка с едностранната сделка на прихващане и в този ред на мисли,
текстовете счита, че също следва да се четат и разбират в своята взаимовръзка и
обща логическа насоченост. Тъй като ал.1 на чл.59 от ЗБН поставя общо изискване
за принципната допустимост на изявление за прихващане от кредитор към банка,
следва да постави акцент на факта, че въведените с този текст кумулативни предпоставки
са налице в конкретиката на казуса. И двете насрещни задължения са възникнали и
са съществували преди датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност - това е датата 22.04.2015 г. Преди посочената дата тези
задължения безспорно са били насрещни и еднородни /като под еднородни законът
има предвид именно родовата определеност на дълговете като в случая несъмнено
говорим за дългове в пари без значение на валутата; принципната разлика във
валутата е законово решена като конвертирането в една и съща валута става при
установени с времето нормативни правила-сумата в щатски долари се превалутира
по курс на деня-това е елементарна математическа операция, която не подлежи на
някакъв особен коментар/. Активното вземане - това, с което се прихваща, следва
да е изискуемо. При липсата на спор относно основанието на активното вземане -
това е неговото вземане по договора за преференциален влог в КТБ, не счита, че
съществува и спор относно изискуемостта на вземането му. Вземането по договор
за банков влог е изискуемо без ограничения и влогодателят има правото да иска
вложените средства от банката винаги. Твърдението с ИМ, че изискуемостта
настъпва едва след постановяване на решение за откриване на производство по
несъстоятелност е само по себе си несъстоятелно.
В защитната позиция, е заявено още, че при липсата на изричен императив и доколкото законът- и общият, и
специалният, проявява интерес само към периода след откриване на производството
по несъстоятелност, най-логичен се явява отговорът - за периода преди това,
изискването на специалния закон за квалифицирана форма като форма за
действителност на сделката, не се прилага. Писмената форма в този смисъл е
съвсем достатъчна за валидността на едно прихващане. Сочи си, също така и наличието на аналогично на първото, но в квалифицирана форма негово ВТОРО ПО РЕД
ИЗЯВЛЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ вх.№ 2431/29.05.2015г. заверено под № 3897 от
28.05.2015г. на нот.рег.№ 340-В.Георгиева. Твърди
се, че цитираният от
ищеца договор за банков кредит от 20.02.2006 г. е обезпечен от кредитополучателя с учредяването на
реален залог на парично вземане за сума, надвишаваща значително размера на отпуснатия кредит и фактът, че с
две изявления за прихващане, отправени към ищеца, е погасил всички свои
задължения, претендирани от него по горецитирания договор за банков кредит
посредством прихващането им със свое насрещно вземане към ищеца по договор за
банков депозит или в полза на ищеца е налице пълно и валидно обезпечение за
неговото вземане по договора за кредит. Т.е. ищецът е имал право служебно да
прихваща свои вземания към него със свои задължения към него без дори за това
прихващане да е необходимо негово изрично волеизявление или съгласие. Воден от
убеждението си, че е обезпечил надлежно банката и предвид правата, които има на
основание разпоредбите на Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ) е
изразил ясно и категорично воля пред КТБ с изявление с вх. №
11843/14.11.2014г., с което потвърждава съществуващото законово право на
банката да се удовлетвори за вземането си към него по договора за банков кредит
от сумата по неговия влог в щатски долари-това е условно наричаното от него
първо изявление за прихващане в обикновена писмена форма. Сумата по този влог в
щатски долари далеч надхвърля дължимата от него сума по договора за кредит.
Нещо повече - сумата по договора за залог на вземане се основава на депозит в
банката, размерът на който депозит, поради това че е под 196 000 лв., е
гарантиран от Държавата съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.) и съгласно чл. 9,
ал. 1 от действащия ЗГВБ. Едновременно с това е поискал останалата част от
сумата по доларовия влог да му бъде изплатена предвид разпоредбите на ЗГВБ.
По-късно - на 29.05.2015г., с вх. № 2431 от същата дата, е отправил още веднъж същото искане до ищеца да се удовлетвори от заложената парична сума- - това е условно наричаното от него ВТОРО ИЗЯВЛЕНИЕ ЗА
ПРИХВАЩАНЕ в квалифицирана писмена форма с нотариална заверка на подпис и дата.
Видно от изложените факти е, че след датата на откриването на
производството по несъстоятелност на КТБ е отправил и второ аналогично
изявление за прихващане като първото, но вече в изискуемата в този времеви
период законова форма за действителност и при наличието на фигурата на
изискуемия по закон адресат на изявлението му - синдикът на банката. То,
второто изявление за прихващане, е направено на 29.05.2015 г., т.е. след
назначаването на синдик и за него вече важи чл.59 от ЗБН. Счита, че същото е
валидно откъм форма и адресат. Самото му наличие, при аргумент, отхвърлящ
горната теза за периода преди назначаване на синдик, обезсмисля третирането на
въпроса с нищожността на първото прихващане, защото ефектът на прихващането е
настъпил, независимо дали на база негово първо или второ изявление до банката.
Изрено е становище във връзка с характера, смисъла и
същността на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, във връзка с която е предявен заявение в условията
на евентуалност икс. Твърди се, че същата е материалноправна (предвиденото с нея правило е идентично на правилото на
чл. 645, ал. 4 от ТЗ, чийто материалноправен характер е изрично признат в
мотивите на решение № 4 от 11.03.2014 г. по к. д. № 12/2013г. на КС), поради
което и съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА може да има обратна сила, тоест да се
прилага за правоотношения, възникнали и осъществени преди влизането й в сила,
само по силата на изрична законна разпоредба. Със Закона за изменение и
допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. (обн.
ДВ, бр. 98 от 2014г.), с чийто § 9 е предвидено изменението на чл. 59, ал. 5 от
ЗБН, не е предвидена преходна разпоредба, която да придава обратно действие на
измененото правило на чл. 59, ал. 5 от ЗБН. В пряко приложение на чл. 14, ал. 1
от ЗНА следва, че по отношение на прихващанията, извършени преди 28.11.2014 г.
(датата на влизане в сила на актуалната редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН), приложение
намира предходната редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, която предвижда сходно
основание за недействитеност на прихващане на насрещни вземания между банката в
несъстоятелност и неин кредитор, но само по отношение на прихващанията,
извършени с изявление на самата банка, не и с изявление на кредитора.
Процесното прихващане, за чиято недействителност е предявен конститутивният иск
с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, е извършено на 14.11.2014 г. и
правните му последици (погасяване на прихванатите насрещни вземания до размера
на по-малкото от тях) са настъпили с достигане на изявлението на кредитора до
банката на посочената дата. По изложените по-горе съображения, последиците на
прихващането не са преуредени с изменението на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, прието с §
9 от ЗИДЗДБРБ (обн. ДВ, бр. 98 от 2014 г. ), тъй като обратно действие на
разпоредбата не е предвидено от закона, а предвиденото в предходната редакция
на чл. 59, ал. 5 от ЗБН основание за относителна недействителност на
прихващането не може да намери приложение по отношение на процесното
прихващане, тъй като прихващането е извършено от кредитор, а не от банката. Ответникът
счита, специалната разпоредба на чл. 59, ал. 1 от ЗБН и
препратката към ал. 5 от същия член влиза в директна колизия с общите норми на чл. 103 и 104 от ЗЗД. Излагат се аргументи във връзка с необходимост за отправяне на преюдициално запитване до Съда на европейските
общности по реда на чл. 628 и сл. от ГПК. Не се възразява по представените с исковата молба доказателства да бъдат приети и приобщени по
делото. Прилага писмени доказателства по опис. Моли да му бъдат присъдени и
направените разноски по водене на делото.
Ищците А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на синдици на „К.Т.Б.“ АД - в
несъстоятелност, с ЕИК *******, с допълнителна
искова молба от 27.06.2018 г. изменят, поясняват и допълват исковата молба, като поддържат иск на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН,
молят съда да обяви за относително недействително по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н.), извършените от ответника прихващания,
обективирани в: Изявление
за прихващане с вх. № 11843/14.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.) отправено от Е.Ц.В.
до Банката, с вземането си в размер на 49 000 щатски долари, произтичащо от
сключен между него и Банката Договор за преференциален безсрочен депозит №
11504/23.12.2005г. по сметка в щатски долари с IBAN ***. Прихващането е извършено срещу задълженията на Е.Ц.В.
по Договор за банков кредит от 20.02.2006г., ведно с дължимите лихви; Изявление
за прихващане с вх. № 2431/29.05.2015 г. на „КТБ“ АД (н.) отправено от Е.Ц.В.
до Банката, с вземането си в размер на 49 000 щатски долари, произтичащо от
сключен между него и Банката Договор за преференциален безсрочен депозит №
11504/23.12.2005г. по сметка в щатски долари с IBAN ***. Прихващането е извършено срещу задълженията на Е.Ц.В.
по Договор за банков кредит от 20.02.2006г., ведно с дължимите лихви.
Представят писмени доказателства по опис.
Ищецът „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК *******, представлявано от
синдиците К.М. и А.Д., с допълнителна искова молба от 27.06.2018 г. изменя,
пояснява и допълва исковата молба, като предявява
и поддържа: иск на основание чл.26, ал.1, във връзка
с чл.44 ЗЗД, във връзка с чл.116, ал.2, т.2 ЗКИ и чл. 507, ал.2 и ал. 3 ГПК, моли съда да обяви за нищожно извършеното прихващане,
обективирано в обективирано в Изявление за прихващане с вх. № 11843/14.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.) отправено от Е.Ц.В. до Банката, с вземане, произтичащо
от сключен между него
и банката Договор за преференциален безсрочен депозит № 11504/23.12.2005г. по сметка в щатски
долари с IBAN ***0 щатски долари, срещу
свои ликвидни задължения към „КТБ“ АД (н.), произтичащи от Договора за банков
кредит от 20.02.2006г.
за главница в размер на 53 235.40 лева, ведно с дължимите лихви; иск на основание чл.26, ал.1, във връзка с
чл.44 ЗЗД и. чл. 507, ал.2 и ал.3 ГПК обективирано в Изявление за прихващане с
вх. № 2431/29.05.2015 г. на „КТБ“ АД (н.) отправено от Е.Ц.В. до Банката, с
вземането си в размер на 49 000 щатски долари, произтичащо от сключен между
него и Банката Договор за преференциален безсрочен депозит №
11504/23.12.2005г.по сметка в щатски долари с IBAN ***. Прихващането е извършено срещу задълженията на Е.Ц.В.
по Договор за банков кредит от 20.02.2006г., ведно с дължимите лихви. Представя
писмени доказателства по опис.
Ответникът Е.Ц.В., с ЕГН **********, чрез адв. В.Н., със съдебен адрес:***, с допълнителен отговор на
допълнителна искова молба от 01.08.2018 г. твърди, че с ДИМ на ищеца са внесени твърдения, с които той потвърждава негови
твърдения за факти от значение за спора, въведени от него с отговора на ИМ. Ако
съдът не установи предпоставки за недопустимост, с оглед на всички факти и
правни аргументи, изложени в отговора на ДИМ, както и в отговора на ИМ, отново
заявява, че предявените от синдика на „К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) срещу
него искове са напълно неоснователни и недоказани, като моли съда да постанови
съдебно решение в този смисъл.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА:
С
Договор за преференциален безсрочен депозит № 11504 от 23.12.2005 г., сключен между „К.Т.Б.“ АД и Е.Ц.В. като депозант, по възлагане на
депозанта, Банката открива на негово име банкова сметка ***, по която
депозантът депозира парични суми.
С
Договор за банков кредит от 20.02.2006 г., сключен между „К.Т.Б.“ АД и Е.Ц.В., в качеството му на
кредитополучател, Банката предоставя на
кредитополучателя банкова кредитна линия в размер на 60 500 лв. Съгласно т.
