РЕШЕНИЕ
№ 21261
гр. София, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110141985 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД /ищец/ срещу К. Т. К.
/ответник/ установителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 вр. чл. 99
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата 800.00 лева
- непогасена главница, дължима по договор за потребителски креди №
1687/03.06.2021г., сключен с „ЮтеКредит България“ ЕООД, вземанията по който
са прехвърлени на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземане от 19.04.2023г. и Приложение № 1 към него, ведно със законната лихва
от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 30.05.2023г., до окончателното
плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 74.22 лева – мораторна лихва за
периода 03.06.2022г. – 12.05.2023г.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към заемодателя по
договора за кредит и дължи претендираните суми към него, като извежда активната си
правна легитимация от качеството си на кредитор-цесионер съгласно сключения
между ищеца и кредитодателя договор за продажба и прехвърляне на вземане от
19.04.2023г. и Приложение № 1 към него. Заявява, че по силата на договор за
1
потребителски кредит № ..../03.06.2021г., сключен с „ЮтеКредит България“ ЕООД, на
ответника е предоставена в заем сумата от 800.00 лева със задължението да я върне
съобразно погасителния план с последна месечна вноска на 03.06.2022 г. Твърди, че
ответникът не е извършил нито едно плащане както към кредитодателя, така и към
цесионера. Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с
проведено заповедно производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 29113/2023г. на СРС, 55 състав, срещу която длъжникът е възразил.
Представя доказателства и прави искане за допускане на счетоводна експертиза.
Претендира разноски.
Ответникът – редовно уведомен за исковата молба, подава писмен отговор. В него
релевира възражение, че не е взимал заем, не е имал никога взаимоотношения с
„ЮтеКредит Бългаиря“ ЕООД, поради което възразява срещу разпореждането на съда.
В предоставения срок, изтекъл на 21.12.2023г., писмени бележки не са представени
от ищеца.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи
следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит
1687/03.06.2021г., от който се установява, че „ЮтеКредит България“ ЕООД и К. Т. К.
са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството
е предоставило на ответника парична сума в размер на 800.00 лева срещу насрещното
му задължение да върне същата на дванадесет месечни вноски, считано от 03.07.2021г.,
и с крайна дата 03.06.2022г., както и да заплати възнаградителна лихва във фиксиран
размер от 12.27 % или 54.27 лева. Предвидено е еднократна такса за разглеждане от
134.00 лева /чл.5.1/, чиято дължимост се прибавя към месечните погасителни
вноски.Уговорено е, че при просрочие на плащането на дължими суми по договора,
кредитополучателят дължи освен възнаградителната лихва по чл. 3.1. и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на
просрочието в съответствие с предвиденото в ОУ /чл.3.4/. Договорът за кредит носи
подписите и на двете страни по него. Към него е приложен погасителен план, ОУ и
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, подписани също от страните. В договора е посочено, че заемната сума ще се
предостави на кредитополучателя по банков път по посочена от него банкова сметка.
За превеждането на сума е представено преводно нареждане /л.15/, от което е видно, че
заемната сума е преведена по банкова сметка с титуляр ответника К. Т. К..
Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.04.2023г. и
Приложение № 1 към него от 19.04.2023г., по силата на който „ЮтеКредит България“
ЕООД е прехвърлило вземането си по процесния договор за паричен заем на ищеца
„ЕОС Матрикс“ ЕООД. Осъщественото прехвърляне на вземанията по приложението е
2
потвърдено с нарочно изявление от цедента, който е издал и пълномощно на
цесионера, по силата на което последният имал право да уведоми длъжниците по
цедираните вземания относно настъпилото частно правоприемство. В приложение № 1
към договора за цесия е видно, че е прехвърлено вземането към ответника под № 69,
като към датата на прехвърлянето дълъг е в общ размер от 1064.51 лева, от които
800.00 лева главница, 54.11 лева възнаградителна лихва, 76.00 лева неустойка и 134.00
лева такса. По този начин описано, вземането има параметрите, заложени още с
договора за кредит.
Приложено е уведомление от „ЕОС Матрикс“ ЕООД до К. Т. К. за извършената
цесия, като няма данни същото да е било връчено на адресата преди завеждане на
производството, но същото е част от книжата по делото като приложение към исковата
молба, връчено на насрещната страна по реда на чл. 131 ГПК.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната
документация, е установило следното:
заемната сума в размер на 800.00 лева е била преведена с основание „договор за
кредит 1687“ на заемополучателя по негова сметка, открита в Райфайзенбанк АД;
заемателя не е извършвал плащания по договора;
непогасен остатък от заема възлиза на 800.00 лева главница и 80.61 лева лихва за
забава за периода 03.06.2022г.-12.05.2023г.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
Спорен е въпросът дали ответника има договорни отношения с ищеца. За
доказване на това обстоятелство по делото е представен договора за кредит, който носи
подписа на двете страни по него. Ответникът не е релевирал оспорване, че положеният
подпис не е негов, поради което ненужно се явява откриване на производство по чл.
193 ГПК при така направеното оспорване. Освен това, договорът за заем е реален
договор, което означава, че за да бъде действителен, то заемната сума трябва да бъде
преведена по сметка на кредитополучателя. От доказателствата по делото се
установява, че сметката е заверена със заемната сума от 800.00 лева – сумата е
преведена по банков път на посочена в договора банкова сметка с титуляр ответника К.
