РЕШЕНИЕ
№ 1459
гр. Варна, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С.Т.
при участието на секретаря Х.И.
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110108745 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „***“ АД, с ЕИК *** и
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Р.Б. и Е.И. – изпълнителни
директори, чрез пълномощника им юрисконсулт К.А. срещу Н. Н. Т., с ЕГН ********** и
адрес гр.***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.500, ал.1, т.1
и ал.2 за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на
ищцовото дружество следната сума, за която е издадена Заповед № 261985/01.12.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 15408/2020г. по описа на
ВРС:
сумата 3107.33 лв. /три хиляди сто и седем лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща изплатено от ищеца в полза на трето лице – собственика на МПС с рег. №
*** застрахователно обезщетение /сумата 2794.46 лв. и сумата 312.87 лв./ по предявена
претенция № *** г. във връзка с настъпило на *** г. в гр. ***ПТП, предизвикано от водача
Н. Н. Т., който при управление на лек автомобил с рег. № ***, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ в „ЗД ***” АД, валидна към датата на инцидента, намиращ се в
крайна дясна лента на платното за движение преминава в съседната пътна лента, като не
пропуска там спиращото на червен светофар МПС с рег. № *** и го удря, а от удара
последното се премества в съседната пътна лента и от своя страна се удря в намиращото се
1
там МПС с рег. № **, като водачът Н.Т. не е притежавал правоспособност за управление на
съответната категория МПС и е отказал да се подложи на проверка за алкохол, след като е
бил поканен от контролните органи, в резултат на което ПТП са настъпили вреди по лек
автомобил с рег. № ***, като с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят придобива право на регрес срещу виновния водач , ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението
В исковата молба се твърди, че на *** г., в района на гр. ***, е настъпило пътно-
транспортно произшествие, причинено от водача на МПС с ДКН ***и ответник в
настоящото производство. Водачът на МПС с ДКН ***, намиращ се в крайна дясна лента на
платното за движение, преминал в съседната пътна лента, като не пропуснал там спиращото
на червен светофар МПС с ДКН *** и го ударил, а от удара последното се преместило в
съседната пътна лента и от своя страна се ударило в намиращото се там МПС с ДКН***.
Вследствие на гореописаното ПТП били нанесени щети на лек автомобил с ДКН ***.
Събитието било констатирано от контролните органи с Протокол за ПТП № *** г., от който
било видно, че към момента на настъпване на застрахователното събитие Н. Н. Т. не
притежавал правоспособност за управление на съответната категория МПС и е отказал да се
подложи на проверка за алкохол, след като е бил поканен от контролните органи. Срещу
ответника била образувана административно-наказателна преписка № *** г.
Между ЗД „***" АД и собственика на автомобил с ДКН *** бил сключен
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ № *** г., валиден към датата на процесното ПТП. Във връзка с
настъпилото застрахователно събитие към ЗД „***“ АД била предявена претенция под №
*** г. за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените вследствие
настъпването на процесното застрахователно събитие имуществени вреди. Нанесените
имуществени вреди били описани в Протокол за оглед на МПС от *** г. и Протокол от
допълнителен оглед и оценка на щети от ***г. Въз основа на така изготвените протоколи за
оглед, по заведената щета било определено обезщетение в размер на 3107.33 лв. На *** г. и
*** г. обезщетението, в общ размер на 3 107.33 лв., било изплатено по сметка на
собственика на МПС с ДКН *** както следва: сумата от 2 794.46 лв. и сумата от 312.87 лв.
С изплащане на посочената сума, на основание чл. 500, ал. 2 и ал. 1, т. 1 от Кодекса
за застраховането, за „ЗД ***“ АД възникнало право да получи заплатеното от негова страна
застрахователно обезщетение в размер на 3 107.33 лева от застрахования, когато същият към
момента на ПТП не притежава правоспособност за управление на съответната категория
моторно превозно средство и е отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици
или други упойващи вещества.
Към момент на предявяване на иска към ищцовото дружество не постъпило плащане
от страна на длъжника.
2
Пред Районен съд - гр. Варна било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл. 410 от ГПК с предмет процесното вземане, въз основа на което
е образувано частно гр.д. 15408/2020 г., по описа на PC - гр. Варна, VIII-и с-в. Заповедта
била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК., при което за ищеца възникнал
правен интерес за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземанията по
издадената заповед за изпълнение.
Ответникът не е изразил становище по иска, като не е депозирал писмен отговор в
законоустановения срок, не е изпратил представител, който да се яви в първото по делото
съдебно заседание и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване
в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово
отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.
С оглед изложените в исковата молба твърдения и предвид представените от ищеца
писмени доказателства съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни.
Ищецът е представил надлежно заверени за вярност протокол за ПТП № ***г., Преписка по
щета № ***г., справка от базата данни на Гаранционен фонд относно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ищцовото дружество, платежни
документи, както и справка от ОД на МВР Варна за липса на издадено СУМПС за
ответника. Посочените документи не са оспорени от ответника в срока по чл.131 ГПК и
могат да послужат за установяване на твърденията за възникнало ПТП, причинено от
ответника, като водач на автомобил застрахован при ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, плащането на застрахователно
обезщетение от ищеца и липсата на издадено СУМПС на ответника.
Предвид приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че предявените
искове са вероятно основателни.
При наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
предявените искове следва да бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
исковото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 262.15лв., от които 62.15
лева заплатена държавна такса и 200 лева адвокатско възнаграждение като същите следва да
бъдат възложени в тежест на ответника.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в
3
заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на
установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора и уважената
искова претенция спрямо претендираните със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение суми, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното
производство разноски в размер на 112.15 лв., от които 62.15 лева заплатена държавна такса
и 50 лева щрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. Н. Т., с ЕГН
********** и адрес гр.*** ДЪЛЖИ на „***“ АД, с ЕИК ***и седалище и адрес на
управление гр.*** следните суми, за които е издадена Заповед № 261985/01.12.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 15408/2020г. по описа на
ВРС:
сумата 3107.33 лв. /три хиляди сто и седем лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща изплатено от ищеца в полза на трето лице – собственика на МПС с рег. №
*** застрахователно обезщетение /сумата 2794.46 лв. и сумата 312.87 лв./ по предявена
претенция № *** г. във връзка с настъпило на *** г. в гр. *** ПТП, предизвикано от водача
Н. Н. Т., който при управление на лек автомобил с рег. № ***, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ в „ЗД ***” АД, валидна към датата на инцидента, намиращ се в
крайна дясна лента на платното за движение преминава в съседната пътна лента, като не
пропуска там спиращото на червен светофар МПС с рег. № ***и го удря, а от удара
последното се премества в съседната пътна лента и от своя страна се удря в намиращото се
там МПС с рег. №***, като водачът Н.Т. не е притежавал правоспособност за управление на
съответната категория МПС и е отказал да се подложи на проверка за алкохол, след като е
бил поканен от контролните органи, в резултат на което ПТП са настъпили вреди по лек
автомобил с рег. № ***, като с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят придобива право на регрес срещу виновния водач, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н. Н. Т., с ЕГН ********** и адрес гр.***.“ ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД,
с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 262.15 лв. /двеста шестдесет
и два лева и петнадесет стотинки/, представляваща сторени в исковото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Н. Т., с ЕГН ********** и адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД, с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.***сумата от 112.15 лв. /сто и
4
дванадесет лева и петнадесет стотинки/, представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 15408/2020г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от
ВОС в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от
възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5