2./1/ от Договора средствата от разрешения кредит се предоставят и ще бъдат
използвани от кредитополучателя за потребителски нужди. Крайният срок за усвояване
на кредита е 31.01.2007 г. (т. 7 от Договора). Крайният срок за погасяване на
кредита е 20.02.2007 г. (т. 8 от Договора). Неразделна част от договора са
сключените към него Анекс № 1 от 01.02.2007 г.; Анекс № 2 от 31.01.2008 г.;
Анекс № 3 от 11.02.2009 г.; Анекс № 4 от 05.02.2010 г.; Анекс № 5 от 21.01.2011
г.; Анекс № 6 от 30.01.2012 г.; Анекс № 7 от 25.01.2013 г. и Анекс № 8 от
06.02.2014 г.
С Анекс № 8 от 06.02.2014 г. към Договор за банков кредит
от 20.02.2006 г. страните са се договорили крайният срок за
погасяване на кредита да е 20.02.2015 г., като кредитът следва да бъде
погасяван с текущите постъпления на кредитополучателя по сметките му в Банката,
като към 20.02.2015 г. кредитополучателят се е задължил да погаси всички
дължими суми по кредита (главница, лихви, евентуално наказателни лихви,
неустойки и разноски).
По
делото е представен Договор за
учредяване реален залог върху вземане от 20.02.2006 г., сключен между „К.Т.Б.“ АД като заложен кредитор, Е.Ц.В. и съпругата му С.Д.Ц., в
качеството им на залогодатели, за обезпечаване на всички вземания на Банката
към залогодателите, възникнали от сключения между Банката и Е.Ц.В. Договор за
банков кредит от 20.02.2006 г. Залогодателите са учредили в полза на Банката
първи по ред реален залог по реда на ЗЗД върху своето вземане от Банката в
размер на 44 500 щатски долара, възникнало на основание Договор за преференциален безсрочен
депозит № 11504 от 23.12.2005 г., сключен между „К.Т.Б.“ АД и Е.Ц.В.. Неразделна част от договора е
сключеният към него Анекс № 1 от
31.01.2008 г.
С Решение
№ 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ „К.Т.Б.“ АД е поставена под
специален надзор за срок от три месеца.
На 15.08.2014 г. е прието Решение № 104 на
Управителния съвет на Българска Народна Банка, съгласно извлечение от
протокол № 19 от заседанието, проведено на 15.08.2014 г. С решението, на
основание чл. 116, ал.2, т. 3 във връзка с чл.103, ал.2, т.24 ЗКИ и чл. 16, т.
16 от ЗБНБ, е разрешено на „КТБ“ АД да извършва платежни операции за целите на погасяване на кредити към банка, поставена
под специален надзор, от сметки при същата банка на кредитополучателя, на
негови съдлъжници или на негови поръчители, когато съзадължеността или
поръчителството са възникнали преди 01.06.2014 г.; безкасови операции по обмен
на валута, когато такива са необходими за целите на погасяване на кредити.
На 16.09.2014 г. е прието Решение № 114 на
Управителния съвет на Българска Народна Банка, съгласно извлечение от
протокол № 23 от заседанието, проведено на 16.09.2014 г. С решението, на
основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, чл.116, ал.1, във връзка с
чл.103, ал.2, т.24 ЗКИ, срокът, за който „КТБ“ АД е поставена под специален
надзор, е удължен до 20.11.2014 г.
На 06.11.2014 г. е прието Решение № 138 на
Управителния съвет на Българска Народна Банка, съгласно извлечение от
протокол № 27 от заседанието, проведено на 06.11.2014 г. С решението, на
основание чл.36, ал.2, т.2 във връзка с чл.103, ал.1, т. 1, чл. 103, ал. 2,
т.25 и чл. 151, ал. 1, предл. първо от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, е отнет
лиценза за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД и е взето решение да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване
на производство по несъстоятелност на основание чл. 9, ал. 1 от ЗБН.
С Изявление за прихващане с вх. № на „КТБ“
АД 11843/14.11.2014 г. Е.Ц.В., е уведомил „К.Т.Б.“ АД, че
на основание чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, във вр. с чл. 59 от ЗБН, че прихваща
вземането си към Банката по Договор
за преференциален безсрочен депозит № 11504 от 23.12.2005 г., срещу задължението
му по Договор за банков кредит от 20.02.2006 г. и
Анекси № 1-8 към същия. Прихващането е до размера на по-малката сума, а именно
– до размера на задължението му към Банката към дата 13.11.2014 г. по цитирания
Договор за банков кредит.
С
Изявление за прихващане с вх. № на „КТБ“ АД /н./ 2431/29.05.2015 г., с
нотариална заверка на подписа, Е.Ц.В., е поискал от синдиците на „К.Т.Б.“ АД, съгласно
Договор за банков кредит от 20.02.2006 г. и анекси № 1-8 към същия и същевременно
в качеството му на депозант в „КТБ“ АД, със суми гарантирани от ФГВБ под
196 000 лв., но неизплатени от същия, съгласно Договор за преференциален безсрочен
депозит № 11504 от 23.12.2005 г. и Анекс № 462315 към Рамков договор за
платежни услуги за потребители физически лица, на основание чл. 103, чл. 23, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 от
ЗБН, да погасят изцяло задължението му към банката, чрез
насрещно прихващане от задържаните и
неизплатени суми.
С Решение № 664 от
22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014 г. на Софийски
градски съд, ТО, VI-4 състав, е обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД, за начална дата на неплатежоспособността е
определена 06.11.2014 г.,
открито е производство по несъстоятелност, обявена е в несъстоятелност „К.т.б.“
АД, прекратена е дейнастта на предприятието, прекратени са правомощията на
органите, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на „КТБ“ АД и е
постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността.
С Решение № 1443 от
03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски
апелативен съд, ТО, 3-ти състав, е отменено
Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д.№ 7549 по описа за 2014 г.
на Софийски градски съд, VI- 4
състав, в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на КТБ е
посочена 06.11.2014 г., като е определена друга начална дата - 20.06.2014 г.
