Р
Е Ш Е
Н И Е № 1440
гр. Бургас, 03.07.2018 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 1100 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Теленор България”
ЕАД против В. Р. У..
Ищецът твърди,
че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ответника – негов клиент с абонатен №
*********, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 9008/2017г. на РС Б. По него е била издадена такава
за сумата от 828.10 лв., представляваща
стойност за предоставени телекомуника-ционни услуги, дължима
по Договор от 17.09.2014г. – за мобилен номер **********, по фактура с №
**********/15.07.2016г., за отчетен период от 15.03. до 14.07.2016г., ведно със
законната лихва от 29.11.2017г. до изплащане на вземането, както и за
направените по делото разноски. С исковата молба конкретизира претенцията си –
сочи, че с оглед постъпилото от У. възражение, по чл.414 от ГПК, иска от Съда
да постанови реше-ние, с което да бъде установено съществуване на вземането му
за сумата 56.28 лв., а по отношение на останалите 771.82 лв., представляващи
неустойка за предсрочно прекра-тяване на договора, е
предявил осъдителен иск. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва исковете по размер, като счита, че дължимите от него суми са
многократно завишени.
Съдът – като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказател-ства, намира за
установено следното:
По заявление на “Теленор България” ЕАД
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против У. за сумата от 828.10 лв., представляваща стойност за пре-доставени
телекомуникационни услуги, дължима по Договор от 17.09.2014г. – за моби-лен №
**********, по фактура № **********/15.07.2016г., за отчетен период от 15.03. до
14.07.2016г., ведно със законната лихва от 29.11.2017г. до изплащане на
вземането и за направените по делото разноски по ч. гр. дело № 9008/2017г. на РС Б, приложе-но към настоящото.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК
ответникът е подал възражение.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищцовото
дружество от водене на предявения установителен иск – за част от сумата, а
именно – 56.28 лв.
Тъй като неустойката не е
била надлежно заявена – индивидуализирана по осно-вание и по размер, в
заповедното производство, в рамките на чиито предмет се развива и това – по
иска по чл.422, ал.1 от ГПК, осъдителният иск за сумата от 771.82
лв. е про-цесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.
На 17.09.2014г. между “Космо
България Мобайл” ЕАД и В. Р. У. е сключен договор, по силата на който дружеството се е
задължило да му пре-доставя, като негов клиент с абонатен №
*********, за мобилен номер **********, мо-билни услуги, срещу
заплащане на съответна цена /месечна абонаментна такса от 13.99 лв. + стойността на допълнителните услуги
съобразно приложена ценова листа/, за срок от 12 месеца.
С Допълнително споразумение от 11.03.2015г.
страните са предоговорили усло-вията по предоставяне на услугата, при план
Резерв Стандарт 99.99 промо 29.99 лв. /ме-сечна абонаментна такса/, за срок от
24 месеца.
Тези писмени доказателства не са оспорени по
надлежния ред в хода на настоя-щото производство от ответника.
От извършена служебна справка в
Търговския регистър се
установява, че на 03. 07.2014г. е вписано преобразуване, чрез вливане на ”Германос Телеком България“ ЕАД и ”Космо България Мобайл“ ЕАД, като на 28.10.2014г. наименованието на последното е променено на ”Теленор България“ ЕАД.
Предвид горното, следва да бъде направен
извод, че между страните е възникна-ло и съществувало твърдяното облигационно
правоотношение, основано на договора за мобилни услуги от 17.09.2014г. и допълнителното
споразумение от 11.03.2015г. към не-го за мобилен номер **********, клиент с абонатен
№ *********, включая и за процес-ния период.
Във връзка с представените с исковата молба
писмени доказателства – данъчни фактури, по делото е допуснато извършването на
ССЕ. От заключението на вещото ли-це по нея се установява, че дружеството е
издало на името на ответника крайна такава № **********/15.07.2016г., в която е начислило 56.28
лв. – стойност на предоставени телекомуникационни услуги за предходни периоди –
29.99 лв. по № **********/15.04. 2016г., издадена за 30.59 лв., за отчетен
период от 15.03.2016г. до 14.04.2016г.; 34.99 лв. по № **********/15.05.2016г.,
за отчетен период от 15.04.2016г. до 14.05.2016г., и -8.70 лв. по кредитно
известие № **********/15.06.2016г. за отчетен период от 15.05.2016г. до 14.06.2016г.,
и 771.82 лв. – неустойка за предсрочното прекратяване на договора, на-числена
на основание т.IV-4 от допълнителното
споразумение от 11.03.2015г., за перио-да от 06.06.2016г. /датата на
двустранното спиране/ до 11.03.2017г. /крайната датата на действие на
договора/, общо 278 дни, при месечна такса от 83.32 лв. без ДДС.
При негова доказателствена тежест, ответникът
не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца дължимите две месечни
абонаментни такси и стойността на предо-ставените му допълнителни телекомуникационни
услуги – за отчетни периоди от 15.03. 2016г. до 14.04.2016г. и от 15.04.2016г.
до 14.05.2016г., общо 56.28 лв., предвид и изда-деното на 15.06.2016г.
кредитно известие, както в срока по чл.27 от Общите условия на ”Теленор България“ ЕАД /указания във фактурите
такъв, но не по-късно от 18 дни след издаването им/, така
и към датата на приключване на устните състезания по делото, ка-то с оглед виновното
неизпълнение от страна на У. на това договорно задължение, дружеството
надлежно едностранно е прекратило договора между тях, съобразно чл.75, вр. с
чл.19б, б.”в” от същите ОУ, считано от 06.06.2016г. /датата на двустранното
спи-ране на обажданията – входящи и изходящи/.
При това положение, следва да се приеме, че предявеният
иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, досежно горната сума, се
явява доказан по основание и по размер, и като такъв – следва да се уважи
изцяло. Върху главницата се дължи законната лихва – от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда –
29.11.2017г., до окончателното й изплащане.
По отношение на неустойката, начислена на
основание т.IV-4 от допълнително-то
споразумение от 11.03.2015г. и коментирана по-горе, при обсъждане на
заключение-то на вещото лице по ССЕ, обаче, претенцията е неоснователна.
Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.
В т.IV-4 от
допълнителното споразумение от 11.03.2015г., сключено между стра-ните, е
предвидено, че в случай на предсрочно прекратяване на ползването на услугите,
предоставяни от оператора, по вина на потребителя, последният дължи неустойка в
раз-мер на сумата от стандартните за съответния план месечни абонаменти до края
на срока на договора.
Според разясненията,
дадени в т.3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г., ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клау-зата
за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санк-ционна
функции, като тази преценка следва да се прави за всеки конкретен случай, към
момента на сключване на договора.
В настоящия казус,
преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвест-ността в гражданските
и търговски правоотношения, уговорената неустойка в размер на всички месечни
такси по договора – от датата на едностранното прекратяване от опера-тора до
края на срока му, и то по стандартния, а не по действителния /промоционален/
план, при който е сключен, е в очевиден разрез с присъщите й по закон
обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не е съобразена с естеството на
обезпеченото задъл-жение и с възможните вреди при неизпълнението му от абоната.
Същата има подчерта-но санкционен характер и би довела до това, без да
предоставя ползване на услугата до-ставчикът да получи имуществена облага от
насрещната страна в значително по-висок размер от тази, която би реализирал ако
договорът не беше прекратен. Подобен неспра-ведлив правен резултат е
несъвместим с добрите нрави, защото създава условия за нео-снователно
обогатяване на търговеца и води до извод, че неустойката излиза извън при-същите
й по закон функции, още към момента на уговарянето й.
Предвид горното,
настоящият съдебен състав намира, че клаузата за неустойката – по т.IV-4 от допълнителното споразумение, сключено
между страните на 11.03.2015г., нарушава добрите нрави, и на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД същата е нищожна.
На следващо място, уговорената неустойка е
нищожна и поради противоречието й с разпоредбите на ЗЗП.
Ответникът притежава
качеството ”потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП като
физическо лице, на което са предоставяни
далекосъобщителни услуги от ище-ца – мобилен оператор.
Съгласно чл.143 от
ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или дос-тавчика и
потребителя.
В т.5 от същата разпоредба
е предвидено, че такава е и тази, която задължава по-требителя, при
неизпълнение на неговите задължения, да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка.
В случая неустойката, начислена
за периода от датата на прекратяване на дого-вора до края на срока на
действието му, в размер от 771.82 лв., е необосновано висока,
съображения за което вече бяха изложени.
Съгласно чл.146, ал.1 от
ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищож-ни, освен ако са уговорени
индивидуално, а в ал.2 е предвидено, че не са индивидуално уговорени тези,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаи на договори при
общи условия. Тежестта за доказване, съобразно ал.4, е за търговеца или
доставчика, а ищецът не е ангажирал надлежни доказателства в тази насока, поради
което следва да се приеме, че представеният по делото договор /допълнителното споразумение
от 11.03. 2015г./ е бланков и неустоечната клауза не е била предмет на предварително
договаря-не между мобилния оператор и абоната.
В крайна сметка, въз основа на
нищожната клауза за неустойка за ответника не е възникнало валидно задължение
да заплати на ищеца такава. Предявеният иск по чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата от 771.82 лв. е неоснователен и като такъв,
следва да се отхвърли.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част
от исковете му – общо 26.68 лв. за ДТ и общо 24.36 лв. платено
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Р. У, ЕГН: **********,***,
че същият дължи на “Теленор
България” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр.С ЖК ””, Бизнес Парк С. – сграда № 6, сумата 56.28
лв., представляваща стойност на предоставени телекомуникационни
услуги – по Договор за мобилни услуги от 17.09.2014г. и Допълнителното
споразумение от 11.03.2015г. към него, за мобилен № **********,
включена в стойността на крайна фактура с № **********/15.07.2016г., из-дадена
за отчетен период от 15.03. до 14.07.2016г., за общо 828.10 лв., и формирана
как-то следва: 29.99
лв. по фактура № **********/15.04.2016г., издадена за 30.59 лв., за от-четен
период от 15.03.2016г. до 14.04.2016г.; 34.99 лв. по фактура № **********/15.05.
2016г., за отчетен период от 15.04.2016г. до 14.05.2016г., и -8.70 лв. по
кредитно извес-тие № **********/15.06.2016г. за отчетен период от 15.05.2016г.
до 14.06.2016г., ведно със законната
лихва, считано от 09.03.2017г. до окончателното плащане, за която е
из-дадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 9008/2017г. на РС Бур-гас.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Теленор България” ЕАД против В. Р. У. иск за
заплащане на сумата от 771.82 лв., включена
в стойността на по-сочената по-горе крайна фактура и представляваща неустойка
за предсрочното прекра-тяване на договора, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Радославов У.,
ЕГН: **********,***, да заплати на “Теленор
България” ЕАД, ЕИК: *********, седали-ще и адрес на управление: гр.С, ЖК ””, Бизнес Парк С,
сграда № 6, направените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 51.04 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връч-ването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.