МОТИВИ:
Производството е образувано по повод постановление на РП-Сливен, с което се
иска налагане на административно наказание на обвиняемата С.И.П. по реда на
чл.78А от НК за извършено от нея престъпление по чл.182, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
С. районна прокуратура, редовно и своевременно призована не изпраща свой
представител.
В съдебно заседание
обвиняемата, нередовно призована не се явява. Явява се назначения служебен
защитник, който моли съда да освободи обвиняемата от наказателна отговорност и
да й наложи административно наказание „Глоба” в минимален размер.
От събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
През 2011г.
обв. С.П. живеела при родителите си в къща, находяща се в гр. Т. на ул. „П. Хилендарски”
№9. От средата на 2011г. и през първите няколко месеца на 2012г. тя имала
интимен приятел от гр. С, на който не помнела имената и същият не е бил
установен по делото. От връзката си с него тя забременяла и на 10.01.2013г.
родила син- и.с.и. След забременяването на обв. П. приятелят й я напуснал. Около
два месеца след раждането на сина си обв. П. заживяла на съпружески начала със
св. Д.п. Живеели в къщата на родителите му на ул. „Балкан” №18 в гр. Твърдица.
Жилището представлявало двуетажна къща като двамата ползвали втория етаж от
къщата. В това жилище съвместно отглеждали малолетното дете. Обв. П. не
поддържала добри отношения, както със собствените си родители така и с
родителите на св. П. Това била една от причините тежестта за родителските грижи
и отглеждането на няколко месечното бебе да е основно върху нея. Обв. П. не
полагала необходимите грижи за детето. В продължение на месеци след раждането
тя не осигурявала на детето нужната подходяща храна и не изградила у него
хранителен режим. Хранела го основно с кисело мляко. Хигиената в жилището не
била поддържана и то било в крайно неприемливо състояние за отглеждане на бебе.
Обв. П. не полагала никакви усилия в тази насока. Отделно от това не полагала
грижи и за облеклото на детето, обличала го с неподходящи дрехи. Не се грижела
за възпитаването му и като краен резултат от всичко гореизложено детето
започнало да изостава в психическото си и физическо развитие.
През месец
ноември 2013г. детето на обв.П. се разболяло от бронхит. Въпреки проведеното
лечение поради неадекватните грижи на майка му скоро след оздравяването си
детето се разболяло отново. В началото на месец декември 2013г. социални
работници предупредили обв. П., че следва да полага повече грижи за детето, но
това било без резултат.
На
15.12.2013г. обв. С.П. била сама с детето в къщата на ул. „Балкан” №18 в гр. Т.
В един момент тя решила да излезе из града по „някаква работа”. Излязла без да
вземе детето със себе си и го оставила само без надзор, в стая без отопление,
без подходящи дрехи и гладно. Това било констатирано при проверка на място от
социални работници от отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално
подпомагане”- С, между които и св. С.с. Обв. П. отново била предупредена да
изпълнява родителските си задължения. Въпреки това само два дни по- късно на
17.12.2013г. обв. П. отново оставила детето само, без надзор и излязла из
града. Оставила детето в студена и мрачна стая, без да е облечено с нужните
дрехи. Освен това детето било гладно и мръсно. В този момент отново била
извършена проверка от св. С, която сигнализирана ла тел. 112 и спрямо
изоставеното от майка му дете била поискана и предоставена полицейска закрила.
Впоследствие със заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”- Я и
решение на РС- Я детето било настанено в ДМСГД- Я до навършване на 3 годишна
възраст.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите Д.П, И.Р, И.С, П.Н и С.С дадени в хода на съдебното
производство, тъй като са последователни, безпротиворечиви и кореспондират
напълно с всички останали събрани по делото доказателства.
Съдът
кредитира и обясненията на обвиняемата дадени в хода на досъдебното
производство, тъй като те не противоречат на показанията на цитираните по- горе свидетели,
както и на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът дава
вяра и изцяло кредитира писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на
така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни
изводи:
Съдът счита,
че с деянието си обв. П. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.182, ал.1, вр.чл. 26, ал.1 от НК, затова че в периода от 15.12.2013 г. до 17.12.2013
г. в гр. Т, обл. С. при условията на продължавано престъпление като родител
оставила малолетния си син И.С.И на 11 месеца, намиращ се под родителските й
грижи без надзор и достатъчно грижа и с това създала опасност за неговото
физическо развитие.
От събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установи, че посоченото в обвинението деяние е извършено от
обвиняемата П.. По несъмнен начин се установи, че същата не се е грижела за
своето дете, което е било едва на 11 месеца и два пъти служителите на Дирекция
„Социално подпомагане” са констатирали, че то е оставено само гладно, мръсно, в
неотоплено жилище и не добре облечено за сезона. Доказа се по несъмнен начин,
че със своите действия обв. П. го е поставила в опасност както относно неговото
здраве, така и за живота му. Двете деяния обв. П. е осъществила в условията на
продължавано престъпление, тъй като те осъществяват поотделно един и същи
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
В двата
случая, при които обв. С.П. оставила детето си само, на студено и без
необходимите дрехи то е било на едва 11 месеца и е съществувала реална опасност
не само за здравето, но и за живота му. По този начин тя създала реална
опасност за физическото развитие на сина си.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът намира
в ниската правна култура на обвиняемата и не съобразяване от нейна страна с
нуждите на бебето.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие чистото съдебно
минало на обвиняемата и направеното от нея самопризнание по време на
досъдебното производство.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на обвиняемата П. съдът се съобрази с обстоятелството, че са налице законните
условия за прилагане на разпоредбата на чл.78А от НК, а именно чисто съдебно
минало на обвиняемата, която не се е ползвала досега от привилегията на чл.78А
от НК, размерът на наказанието, предвиден в НК за този вид престъпления, а
именно наказание „Лишаване от свобода” до три години и „Обществено порицание” и
липсата на причинени от престъплението имуществени вреди. Ето защо съдът счете,
че следва да освободи от наказателна отговорност обв. П. като й наложи
административно наказание „Глоба” в полза на Държавата. Съдът намира, че като
се вземат предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, липсата на
отегчаващи такива и с оглед постигане целите на генералната и на специалната
превенция следва да наложи на обв. П. минималния предвиден в закона размер на административното
наказание „Глоба”, а именно в размер на 1000 лева.
Съдът счита така определеното административно наказание за максимално справедливо
и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и
дееца.
Ръководен от
гореизложеното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: