Р
Е Ш Е Н И Е
№77
гр. Каварна 05.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският
районен съд в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Анастасия Митева и в
присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№ 232 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
В исковата молба ищците Р.Д.К., К.П.Г. и Г.П.Г.
излагат, че са собственици на имот представляващ нива от 20.001 дка., трета категория,
в землището на с. ***, общ. Шабла, местност „***, имот № ***.4.43 по КК и КР на
селото, при граници на имота: ПИ с идент. ***.4.42; ***.4.33;
***.4.28; ***.4.29; ***.4.8, придобит по наследство от Р. Д. Й., която го е
придобила чрез договор за продажба от 20.05.1930 г., сключен с Д.Д. за прехвърляне на общо 30,965 дка. земеделска земя в
землището на с. ***. Твърди се, че имотът не е внесен от Р. Й. в ТКЗС и същата
не се е разпоредила с него преди образуването на ТКЗС.
Твърди се, че наследодателят
на ответниците: Р.К.Г., М.Г.К., К.Г.К., Т.Г.К., К.К.К., С.К.К., Я.К.М. и П.К.Г. - К.Г.К., който не е
бил собственик на процесния имот е провел процедура по
ЗСПП за възстановява на имота, като с Решение № 170В от 05.10.2007 г. за
определяне на имотите, предоставени като обезщетение, на основание влезли в
сила съдебни решени в землището на с. ***, издадено от ОСЗГ гр. Шабла му е
предоставена нива от 20.001 дка. трета категория, местността „***” имот № ***.4.43
по КК на селото. Ищците не са били страна в реституционното производство и
решението на ОСЗГ не ги обвързвало, поради което молят в рамките на настоящия
процес да бъде осъществен косвен съдебен контрол за законосъобразност върху
посоченото решение и да бъде установена неговата незаконосъобразност, поради
нарушение на материалния закон. Твърди си още, че наследодателят на ответниците
е укрил процесния имот като част от наследството на Р.
Й., поради което и на осн. чл. 49, ал. 2, изр. 2 от ЗН е загубил правото на наследствен дял от укритото имущество. Твърди се че към
датата на подаване на исковата молба имота са владее от ответниците, чрез
отдаването му под наем, което поражда правният интерес за ищците от водене на
настоящото производство по реда на чл. 108 ЗС.
Претендира се да бъде признато
за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на имот,
представляващ нива от 20.001 дка., трета категория, в землището на с. ***, общ.
Шабла, местност „***, имот № ***.4.43 по КК и КР на селото, при граници на
имота: ПИ с идент.
***.4.42; ***.4.33; ***.4.28; ***.4.29; ***.4.8, и да бъдат осъдени
ответниците да предадат владението на ищците върху имота. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок ответниците, чрез процесуалния си представител оспорват
иска, като недопустим, а в условията на евентуалност като неоснователен.
Твърдят, че посочените в исковата молба обстоятелства от ищците обуславят правен
интерес за предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а не на иск по чл. 108
ЗС. Твърдят също, че ищците не установяват правото си на собственост върху процесния недвижим имот, а такова право е установено в
полза на ответниците въз основа на годен титул за собственост – Решение на ОбСЗ Шабла. Твърдят, че липсва правен интерес у ищците от
провеждане на искания съдебен контрол над постановеното решение от поземления
орган, т.к. с оглед резултата му не биха почерпили каквито и да е права.
Твърдят още, че по делото липсват представени от ищците доказателства, които да
установяват твърденията им касателно собствеността
върху процесния недвижим имот в полза на общия на
страните наследодател Р. Й.. Липсва освен акт за оземляване на осн. чл. 1 от ЗУСНИЮД, така и данни за идентичност на
придобития през 1930 г. имот и процесния, както към
момента на образуване на ТКЗС, така и към настоящия момент. Наред с изложените
мотиви предявяват възражение за изтекла кратка, евентуално дълга придобивна давност в полза на ответниците, с оглед
осъществяваното владение върху имота. Претендират разноски в производството.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На
първо място следва да се отбележи, че предявеният иск е допустим. Допустимостта
на иска се преценява от гледна точка на процесуалната легитимация. За да се
легитимират като надлежни ищци по иск с правно основание чл. 108 от ЗС,
достатъчни са само техните твърдения, че са собственици на процесния
имот. А невладеещият имота собственик винаги има правен интерес от
предявяването на този иск, който се изразява в това, че посредством
провеждането му, той ще си възстанови отнетото му правомощие да владее
собствения си имот. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС
/Определение № 113 от 22.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1300/2018 г., I г.
о., ГК/, съгласно която „Искът с правно основание чл. 108 ЗС
е осъдителен по своя характер. Ищците по осъдителните искове винаги имат правен
интерес от предявяването им. Той се изразява в необходимостта да им бъде
присъдена една дължима престация или вещ /движима или
недвижима/. Дори и когато от твърденията в обстоятелствената част на исковата
молба е видно, че ищецът не е собственик на претендирания имот, искът по чл.
108 ЗС е допустим. Доколко ищецът е собственик на имота на претендираното
от него основание е въпрос, относим към
основателността, а не към допустимостта на иска”.
За да бъде уважен иск по чл.
108 ЗС, следва да са налице три кумулативни предпоставки - ищецът да притежава
право на собственост върху имота, предмет на иска; имотът да се намира във
владение или държане на ответника; ответникът да владее или държи имота без
основание. В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите два елемента от
фактическия състав на чл. 108 ЗС, а
ответникът следва да доказва основанието, на което владее или държи.
От приетите като доказателство по делото Решение №
170/05.10.2007 г. на ОС” ЗГ” /л.35 от делото/ и преписката по издаването му /л.125-154
от делото/ се установява, че земеделските земи, предмет на иска, са
възстановени по реда на земеделската реституция единствено на наследодателя на ответниците К.Г.К.. Правото на собственост за имоти
възстановими по реда на ЗСПЗЗ се доказва с крепостни актове, частни договори,
нотариални актове, писмени договори и по друг предвиден в закона начин, като
следва да се посочи, че решенията на ОС "ЗГ" са с конститутивно
действие и заедно със скицата на имота имат силата на констативен нотариален
акт за собственост. По делото са представени и договори за наем на процесните земеделски земи сключени през периода 2007 год.
– 20018 год. /л.104-114/, по силата на които същите са предоставени от П.К.Г.
на ЧЗС Е.И.Я.за ползване срещу заплащане на наем. Обстоятелството, че процесния имот през периода от възстановяването му по реда
на ЗСПЗЗ през 2007 год. и до настоящия момент се владее единствено от
ответниците не е спорно между страните, поради което и не е необходимо да бъдат
обсъждани подробно доказателствата събрани във връзка с това владение.
Ищците не представиха в рамките на настоящото
производство никакви доказателства за установяване правота си на собственост
върху процесните земеделски земи, както и относно
начина на придобиването им. Описаните имоти в представения договор за продажба
от 20.05.1930 г., с който общият на страните наследодател Р. Г. К. е придобила
в собственост земи в село ***, по никакъв начин не могат да се идентифицират със
заявените за ревандикация 20 дка. зем.
земи в землището на с.***, възстановени на наследодателя на ответниците по реда
на земеделската реституция. Липсва както акт за оземляване на осн. чл. 1 от ЗУСНИЮД, така и доказателства за идентичност
на придобитите през 1930 г. имоти и процесния, както
към момента на образуване на ТКЗС, така и към настоящия момент. Т.к. ищците не доказват
да са собственици на процесните земеделски земи, е безпредметно
да се изследва въпросът дали същите се владеят от ответниците без основание.
Ищците не са провели производство срещу ответниците на основание чл. 14, ал. 4
от ЗСПЗЗ, с предмет процесните земеделски
земи, който иск да е уважен с влязло в сила съдебно решение, за да може
претенцията им на основание чл. 108 от ЗС
да се приеме за основателна. При иска на основание чл. 14, ал.4
от ЗСПЗЗ се установява правото на собственост на ищеца /или неговия
наследодател/ върху определени имоти към момента на внасянето им в ТКЗС или
друга селскостопанска организация. Настоящият иск на основание чл. 108 от ЗС
е различен и с оглед представените доказателства се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, разноските, направени от
ищците следва да останат за тяхна сметка. Ответниците претендират заплащане на
направените от тях разноски, но тъй като не представят доказателства за сторени
такива в производството, не следва да им бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Д.К., ЕГН **********, с адрес
***, К.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***
и Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Р.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***
***, М.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, К.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, Т.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, К.К.К., ЕГН **********, с
адрес ***, С.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, Я.К.М.,
ЕГН **********, с адрес *** и П.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно
основание чл. 108 от ЗС,
с който се иска ищците да бъдат признати за собственици, а ответниците да бъдат
осъдени да им предадат владението и да им отстъпят собствеността върху следния
недвижим имот: нива от 20.001 дка., трета категория, в землището на с. ***, общ. Шабла,
местност „***, имот № ***.4.43 по КК и КР на селото, при граници на имота: ПИ с
идент. ***.4.42; ***.4.33; ***.4.28; ***.4.29; ***.4.8,
като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………