№ 1750
гр. Варна , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20203100502711 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба на „ЕРГ 07“ ЕООД срещу решение №
3690/04.08.2020 г., постановено по гр.дело № 19507/2019 г. по описа на РС –
Варна, с което са отхвърлени исковете на „ЕРГ 07“ ЕООД срещу К. Б. К. за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 4588 лева без ДДС,
представляваща остатък от дължимо възнаграждение по сключен между
страните договор за изработка, ведно със законната лихва на основание чл.
79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД, както и за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата 4588 лева, с която ищецът е обеднял, а
ответникът се е обогатил ведно със законната лихва, на правно основание чл.
59 ЗЗД.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно поради
противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснато съществено
1
процесуално нарушение. Въззивникът оспорва извода на съда, че не е
доказано наличието на договорно правоотношение между страните. Намира,
че този извод е резултат от допуснато процесуално нарушение – отхвърляне
на искането за допускане до разпит на свидетели, които да установят смисъла
на договореностите между страните по договора за ремонт на покрив, в т.ч. на
кого е възложен ремонтът, дали в обекта е извършен ремонт, кой е извършил
ремонта, какви ремонтни дейности са извършени и дали същите са извършени
със знанието и без противопоставянето на ответницата. Релевира оплакване,
че съдът не му е указал, че не сочи доказателства за твърдението си, че е
налице валидно сключен договор за изработка между страните. Поддържа, че
за установяване на обстоятелството кой е изпълнителят по сключения
неформален договор за изработка са допустими свидетелски показания. Освен
това счита, че решението е необосновано, тъй като съдът не е обсъдил
релевантното за спора извънсъдебно признание на ответницата, че ремонтът е
извършен от бригада, т.е. ответницата е била наясно, че СМР се извършват от
служители на „ЕРГ 07“ ЕООД, а не лично от управителя на дружеството,
респ. че е бил възложен на дружеството.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна К. Б. К. е подала писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба. Излага доводи за валидност и
правилност на първоинстанционното решение с подробна аргументация по
инвокираните с жалбата оплаквания. Сочи, че с отговора на исковата молба е
оспорила съществуването на договорно отношение между страните.
Противопоставя се на искането за разпит на свидетели поради недопустимост
на свидетелските показания за установяване на договор на стойност над 5000
лева. Моли решението на ВРС да бъде потвърдено с присъждане на разноски
за въззивното производство.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство
за платена държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВРС решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
По предмета на спора:
ВРС е бил сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр.
чл. 266, ал.1 ЗЗД, предявен от „ЕРГ 07“ ЕООД, гр. Варна, срещу К. Б. К. за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 4588 лева без ДДС,
представляваща остатък от дължимо възнаграждение по сключен между
страните неформален договор за изработка през м.09.2019г. за извършени в
периода 16-25.09.2019г. строително-ремонтни работи на обект- покрив на
къща на адрес гр. Варна, ул. Одрин № 7, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба, съединен в евентуалност с иск по чл. 59 ЗЗД
за осъждане ответницата да плати на ищеца сумата от 4588 лева, с която
ищецът е обеднял, а ответницата се е обогатила и представляваща стойност на
извършени, но неплатени строително-ремонтни работи на същия обект, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Ищецът твърди, че между страните в началото на м.09.2019 г. е бил
сключен неформален договор за изработка, по силата на който ответницата
възложила на ищеца извършване на ремонт на покрив на собствената й къща
на адрес гр. Варна, ул. Одрин № 7, срещу заплащане на възнаграждение. В
периода от 16 до 25.09.2019г. служители на ищеца с негови материали
извършили възложения ремонт. След приключване на работата, ищецът
предоставил на ответницата количествено-стойностна сметка за извършената
работа общо за 7088 лева. Ответницата платила част от сумата в размер на
2500 лева срещу разписка. Въпреки уговореното, остатъкът от дължимото
възнаграждение не бил заплатен. В уточняваща молба от 12.12.2019 г. ищецът
изрично твърди, че между страните е сключен договор за изработка – ремонт
на покрив на стойност 7088 лева със срок на изпълнение един месец.
Ответницата е подала писмен отговор, с който оспорва иска като
неоснователен. Оспорва между страните да е бил сключван договор с
твърдяното съдържание и предмет. Оспорва да е възлагала на ищеца
извършване на ремонт на покрив на сграда на адрес гр. Варна, ул. Одрин № 7.
Посочва, че покривът е обща част, тъй като къщата е в режим на етажна
3
собственост - на два етажа, с два самостоятелни обекта, съсобственик на
единия, от който е тя. Възразява, че отговорността й следва да се редуцира до
притежаваните от нея права в съсобствеността. Възразява, че е възложила на
лицето Е. Л. У. единствено извършване на подмяна на счупени керемиди, с
цел да се преустанови теча от покрива. След извършен оглед У. й казал, че
подмяната на керемидите ще струва 2500 лева, вкл. труд и материали, които
ответницата платила изцяло в брой. Твърди, че в нейно отсъствие, без да му е
възлагано, без съгласието, на който и да е от етажните собственици и без
нужното строително разрешение, У. демонтирал стария покрив, в резултат на
което течовете се увеличили. Оспорва да е договаряла с У. в качеството му на
представляващ ищцовото дружество, както и да е приемала извършената
работа. Възразява, че извършеното от У. представлява незаконен строеж и
подлежи на премахване. По същите съображения оспорва и заявения в
евентуалност иск. Оспорва да се е обогатила от извършената от физическото
лице У. работа, напротив, твърди, че е претърпяла вреди в резултат на
извършеното. Ако е налице обогатяване, счита, че то е и за останалите етажни
собственици, при положение че тя вече била платила сумата от 2500 лева.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
І. По главния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 266,
ал.1 ЗЗД:
От събраните по делото доказателства не се установява между
ответницата Кандиларова и ищеца „ЕРГ 07“ ЕООД да е възникнало
договорно правоотношение с предмет извършване на ремонт на покрива на
посочения от ищеца адрес. Твърдението на ищеца, че е сключил с
ответницата договор за ремонт на покрив на стойност 7088,00 лева не се
подкрепя от представените писмени доказателства, а свидетелски показания
са недопустими с оглед забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК и
противопоставянето на ответницата. Всички събрани доказателства сочат на
извършено договаряне между ответницата и г-н Е. У., но липсват
доказателства, в т.ч. издадени фактури, записи в счетоводните книги на
дружеството – ищец и пр., от които да се установява, че същият е действал в
4
качеството си на управител на „ЕРГ 07“ ЕООД. Представените фактури от м.
май, юни, юли и август, септември и ноември 2018 г. и от февруари, юни и
юли 2019 г. не са годни дори косвено да установят договорна връзка с
ответницата, при твърдение, че страните за първи път са установили контакт
в началото на септември 2019 г. Двете фактури от септември 2019 г., с които
„ЕРГ 07“ ЕООД е закупило керемиди и др. материали на обща стойност
721,38 лева са индиция, че дружеството може да е извършвало в този месец
ремонт на покрив, но не и доказателство, че е сключило договор с
ответницата. От материалите по пр. преписка № 13021/2019г. на ВРП по
повод подадена жалба от ответницата за извършено престъпление от общ
характер също не се установява знание на ответницата, че е договаряла с
търговско дружество, а не с физическото лице Е. У., погрешно наречено от
ответницата „Ердоган“. В обясненията си пред полицейския инспектор г-н Е.
У. също не посочва, че е бил сключен договор между представляваното от
него „ЕРГ 07“ ЕООД.
Съгласно принципа на диспозитивното начало, закрепен в чл. 6, ал. 2 от
ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се
определят от страните. С оглед на твърденията на ищеца, наличието на
договорно правоотношение между физическото лице Е. У. и ответницата не е
предмет на делото. Съдът не е сезиран с искане за защита на права
произтичащи от фактически състав на договор за изработка с изпълнител
лице, различно от ищцовото дружество. От събраните по делото
доказателства се установява, че ответницата е договаряла с лицето Е. У.
ремонт на покрива на сградата на стойност 2500 лева. Не се установява какъв
точно е обемът на възложените от ответницата СМР, респ. че същата е дала
съгласие за извършване на цялостен ремонт на покрива на жилищната сграда.
Липсват данни договорът за ремонт да е бил сключен с оглед на личността на
изпълнителя, но не се твърди и ищецът да е придобил претендираното
вземане от Е. У. по силата на договор за цесия. Ето защо, по делото не може
да се приеме за установено, че ответницата е встъпила в договорно
правоотношение с ищцовото дружество, респ. че е страна по правоотношение
с ищеца на основание договор за изработка. Относно наличието на договорно
правоотношение с друго лице съдът не дължи произнасяне, доколкото
евентуалното му възникване и съществуване, както и извършени по такъв
5
договор престации от двете страни, остават извън предмета на делото.
В заключение, по делото не е доказан твърдяният от ищеца
правопораждащ юридически факт, а именно наличие на договорно
правоотношение между страните, поради което главният иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
ІІ. По евентуалния иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД:
Въззивната жалба не съдържа конкретни оплаквания за неправилност на
решението на ВРС по евентуалния иск. От събраните по делото доказателства
– писмени и гласни, се установява, че ищецът е извършил твърдените
ремонтни дейности по покрива със свои материали и труд. От заключението
на в.л. по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява
извършването на твърдените видове и обем СМР – смяна на керемиди, капаци
и челни дъски, подмяна на носещите дървени колони – попове, маии, билна
столица, ребра и дъсчена обшивка, всички подробно описани в приложение
№ 1 към заключението. Некачествено извършена работа не е установена от
в.л. Стойността на ремонта по средни пазарни цени съобразно заключението
на в.л. е в размер на сумата от 6326,27 лева, в т.ч. труд и материали и до тази
сума ответницата носи отговорност за неоснователно обогатяване.
Отговорността на ответницата за стойността на извършените от ищеца
работи следва да бъде редуцирана до размера на притежаваните от нея ид.
части от общите части на сградата. Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема, че ответницата заедно с лицата Р.А.К. и П. Б. К.
са собственици на 52,50% ид.ч. от общите части на сградата. На основание чл.
30, ал. 2 ЗС, дяловете на всеки от тримата съсобственици на посочената
идеална част са равни. Следователно, отговорността на ответницата за
извършените разходи за материали и труд на покрива следва да бъде
ограничена до притежаваните от нея ид.ч. от общите части на сградата (1/3 от
52,50%, т.е 17,50%), доколкото покривът има характер на обща част съгласно
чл. 38 ЗС, т.е до размер на сумата от 2108,76 лева. Ищецът е признал
извършеното от ответницата плащане за свършената работа в размер на
сумата от 2500 лева, с което същата е погасила задължението си. Ето защо
исковата претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
6
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд препраща към мотивите на ВРС на основание чл. 272 от ГПК.
На въззиваемата страна следва да се присъдят сторените пред ВОС
разноски в размер на 500,00 лева заплатен адвокатски хонорар съгласно
представен списък и доказателства за извършването им.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3690/04.08.2020 г., постановено по
гр.дело № 19507/2019 г. по описа на РС – Варна.
ОСЪЖДА „Ерг 07“ ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на К. Б. К.,
ЕГН **********, сумата от 500 лева представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски пред Окръжен съд гр. Варна, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7