Към
доказателствения материал по делото са приобщени още: Допълнителна искова молба по гр. д. № 9344/2016 г. по описа на СГС,
подадена от „КТБ“АД /н./; Запорно
съобщение с вх. № на „КТБ“АД /н./ ЗД51303/30.09.2013 г.; Извадка от
счетоводната система на „КТБ“АД /н./; Извлечение от счетоводните книги на
„КТБ“АД /н./ от сметки на Е.Ц.В. по Договор за банков кредит от 20.02.2006
г.; Молба с вх.№ 1723/04.06.2018 г. по изп.д. № 20138450400140 по описа
на ЧСИ Петко Митев, с рег № 845; Постановление
с изх. № 1591/31.05.2018 г. за прекратяване на изп.д. № 20138450400140 по
описа на ЧСИ Петко Митев, с рег № 845; Съобщение
с изх.№ 1699/13.06.2018г. по изп.д. № 20138450400140 по описа на ЧСИ Петко
Митев, с рег № 845; Постановление за
вдигане на възбрана с изх.№ 1769/20.06.2018г. по изп.д. № 20138450400140 по
описа на ЧСИ Петко Митев, с рег № 845; Решение
с изх. № на „КТБ“ АД /н./ ЗБН-66-25/03.02.2016г.; Писмо с изх. №
90-0032/29.03.2016г. на Фонд за гарантиране на влоговете в банките.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С Разпореждане №
10660/05.06.2017 г., постановено по т.д. № 1483/2017 г. СГС, VI-9 състав, е върнал искова молба вх. № 52370/20.04.2017 г. и е
ПРЕКРАТИЛ производството по делото, приемайки,
че не са изпълнени указанията му по чл. 127 от ГПК в срока
по чл.129, ал.2 от ГПК, съобщени на ищеца на 19.05.2017 г., както и че на ищеца
са давани двукратно указания с Разпореждане от 25.04.2017 г. и 15.05.2017 г. за
отстраняване на нередовностите на исковата молба. Вместо да изпълни указанията,
ищецът с подадените от него молби от 11.05.2017 г. и 25.05.2017 г., е изложил
неясни доводи и твърдения, които не внасят яснота, а навеждат на извода, че не
е ясно какви точно искове са предявени, от кого и срещу кого. Нещо повече, с
два броя молби от 25.05.2017 г., синдиците на „КТБ“ АД, лично и от името на
„КТБ“ АД (н), вместо да посочат кой е ищец, предявяват нов иск, при условията
на последващо обективно кумулативно съединяване, което е процесуално
недопустимо. Освен това, сочат, че ответник следва да бъде единият ищец – т.е.
„КТБ“ АД (н). И тъй като към този момент не е ясно кой е ищец по всеки един иск
предявен с исковата молба, респ. - кой е ответник, както и поддържат ли се
изобщо предявените с исковата молба искове - главен иск с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД във връзка с
чл.44 ЗЗД и чл. 59, ал. 2 ЗБН, евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, СГС е приел, че
исковата молба следва да бъде върната и производството по делото прекратено.
С Определение №
2591/04.08.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 3199/2017 г. Софийски апелативен
съд, ГК, 4 състав, е отменил Разпореждане № 10660/05.06.2017
г. по т. д. № 1483/2017 г. по описа на Софийски градски съд, VI-9 с-в и е върнал делото за продължаване на производството. Посочено е, че
след уточненията от страна на ищеца по всеки един от исковете са изложени
фактическите обстоятелства, на които се основават исковете, както и правното
основание, на което се иска тяхното уважаване. Формулирани са ясни петитуми. С
молбата от 25.05.2017 г. не е извършено недопустимо последващо обективно
кумулативно съединяване на искове, понеже не са въведени нови фактически
основания. С тях са конкретизирани страните по отделните искове, обоснован е
правен интерес за банката като ищец да предяви първия иск, а по втория
/евентуален/, претенцията да бъде насочена и към самата банка. Последното е
процесуално допустимо с оглед разпоредбата на чл.228 от ГПК и на изразеното
становище за задължителност на другарството на страната на ответниците по този
иск. Делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Извън горното, но в негово продължение и във връзка с
допълнителните уточнителни молби на ищците в процеса, като е намерил, че със
същите се предяват нови претенции, при настъпила на процесуална преклузиия, с
последващо Определение, обективирано изготвения Доклад по делото, решаващият
състав е приел за недопустимо искането
на страната за разглеждане на иск с основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 44 от ЗЗД във вр. с чл. 59, ал. 2
от ЗБН, както и на предявения в тази връзка при
условията на евентуалност - иск с предмет иск по чл. 59, ал.5 от ЗБН - по
отношение прихващането, реализирано с второ изявление на ответника, имащо вх. №
на Банкато 2431/29.05.2015 г., заверено под № 3897 от 28.05.2015 г. на нот.
рег. № 340 – В.Г..
Предвид изложеното, предмет на настоящото производство, с
оглед изявленията на ищците в многобройните им молби и Определението на САС,
съдът приема, са: главен иск с предмет чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 44 от ЗЗД във вр. с чл.3, ал.2 и
ал.3 ЗБН, при съпътстващо основание по чл. 59, ал. 2 от ЗБН и предявения при условията на евентуалност иск с предмет иск по чл. 59,
ал.5 от ЗБН по отношение прихващането, реализирано с изявление вх.№11843/14.11.2014 г. по регистъра на банката с вземане, произтичащо от сключен между него и банката
Договор за преференциален безсрочен депозит № 11504/23.12.2005г. по сметка в
щатски долари с IBAN ***0
щатски долари, срещу свои ликвидни задължения към „КТБ“ АД (н.), произтичащи от
Договора за банков кредит от 20.02.2006г. за главница в размер на 53 235.40
лева, ведно с дължимите лихви.
Страните в процеса са, съответно - ищец обявената
в несъстоятелност банка, чрез синдиците, действащи като процесуалните
субституенти, а поради
липсата в ЗБН на възможност аналогична с тази, посочено разпоредбата на чл.
635, ал.3 от ТЗ и като представляващи обявената в несъстоятелност
банка, по смисъла на чл. 31, ал.1 т.1 ЗБН. Ответник е конкретно носителят на активно вземане.
