№ 164
гр. Пловдив, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000436 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №21055 от 29.03.2021 г.,постановено по т.д.№83/2020 г. по описа на
Окръжен съд-К.,е отменено на основание чл.25,ал.4 и ал.6 от ЗЮЛНЦ решение по точка 7 от
дневния ред от проведеното на 04.09.2020 г. общо събрание на СНЦ „Л.-р.с.Р.-М.“,с което на
Ф. М. Б. от гр.М. е било наложено наказание „да не ловува в срок от 2 години“.Със същото
решение на ОС-К. е осъдено Сдружение с нестопанска цел „Л.-р.с.Р.-М.“ с ЕИК **********
да заплати на Ф. М. Б. от М.,с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 650 лв.
Горното съдебно решение е обжалвано изцяло от ответника в първоинстанционното
производство-СНЦ „Л.-р.с.Р.-М.“-гр.М.,обл.К. с ЕИК **********.В подадената от
сдружението въззивна жалба се поддържа становището,че решението на ОС-К. е неправилно
и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства,че е необосновано и
постановено в противоречие с материалния и процесуален закон.Според
жалбоподателя,първоинстанционният съд неправилно не е приел доводите му за
недопустимост на предявения иск,обективирани в отговора на исковата молба.Счита,че
решението по т.7 от проведено ОС на сдружението с нестопанска цел,не е от категорията
решения,които да подлежат на съдебен контрол и то по реда на чл.25 от ЗЮЛНЦ,тъй като
същата разпоредба конкретно посочва какви са правата на ОС и кои негови решения
1
подлежат на оспорване по съдебен ред.При обратната хипотеза,както поддържа
жалбоподателят,в разпоредбата на чл.25,ал.6 от ЗЮЛНЦ е предвиден едномесечен срок,в
който всеки член на сдружението може да повдигне спор пред съда относно взети решения
на ОС и този срок започва да тече от узнаването,а в случая за ищеца същият срок е започнал
да тече от датата на провеждане на ОС-04.09.2020 г. и тъй като исковата молба е входирана
след изтичане на този преклузивен срок,то съдът е следвало да приеме иска за
недопустим,да прекрати производството по делото и да върне исковата молба,вместо да
решава делото по същество.Във въззивната жалба се поддържа и довода,че като процесуална
предпоставка за допустимост на иска,ищецът е следвало да представи и доказателства за
членството си в ответното сдружение с нестопанска цел.Също така се поддържа от
жалбоподателя,че освен на горните основания,съдът е следвало да приеме иска за
недопустим и поради липса на правен интерес.
На следващо място,във въззивната жалба са изложени и алтернативни доводи,че
първоинстанционния съд неправилно и в противоречие със събраните доказателства по
делото е отменил взетото решение на ОС само на процедурно основание с аргумента,че ОС
не е могло да вземе решение за налагане на наказание.Жалбоподателят счита,че съдът е
следвало да разгледа спора по същество,като изследва доводите на страните,включително и
поведението на ищеца по повод деянието,за което му е наложено конкретното наказание и
да обсъди събраните в тази насока гласни доказателства.Заявява още,че при вземане на
своето решение ОС на сдружението е действало в рамките на своята компетентност,като е
изследвало подробно поведението на ищеца при извършеното от него нарушение и за това
деяние,противоречащо на основните цели на сдружението,определени в чл.22 от Устава на
сдружението,е предвидено наказание „изключване“В случая,както твърди
жалбоподателят,наложеното наказание е различно от наказанието „изключване“ и се
изразява в „лишаване от членство“ за срок от две години,което наказание е регламентирано
в чл.22,ал.1,б.“б“ от Устава на сдружението и е взето с единодушие,след подробно
обсъждане на поведението на ищеца,противоречащо на традиционно установените правила
по ловна и риболовна етика на сдружението.Според жалбоподателя,съдът не е взел
предвид,че това наказание е предвидено в Устава и е в унисон и по степен отговаря на
извършеното от ищеца,както и че не е приложил установената практика на съдилищата в
тази насока,а именно да спази задължението си да извърши съдебна проверка на
основанията довели до предприемане на наложеното наказание.Твърди,че от показанията на
разпитаните по първоинстанционното дело свидетели,останали необсъдени в обжалваното
решение,се установява по безспорен и категоричен начин,че поведението на ищеца в
обстановката,развила се преди налагане на наказанието,е било несъвместимо с целите на
сдружението и е било в разрез с правилата,установени при упражняване на занятието-
лов.Счита още,че съдът при съобразяване на разпределението на доказателствената тежест в
процеса,е следвало да приеме,че ищецът не е доказал твърдените от него обстоятелства и
факти,респективно-не е оборил становището на ОС на СНЦ,че поведението му е
противоречащо на установените с Устава на сдружението норми и етични правила и морал.
На база горните аргументи,сдружението-жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното
2
първоинстанционно решение изцяло и вместо него да се постанови друго от настоящата
инстанция,с което исковата претенция на ищеца Ф.Б. да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.Моли да му се присъдят и направените разноски в
първоинстанционното и във въззивното производство.
От въззиваемият Ф. М. Б.-ищец в първоинстанционното производство,е подаден в
законния срок по чл.263 от ГПК отговор на въззивната жалба чрез пълномощника му адв.
Н.М..В отговора е изразено становището,че въззивната жалба е процесуално допустима,тъй
като е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок,но по същество е
неоснователна,а обжалваното първоинстанционно решение на ОС-К. е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено ведно с всички законни последици от това.Счита,че при
постановяване на своето решение,първоинстанционният съд правилно е приложил
материалния закон,както и че не е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила.Конкретните си аргументи в тазивръзка въззиваямият е развил в подадения от него
отговор на въззивната жалба.Моли да му се присъдят направените пред въззивната
инстанция разноски.
От страните не са представени писмени доказателства във въззивното
производство,не са заявени и доказателствени искания във въззивната жалба и в подадения
отговор на същата.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и
доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от правен субект-
юридическо лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно
решение и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо
въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява
процесуално допустимо и в тази връзка счита за допустим и предявения по
първоинстанционното дело иск,по който съдът се е произнесъл с обжалваното решение.
С този иск,предявен на основание чл.25,ал.4 и ал.6 от ЗЮЛНЦ от ищеца Ф. М. Б.
против СНЦ „Л.-р.с.Р.-М.“ с ЕИК **********,е поискано да бъде отменено от съда приетото
на 04.09.2020 г. по точка 7-ма от дневния ред решение на Общото събрание на членовете на
ответното сдружение с нестопанска цел,с което на ищеца е било наложено наказание „да не
3
ловува в срок от две години“,като противоречащо на повелителните разпоредби на Устава
на сдружението и ЗЮЛНЦ.Искът е предявен от ищеца в качеството му на член на ответното
сдружение.
В отговора на исковата молба,както и в подадената от него въззивна
жалба,ответникът по иска поддържа възражението за недопустимост на предявения иск по
няколко съображения:1/понеже процесното решение по т.7-ма от проведеното на 04.09.2020
г. ОС на сдружението не било от категорията решения,които да подлежат на съдебен
контрол;2/тъй като исковата молба била входирана извън преклузивния срок по чл.25,ал.6 от
ЗЮЛНЦ и 3/защото липсвал правен интерес от защита за ищеца с така предявения иск.В
обжалваното решение поддържаните от ответника основания за недопустимост на иска са
описани,без обаче да са коментирани и само от това,че първоинстанционният съд като
краен резултат се е произнесъл по съществото на предявения иск може да се съди,че
процесният иск е приет от същия съд за допустим.Настоящият съд счита за правилна тази
крайна преценка на първата инстанция,а фактът,че не са изложени аргументи по
поддържаните от ответника основания за недопустимост на иска не води нито до
недопустимост,нито до неправилност на атакуваното съдебно решение.Настоящата
инстанция сама следва да извърши преценка на поддържаните от ответника съображения за
недопустимост на иска и след извършването на такава преценка счита всички тези
съображения за неоснователни.На първо място,неоснователен е довода на ответника по иска
/и настоящ жалбоподател/,че процесното решение по т.7-ма от проведеното на 04.09.2020 г.
ОС на сдружението не е от категорията решения,които да подлежат на съдебен
контрол.Съгласно чл.25,ал.4 от ЗЮЛНЦ,решенията на общото събрание подлежат на
съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава.Както следва и
е видно от съдържанието на посочената правна норма,на съдебен контрол подлежат всички
решения,взети от общото събрание на дадено сдружение с нестопанска цел,без да е
поставено каквото и да било условие за съдържанието и категорията на самите
решения,достигнали до съдебен контрол за законосъобразността и съответствието им с
устава вследствие на предявен иск за отмяната им.От същата норма се налага извода,че за
упражняването на съдебен контрол на едно решение на ОС на дадено сдружение е
достатъчно самото решение да е взето именно от общото събрание на сдружението и
атакуващият решението ищец да се позовава на неговата незаконосъобразност и/или
несъответствието му с устава на сдружението.А процесният случай е именно такъв-ищецът
атакува едно решение /това по т.7-ма от дневния ред/,взето от ОС на ответното сдружение
на датата 04.09.2020 г.,като се позовава на неговото противоречие с повелителни разпоредби
на устава на сдружението и ЗЮЛНЦ.Следователно,същото решение подлежи на съдебен
контрол и аргумента на ответника,че същото решение не е от категорията
решения,подлежащи на такъв контрол,се явява неоснователен.
Неоснователен е и довода на ответника,че процесния иск е предявен след изтичане на
преклузивния срок по чл.25,ал.6 от ЗЮЛНЦ.Според тази разпоредба,споровете по ал. 4
могат да бъдат повдигани пред окръжния съд по седалището на сдружението от всеки член
4
на сдружението или на негов орган, или от прокурора в едномесечен срок от узнаването им,
но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.С други думи,иск по ал.4-
та /какъвто безспорно е и процесния иск/ може да бъде предявен в едномесечен срок от
узнаване на съответното атакувано пред съда решение,взето от общото събрание на дадено
сдружение с нестопанска цел.В случая ищецът не е присъствал лично или чрез свой
упълномощен представител на заседанието на общото събрание на ответното
сдружение,проведено на датата 04.09.2020 г.,когато е взето оспорваното с процесния иск
решение.Това става видно от представения по първоинстанционното дело списък на
делегати от датата 04.09.2020 г.,в който ищецът не фигурира. Следователно и противно на
твърдението на жалбоподателя,срокът по чл.25,ал.6 от ЗЮЛНЦ не е започнал да тече за
ищеца-настоящ въззиваем от посочената дата,а следва да се приеме,че същият срок тече за
ищеца от датата,на която той е узнал за атакуваното от него решение на ОС.Въпросното
„узнаване“ е станало на датата 30.09.2020 г.,когато ищецът е получил изпратеното му по
пощата писмо с изх.№250 от 28.09.2020 г. на ответното ловно-рибарско сдружение,с което
последното е съобщило на ищеца за взетото на датата 04.09.2020 г. решение по т.7-ма от
дневния ред на ОС относно определеното наказание ищецът да не ловува в срок от 2 /две/
години.Цитираното писмо и пощенския плик,с който то е изпратено на ищеца /и върху
който са положени печатите на изпращане и на получаване на писмото/,са приложени в
заверени копия към процесната искова молба и не са оспорени като документи от
ответника.Последният е възразил в отговора си на исковата молба,че приложените
пощенски разписки за връчване не установяват връчване на решение на ОС на
сдружението,а уведомителни писма до ищеца с друго съдържание.Дори обаче да се
приеме,че по делото не е удостоверено на датата 30.09.2020 г. ищецът да е
получил,съответно-да е бил уведомен за решението на ОС от 04.09.2020 г.,то това по
никакъв начин не налага извода,поддържан от ответника,че ищецът е узнал за решението на
датата,на която то е било взето.Точно обратното,след като ищецът не е присъствал на
общото събрание,проведено на 04.09.2020 г.,и ако се приеме,че на 30.09.2020 г. той не е бил
уведомен за оспореното от него решение на ОС,то се налага извода,че е узнал за същото
решение дори в по-късен /а не в по-ранен/ момент от датата 30.09.2020 г.В крайна
сметка,данните по делото обосновават извод,че най-ранния момент,от който може да се
предполага,че ищецът е узнал за атакуваното от него решение е датата 30.09.2020 г. и тъй
като исковата молба е предявена пред съда на датата 13.10.2020 г.,то очевидно става,че
процесния иск е предявен в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.25,ал.6 от
ЗЮЛНЦ и от тази гледна точка иска е допустим,а възражението на ответника,че иска е
предявен след изтичане на същия срок е неоснователен.
Неоснователен е и поддържаният от ответника аргумент за недопустимост на иска
поради липса на правен интерес от защита за ищеца.Междувпрочем,този довод е заявен от
ответника съвсем бланкетно,без да са изложени никакви конкретни твърдения за липсата на
правен интерес ищецът да търси защита с процесния иск.За настоящия състав такъв интерес
съществува и той се изразява в това,че с атакуваното решение на ОС на ответното
сдружение е наложено наказание на ищеца в качеството му на член на сдружението.
5
Освен горното,в отговора на ИМ и в процесната въззивна жалба,ответникът-
жалбоподател излага и довода си,че като процесуална предпоставка за допустимост на иска
ищецът е следвало да представи и доказателства за членството си в ЮЛНЦ.Безспорно и
съобразно с разпоредбата на чл.25,ал.6 от ЗЮЛНЦ,ищецът следва да притежава качеството
на член на ответното ловно-рибарско сдружение,за да може да атакува пред съда
конкретното решение на ОС на сдружението.Това качество следва да е притежавано от
ищеца към момента на вземане на съответното оспорено решение на ОС.В случая от самия
протокол за проведеното на 04.09.2020 г. общо събрание на сдружението-ответник става
пределно ясно,че ищецът Ф. М. Б. е бил член на сдружението към момента на провеждане
на събранието,когато е разгледана негова жалба срещу решение на Управителния съвет за
наложено му наказание и съответно е взето самото оспорено с иска решение на ОС за
налагане на наказание на ищеца.В същия протокол ищецът е означен като член на ловно-
рибарска дружинка „П.“,а това е една от дружинките,които фигурират в горепосочения
списък на делегати от 04.09.2020 г. и която очевидно влиза в състава на ловно-рибарските и
рибарски дружини,от които съгласно чл.1,ал.2 от Устава на ответното сдружение се състои
самото това сдружение.Предвид изложеното съдът намира за доказано,че ищецът разполага
с активна процесуално-правна легитимация по предявения от него иск с правно основание
чл.25,ал.4 и ал.6 от ЗЮЛНЦ.
С оглед на всички изложени по-горе съображения,въззивният съд счита за
неоснователни всички поддържани от ответника възражения срещу допустимостта на
процесния иск,а самия иск намира за допустим и оттам-за подлежащ на разглеждане по
същество.От тази гледна точка е допустимо и самото обжалвано съдебно решение,с което
същият иск е разгледан по същество.
На следващо място,съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен
от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните
по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По съществото на процесния иск за отмяна на решението от 04.09.2020 г.,взето от ОС
на сдружението-ответник,ищецът поддържа няколко основания за незаконосъобразността на
решението и вземането му в противоречие с Устава на сдружението.В тази връзка ищецът
поддържа твърденията,че самото общо събрание е свикано в противоречие с изискванията
на чл.24,ал.3 от устава на сдружението,а и освен това е приело решение по т.7 от дневния
ред,което по вид се различава от наказанието,наложено на ищеца с решение на УС-
изключване на срок от две години,без да има това правомощие.От ищеца е поддържан и
довода,че в чл.25,ал.6 от устава на сдружението изрично са изброени правомощията на ОС и
налагането на наказание на членовете на сдружението не е предвидено като негово право,а е
предвидено в чл.25,ал.6,т.8 от устава като право да се обезсилват решение на други органи
на сдружението и дружинките,които противоречат на закона,Устава или други вътрешни
актове на сдружението.Освен това,ищецът поддържа и аргумента,че с оспореното решение
на ОС му е наложено наказание,което не е предвидено в устава на сдружението.В тази
6
връзка е посочил в исковата си молба,че в чл.22,ал.1 от устава са уредени видовете
наказания,които могат да бъдат налагани на членовете на сдружението и в нарушение на
тази императивна разпоредба на ищеца е било наложено наказание да не ловува в срок от
две години,каквото наказание по вид и размер не е предвидено да се налага на член на
сдружението.
Това именно са сочените от ищеца конкретни основания за оспорване на процесното
решение на ОС от 04.09.2020 г.От тях първоинстанционният съд е разгледал само
едно,приемайки го за основателно,а именно-че наложеното на ищеца с атакуваното решение
наказание не е измежду тези,които общото събрание би могло да наложи.В тази връзка е
прието от първоинстанционния съд,че уставът на сдружението-ответник не предвижда
наказание „лишаване от право на лов“,каквото е наложено на ищеца,поради което и само на
това основание оспорваното решение се явява незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.Предвид така приетото,първоинстанционният съд е счел за безпредметно да
обсъжда останалите наведени доводи и възражения,засягащи процесуалната и материалната
законосъобразност на решението.
Във въззивната жалба е заявено оплакването,че първоинстанционният съд
неправилно е отменил взетото от ОС решение само на процедурно основание,без да е
разгледал спора по същество и да е изследвал поведението на ищеца,по повод на което му е
наложено наказание,респективно-без да обсъди събраните в тази насока доказателства.Това
оплакване е неоснователно.Принципно,при положение,че се приеме за
доказано,обстоятелството,че наложеното на ищеца наказание не е измежду тези,които
общото събрание може да наложи,е само по себе си достатъчно основание за отмяна на
решението,с което наказанието е наложено,без да е необходимо да се изследват и
коментират обстоятелствата и доказателствата, отнасящи се до фактическото поведение на
ищеца,станало причина за налагане на наказанието.Освен това,в исковата молба ищецът не е
оспорил атакуваното от него решение на ОС с доводи,отнасящи се до причините и
поведението му за налагане на наказанието,поради което и обстоятелствата в тази насока не
е нужно да бъдат изследвани.А по същество,основанието,мотивирало първоинстанционния
съд да уважи иска и да отмени оспореното решение на ОС на ответното
сдружение,действително е доказано и настоящият съд споделя изводите на
първоинстанционния съд в тази насока,а именно-че уставът на сдружението не предвижда
наказание „лишаване от право на лов“,каквото е било наложено на ищеца.В чл.22,ал.1 от
устава на сдружението-ответник,приложен в заверено копие към първоинстанционното
дело,са изброени видовете наказания,които могат да бъдат налагани на членовете на
сдружението и приложеното спрямо ищеца наказание „да не ловува в срок от две години“,не
е измежду тях,т.е. със спорното решение на ОС е наложено на ищеца наказание,каквото
уставът на сдружението не предвижда,нито пък е уредено в закона,а това само по себе си е
достатъчно основание за отмяна на същото решение като незаконосъобразно и
противоречащо на устава на сдружението.
На следващо място,настоящият съд счита за доказани и други поддържани от ищеца
7
основания за незаконосъобразността на решението на ОС и вземането му в противоречие с
Устава на сдружението.Действително,както ищецът твърди,налагането на наказание на
членовете на сдружението,не е предвидено като правомощие на общото събрание на
сдружението в устава на конкретното сдружение.Такова правомощие не е включено в
правомощията на общото събрание,описани в чл.25,ал.6,т.1-т.8 от устава на сдружението-
ответник.Както става ясно от чл.22,ал.5 от същия устав,налагането на съответно предвидено
в устава наказание на членовете на сдружението,е правомощие на Управителния съвет на
сдружението,а от ал.6,т.8 на чл.25 от устава е видно,че общото събрание разполага с правото
да обезсилва решения на други органи на сдружението и дружинките,които противоречат на
закона,устава или други вътрешни правила на сдружението.Наред с това,съгласно чл.22,ал.9
от устава,наложено от УС наказание подлежи на обжалване пред общото събрание на
сдружението,в какъвто случай,съгласно ал.10 от същия член на устава,общото събрание
може да потвърди,да измени или да отмени обжалваното решение,а при съществени
нарушения на процедурата за налагане на наказанията може да върне случая за ново
разглеждане от УС.С други думи,от описаните клаузи на устава следва,че правомощието за
вземане на решение относно налагане на наказания на членове на сдружението е
предоставено на УС,а общото събрание има правомощието да извършва контрол на такива
решения при подадена жалба срещу тях,но не органът на сдружението,който има правото за
първоначално налагане на наказанието.В случая,както става видно от приложеното към
първоинстанционното дело писмо с изх.№101 от 13.03.2020 г.,подписано от председателя на
сдружението-ответник,на ищеца е било наложено наказание „изключване за срок от две
години“ с решение на Управителния съвет от 09.03.2020 г. Това решение е обжалвано от
ищеца пред общото събрание на сдружението,както е видно от негова жалба с вх.№6 от
20.03.2020 г.,приложена в заверено копие към първоинстанционното дело.А както става
видно от съдържанието на протокола за проведеното на 04.09.2020 г. заседание на общото
събрание,на същото заседание е разгледана именно жалбата на ищеца Ф. М. Б. срещу
наложеното му от Управителния съвет наказание и атакуваното с процесния иск решение на
общото събрание по т.7 от дневния ред е взето вследствие на разглеждането на същата
жалба.Обаче,с решението си от 04.09.2020 г. общото събрание нито е потвърдило,нито е
отменило,нито пък е изменило взетото на 09.03.2020 г. решение на УС,с което на ищеца е
наложено наказание „изключване за срок от две години“,а е наложил съвсем различно по
вид наказание на ищеца-“да не ловува в срок от две години“.При това положение крайният
резултат от разглеждане на подадената срещу решението на УС жалба е,че с оспореното
решение общото събрание не е извършило контрол на вече наложеното от УС наказание,за
което има правомощие според чл.22,ал.10 от устава,а е наложил ново и съвсем различно по
вид наказание,за налагането на което няма правомощие нито според устава,нито според
закона,а и както по-горе се коментира,самото наложено от общото събрание наказание не е
предвидено като вид нито в устава,нито в закона.Предвид изложеното се налага крайният
извод,че оспореното с процесния иск решение на общото събрание на сдружението-
ответник е незаконосъобразно и несъответстващо на устава на сдружението и като такова
подлежи на отмяна.До този краен резултат е стигнал и първоинстанционния съд с
8
обжалваното пред настоящата инстанция решение №21055 от 29.03.2021 г.,поради което
същото решение е правилно и като такова следва да се потвърди,включително и в частта за
разноските,определени правилно съобразно изхода от спора и доказателствата за
извършването им от ищеца,а въззивната жалба на сдружението-ответник предвид всичко
изложено по-горе е неоснователна и като такава не следва да се уважава.
Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция и на основание чл.81 от
ГПК,сдружението-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемия Ф.Б.
разноски за въззивното производство в размер на 600 лв.-платено в брой адвокатско
възнаграждение съгласно приложения към настоящото въззивно дело договор за правна
защита и съдействие от 27.05.2021 г.,сключен между въззиваемия и адв. Н.М..
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №21055 от 29.03.2021 г.,постановено по т.д.
№83/2020 г. по описа на Окръжен съд-К..
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Л.-р.с.Р.-М.“-гр.М. с ЕИК ********** да
заплати на Ф. М. Б. с ЕГН ********** и с адрес гр.М.,ул.“М.в.“№ **, вх.*, ет.*, ап.*,сумата
от 600 лв. /шестстотин лева/,представляващи съдебни разноски за въззивното производство
по т.д.№436/2021 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9