№ 9134
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело
№ 20241110162729 по описа за 2024 година
Предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за сумата от
4074,09 лева.
Ищецът-БВИГ излага в исковата молба, че на 15.02.2024 год., в гр. //////////, при
извършване на изкопни работи от служители на ответника е скъсан разпределителен
газопровод ТО Ф 63мм. и е изтекъл газ, с което са причинени материални щети на
имущество на „Овергаз мрежи“ АД. Сочи, че за констатирането на вредите е съставен
Констативен протокол №33/15.02.2024 год. от служители на „Овергаз мрежи“ АД и
„ПИ“ ООД, съдържащ декларация, опис-оценка, калкулация за причинените щети и
средствата за тяхното възстановяване. Сочи, че увреденото имущество и изтекъл газ
са застраховани със застраховка „Имущество“, със застрахователна полица №//////////,
валидна към момента на застрахователното събитие. Излага, че причинителят на
щетата „ПИ“ ООД не е представил застраховка „Професионална отговорност“.
Поддържа, че нанесените щети са определени на бъза описаното в констативния
протокол, а възстановяването им е извършено от „Овергаз мрежи“ АД, като средствата
за възстановяване са посочени в констативния протокол за аварията, калкулация и
опис-оценка. За настъпилото събитие в ищцовото дружество е образувана преписка
по щета №//////// от 19.04.2024 год. и по нея е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 4074,09 лева. Твърди, че след изплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка „Имущество” на основание чл. 411 ал.1 от Кодекса за застраховането е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, от който ищецът
претендира сумата от 4074,09 лева. Ищецът моли съда да постанови решение, по
силата на което да осъди ответника да му заплати дължимата сума в размер на 4074,09
1
лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на увредения, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 23.10.2024 год. /дата на предявяване на
иска/ до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът-„ПИ“ ООД, в срока по чл. 131 от ГПК, признава предявения иск.
На 10.01.2025 год. ответникът е депозирал молба, в която твърди, че е платил
претендираната сума.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е изплатил застрахователното
обезщетение на увреденото лице, че застрахователното събитие представлява деликт
по чл. 45 от ЗЗД, осъществен от ответника, противоправно деяние, от което са
настъпили вредни последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
В настоящия случай ответникът признава иска и твърди, че е платил
претендираната от ищеца сума. За твърдяното плащане от страна на ответника са
ангажирани доказателства-преводно нареждане от 09.01.2025 год.. Същият не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка комбинирана
застрахователна полица „Имущество“, действало към момента на настъпване на
застрахователното събитие, което се установява и от приетата застрахователна полица
№//////////. На следващо място от страна на ответника не се оспорва вината му за
настъпване на вредите, размерът им, както и изплащането на застрахователно
обезщетение от страна на ищеца на увреденото лице.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца са налице предпоставките на
чл. 411, ал.1 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата.
В настоящия случай обаче, от страна на ответника са ангажирани доказателства
за изплащане на претендираната от ищеца в настоящото производство сума с преводно
нареждане от 09.01.2025 год.
По горните съображения и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК съдът намира, че
ответникът, към настоящия момент, не дължи на ищцовото дружество процесните
суми, поради което иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради
извършено в хода на производството плащане.
В случая обаче, ответникът дължи заплащане на законната лихва считано от
предявяване на исковата молба до окончателното плащане, която също е дължима
поради забава в плащането. На основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че размерът
на законната лихва считано от предявяване на исковата молба в съда-23.10.2024 год. до
2
09.01.2025 год.-датата на извършеното плащане, е в размер на 121,86 лева, до който
размер претенцията е основателна.
По отношение отговорността за разноските, съдът приема, че не са налице
предпоставките на чл. 78, ал.2 от ГПК. За да са налице предпоставките на чл. 78, ал.2
от ГПК, то следва ответникът да признава иска и с поведението си да не е дал повод за
завеждане на иска. В случая ответникът признава иска и е платил след срока за
отговор на исковата молба. Това обаче, е сторено след получаване на регресната
покана от ищеца до него, получена на 26.08.2024 год., в която е даден 10 дневен срок
за плащане на претендираната сума, а исковата молба е предявена на 23.10.2024 год..
Предвид изложеното съдът приема, че разноските в настоящото производство следва
да се възложат върху ответника, който следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сума в размер на 1011,85 лева, представляваща адвокатско възнаграждение и държавна
такса.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от БВИГ, ЕИК /////////, със съдебен адрес: ////////, чрез
адв. И. срещу „ПИ” ООД, ЕИК /////////, със седалище и адрес на управление: гр.
//////////, иск с правно основание чл. 411 от КЗ за сумата от 4074,09 лева /четири хиляди
седемдесет и четири лева и девет стотинки/, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение от застрахователно събитие настъпило на 15.02.2024
год., като неоснователен, поради извършено в хода на производството плащане.
ОСЪЖДА „ПИ” ООД, ЕИК ///////// да заплати на БВИГ, ЕИК ///////// сумата от
121,86 лева /сто двадесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
законната лихва върху главница считано от предявяване на исковата молба в съда-
23.10.2024 год. до 09.01.2025 год.-датата на извършеното плащане.
ОСЪЖДА „ПИ” ООД, ЕИК ///////// да заплати на БВИГ, ЕИК /////////, на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 1011,85 лева /хиляда и единадесет лева и осемдесет
и пет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3