Междувременно, при развитието на
аргументите си против основателността на исковете в защитната си позиция,
изразена в преклузивния срок за депозиране на писмен отговор, ответникът
навежда искане по реда на чл. 628 и сл. от ГПК. При липсата, както на
конкретика за въпросите и спорните норми, чията валидност и тълкуване следва да
бъдат изследвани, така и на съда, по чията инициата следва да се възбуди
производството, искането в тази посока следва да бъде отклонено като
неоснователно.
Същевременно, за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
производството предвид становищата на страните и по двата приети за разглеждане
иска, с Определение от 29.05.2019 г. на
СГС, ТО, VI-9 състав, по т.д. № 1483/2017 г. по
описа на СГС, са обявени следните обстоятелствата, а именно:
Съществуването на валиден Договор за банков кредит от 20.02.2006 г. между
ответника и „КТБ“ АД, анексиран с 8 Анекса към договора; Получаването от страна
на ответника на кредит в размер на 54 000,00 лева; Сключването на Договор
за преференциален безсрочен депозит № 11504/23.12.2005 г. по сметка в щатски
долари с IBAN ***а и „КТБ“ АД; Отправяне на изявление за прихващане в писмена форма и
получаване на същото от КТБ, чрез завеждане в деловодната система на банката
под вх. № 11843 от 14.11.2014 г.; Наличието на обезпечение по банковия кредит
чрез договор за реален залог; Второ изявление за прихващане от ответника за
същите насрещни задължения в писмена форма с нотариално удостоверяване на
подпис и дата вх. № 2431/29.05.2015 г., заверено под № 3897 от 28.05.2015 г. на
нот. рег. № 340 – В.Г..
Както бе отбелязано, за производството не е
спорно това, че в тежест на кредитополучателя ответник са
възникнали задължения по Договор за банков кредит от 20.02.2006 г., да върне
усвоените парични средства от отпуснатия кредит, Безспорно е и
това, че наред с описаните задължения ответникът е титуляр
и на вземания към „КТБ” АД за получаване на парични суми по Договор за преференциален безсрочен депозит № 11504/23.12.2005 г. по сметка
в щатски долари с IBAN ***. Тъй като отразяването на задълженията в посочения с процесното изявление за прихващане размер
не е спорно, следва извод, че страните по конкретната облигационната връзка са имали помежду си насрещни
и ликвидни парични вземания, с които е било възможно да се прихване. Задълженията са парични, възникнали и са
съществували преди датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност - това е датата 22.04.2015 г. Родовата определеност на дълговете говори за тяхната еднородност, като без значение е вида на валутата за всяко, тъй като оперативно
превалутиране е възможно и допустимо с оглед възприети нормативно установени правила. Доколкото, правото на влогодателят
да търси вложените в Банката свои средства не е органичен със срок, то за
настъпила, в условията на процесното действие, упражнено от ответника, съдът
приема изискуемостта на активното вземане. В продължение,
решаващият
състав намира още, че за да може ответникът да извърши
прихващане със своите задължения по договорите за кредит, не е нужно те да
бъдат изискуеми. Последното може да се изведе по аргумент от чл.
70, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която норма длъжникът може да
изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на
кредитора. След като законът дава възможност на длъжника да плати преди срока
тогава, когато последният не е уговорен в полза на кредитора, както е в случая,
поради липса на уговорка в тази насока, то следва да
се приеме, че той може и да прихване преди срока,
В съответствие с изложеното по главния иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 44 от ЗЗД във вр. с чл.3, ал.2 и ал.3 ЗБН, при съпътстващо
основание по чл. 59, ал. 2 от ЗБН, съдът
намира следното:
Прихващането е способ за погасяване
на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. То позволява на
прихващания да се удовлетвори с вземането на насрещната страна срещу себе си и
е заместител на реалното изпълнение. Упражняването на правото възниква по
силата на закона при осъществяване на фактически състав включващ следните
елементи: две задължения/вземания/, вземанията да са насрещни, двете задължения
да имат за предмет или пари или еднородни и заместими вещи, активното вземане
/вземането на страната, която прихваща/ да е изискуемо, ликвидност на
вземанията и действителност на вземанията /чл. 103, ал. 1 ЗЗД/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗБН от датата
на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на
основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции не могат да се
извършват разпоредителни сделки и действия с имуществото на банката с
изключение на извършването на обичайни разноски, насочени към неговото
запазване и управление. От същата дата не могат да се извършват действия и
сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу
банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от
начина на изпълнение. Нормата, защитава
излизането на имущество от масата на несъстоятелността / поради
това законът го свързва с последиците на чл.61 от ЗБН –
връщане на полученото в масата на несъстоятелността и конституиране на третите
лица като кредитори ,в случай че даденото от тях не се намира в масата на несъстоятелността
или се дължат пари/. Обект на разпоредбата са действия и сделки,
осъществими от банката, като участник в атакуваното правоотношение, имащи
правни последици, като изходящи от
банката, в качеството й на собственик или длъжник, инициирал атакуемото
действие. Изпълнението на задължение, обаче не може да се възприеме като
събирателен израз, включващ и „прихващането”, което в общите облигационни
разпоредби е визирано като „способ за погасяване на задължения „
наред с подновяването и опрощаването, а не като изпълнение на задължение /
раздел ІІІ т.1, съответно раздел V от Обща част на ЗЗД /. Прихващането е способ
за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. С
термина „прихващане“ се означава упражняването на правото да се извърши
прихващане, което възниква по силата на закона при осъществяване на фактически
състав включващ следните елементи: две задължения/вземания/, вземанията да са
насрещни, двете задължения да имат за предмет или пари или еднородни и
заместими вещи, активното вземане /вземането на страната, която прихваща/ да е
изискуемо, ликвидност на вземанията и действителност на вземанията /чл. 103,
ал. 1 ЗЗД/. Прихващането има погасително действие с оглед
задължението на прихващащия и се явява способ, заместващ изпълнението на
неговото задължение. То позволява на прихващания да се удовлетвори с вземането
на насрещната страна срещу себе си или е средство за принудителни изпълнение на
неговото вземане. Като извършено от кредитор на банка в несъстоятелност, то
не попада сред действията и сделките, визирани в чл.3 ал.2 ЗБН и подлежи на
атакуване само на основание чл.59 ал.3 и ал.5 ЗБН, в качеството им на специални
за този погасителен способ норми и чиято цел е попълването масата
на несъстоятелността с дължимо
към същата от трети лица имущество – /задължението на прихващащия кредитор/, в
удовлетворяване по реда на чл.19 ЗБН, вкл. прихващащия, съразмерно и
справедливо, с оглед интересите на всички кредитори. (В
този см. Решение № 239/15.05.2018 г. по т.д. № 986/2017 г. на ВКС, ТК, I-то отд.)
