№ 3286
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110204716 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-2300042 от 14.03.2023 г., издадено от
Директора на Дирекция ИТ София, с което на основание чл.416,а ал.5, вр. чл. 414, ал. 1 от
Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл.142, ал.6 от КТ, на "Б." ООД, е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лева.
В жалбата се изтъква, че НП е незаконосъобразно, тъй като са налице процесуални
нарушения свързани с нарушени разпоредби на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН /липса на описано
нарушение/. Сочи, че установеното нарушение е в разрез на въведените правила, като
служителите на дружеството самоволно са взели решение за замяна, без да уведомят
ръководството на фирмата. Иска се прилагането на чл. 415в от КТ при условията на
алтернативност.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален представител в съдебно
заседание -юрк. С.. В пледоарията си по същество изтъква, че от събраните доказателствени
материали в хода на делото се е установило безспорно, че дружеството жалбоподател е
осъществило нарушението за което е санкционирано. Твърди, че не са налице предпоставки
за приложение на чл.415в КТ, поради което моли процесното НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
1
При извършена проверка на дружеството "Б." ООД за спазване на трудовото
законодателство, осъществена на 12.01.2023 г., осъществена от служители от "Инспекция по
труда" София, било установено, че работодателят в лицето на жалбоподателя, е допуснало
продължителност на работната смяна на охранител в "Б." ООД, с което е надвишена
законоустановената максимална продължителност на работната смяна от 12часа. Горното
обстоятелство намерило отражение в съставен констативен протокол, в който е отразено, че
в 08.10 часа на 12.01.2023 г. охранител заварен да полага труд е попълнил декларация в
която отразил, че работи с работно време от 08.00 часа на 12.01.2023г. до 08.00 часа на
13.01.2023г. При последваща проверка в 21.35 ч. в същият ден, на същият обект,
проверяващи установили същото лице, което отново попълнило декларация в която
отразило работно време идентично с посоченото при предходна проверка.
Във връзка с горното свидетелят П. на 30.01.2023г. съставила АУАН за извършено
административно нарушение от "Б." ООД на чл. 142, ал.6 от КТ. АУАН се съставил в
присъствието на упълномощен представител на дружеството.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 22-2300042 от 14.03.2023 г.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и
наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в
съдебното заседание свидетел П., както и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства – приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитания свидетел П., тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени
документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е
издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН
и НП, които съдържат всички необходими реквизити. Разглеждането на делото по същество
съдът следва да осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на
акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях констатации и
направените в тази връзка фактически и правни изводи.
Безспорно е установено по време на проверката, че охранител в "Б." ООД по време на
извършване на проверката е надвишил законоустановената максимална продължителност на
работната смяна от 12часа. Безспорно е установено и обстоятелството, че охранителя в
чието присъствие е извършена проверката е попълнил декларация в която декларирал
работното си време, а именно такова над максимално определената в кодекса
продължитнелност на работната смяна от 12 часа. Горното обстоятелство намира подкрепа и
в показанията на разпитан свидетел, които от друга страна намират подкрепа и в приложен
по делото констативен протокол. От последния се установява, че двете проверки са
извършени на един и същ обект в рамките на един календарен ден, като установените
2
обстоятелства касаят продължителност повече от 12 часа.
Ето защо, съдът намира, че правилно наказващ орган е приел, че е налице нарушение на
посочената норма на чл. 142, ал.6 КТ, който гласи, че „Максималната продължителност на
работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа..“.
Наказващ орган правилно е определил и датата на нарушението, а именно дена в който е
установено извършеното нарушение на трудовото законодателство. Неоснователни се
явяват твърденията, че нарушението е мотивирано единствено от поведението на двамата
служители в дружеството, които самоволно извършили замяна на дежурства, тъй като
охранителната дейност е свързана със строго формални изисквания за нейното
осъществяване, като едно от тях е изготвяне на графици за дежурства и тяхното спазване.
Нелогично е извършване на размествания на изготвен график за дежурства от страна на лица
полагащи труд като охранители, без знанието на работодател, като противното разбиране би
довело до извода, че дружеството не извършва ефективен контрол на поетите за охрана
обекти.
За нарушаването на тази разпоредба, е предвидена определена санкция, закрепена в чл. 414,
ал. 1 от КТ - "Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000
лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер
от 1000 до 10 000 лв.. "
Доколкото при юридическите лица отговорността е безвиновна, то субективната страна на
деянието не следва да бъде обсъждана изобщо. Съдът намира, че не че са налице основания
за преквалифициране на нарушението по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, защото
нарушението не е отстранено, тъй като няма как това нарушение да бъде отстранено, тъй
като към момента на проверката е било иосъществено. Ето защо, съдът намира, че това
нарушение е неотстранимо, а нормата на чл. 415в от КТ е неприложима в този случай.
Съдът следва да се произнася и по искания за присъждане на разноски, такова искане е
депозирано от процесуален представител на въззиваема страна. В процесния случай
разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна, доколкото наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правило и законосъобразно.
Ето защо, предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
юрисконсултско възнаграждение на Д „ИТ“ София, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Размерът на възнаграждението следва да бъде 80 лева, съобразно правилата за неговото
изчисляване, тъй като правната и фактическа сложност на процесното дело е ниска, а по
него са проведено едно съдебнозаседание.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 22-2300042 от 14.03.2023 г., издадено
от Директора на Дирекция ИТ София, с което на основание чл.416,а ал.5, вр. чл. 414, ал. 1 от
Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл.142, ал.6 от КТ, на "Б." ООД, е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА "Б." ООД, да заплати на Д „ИТ“ София сумата от 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София –
град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4