№ 5424
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110108680 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД срещу Н. В. Л., с която са предявени установителни искове за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми:
2 121, 63 лв. – главница по сключен договор за кредит от 05.08.2018 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането, 957, 18
лв. – мораторна лихва за периода от 11.11.2021 г. до 26.10.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 17.11.2023 г. по ч.гр.д. № 59050/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в.
Ищецът твърди, че на 11.11.2021 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания между него и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“, по силата на който вземанията, произтичащи от Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта **************
от 05.08.2018 г. са прехвърлени в негова полза. Длъжницата по договора за кредит бил
уведоменa за извършената цесия, но въпреки това тя не изпълнила задълженията си.
Връчването на исковата молба също има характер на уведомление за извършената цесия.
Сочи, че Договорът за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта ************** бил сключен на 05.08.2018 г. между Н. В. Л. в качеството
й на кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ в
качеството му на кредитодател. Кредитополучателката се възползвала от предоставения й
револвиращ кредит посредством покупка на изплащане в мрежата от търговски партньор на
кредитора. Подписано е Приложение към Договора с код за усвояване ************, с което
1
са уговорени параметрите относно усвояването на част от кредитния лимит за извършване
на покупката на изплащане. В периода от 05.08.2018 г. до 10.11.2021 г.
кредитополучателката е усвоила от кредитната карта общо сумата от 2 000 лв. Уговорено
било, че ако кредитополучателят не извърши плащане на една или повече месечни
погасителни вноски дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
за периода на забава за всяка забавена вноска. На това основание и поради неизпълнение на
задълженията в срок, кредитополучателката дължала обезщетение за забава в размер на 957,
18 лв. за периода от 11.11.2021 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда. Твърди, че към момента ответницата не е изпълнила
задълженията си по договора за потребителски кредит, поради което и подал заявеление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С оглед дадените указания от съда
предявил процесните установителни искове за признаване на установено, че ответницата му
дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. 59050/2023 г., иска и
да му се присъдят сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 вр. 62, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от
ответницата Н. В. Л. чрез процесуалния й представител адв. Л., в който се поддържа, че
исковете са неоснователни. Оспорва се твърдението, че ищецът е легитимиран да предяви
процесните искове, респективно, че същият е титуляр на процесното вземане. Оспорва
истинността на Рамков договор за продажба на вземания от 11.112021 г., сключен между
„БНП Париба Пърсъъл Файененс С.А., клон България“ и „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, Приложение 1 към договора, както и Потвърждение за сключена цесия по отношение
на съдържанието и авторството им. Оспорва твърдението, че ответницата дължи
претендираните с исковата молба суми, като твърди, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А“, клон България не е предоставило на Н. В. Л. кредитна карта, тя не я е активирала и не
е усвоявала сумите по отпуснатия револвиращ кредит. Оспорва се твърдението, че
кредитополучателката е усвоила кредита, чрез закупуване на смартфон. Оспорва да е
извършвано плащане по тази сделка и да е получена стоката. Твърди, че договорът за кредит
е недействителен, тъй като в договора не била разписана ясно методиката за формиране на
ГПР и ГЛП, застрахователната премия по застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ не
била включена в ГПР. Сочи още, че ГЛП надхвърля максималния законоустановен размер.
Погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база на лихвения процент и
допълнителни разходи. Твърди, че на са предоставени на кредитополучателката общи
условия и същите не са подписани от всяка страница от нея. Направено е възражение за
изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете, претендира да не бъдат
присъждане разноски на ищеца в случай на частично отхвърляне на исковете поради
недействителност на процесните договори.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява, постъпила е писмена молба,
в която са изложени доводи по същество. Претендира разноски, релевирано е възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
2
Ответникът се представлява от адв. Л., който поддържа възраженията в отговора на
исковата молба и моли за отхвърляне на исковете. Претендира адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени
искове е чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.
99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 4692/2022 г. на СРС, 88 състав, вземането по
настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Възражението за
недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и искът, по който е образуван
настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Искът е допустим
и подлежи на разглеждане по същество.
Уважаването на предявения установителен иск е обусловено от установяване на
следните обстоятелства при условията на пълно и главно доказване: наличие на посоченото
облигационно правоотношение – договор за паричен заем, усвояването на заетата сума,
респективно предаването й на ответницата, включително и чрез ползването й за закупуване
на стока на изплащане, уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока на
договора, прехвърлянето на вземанията по договора с договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България и ищеца,
уведомяването на длъжника.
По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключението по изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които доказателства съдът прави своите
изводи.
Съдът намира, че в случая следва на първо място да се произнесе по доводите и
възраженията на ответната страна във връзка с материалноправната легитимация на ищеца, а
в частност и с правото на ищеца да претендира процесните вземания.
От представените по делото доказателства се установява, че между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А“, клон България и ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне
на вземания (цесия) от 11.11.2021 г. Видно от приложението към вземанията по договора за
кредит, сключен между цесионера и ответника, са прехвърлени в полза на ищеца.
Изложените обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени доказателства,
като съдът намира, че направените зачерквания са с цел опазване на търговската тайна, което
е допустимо от закона действие. Отношенията между цесионера и цедента не касаят
кредитополучателя и не влияят на съществуването на задължението му.
В случая уведомлението за извършената цесия, както и самият рамков договор и
приложение са приложени към исковата молба и са били връчени на представителя на
ответника, поради което Н. В. Л. е била уведомена за цесията в хода на настоящото
3
производство. Получаването на уведомлението от длъжника е факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано. Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99 ал. 4
ЗЗД. Това следва да бъде съобразено като факт, от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК - в този смисъл е решение № 126 от
30.10.2020 г. по т. д. № 2042/2019 г. на ВКС, II т.о. и цитираната там съдебна практика.
По делото е приет като доказателство договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ************* от 05.08.2018
г., сключен между „БНП париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ в качеството му на
кредитор и Н. В. Л. в качеството й на кредитополучател, по силата на който кредиторът
отпуснал на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 2 000 лв. Съгласно чл. 2 от
сключения договор кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард. В
договора се съдържа отбелязване /на стр.8/, че с подписването му кредитополучателят
удостоверява, че е получил преддоговорна информация, общи условия, кредитна карта и
един екземпляр от договора за кредит. Посочено е, че издадената кредитна карта е
стандартна, годишният процент на разходите /ГПР/е 44,90 %. Договорът съдържа неоспорен
подпис на ответницата Н. Л.. Съгласно чл. 4 от сключения договор кредитополучателят ще
може да използва услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на
кредитора, като за всяко ползване се подписва приложение към договора. Приет като
доказателство е и писмен документ с оторизационнен код и посочено усвояване
*********** /номерът на револвиращия потребителски кредит/, посочени са същите страни
като кредитор и кредитополучател. Отразено е, че на 05.08.2018 г. е извършено усвояване
чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит ************* при
следните параметри: обща цена на стоката /смартфон, APPLE – iPhone 8 64 GB Gold/ - 1 517
лв., размер на кредита – 1 735, 45 лв., 18 броя погасителни вноски, всяка по 96, 41 лв. Съдът
намира, че двата договора са функционално свързани, като договорът за финансиране на
стоки за покупка на смартфон представлява усвояване на част от сумата по договора за
револвиращ кредит и е негово приложение. Този извод се подкрепя и при съобразяване на
изводите на вещото лице в приетото като доказателство по делото заключение по
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и
професионално изготвено. Съдът намира за несъстоятелни възраженията на ответника
относно заключението по допусната експертиза. вещото лице е изложило мотиви и
съображения относно вида на договора, за да обоснове отговора на поставените й задачи.
Анализът и уточненията на вида договор за кредит и характеристиките му обуславят
отговорите на задачите.
4
Отношенията между страните по договора за потребителски паричен кредит от
05.08.2018 г. се регулират специалния режим по Закона за потребителския кредит (ЗПКр) в
относимата му за спора редакция към датата на сключване на договора. Съгласно чл. 10, ал.
1 ЗПК/ ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт -
не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В чл. 11, ал.
1 ЗПКр е регламентирано задължителното съдържание на договора за потребителски кредит,
като той следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент (т. 9); годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин (т. 10); условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването (т. 11). Съгласно чл. 22 ЗПКр, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Според чл. 23 ЗПКр, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съдът намира за основателен довода на ответницата за недействителност на договора
поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПКр неспазване на императивното изискване всички
елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-
малък от 12. Още с отговора на исковата молба ответницата е релевирала възражение, че
процесният договор е недействителен на посоченото основание, а ищецът с молба от
03.10.2024 г. е оспорил това твърдение. Заявил е, че има разлика между сканирания и
приложен като доказателство по делото договор и оригинала на същият, изложил е доводи
относно различните шрифтове и е поискал на основание чл. 154 ГПК съдът изрично да
разпредели доказателствената тежест по възражението относно размер на шрифта.
Доказателствената тежест по делото е разпределена с определението за насрочване на
делото, като в първото открито съдебно заседание, проведено на 08.10.2024 г., на което
представител на ищеца не се е явил, докладът е определен за окончателен. Съдът е указал, че
в тежест на ищеца е да докаже наличие на облигационно отношение между страните,
несъмнено изложеното задължава ищеца да докаже наличие на валидно правоотношение и в
тази връзка няма противоречия нито в съдебната практика, нито от друг характер, че именно
той трябва да докаже, че договорът, чието изпълнение претендира, е действителен. В тази
5
връзка и при изрично направеното възражение от страна на ответника по отношение на
размера на шрифта в тежест на ответника е било да докаже, че е спазено изискването на чл.
10, ал. 1 ЗПКр. В този смисъл са и дадените указания в проведеното открито съдебно
заседание на 26.11.2024 г., в което процесуален представител на ищеца отново не се явява.
Независимо, че ответницата е страна по договора, изискванията за шрифт на договора са
императивно установени и влияят на действителността на облигационното отношение /чл.
22 ЗПКр/, поради което и ищецът е следвало да докаже, че ги е спазил. От същия обаче не са
ангажирани доказателства във връзка с оспорванията на ответницата. Същевременно от
представения договор е видно и без необходимост от специални знания, че размерът на
шрифта му е по-малък от 12, независимо от вида на различните шрифтове. Горното е
установимо и без необходимост от експертиза, доколкото четенето на договора изисква
взиране и концентрация и не е лесно достъпно. Общи условия по договора въобще не са
представени, за да се коментира техния размер. Съгласно определение от 14 април 2021 г. по
дело C-535/20 с приемането на изискване за размер на шрифт не по-малък от 12 изглежда в
състояние да гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, както и
да възпрепятства използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността
важна информация към момента на сключване на договора и по време на неговото
изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител, в този смисъл е казуалната
практика на съдилищата, която настоящият състав споделя решение № 50206 от 25.11.2022 г.
по гр. д. № 3578/2020 г., ІІІ ГО, решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г., ІІІ
ГО, определение № 50706 от 04.10.2022 г. по гр. д. № 851/2022 г., ІV ГО, Решение № 4066 от
20.07.2023 г. по гр.лд. 8169/2022 г. по описа на СГС, II-В с-в и др. Ето защо и доколкото
шрифтът на поцесния договор видимо и без необходимост от специални знания е с размер
по-малък от 12 на основание чл. 22 ЗПК следва да приеме, че договорът е недействителен.
Както вече беше посочено при недействителност на договора, съгласно разпоредбата
на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Съдът следва да установи с решението си дължимата сума по
приетия за недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца,
доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23
ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.
Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит и задължението за
периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на
чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва
да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то
би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на
вземането по недействителен договор. Това би противоречало на принципа за недопускане
на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния
ЗПК – решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV г. о. на ВКС, както и
решение № 3432 от 28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3194/2022 г., решение № 262416 от
06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11890/2019 г., решение № 262316 от 06.04.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 1799/2020 г. Следователно искът следва да бъде уважен на основание чл. 23
6
ЗПК до размера на чистата стойност на кредита. Съгласно приетото като доказателство
заключение на вещото лице общият размер на неплатената главница и договорна лихва по
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на
кредитна карта № ********** и Приложение № ************ е в размер на 2 121, 63 лв.
Видно от изготвената от вещото лице таблица кредитополучателката е погасила следните
суми в изпълнение на договора 156, 41 лв. – плащане на 01.10.2018 г., 96, 41 лв. – вноска
лизинг на 01.10.2018 г. и 96, 41 лв. – вноска лизинг. Следователно ответницата е погасила
общо сумата от 349, 23 лв. Същевременно видно от същата таблица ответницата е усвоила
следните суми: 1 735,45 лв. – по договор за лизинг, 100 лв. – теглене от АТМ на 31.08.2018
г., 50 лв. – покупка с ПОС- 31.08.2018 г., 100 лв. – покупка с ПОС на 31.08.2018 г., 100 лв. –
теглена от АТМ на 03.10.2018 г., т.е. общо 2 085 лв. Тъй като съдът прие, че сключеният
договор е недействителен, то и кредитополучателката дължи по него само главницата,
независимо, че в случая се касае за револвиращ кредит и претендирана като главница сума
се формира от дължимата главница и начислената договорна лихва. При това положение
съдът намира за доказано, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1 736, 22 лв. – чиста
стойност на кредита.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че
същата е основателна и следва да бъде уважена частично. При съобразяване на специалната
норма на чл. 23 ЗПК, установяваща изискуемост на вземане за чистата стойност на кредита
и при недействителност на договора за потребителски кредит /отричането на валидността на
част или дори на целия договор няма да изключи задължението на потребителя да върне
чистата стойност на кредита/, следва извод, че целта на защитата на потребителя не е
отричането с обратна сила на договарянето в цялост, а само изключване на обвързаността на
потребителя с породени от такова договаряне задължения, накърняващи баланса на
интересите на насрещните страни. Това тълкуване е съответно и на общия принцип на
закрила на потребителя срещу обвързване с отделни клаузи, наложени му от
недобросъвестния кредитор, като в резултат на обявената недействителност отпада само
възмездността на кредит, сключен в рамките на търговската дейност на кредитора, а се
съхранява сделка със съдържание на безвъзмезден заем - вж. решение № 3432 от
28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. на СГС, III-Б състав, решение № 20099 от 06.12.2023
г. по гр.д. № 28804/2021 г. по описа на СРС, 182 с-в. В този смисъл остатъчното задължение
на потребителя е именно за връщане на главницата по получения кредит, а не за реституция
на дадената сума по повод несъществуващ /недействителен/ договор - в този смисъл
решение № 50174 от 26. 10. 2022 год. на ВКС по гр. дело № 3855/2021 г., IV г. о. Доколкото в
конкретния случай главницата (чистата стойност на кредита) се претендира по договор за
заем, които е ограничен с определен срок, то след изтичане срока ответникът е изпаднал в
забава. Съгласно чл. 12 от сключения договор кредиторът издава месечно извлечение за
осъществените транскации по договора до 15 число на месеца, а според чл. 13 месечните
погасителни вноски се правят до 1 число на месеца, следващ издаването на извлечението.
Видно от таблицата на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза последното
7
направено плащане от ответницата е на 01.10.2018 г., следователно на 01.11.2018 г. тя е
изпаднала в забава по отношение на дължимите суми. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено а 26.10.2023 г., поради което и петгодишната обща
погасителна давност, относима към главницата по договора за кредит не е изтекла. Ищецът
претендира мораторна лихва за периода от 01.11.2021 г. до 26.10.2023 г., доколкото
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на 26.10.2023 г., то
направеното възражение за погасяване по давност от страна на отвеницата е неоснователно,
тъй като вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност /чл.111, б. „в“ ЗЗД/.
Недопустимо е обаче да се претендира лихва за 26.10.2023 г., доколкото от тази дата се
начислява законна лихва върху главницата. При това положение съдът намира, че мораторна
лихва се дължи за периода от 01.11.2021 г. до 25.10.2023 г. върху сумата от 1 736, 22 лв. и
дължимото вземане възлиза на 379, 17 лв., изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
компютърна програма, с която съдът разполага.
С оглед гореизложеното предвид изводите на съда, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 23 ЗПК и по него се дължи само чистата стойност на
кредита и претендираната лихва за забава, искове са основателни за сумата от 1 736, 22 лв. -
главница по договор за заем и сумата от 379, 17 лв. - мораторна лихва за периода от
01.11.2021 г. до 25.10.2023 г.
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 59050/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 78, 87 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство и на 321,83 лв. - платена държавна такса, депозит за ССчЕ, и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Съдът определи в минимален
размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като съобрази вида и
обема на извършената деиност.
Ответницата е представлявана от адвокат по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата. Претендира разноски пред заповедния и исковия съд за адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че възнаграждението за адвоката в заповедното
производство следва да бъде определено в размер на 200 лв., а в исковото в размер на 500
лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални
действия.. Делото е от т.нар. „масови дела“, налице е обилна задължителна и казуална
8
съдебна практика, проведени са две открити съдебни заседания, в които адвокат Л. се е явил,
като следва да му бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлянето на исковете, както
следва 64 лв. за заповедното производство и 160 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иска за мораторна лихва върху
главницата, дължима за 26.10.2023 г. – датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАВЕНО по предявените по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт,
етаж 2, офис 4 срещу Н. В. Л., ЕГН **********, с адрес
**************************************, искове с правна квалификация по 422 ГПК във
вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че Н. В. Л. дължи на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, следните суми: 1 736, 22
лв., представляваща чистата стойност на кредита по револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта ************* от 05.08.2018 г., сключен между „БНП
париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ в качеството му на кредитор и Н. В. Л. в
качеството й на кредитополучател и Приложение ***********, вземанията по който са
цедирани на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ведно със законната лихва,
считано от 26.10.2023 г. до окончателното погасяване на задължението и 379, 17 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата от за периода от
11.11.2021 г. до 25.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 17.11.2023 по ч.гр.д. № 59050/2023 г. на Софийски районен
съд, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница над присъдения размер от
1 736, 22 лв. до пълния предявен размер от 2 121, 63 лв., както и предявения иск за
мораторна лихва над присъдения размер от 379, 17 лв. до пълния предявен размер от 957, 18
лв.
ОСЪЖДА Н. В. Л., ЕГН **********, с адрес
************************************** да заплати на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-
р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4 на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 78,87 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 321, 83 лв. –
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда
Лабиринт, етаж 2, офис 4 да заплати на адвокат В. Б. Л., САК на основание чл. 78, ал. 3
9
ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдвсумата от 64 лв. – разноски в заповедното производство и
сумата от 321, 83 лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните, а в частта, с която се връща исковата молба има
характер на определение и подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10