По
отношение твърдението за наличие на съпътсващо
главния иск основание с предмет - чл. 26 ЗЗД вр. с чл. 59, ал.2 З.БН, следва да бъде отбелязано, че сама по себе си, нормата не урежда конкретен
иск. Същата определя изискуемата форма на изявленията за прихващане, като при
неспазване й исковата претенция за прогласяване на нищожността на сделката има
основанието си в чл. 26 ЗЗД вр. с чл. 59, ал.2 ЗБН. Както по посочено по-горе разпоредбата на
чл.59, ал.2 от ЗБН въвежда специално изискване за форма за извършване на
прихващане на вземания, които кредитор има срещу банка в несъстоятелност, в
допълнение към условията за валидност на такова прихващане, изброени в ал.1 на
същата норма. Смисловото съдържание на правилата, разкрива приложимостта им към
започнало производството по несъстоятелност и при назначен синдик. В случая,
видно от материалите по делото – процесното прихващане е реализирано с изявление вх. № 11843 от
14.11.2014.
до квесторите на банката. Доколкото специален надзор и отриване на
производството по несъстоятелност, съответно - квестор и синдик, не са
равнозначни по правно положение, респективно – фигури, правомощия и статут, то
специалните изизсквания, предвидени за действия на синдика по запазване,
управление и попълване на масата на несъстоятелността не биха могли да бъдат
отнесени към предходен период. В този смисъл, прихващания,
реализирани преди започнало произвоството по несъстоятелност и назначаването на
синдик, не попадат в приложното поле на чл. чл. 26 ЗЗД вр. с чл. 59, ал.2 ЗБН,
като за тях не е налице изискване да бъдат направени в писмена форма с
нотариална заверка.
По
изложените съображения съдът приема главният иск по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 44 от ЗЗД във вр.
с чл.3, ал.2 и ал.3 ЗБН, при съпътстващо основание по чл. 59, ал. 2 от ЗБН за неоснователен, поради което същият подлежи на
отхвърляне.
С отхвърлянето на главния иск, настъпва
процесуалното условие за разглеждането на евентуалния
иск относно прогласяването за недействително спрямо
кредиторите на несъстоятелността на процесното прихващане, заявено
в условията чл.59, ал.5 от ЗБН и при разглеждане на което настоящият съдебен състав намира
следното:
Цитираната разпоредба предвижда потестативното право да се иска
обявяване на извършени прихващания за относително недействителни по отношение
на всички кредитори на несъстоятелността. Доколкото елементите от фактическия
състав на конкретната норма са различни и се явяват предмет на предприети в
кратък срок сериозни законодателни промени, то с оглед обстоятелствата по
делото, изявленията на страните и за произнасяне по основателностността на
претенцията, решаващият състав намира, че е необходимо извършването на
изследване и установявяне на приложимия за казуса закон.
Както бе
споменато, през 2014 г. се наблюдава съществено изменение в нормативната уредба
касаеща, банковата несъстоятелност. В
този смисъл, с § 9, т. 1 от ЗИД на Закона за държавния бюджет на РБ за 2013 г.
(ДВ, бр. 98/28.11.2014 г.), в сила от 28.11.2014 г., съгласно § 12, е изменен
чл. 59 ЗБН. В ал. 1, изр. 1 са добавени думите „освен в случаите по ал. 5“, а
ал. 5 придоби следната редакция: „Недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при
разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от
това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от
кредитор или от банката: 1.) след началната дата на неплатежоспособността; 2.) след
датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда
на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ
наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества
датата по т. 1.“.
Създадена
е и ал. 6, по смисъла на която - „В случаите по ал. 5 действието на
прихващането се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение
по чл. 104. При продажба на банката като предприятие прихващането има действие
след одобряване на сделката от съда по чл. 91, ал. 3БН“.
През 2018
г. с § 8 от ЗИДЗБН (ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.) е придадено обратно действие на
разпоредбите на чл. 59, ал. 5, 6 и 7 ЗБН, считано от от 20.06.2014 г.
През 2019
г. е допълнен самият § 8, като е
предвидено, че кредиторите се вписват служебно в списъка по чл. 64, ал. 1 – ДВ,
бр. 33/19.04.2019 г.
С
последващо изменение от ДВ, бр. 83/22.10.2019 г. в чл. 64 е създадена и нова
ал. 2 според която: „Вземанията на лицата, които са извършили прихващания,
обявени за недействителни по реда на чл. 59 с влезли в сила съдебни решения, се
вписват служебно от синдика в списъка по ал. 1. За тези вземания се прилага чл.
100“, според който кредитор, чието вземане е предявено и прието по реда на чл.
65, ал. 2 след извършено разпределение, се включва в следващите разпределяния
без право на изравняване с вече платеното.
Няма спор,
че нормата на чл. 59, ал.5 от ЗБН е с материално правен характер, като нейното
изменение в това число и чрез придадено й ретроактивно действие не е забранено
от закона. Във всички случаи обаче, промяната в подобна посока изисква
съобразяването й с обществения интерес. В случая, посоченото обстоятелство не
се наблюдава. Аргументите в тази посока следват, както от липсата на съмнение,
че приетите изменения в закона са с извънреден характер, така и изхождайки от
датата на въведеното ретрактивното действие – 20.06.2014г., съответстващо с
датата на неплатежоспособността на ищцовото дружество, създаващо възприятие, че
същите в действителност обслужват интересите на ограничен кръг от
правни субекти. Последното в привръзка с
последиците от приложението на измененията, сочи неправомерно засягане
интересите на друг кръг правни субекти, което от своя страна го поставя в
противоречие, както с принципа на правотата държава, прогласен в текста на
чл.4, ал.1 от Конституцията, така и с въздигнатия по смисъла на чл.19, ал.2 от
нея принцип на равнопоставеност на всички правни субекти. В действителност, противоречието на
разглежданата правна норма с Конституцията, не дава основание на съдилищата да
откажат прилагането им, позовавайки се на прякото действие на Конституцията.
Такова обаче на осн. чл. 5, ал. 4 КРБ е допустимо при установеното им протоворечие с пряко приложимите норми на европейското
право.
В горния
смисъл и при извършената съпоставка, решаващият състав намира
следното:
Няма
съмнение, че вземанията и всички техни акцесорни права са „притежания“ по
смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към
ЕКЗПЧОС. Правото на прихващане е акцесорно потестативно право с безспорен
имуществен характер. Неговото
упражняването е форма на разпореждане с вземането, което от своя страна е част
от „правото на мирно ползване на притежанията“, защитено от чл. 1, ал. 1, изр.
1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС. От
своя страна, мерките по чл. 59 от ЗБН, като част от
регулирането на банковата несъстоятелност, представляват намеса в правото на
мирно ползване на притежанията във формата на „контрол върху ползването на
собствеността“ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС. Подобна намеса е нормативно допустима, но за да бъде
законна същата, е необходимо мярката да е предвидена в достъпен, ясен и
предвидим закон, както и да е осигурено ефективно процесуално средство за
защита на засегнатите лица срещу несправедливо и произволно използване на мярката.
За случая,
няма спор, че предпоставките по приложимостта на чл. 59, ал.5 ЗБН са установени в закон, достъпен за адресатите му
чрез публикуването му в „Държавен вестник“
Един от спорните въпроси се явява този, касаещ
яснотата на така приетата мярка, доколкото изискването към нея е за липсата на
съмнения относно действителния общ смисъл на закона. Видно от законодателните
изменения, предприети след 2014 г., в текста
на чл. 59 ЗБН, нормите не са съгласувани помежду им, тъй като се наблюдават
сериозни вътрешни противоречия, в степен на взаимоизключване, което от своя
страна създава основателни съмнения по отношение действителния общ смисъл на
закона. Така например, според ал.1 от чл. 59 ЗБН, кредитор на банката разполага
с правото да извърши прихващане дори и след откриването на производството по
несъстоятелност. Същевременно от прочита на ал.5 от цитираната разпоредба се
създава впечатление, че практически не съществуват прихващания в обхвата на ал.
1, които да не са отменими. Протовречие при сравнителния анализ се наблюдава и
между хипотезите на ал. 3 и ал. 5 от чл. 59 ЗБН, доколкото по смисъла на
първата законова алиния прихващането от
кредитор след началната дата на неплатежоспособност е допустимо правно
действие, освен ако е недобросъвестен, докато допустимостта на подобно правно
действие дори в случай на добросъвестност в поведението на кредитора, е
изключено според ал.5 на чл. 59 ЗБН.
В случая
не се установява и „предвидимост“ при въведените с обратна сила мерки за намеса
в ползването на притежанията. По същността си, изискването касае практическата
възможност на правните субекти да „предвидят“ съответния закон, така че да е
било възможно да съобразят поведението си с него. То е спазено само за
прихващанията, извършени съобразно съществуващия към момента на извършването им
закон, а не и за тези, които с обратна сила са били обявени за недействителни.
Прихващащият кредитор не е могъл, но не и е бил длъжен да знае, че години
по-късно ще бъде приет закон с ретроактивно действие, който ще обезсили
извършените от него прихващания дори и да е бил добросъвестен. Следователно,
„предвидимостта на закона“ следва да се преценява спрямо всяко конкретно
прихващане. Както бе отчетено, такава предвидимост несъмнено е налице за
прихващанията, извършени след обнародване на закона и не е налице за тези,
извършени преди това. Преди обнародване на закона той не е бил известен на
правните субекти, поради което и не е било възможно те да съобразят поведението
си с него. Израз на конкретното разбиране е и общоприетото в областта на
частното право, че действителността на правните действия се урежда от
действащото към момента на извършването им обективно право, вкл. и в
несъстоятелността. В този смисъл е и самото европейското законодателство, а в частност - чл. 84, ал. 1, изр. 2 от
Регламент № 848/2015 г. относно производството по несъстоятелност, както и чл.
43, изр. 2 от предходния Регламент № 1346/2000 г., предвиждащи, че правните
действия, извършени от длъжника преди датата на влизане в сила на съответния
регламент, продължават да се уреждат от приложимото към тях право към момента,
в който са били извършени.
Несъмнено
е, че мярката по чл. 59 от ЗБН е въведена в защита на кредиторите на
несъстоятелността, което по същността си е легитимна цел. Спорен обаче е
въпросът дали и/или доколко мерките за намеса по чл. 59, ал. 5 от ЗБН
постигат справедлив баланс между обществения интерес /правата на останалите
кредитори/ и индивидуалните права на кредитора, чието вземане е предмет на
прихващането. Факт е, че последицата от евентуално уважаване на исковете по чл.
59, ал.5 от ЗБН би била, че спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността,
прихващането не се е състояло. Т.е с отмяната и предвид незабавната изискуемост,
установена в чл.23, ал.1 от ЗБН, кредиторът се задължава реално да изпълни
дължимата престация и тя да постъпи в масата на несъстоятелността. Така
посоченото по-скоро създава практическа невъзможност за приложимостта на
отложеното дейстие на прихващането по см. на ал. 6 от чл. 59 от ЗБН,
защото при реализиране на плащането кредиторът няма да има непогасено
задължение към нея, срещу което да се прихване останалото като дължимо от своя
вземане от банката. Предвиденото
в § 8 ЗИДЗБН (след изменението от бр. 33/2019 г.)
служебно вписване на кредиторите в списъка на приетите вземания има формален
характер и не гарантира, че същите ще получат дължимото им от банката. Такава
гаранция не дава и новосъздадената ал. 2 на чл. 64 (ДВ, бр. 83/22.10.2019 г.),
според която тяхното удовлетворяване се явява твърде хипотетично и в сериозна
степен несигурно, тъй като препраща към чл. 100 от ЗБН,
според който възможността за тези вземания да се заделят суми от вече
извършените разпределения при условията на спорни вземания е изключена /чл. 96
ЗБН/. Възможност за удовлетворяване е предвидена единствено при бъдещи
разпределения, чието наличие обаче не може, а и няма как да бъде гарантрано;
В обощение на
изложенито по - горе, съдът намира, че уредената в чл. 59, ал. 5 от ЗБН
намеса в ползването на притежанията, в частта, в която през 2014 г. са включени
нови хипотези на отменими прихващания, несъществуващи по предишната законова
редакция, не отговаря на
изискванията за законност и справедлив баланс съобразно чл. 1 от Протокол № 1
към ЕКЗПЧОС. По вече посочените
аргументи тя не отговаря и на аналогично уредената и дори разширена защита на
собствеността по чл. 17, ал. 1 на Хартата
на основните права на ЕС (ХОПЕС),
която съобразно чл. 52, ал. 3 ХОПЕС следва да се тълкува най-малкото в смисъла
и обхвата на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС. Налице са основанията за
приложението на чл. 51 ХОПЕС - доколкото банковата дейност, вкл. банковата
несъстоятелност, има съществено отношение и към една от основните свободи на ЕС
– свободното движение на капитали, така както е дефиниран неговият обхват в
Директива № 361/1988 г. и номенклатурата към нея. Същевременно, банковата
несъстоятелност е предмет на регулиране и в Директива № 24/2001 г. относно
оздравяването и ликвидацията на кредитни институции, чийто чл. 23 е посветен
именно на прихващането – транспониран в текста на чл. 144 ЗКИ. Прихващането по българското право се
упражнява чрез едностранна сделка /волеизявление/, чиято действителност също
следва да се урежда от законодателството, което е съществувало към датата на
извършване на сделката. Ето защо и на осн. чл. 5, ал. 4 КРБ, съдът приема, че
спорната норма не следва да се прилага.
При това
положение, релевантен към процесното
прихващане, направено с Изявление вх.№ на КТБ АД 11843 от 14.11.2014., е текста
на чл.59 ЗБН преди изм. въведени с
ДВ, бр. 98 от 2014 г., поради което и
преценката за неговите правни
последици и действителност се извършва съобразно същата. Неотносим за
спора е моментът на възникване правото на активно легитимираната страна да
подаде иска, досежно обстоятелството, че предпоставките за действителност или
недействителност на процесното прихващането, следва да са налице и се
преценяват към момента на завършване на фактическия му състав. Видно от текста,
ал. 5 на чл. 59 от ЗБН (в посочената за релевантната в случая редакция),
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за
частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното
имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността,
независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Доколкото
конкретната разпоредбата е приложима единствено до прихващания извършени от
длъжника, то същата не засяга действия, реализирани от кредитор на банката.
В съответветствие с така
изложеното, съдът намира, че
предявеният иск с основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН за неоснователен,
поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид
изхода на спора, в полза на ищеца
разноски не следва да се присъждат.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, право на разноски има ответната страна.
Искане в тази посока е направено своевременно в процеса, но с оглед становището на страната заявено в ход по същество, както и поради
липсата на списък по реда на чл. 80 от ГПК, респективно - доказателства за
тяхното извършване, такива не следва да й бадат присъждани.
На основание чл.62, ал.2, изр. последно от ЗБН – несъстоятелното дружество следва да бъде осъдена да заплати дължимата
държавна такса върху отхвърлените искове в размер 2
129,42 (две хиляди
сто двадесет и девет лева и 0,42)
лева държавна
такса.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Т.Б.“
АД -
в несъстоятелност, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** представлявана от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на постоянни
синдици, назначени с Решение
№ 196 от 13.11.2015
г. на
Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките против Е.Ц.В., с ЕГН **********,
чрез адв. В.Н., със съдебен адрес:*** главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 44 от ЗЗД във вр.
с чл. 59, ал. 2 от ЗБН за прогласяване за нищожно по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на КТБ АД (н) прихващане, извършено от ответника вх.№11843/14.11.2014 г. по регистъра на банката с вземане, произтичащо от сключен между него и банката
Договор за преференциален безсрочен депозит № 11504/23.12.2005 г. по сметка в
щатски долари с IBAN ***0
щатски долари, срещу свои ликвидни задължения към „КТБ“ АД (н.), произтичащи от
Договора за банков кредит от 20.02.2006г. за главница в размер на 53 235.40
лева, ведно с дължимите лихви.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** представлявана от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на постоянни
синдици, назначени с Решение
№ 196 от 13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на
влоговете в банките против Е.Ц.В., ЕГН **********,
чрез адв. В.Н., със съдебен адрес:*** евентуален иск с правно основание чл.59 ал. 5 от ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ
АД (н) прихващане, извършено от ответника вх.№11843/14.11.2014 г.
по регистъра на банката с вземане, произтичащо от сключен
между него и банката Договор за преференциален безсрочен депозит №
11504/23.12.2005г. по сметка в щатски долари с IBAN ***0 щатски долари, срещу свои ликвидни
задължения към „КТБ“ АД (н.), произтичащи от Договора за банков кредит от
20.02.2006г. за главница в размер на 53 235.40 лева, ведно с дължимите лихви.
ОСЪЖДА „К.Т.Б.“ АД -
в несъстоятелност, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** чрез А.Н.Д.
и К.Х.М., в качеството им на постоянни синдици, назначени с Решение № 196 от 13.11.2015 г. на
Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да заплати на Софийски градски съд на
основание чл.62, ал.2 от ЗБН сумата 2 129,42 (две хиляди сто двадесет и девет
лева и 0,42)
лева държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: