Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 526/28.10.2019 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на
двадесет и пети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар
Видова и с участието на прокурора Александрова
разгледа
докладваното от съдия Ницова КАНД № 470/2019 г. по описа на Административен съд
Монтана
Производство е по реда на чл.208 и
сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение от 31.07.2019
г., постановено по АНД № 160/2019 г., Районен съд Берковица, е потвърдил наказателно
постановление № 12-001046/02.04.2019 г. на директор на дирекция „Инспекция по труда”/ДИТ/
гр.Монтана, с което на „Г*** с*** 6***“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от К.И.И.,
на основание чл.416, ал.5 Кодекс на труда КТ/ във вр. с чл.414, ал.1 КТ, е
наложена имуществена санкция в размер 1500 лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касаторът, чрез пълномощника адв. С*** , го обжалва и развива доводи, че е
неправилно, като моли да се отмени, като се постанови решение, с което бъде
отменена наложената имуществена санкция. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.Излагат се
доводи за необсъждане на доводите на страната изложени в производството пред
съда, твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения, поради което издаденото НП е незаконосъобразно,
не е обсъдено и защо не е приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Ответната страна, чрез процесуалния
представител юрк. Кръстева оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по 211 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването,
поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните
доводи:
За да
потвърди наказателно постановление, въззивният съд е приел, че касаторъта е извършил установеното с акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ № 12-001046/11.03.2019 г. и
издаденото въз основа на него наказателно постановление/НП/ № 12-001046/02.04.2019 г. на директор на ДИТ Монтана нарушение на разпоредбата на
чл.143, ал.2 във връзка с чл.141, ал.5 КТ. Въззивния съд е приел нарушението и съпътстващата
фактическа обстановка за безспорно установени, което го е мотивирало да
потвърди обжалваното наказателно постановление. В решението съдът изрично
посочил, че записаното в АУАН и НП, че нарушението касае дата 07.03.2019 г.,
макар да е посочено, че е нарушен графика за м.февруари, очевидно е техническа
грешка.
Настоящият съдебен състав
счита касационната жалба за неоснователна при следните доводи:
Не могат да бъдат
споделени развитите от касатора доводи, че при постановяване на въззивното решение съдът не е обсъдил
изложените от страна на административнонаказаното дружество възражения. Макар
оскъдно, на по същество правилно при
надлежно събиране и кредитиране на събраните необходими писмени и гласни
доказателства за изясняване на спора, в мотивите си въззивния съд е приел, че
по безспорен начин е установено извършеното нарушение на разпоредбата на 143,
ал.2 КТ. Настоящият съдебен състав, който е сезиран с доводи за неправилност на
обжалваното решение, не установява наличието на такива и счита, че делото е
попълнено с необходимите доказателства, които са дали възможност да се
постанови едно обосновано и правилно решение. Въззивният съд е извел точни и
обосновани изводи, който са го мотивирали да приеме, че в случая нарушението,
което е дало основание за налагане на имуществената санкция е безспорно
установено. Настоящата съдебна инстанция не установява да е налице твърдяното
от касатора съществено нарушение на производствените правила, като констатира,
че въззивния съд правилно е приел в
мотивите си, че е налице техническа грешка, както и, че от
приетите по делото доказателства
безспорно се установява, положен извънреден труд на 07.03.2019 г. от
посоченото лице К*** Н*** А*** . Следва да се обърне внимание и на факта, че
при проверката е представен един график
за м.март, а впоследствие е представен друг график, но в производството пред РС
не е оспорен представения при проверката на 07.03.2019 г., предвид което
правилно съдът е приел, че установените при проверката факти и посочени в АУАН,
не са оборени с допълнително представения втори график за същата дата.
Настоящият състав, намира, че с представената в настоящото производство молба
от К*** Н*** А*** , която не е представена при проверката на 07.03.2019 г. и
11.03.2019 г., очевидно не е била налична. Със същата не се оборват установените с АУАН факти и
обстоятелства. Настоящият съдебен
състав, намира, че решението на въззивния съд макар и с оскъдни мотиви и
допусната неточност, като първоначално записано“ неоснователна“, а впоследствие
е посочено “частично основателна“, не променя установените и правилно посочени
в АУАН и НП факти и обстоятелства, които обуславят извода, че нарушението е
надлежно установено и описано както в АУАН, така и в НП, като допуснатата
техническа грешка графика за м.февруари, не може да бъде приета за съществена.
Настоящият съдебен състав
споделя мотивите на въззивния съд, свързани с точната индивидуализация на
нарушителя и фактическата обстановка съпътстваща извършването и установяването
на нарушението. Настоящата инстанция не намира за нужно да преповтаря
изложеното от въззивния съд, като отбелязва, че размерът на наложената имуществена
санкция е към минимума, предвиден в материалния закон и изцяло с тежестта на
извършеното административно нарушение.
Както АУАН, така и НП
съдържат необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно са описани
всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност на касатора надлежно
да упражни правото си на защита. По разбиране на настоящият съдебен състав,
събраните по делото свидетелски показания на актосъставителя Х*** и свидетеля А***
, както и събраните писмените доказателства
по делото са обсъдени от въззивния съд, който е извел обосновани изводи относно
извършеното нарушение, които следва се споделят, като кроен резултат.
Настоящият съдебен
състав, установява
в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е
валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон, като на основание
изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното
решение е законосъобразно и следва да остане в сила.
Предвид гореизложеното и
на основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, настоящият състав на
Административен съд Монтана
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ в сила решение от
31.07.2019 г., постановено по АНД № 160/2018 г. по описа на Районен съд Берковица.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: