Решение по дело №313/2022 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 227
Дата: 13 февруари 2024 г.
Съдия:
Дело: 20227280700313
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

227

Ямбол, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - III състав, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
   

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА и с участието на прокурора ЕДМОНД ЗЛАТКОВ ГОЦЕВ като разгледа докладваното от съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА административно дело № 313 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на лишения от свобода в Затвор Бургас И. Н. Р. [ЕГН] с адрес Затвора Бургас, на осн. чл.284 във връзка с чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, против Главна Дирекция“Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с искане за присъждане на обезщетение за: 1. Неимуществени вреди в размер на 9600 лева за периода от 03.05.2022 г. до 09.05.2022 г. със законна лихва от момента на извършване на нарушението; 2. Имуществени вреди в размер на 750 лева за същия период от 03.05.2022 г. до 09.05.2022 г. със законна лихва от 03.05.2022 г..Обосновава, че вредите са произтекли от допуснато предварително изпълнение на Заповед № 106/01.03.2022г. на Началника на Затвор Бургас, с която е наложено на Р. дисциплинарно наказание “изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“. Заради това предварително изпълнение е бил поставен в неблагоприятни условия и претендира неимуществените вреди, като твърди че условията в наказателната килия не са били подходящи – имало наличие на дървеници, не му било оказано необходимото медицинско лечение, лишен бил от право на труд и възнаграждение за този период, от посещение на лавката, не могъл да упражни правото си на свиждане, което по график е през първата седмица на месеца, не могъл да се яви и защитава по административни дела, по които е страна, изпитал гняв и разочарование, защото съдът е спрял изпълнението на заповедта, но съдебният акт не бил съобразен от затворническата администрация и наказанието било приведено в изпълнение. Имуществените вреди определя и претендира на стойност една минимална работна заплата, тъй като за периода е бил лишен от възможността да полага труд.

Делото е постъпило за разглеждане по подсъдност в Административен съд Ямбол въз основа на Определение №10740/24.11.2022г. по адм.д.№10828/2022г. на Върховния административен съд на Република България, с което адм.д.№829/2022г. на Административен съд Бургас, образувано въз основа на исковата молба на И. Н. Р., е изпратено на настоящия съд.

В съдебно заседание ищецът И. Н. Р. се явява лично и с адв. С. И. И. от *. Поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани.

Ответникът Главна Дирекция“Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, редовно призован, не изпраща представител. В хода на производството е депозирал писмен отговор чрез юрисконсулт – не се оспорва факта на привеждане на наказанието в изпълнение за периода 04.05.2022г. до 09.05.2022г., за което се представя и извадка от Книга на изолираните в наказателна килия в Затвора – Бургас, но се счита че не е налице основание за уважаване на иска за неимуществени вреди предвид краткия престой на ищеца в наказателна килия, както и че същият не е бил поставен при неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС- по отношение на ищеца не е налице увреждане на здравето и/или емоционално страдание, със степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода. Посочва се, че до започване на изпълнението на наказанието се е стигнало въпреки разпореждането на съда за спиране предварителното изпълнение на заповедта, обективирано в Решение №335/10.03.222г. по адм.д.№386/2022г., поради неяснота за служителите на затворната администрация дали заповедта подлежи на изпълнение или не, като самият ищещ не е възразил и не им е казал, че съдът е спрял предварителното изпълнение на заповедта.Счита се, че с това си пасивно поведение, ищецът е съпричинил и допринесъл за твърдяните от него неимуществени вреди. Следва да се има предвид също, че съдебното производство е приключило с потвърждаване на заповедта.Иска се претенцията на ищеца да бъде отхвърлена като неоснователна, претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Ямбол дава становище за недоказаност на иска.

Исковата молба съдът намира за допустима за разглеждане.

Законосъобразността на Заповед № 106/01.03.2022г. на Началника на Затвор Бургас е била предмет на разглеждане по адм.д.№386/2022г. на Административен съд Бургас и по касационно административно дело №674/2022г. на Административен съд Бургас. След приключване на делата с влязъл в сила краен съдебен акт във Върховния административен съд е било образувано адм.д.№10857 / 2022г. по подадено от И. Р. искане за отмяна на Решение по адм. дело № 386/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, потвърдено с Решение по адм. дело № 674/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, поради което с Определение № 479/13.12.2022г. производството по настоящото дело е било спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм.д.№10857 / 2022г. на Върховния административен съд. След постановяване на Решение №8428/21.08.2023г. по адм.д.№10857 / 2022г. на Върховния административен съд, с което искането за отмяна на съдебните актове е отхвърлено, производството по адм.д.№313/2022г. на Административен съд Ямбол е възобновено, поради което не са налице процесуални рпечки за разглеждане на исковата молба..

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са затворите. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:Установените в ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението вреда в правната сфера на ищеца, като неимуществените вреди се предполагат до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Отговорността на държавата може да се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

В производството по делото безспорно се установи следното:

Адм.д.№386/2022г. на Административен съд Бургас е било образувано по жалба на И. Н. Р. против Заповед № 106/01.03.2022г. на Началника на Затвор Бургас, с която на Р. е наложено дисциплинарно наказание “изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“. С Решение №335/10.03.2022г. съдът е потвърдил заповедта, като същевременно е спрял изпълнението й до влизането й в законна сила.Съдебният акт е обявен в присъствието на страните в открито с.з. на 10.03.2022г., с прочитане на диспозитива и връчване на препис (л.250 от делото). Заповед № 106/01.03.2022г. на Началника на Затвор Бургас е била приведена в изпълнение от затворническата администрация на 04.05.2022г. в 14.00ч., изпълнението й е било прекъснато на 09.05.2022г. в 15.00ч. – видно от Книга на изолираните в наказателна килия в Затвора – Бургас(л.63 от делото).През този период 04.05.2022-09.05.2022г. е било в сила разпореждането на Административен съд Бургас за спиране изпълнението на заповедта, обективирано в Решение №335/10.03.2022г. по адм.д.№386/2022г. на Административен съд Бургас, тъй като няма данни същото да е обжалвано, то е влязло в сила на 25.03.2022г. след изтичане на 14-дневен срок от връчване на решението - предвид обстоятелството, че съдът е указал на страните този срок за жалба. Последвалото к.адм.д.№674/2022г. на Административен съд Бургас е било образувано само по касационна жалба на И. Н. Р. против Решение №335/10.03.2022г. по адм.д.№386/2022г. на Административен съд Бургас в частта, в която съдът е потвърдил заповедта за наказание.Касационното дело е приключило с Решение №944/18.07.2022г., което не подлежи на обжалване и от същата дата 18.07.2022г. заповедта е могла да бъде приведена в изпълнение като стабилен административен акт. В конкретния случай това е било сторено преждевременно – на 04.05.2022г. и при незачитане силата на пресъдено нещо на Решение №335/10.03.2022г. по адм.д.№386/2022г. на Административен съд Бургас в частта му на спряното изпълнение на Заповед № 106/01.03.2022г. на Началника на Затвор Бургас до влизането й в сила.

През периода на предварително изпълнение на заповедта за наказание за времето от 04.05.2022г. до 09.05.2022г. ищецът Р. е търпял наказанието без извеждане за работа(видно от книгата на изолираните лица), същият е работил в бригада „Мираж“(видно от Справка за лишения от свобода от инсп.К., налична на л.61 от делото), като през 2022г. Р. е получил брутно трудово възнаграждение за м.март 11.82лв. и за м.април 14.95лв., за останалите месеци от 2022г. не е получил възнаграждение.

Ищецът не е могъл да посещава затворническата лавка по време на престоя си на открито от 7.30ч. до 8.30ч. за времето от 04.05.2022г. до 09.05.2022г., тъй като лавката е с работно време от 9.00ч. до 17.30ч., което е последващо престоя на открито, същевременно е могъл да посещава лавката по време на престоя си на открито от 14.55 до 15.25ч., което е в рамките на работното време на лавката - видно от График за престой и Заповед №20/01.09.2014г. на Началника на Затвор Бургас(л.64-65 от делото).

Видно от медицинска справка от м.ф.Р.П. (л.66 от делото), на 04.05.2022г. на лишения от свобода е бил проведен медицински преглед за настаняване в наказателна килия(амб.лист 1748/04.05.2022г.); на 05.05.2022г. на лишения от свобода е бил проведен медицински преглед с поставена диагноза – дерматис алергика и назначена терапия ериус, алергозан и аналгин(амб.лист №1767/05.05.2022г.); на 09.05.2022г. на лишения от свобода е бил проведен медицински преглед за извеждане на дело, не е имал оплаквания от здравословен характер и е поставена диагноза клинично здрав (амб.лист №1777/09.05.2022г.).Данните за извършените медицински прегледи се потвърждават от медицинския картон на лишения от свобода.

Видно от График за провеждане на свиждания на лишените от свобода в затвора (л.243 от делото) Р. може да провежда свиждания всяка първа и трета неделя на съответната седмица от месеца за времето от 8.00ч. до 12.00ч., което съвпада с твърдението на ищеца.

Видно от Справка на Административен съд Бургас(л.267 от делото) за периода от 03.05.2022г. до 15.05.2022г. насрочените дела със страна И. Н. Р. са както следва: адм.д.№2739/2021г. – насрочено за 03.05.2022г.; адм.д.№156/2022г. – насрочено за 10.05.2022г. и адм.д.№2196/2021г. – насрочено за 12.05.2022г.През периода 03.05.2022г. до 15.05.2022г. няма постановени съдебни актове по дела, по които ищецът да е страна.

Според експертно становище на Ж. Я., инспектор-психолог, за актуален психичен статус към 20.06.2023 г., и експертно становище от Ж. Я., инспектор-психолог, за актуален психичен статус към 23.06.2022 г., лишеният от свобода И. Н. Р. е комуникативен, с чувство за достойнство и завишена чувствителност, всяка промяна във външните условия, които се разминават с очакванията му, е способна да го извади от равновесие, трупа вътрешно напрежение, склонен е към депресивни преживявания и при емоционален срив е непредвидим, подкрепата на семейството му и редовните контакти с близките му са изключително важни за емоционалния му баланс.

Предвид установено от фактическа страна съдът обобщено приема, че на ищеца се следват неимуществени вреди като резултат действията по привеждане в изпълнение на Заповед № 106/01.03.2022г. на Началника на Затвор Бургас за периода 04.05.2022 до 09.05.2022г. включително, за изпитан от него страх, отчаяние, незащитеност заради факта, че затворническата администрация не е зачела силата на пресъдено нещо на Решение №335/10.03.2022г. по адм.д.№386/2022г. на Административен съд Бургас в частта, в която съдът е спрял изпълнението на заповедта за наказание и е привела в изпълнение невлязло в законна сила наказание. Това действие съдът приема за унижаващо човешкото достойнство, което несъмнено може да породи чувства на малоценност, незащитеност и страх у лишения от свобода, и счита същото за извършено в нарушение на забраната по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС. Предвид престоя на ищеца в наказателна килия за шест дни, съдът счита че справедливо обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди в полза на И. Н. Р. в размер 600лв., като върху сумата се следва и законна лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт(арг. от ТР № 3/ 2004 г. по тълк. дело № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС).

В останалата й част съдът приема исковата молба за неоснователна.

Ищецът не е бил лишен от право на свиждане – по график първата неделя на м.май 2022г. е 01.05.2022г., която е извън исковия период, втората неделя е 08.05.2022г. – тя попада в исковия период, но ищецът по график няма свиждане тогава.

Ищецът не е пропуснал и явяване пред съд – всички насрочени административни дела в Административен съд Бургас са за заседания или предходащи или последващи престоя на И. Н. Р. в наказателна килия.

Не се следват и неимуществени вреди за това, че престоят на открито на ищеца по времето на изтърпяване на наказанието в наказателна килия, не съвпада изцяло с работното време на лавката – достъп до същата е бил възможен за времето от 14.55 до 15.25ч., в рамките на което работното време на лавката съвпада с престоя на открито.

Не се следват и неимуществени вреди за претърпени увреждания от здравословен характер – действително по време на престоя в наказателна килия на И. Р. е бил проведен медицински преглед с поставена диагноза – дерматис алергика и назначена терапия ериус, алергозан и аналгин(амб.лист №1767/05.05.2022г.), но предвид обстоятелствата, че няколко дни по-късно - на 09.05.2022г. на лишения от свобода е бил проведен нов медицински преглед за извеждане на дело, при който не е имал оплаквания от здравословен характер и му е била поставена диагноза клинично здрав, то на лишения от свобода е било проведено съответстващо лечение, а и по делото няма събрани доказателства, че причинената на лицето алергия е резултат от наличие на дървеници в килията.В тази връзка съдът счита, че ответникът е ангажирал и писмени доказателства оборващи твърденията на ищеца за наличие на - видно от представените протоколи за дезинфекция, дезинсекция и дератизация през 2022г., вкл. и за м.май, се извършвана месечна обработка на площта на затвора за инсектициди, като при извършен мониторинг на площите вредители не са открити.

Не следва да бъде уважена и претенцията на ищеца за имуществени вреди в размер 750лв. за това, че през периода на привеждане на заповедта за наказание от 04.05.2022-09.05.2022г. не е могъл да полага труд, респ. не е получавал и трудово възнаграждение. В тази връзка съдът отчита факта, че видно от наличната по делото Справка за положен труд и платено възнаграждение на лишения от свобода, на И. Н. Р. цялата 2022г. е изплатено възнаграждение само за м.март в размер 11.82лв. и за м.април в размер 14.95лв., за останалите месеци от 2022г. не е получил възнаграждение, което сочи, че дори при осигурена възможност за полагане на труд, такава не е била реализирана и през времето, когато лишеният от свобода не е търпял наказанието „изолиране в наказателна килия“. В този смисъл претенцията не следва да се уважава поради осъществена хипотеза на съпричинителство.Следва да се има предвид още, че с Решение №335/10.03.2022г. по адм.д.386/2022г. Административен съд Бургас е потвърдил заповедта за наказание, съдебният акт е влязъл в сила на 18.07.2022г. след потвърждаването му с Решение №944/18.07.2022г. по к.адм.д.№674/2022г. на Административен съд Бургас, при което дори и заповедта да не е била преждевременно изпълнена, за ищеца се следва изтърпяване на наказанието за срок от 14 дни, в рамките на който същият не може да полага труд.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, следва да се посочи, че производството по делото е водено по специалния ред на ЗИНЗС. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна Дирекция“Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието да заплати на И. Н. Р. [ЕГН] с адрес Затвора Бургас, сумата в размер 600(шестстотин) лева, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, като обезщетение за неимуществени вреди - резултат от действия на служители от затворническата администрация по привеждане в изпълнение Заповед № 106/01.03.2022г. на Началника на Затвор Бургас за периода 04.05.2022г. – 09.05.2022г. включително в нарушение на влязло в сила Решение №335/10.03.2022г. по адм.д.№386/2022г. на Административен съд Бургас в частта, в която съдът е спрял изпълнението на заповедта.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди на И. Н. Р. [ЕГН] с адрес Затвора Бургас срещу Главна Дирекция“Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, за горницата над 600(шестстотин) лева до претендирания размер от 9600(девет хиляди и шестстотин) лева за периода от 03.05.2022 г. до 09.05.2022 г., ведно със законна лихва от момента на извършване на нарушението.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за имуществени вреди на И. Н. Р. [ЕГН] с адрес Затвора Бургас срещу Главна Дирекция“Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, за сумата от 750(седемстотин и петдесет) лева за периода от 03.05.2022 г. до 09.05.2022 г., ведно със законна лихва от 03.05.2022 г..

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника Главна Дирекция“Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок.

 

 

Съдия: