РЕШЕНИЕ
гр. София,
№ ................./.................г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет
и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
мл. съдия
ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Антоанета П., като разгледа докладваното от младши съдия НЕШЕВА гр. дело № 11525 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л.В.А., Д.П.А. и В.П.А.,
подадена чрез адв. М., срещу решение № 119360 от 20.05.2019 г. по гр.д. №
6311/2018 г. на Софийския районен съд, 77-ми състав, с което Л.В.А. е осъдена
да заплати на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД на Т.С.” ЕАД - сумата от 941.48 лв. -
главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатената топлинна
енергия за периода от м.05.2015г. до м. 04.2016г. вкл., за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к.********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска - 29.01.2018г. до окончателното
плащане; Д.П.А. и В.П.А. са осъдени да заплатят на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД
на Т.С.” ЕАД, всяка от тях сума от 470.74 лв. - главница, представляваща
стойност на консумирана, незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2015г.
до м. 04.2016г. вкл. за описания топлоснабден имот, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска - 29.01.2018г. до
окончателното плащане; като исковете на „Т.С.“ ЕАД са отхвърлени за сумите от
по 347.54 лв. - законна лихва за забава, считано от 15.09.2015г. до
01.12.2017г.; за сумата от по 12.43 лв. - главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 06.2015г.-04.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска - 29.01.2018г. до окончателното
плащане и за сумата от по 2.32 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за същия период, предявени спрямо Л.В.А., Д.П.А. и В.П.А..
Решението
се обжалва в уважителната част като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се
доводи, че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните по делото
доказателства и е приел, че по делото се установява, че ответниците са потребители на топлинна енергия. Според
твърденията във въззивната жалба от приетите по делото доказателства не може да
се направи извод, че наследодателят на ответниците е бил собственик на
процесния обект и съответно потребител на топлинна енергия. Според въззивниците
представената заповед не установява правото на собственост, с която е
предоставено право на наследодателя им да стане собственик, но не се
установява, че същият действително е упражнил това право. Твърди се още, че
представеното писмо от Столична община не представлява официален
удостоверителен документ, а просто твърдение на трето за спора лице, поради
което не може да се установи идентичност на имота, посочен в заповедта, и
процесния. Според изложеното в жалбата, чрез приемането за установено на
наличието на облигационна връзка между страните посредством посочените косвени
доказателства, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение на
съдопроизводствените правила. Поради изложените съображения и предвид липсата
на доказателства за наличие на доказателства за сключен с индивидуален договор,
въззивниците – ответници молят за отмяна на първоинстанционното решение и
отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по делото не постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД, не е постъпило и становище
от третото лице помагач – „Т.С.“ ЕООД.
Софийският градски съд, като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на
оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че
оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК, когато
констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва
да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти
първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба.
Предявени са за разглеждане първоначално кумулативно
обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Първоинстанционното производство е образувано по искова
молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Л.В.А., Д.П.А. и В.П.А. за осъждането им да заплатят
разделно - всяка по 1/3 част от сумите: 2 824.44 лв. - главница, представляваща
стойност на консумирана, незаплатената топлинна енергия за периода от
м.05.2015г. до м. 04.2016г. вкл., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване
на иска - 29.01.2018г. до окончателното плащане; 347.54 лв. - законна лихва за
забава, считано от 15.09.2015г. до 01.12.2017г.; 12.43 лв. - главница за цена
на услугата дялово разпределение за периода 06.2015г.-04.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 29.01.2018г.
до окончателното плащане и 2.32 лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за същия период.
Ответниците в депозирания отговор оспорват исковата
претенция, като възразяват, че между тях и ищеца е налице облигационна връзка
по повод предоставяне на топлинна енергия в процесния обект. В съдебно
заседание представителят на ответниците изрично е посочил, че не оспорва
стойността и количеството енергия, поради което съдът не е допуснал назначаване
на експертизи.
В своето решение първоинстанционният съд не е приел
доводите на ответниците за липса на облигационна връзка, като посредством
приетите косвени доказателства е приел, че се установява, че наследодателят на
ответниците въз основа на заповед № РД 41-599/06.06.1985 г. е станал собственик
на процесния обект, който на основание чл. 100 от ЗТСУ /отм./ е отстъпен като
обезщетение за отчуждаване на имоти по реда на чл. 98 ЗТСУ /отм./. В тази
връзка съдът е взел предвид разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ /отм./, според
която собствеността върху жилището, което лицето получава като обезщетение, се
придобива по силата на самата заповед.
Настоящият състав намира, че решението на СРС е правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
За уважаване на предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 149, ал. 1 ЗЕ и респ. за ангажиране отговорността на ответниците, ищецът
следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни
отношения между него и ответниците за доставката на топлинна енергия, в това
число и качеството им на потребители на топлинна енергия, обема на реално
доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че нейната
стойност възлиза именно на претендираната сума.
Спорният по делото въпрос се свежда до съществуването на
валидно облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на
топлинна енергия. СГС намира, че в тази насока от страна на ищеца по делото е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Установено е по несъмнен начин, че процесния имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост /в която се намира
процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна
природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди
остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ,
бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 -
чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците
или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в
сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия / така мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 от 17 май 2018 год. на
ОСГК на ВКС/.
Източникът на продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди може да бъде не само собственикът или ползвателят, който изрично е дал
съгласието си за топлофициране на сградата. Законът предвижда хипотеза на
договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички
собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по
договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/. В тази хипотеза
законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното
предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за
сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/
или вещен ползвател на същия.
Видно от дотук изложеното, договорът за доставка на
топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен
писмен, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този
имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот
с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е
бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
За установяване на тази материална предпоставка за уважаване на исковата претенция по делото са
представени Заповед № РД 41-599/06.06.1985г. на Председателя на ИК на СНС, за
отчужден за държавни нужди - за строителството на бл. 10 абв - по реда на ЗТСУ
недвижим имот, собственост на Б.П.А., въз основа на влязла в сила Заповед по
чл. 98 ЗТСУ/отм./, е определено в обезщетение, на основание чл. 102 ЗТСУ/отм./
предоставянето в собственост на сина му П.Б.А. на недвижим имот - ап. № 76 в
бл. 10 аб. в, ж.к. ***** I част, вх. Б. В Заповедта е посочено, че за
апартамента е прехвърлена цялата сума от собственика. Не е отбелязана дължимост на
доплащане от страна на отчуждения собственик. Представено е и писмо изх. №
КО-7000-25-/1/ от 17.05.2013г. на СО, район *****, издадено от кмета, ж.к. *****,
бл. 10 абв и ж.к. *****, бл. 150 са номера на един и същи блок.
Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния
съд, че от представените по делото писмени доказателства се установява при
условията на пълно и главно доказване, че наследодателят им П.Б.А. е бил
собственик на недвижим имот в ж.к. „********, ап. 76. В случая титулярството на
правото на собственост се установява чрез поредица от косвени доказателства, а
именно – Заповед № РД 41-599/06.06.1985г. на Председателя на ИК на СНС, писмо
изх. № КО-7000-25-/1/ от 17.05.2013г. на СО, район ***** и представения Протокол
от 11.03.2002г. от Общо събрание на етажните собственици на бл. 150, вх. Б, в
списъка на етажните собственици, към който като собственик на ап. 76 е посочен
именно наследодателя на ответниците П.Б.А..
Неоснователен е доводът на въззивниците за наличие на
съществено процесуално нарушение и необоснованост на решението на съда, тъй
като в настоящия случай е налице пълно доказване. В тази връзка следва да се
посочи, че пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за
осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство.
Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат
своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно
доказване - при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени
факти и обстоятелства. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез
преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко,
непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените
доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват
странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за
установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се
включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства,
непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените
средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство,
като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства
/веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите
лица/ като по-значими или категорични в сравнени с други. Те се преценяват
поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 188 ГПК от 1951 г. (отм.) и
съответно чл. 235 и чл. 12 ГПК от 2007 г. В заключение, пълно
доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига
косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава
връзка с другите обстоятелства, че да установява без съмнение главния факт. / в
този смисъл Решение № 226 ОТ 12.07.2011 Г. ПО гр. д. № 921/2010 г. на ВКС/.
В настоящия случай след преценката на доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност съдът именно изведе изводите си за наличието
на първата предпоставка за уважаване на исковите претенции.
Следва да се изтъкне и с оглед довода за липса на
доказателства за идентичност на имотите, описани в исковата молба и в
представената по делото заповед, че правилно първоинстанционният съд е
кредитирал писмото, изходящо от Столична община. Доколкото в отговора на
исковата молба се оспорва единствено, че от него не може да се установи
идентичността на имота, не е налице оспорване на документ по смисъла на чл. 190 ГПК. В случая идентичността на имота се установява не само от писмо от Столична
община, но и от представения протокол от общото събрание на вх. Б на бл. 150 в ж.к.
„*****“, в който противно на твърденията на въззивниците, изрично като
собственик на ап. 76 в списъка към протокола от 11.03.2002 г. на Общото
събрание на бл. 150, вх. Б, в което е взето решение за сключване на договор с „Т.С.“
ЕООД за извършване на услуга топлинно счетоводство, е включен наследодателят на
въззивниците – Петър Антов, който се е подписал на списъка. Както правилно е
отбелязал първоинстанционният съд, подписът на лицето представлява извънсъдебно
признание за факт, който преценен с останалите доказателства по делото, води до
извода, че именно П.А.е бил собственик на процесния имот, а след като същият е
починал на 20.02.2017 г. в качеството на негови законни наследници Л.А., Д.А. и
В.П. са придобили правото на собственост върху имота, който А.е получил като
обезщетение на основание чл. 100 ЗТСУ /отм./.
Поради изложените съображения доводите във въззивната
жалба са неоснователни, а решението на СРС е правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
По разноските пред въззивната инстанция:
При този изход на спора и неоснователността на подадената
въззивна жалба не следва да се присъждат разноски на въззивниците. Настоящата
инстанция намира, че не следва да се присъждат разноски и на „Т.С.“ ЕАД.
Дружеството претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, без обаче
да е осъществена каквито и да било процесуална активност от представител на
страната – нито е подаден отговор на въззивна жалба, нито представител на
страната се е явил в открито съдебно заседание. Поради изложеното не следва да
се присъждат разноски в полза на страните.
Настоящото решение не подлежи на обжалване съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119360/20.05.2019 г., постановено по гр.д. №
6311/2018 г. на Софийски районен съд, 77-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.