Определение по дело №909/2019 на Окръжен съд - Добрич

                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 6

 

                        гр.Добрич 06.01.2020 г.

                                      

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  закрито заседание на шести януари

през две хиляди и двадесета                             година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:Г.ПАВЛОВ

                                                                               Г.ПАШАЛИЕВ                                                                                                 

при  секретаря  ….............................................      и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева....... .В.ч.гр.д..№909 от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното: 

     Постъпила е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление –гр.С.,представлявано от И.Ц.К.,чрез юрисконсулт Д.А.,съдебен адрес за получаване на книжа –гр.С. срещу Разпореждане №2029 от 15.11.2019г.на РС гр.Добрич по ч.гр.д.№4166/2019г. по описа на съда.

   С обжалваното разпореждане е оставено без уважение заявлението на  частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за присъждане на сумите от 39,88 лв.-неустойка за неизпълнение на задължение и сумата от 265 лв.,представляващи разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземанията.

   Жалбата е  подадена в законоустановения срок,същата е с правно основание чл.413 ал.2 от ГПК и е допустима.

   Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

   По оплакването ,че районният съд е превишил правомощията си,предвид едностранния и формален характер на заповедното производство,както и целта му да  осигури бързото и ефективно събиране на безспорни неизплатени задължения ,Окръжният съд намира следното:

      Правилно при решаване на делото съдът е взел предвид  приложението на Директива 93/13/ЕИО,която не допуска правна уредба на държава членка ,която не дава възможност на съда,в който и да е етап от производството,да преценява служебно неравноправния характер на клаузи в договор с потребител,макар да е установил всички необходими за това правни и фактически обстоятелства.Позовал се е и на разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 от ГПК,съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави,което го оправомощава да откаже издаването на заповед за изпълнение в частите от заявлението,които са в противоречие със закона и добрите нрави.

   Съгласно изменението на ГПК /ДВ.бр.100/2019г./-чл.7 ал.3 гласи,че съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор ,сключен с потребител,какъвто безспорно е настоящия договор.В чл.411 ал.2 от ГПК се създава нова т.3 ,която задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение,когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.Нормата има незабавно действие от момента на влизането й в сила и урежда занапред всички заварени случаи,доколкото обратното не е предвидено в процесуалния закон.По тези съображения настоящата инстанция я взема предвид.

   Неустойката по договор№548796 от 28.06.2018г..за издаване на „Бяла карта“ е предвидена да обезщети неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчител на кредитополучателя в срок от  три дни след падежа на задължението и е в размер на 10% от уговорената и  непогасена главница ,включена в текущото задължение за настоящия месец.

  Добрата и законосъобразна търговска практика задължава кредитната институция да провери обезпечеността на договора за кредит преди сключването му.В противен случай се нарушават  нормите на чл.33 ал.1 от ЗПК и чл.8 пар.1 от Директива №2008/48 за безотговорното кредитиране,което е констатирал и първоинстанционният съд в своите мотиви.

   Претендираната сума ,представляваща „разходи за извънсъдебно събиране „ в размер на 265 лв. почива на неравноправна договорна клауза и е в противоречие с императивната норма на чл.10а ал.2 от ЗПК,тъй като събирането на вземания представлява действие по управление на кредита и за него не се следват допълнителни такси.С така предвиденото допълнително задължение на кредитополучателя се оскъпява неоправдано кредита и това води до неоснователно обогатяване.

   Като е достигнал до аналогични фактически и правни изводи районният съд правилно е оставил без уважение заявлението на частния жалбоподател в обжалваните му части.Разпореждането е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

   Водим от изложеното Окръжният съд,

      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

   ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2029 от 15.11.2019г.на РС гр.Добрич по ч.гр.д.№4166/2019г.  в обжалваните му части.

   Определението не подлежи на обжалване.

  

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.