Т. К..
По изложените съображения, този съдебен състав намира, че предявеният иск се
явява доказан по основание.
Сключеният между „ЮтеКредит България“ ЕООД и К. Т. К. договор е такъв за
паричен заем. Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и
валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в
3
самия договор), възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за
начисляване на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената
сума за периода на просрочието. Договорът съдържа минимално изискуемото
съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него.
Лицето, предоставило заемната сума, е финансова институция, която може да
предоставя в заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/, поради което релевираното
възражение за недопустимост на иска се явява неоснователно. Лиценз за банкова
дейност не е необходим, защото заемодателят е финансова институция, а не банкова.
При все това, заемодателят е вписан в публичния регистър, поддържан от БНБ по
силата на чл. 3а ЗКИ.
Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са били
погасени в цялост от заемополучателя, доколкото не са извършвани никакви плащания.
Обстоятелството се доказва от приетото заключение, вещото лице по което е
изследвало въпроса проверявайки счетоводните записвания по кредита в двете
дружества – кредитодател и цесионер.
Установено е също, че към датата на депозиране на заявлението, съответно на
подаване на исковата молба, носител на вземанията по договора е ищеца.
Уведомлението за цесията е било осъществено с връчване на книжата по делото, което
е признат способ за валидно известяване на цесията на длъжника, съгласно
непротиворечивата практика на съдилищата по този въпрос, обективирана в множество
актове (така и в Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК). По този начин, изпълнена се явява и разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, съгласно
която прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника
от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, като
практиката приема еднозначно, че това съобщаване може да се изпълни и от
цесионера, ако е бил упълномощен за това от цедента, както е в настоящия случай
(така и в Решение № 137/02.06.2015г. по гр.д.№ 5759/2014г. на ВКС, III ГО). Т.е.
цесията е породила своето действие по отношение на ответника в производството. По
изложените мотиви остават несподелени възраженията на ответника в този смисъл.
Вземането е изискуемо в претендирания размер, защото към датата на подаване на
исковата молба и заявлението по чл. 410 ГПК – съответно 27.07.2023г. и 30.05.2023г., е
настъпил крайният срок за издължаване на кредита – 03.06.2022г.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно
формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл.
11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията
4
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в
оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне
дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване
/в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. По тази причина още с доклада
си по чл. 140 ГПК, обявен после за окончателен, съдът е указал на страните, че
служебно ще следи за действителността на договора.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения
между страните договор и на клаузи от него, съдът констатира нарушение на чл.10а,
ал. 2 ЗПК досежно клаузата по чл. 5.1. от договора, с която е предвидена такса за
разглеждане от 134.00 лева. Посочената такса представлява такава, която е свързана с
усвояването на кредита, което се забранява с посочената разпоредба.
Недействителността на тази клауза не влияе върху действителността на целия договор,
а нарушението на чл. 10а, ал.2 ЗПК не е сред предвидените в чл. 22 ЗПК текстове,
водещи до тази последица. Въпреки това, задължение за такса за бързо разглеждане не
се претендира в настоящото производство. Доколкото няма и извършени плащания,
които да са били отнесени към това задължение, то неговата действителност за спора е
ирелевантна.
По делото се претендира главница от 800.00 лева и лихва за забава в размер на
законната лихва за периода 03.06.2022г. до 12.05.2023г. Претендираната главница
представлява предоставената заемна сума, погасяването на която не е осъществено,
поради което подлежи на присъждане в цялост. На присъждане подлежи и търсената
лихва, която, според заключението, възлиза в размер по-голям от търсения. В
допълнение, кредиторът не претендира възнаградителна лихва, нито е начислявал
обезщетението по чл. 5.1. от договора върху всички неплатени суми, в който случай би
стоял въпроса за действителност на клаузите /анатоцизъм/ и кумулирането на двете
обезщетения. В обобщение, търсените вземания не са спорни по размер, който обаче се
явява и доказан по делото.
След анализ на доказателствата по делото този съдебен състав намира, че
предявените искове следва да бъдат уважени в пълен размер.
По разноските
При този изход на спора по делото разноските се разпределят по правилата на чл.
78, ал. 1 ГПК.
Право на разноски има ищецът. Сторените от него разходи по водене на делото са
в общ размер от 890.00 лева, от които 205.00 лева в заповедното производство и 685.00
5
лева по настоящото дело – 25.00 лева държавна такса, 360.00 лева адвокатско
възнаграждение с ДДС, 300.00 лева депозит за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „О.“, блок ..., вх...., ет. ...., дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ....., следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
.../08.06.2023г. по ч.гр.д. № 29113/2023г. по описа на СРС, 55 състав:
основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК сумата 800.00 лева - непогасена главница, дължима по договор за
потребителски кредит № .../03.06.2021г., сключен с „ЮтеКредит България“
ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземане от 19.04.2023г. и Приложение № 1 към него,
ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК –
30.05.2023г., до окончателното плащане;
на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 74.22
лева – мораторна лихва върху тази главница за периода 03.06.2022г. –
12.05.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, К. Т. К., ЕГН **********, да заплати на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ...., сумата от 890.00 лева - разноски по делото, от които
от които 205.00 лева по ч.гр.д. №29113/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и 685.00
лева – в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6