О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../19.11.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТОНИ
КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Д. Жекова
въззивно
гражданско дело № 706 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба, изпратена чрез куриерска
служба на 21.09.2020г., с отстранени нередовности с молба от 02.11.2020г., от въззиваемата
страна „Кемобау интернационал“ ООД за изменение в частта за разноските на
решение №260202/21.08.2020г., постановено по в.т.д. №706 по описа за 2020 година на Окръжен съд – Варна, ТО.
Излага се в молбата, че присъдените разноски
не са съобразени с Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно която размерът следва да е 682лв. Поддържа се, че
ответникът не е доказал заплащането на адвокатския хонорар и заплащането на
депозит за вещо лице. Сочи се, че ответникът е претендирал депозити за вещи
лица от 610лв., а реално е следвало да заплати 500лв. Счита се и че ответната
страна не е представила списък на разноски, поради което искането й за
присъждане на разноски не следва да бъде уважавано. Претендира се намаляване на
присъдените в полза на ответната страна разноски до абсолютния минимум, като
адвокатското възнаграждение бъде намалено на 682лв., а депозитите за експертизи
на 500лв.
В срока по чл.248, ал. 2 ГПК е постъпил
отговор на молбата от въззивника „Комфорт“ ООД, в който се изразява становище
за неоснователност на молбата и се моли същата да бъде оставена без уважение.
Молбата
е депозирана в предвидения преклузивен срок – видно е от извършената служебна
справка, че е подадена чрез куриерска фирма на 21.09.2020г., или в едномесечния
срок по чл.248, ал.1 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.
Претендира се изменение на решението в частта досежно присъдените в полза на
насрещната страна разноски, поради което представянето на списък не е
предпоставка за допустимост на молбата.
Разгледана по същество, молбата е
неоснователна, по следните съображения:
С постановеното по делото решение, предвид изхода от спора,
отправените искания и представените доказателства, и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на въззивника са присъдени сторените по делото разноски в общ
размер от 1991.19лв., от които 1310лв. сторени разноски пред първата инстанция
/610лв. депозити за експертизи и 700лв. адвокатско възнаграждение/ и 681.19лв.
сторени разноски пред въззивната инстанция /141.19лв. заплатена държавна такса
и 540лв. заплатено адвокатско възнаграждение/. Съдът не е възприел
направеното в първата инстанция възражение от ищеца за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение доколкото същото е било размер
от 700лв., който е счел за съвсем близък до минималния еднократен такъв по
Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията към момента на подаване на отговора на исковата молба, възлизащ на
683 лв., като самата ищцова страна за същото производство е претендирала
адвокатско възнаграждение в по-висок размер, а именно 883лв.
При повторна преценка на значимите за
произнасяне по разноските обстоятелства, съставът на въззивния съд не намира
основание да измени изводите си в постановеното решение в частта за разноските.
Конкретно по доводите в молбата по чл.248 ГПК, съдът констатира, че внесените
депозити за експертизи от „Комфорт“ ООД в първата инстанция възлизат в общ
размер от 610лв. /л.43 – 300лв. за първоначална съдебно-техническа експертиза;
л. 167 -110лв., определен в о.с.з. /л.157/ депозит за довнасяне за СТЕ; л.289 –
депозит за СТЕ, определен с Определение от 03.04.2019г. /л.278/. Списък на
разноски е представен от ответника „Комфорт“ ООД както в първа инстанция /л.319/,
така и във въззивна /л.32/ своевременно преди приключване на устните състезания
във всяка инстанция. Заплащането на адвокатско възнаграждение е доказано с
договори за правна защита и съдействие, обективиращи разписки за получаване на
сумата от адвоката във всяка инстанция /л.26 от делото на СРС в първа инстанция
и л.31 от въззивното дело/. При минимум на възнаграждението както вече бе
посочено по Наредба 1/2004г. от 683лв., възнаграждение от 700лв. за първата
инстанция не се явява прекомерно доколкото делото се отличава и с фактическа и
правна сложност, извършвани са множество процесуални действия, а също така
страната, поискала изменението е претендирала по-висок размер възнаграждение от
883лв.
Изложеното налага извод за неоснователност на
молбата, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на въззиваемата
страна „Кемобау интернационал“ ООД, ЕИК 20039643, за изменение в частта за
разноските на решение №260202/21.08.2020г., постановено по в.т.д. №706 по описа за 2020 година на Окръжен съд – Варна, ТО, на осн. чл.248 ГПК.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред
Апелативен съд – Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.