О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260139 20.11.2020г. град
Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на единадесети
ноември две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от съдията Маратилов
въззивно ч.гр.д.№713 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид
следното:
Производството е по реда на чл.423 ал.1 т.1,
т.2 и т.3 във връзка с чл.411 ал.2 т.5 /предишна т.4/ от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпило е
възражение с вх.№260006 от 18.08.2020г. подадено от адвокат Ц.Ч. като пълномощник
на И.С.П., ЕГН-********** ***, в качеството му на длъжник по ч.гр.д.№351/2016г.
по описа на Районен съд гр.П., на основание чл.423 от ГПК. Длъжникът оспорва
вземането и поддържа, че не дължи изпълнението му по издадена на 21.06.2016г. в
производство по ч.гр.д.№351/2016г. по описа на РС-П. заповед за изпълнение
№204.Твърди, че за издадената заповед е разбрал на 29.07.2020г. от връчено
му по изпълнително дело №1290/2016г.
съобщение от ЧСИ, рег.№887 на КЧСИ ведно с изпълнителния лист. Поддържа, че
заповедта не му е връчвана и че извършените в тази връзка действия от главен
специалист “АО“ при кметство с.П. С.П. не удостоверяват такива по връчване на заповедта,нито датата и
начина на връчване нито нейни действия по връчването; че липсва удостоверяване
на невъзможността съобщението или уведомлението да бъде връчено на друго
лице,живеещо на адреса на адресата-майката на длъжника Р.П. която не го е
напускала в периода 2016-2020г.Допълва, че в хипотеза на връчване чрез
залепване на уведомление, законът изисква адресатът да не може да бъде намерен
на посочения по делото адрес констатирано с най-малко три посещения на адреса с
интервал поне от седмица между тях като поне едно тях е в неприсъствен ден и че
това правило не се прилага в хипотеза когато по съответния ред предвиден в
закона са събрани от връчителя данни, че
адресатът не живее на адреса.Че удостоверяване, че адресатът не пребивава на
посочения адрес е извършено от кмета Д.П. на неизвестна дата,като независимо от
това той не се освобождавал от задължението си по чл.46 от ГПК-връчване на
друго лице, нито от задължението му по
чл.47 от ГПК-залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия
съгласно указаните в закона места.Твърди, че длъжникът е подал и възражение по
чл.414 от ГПК срещу заповедта, с вх.№2746 от 11.08.2020г. пред заповедния съд.
Моли да бъде прието възражението му по чл.423 от ГПК поради следните
обстоятелства: 1.Заповедта не му е била връчена надлежно и в съответствие с
правилата на ГПК за което да е изготвен официален документ, удостовряващ това
обстоятелство; 2.Че заповедта не му е връчена лично и в деня на
връчването-01.08.2016г., защото той не е имал обичайно местопребиваване на
територията на Р Б., като за периода от 28.04.2016г. до 13.12.2017г.
включително, е пребивавал на територията на Р Г. на адрес- „Хамбургер щрасе“ 83,01157
Д., където на 07.06.2016г. се е регистрирал в съответствие с Търговския закон като
извършващ самостоятелно търговска дейност и че
И.П. не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени
непредвидени и непреодолими обстоятелства; че не е заявявал друг адрес, различен
от постоянния му в с.П., община П. и би могъл да узнае, стига връчването да е
било извършено чрез майка му,която живее на същия адрес или ако е залепено
уведомление на местата, указани в закона.
Преди подаване
на възражението по чл.423 от ГПК , на 11.08.2020г. от длъжника И.П. чрез пълномощника му адв.Ч., е депозирана
и частна жалба с вх.№2747 от 11.08.2020г., с която е обжалвано разпореждане/без
номер/ на РС-П. за издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д.№351/2016г. по описа
на същия съд с искане да бъде отменено като незаконосъобразно.Твърди,че за
издаването на заповедта за изпълнение №204 от 21.06.2016г. и на изпълнителния
лист е разбрал на 29.07.2020г. с връчването му на съобщение от ЧСИ и без да му
е връчена покана за доброволно изпълнение, / в тази връзка въззивната инстанция
отбелязва, че покана за доброволно изпълнение не е връчвана от съдебния изпълнител в хипотеза на връчено от заповедния съд съобщение за
издадена заповед за изпълнение по чл.411
ал.3 от ГПК с препис от самата заповед съгласно чл. 428 ал.1 изр.2 и изр.3 от ГПК,като срокът за доброволно изпълнение за длъжника тече от момента на
връчването на заповедта от съда/. Твърди се още, че заповедта за изпълнение не
му е връчвана, като в тази връзка се повтарят доводите изложени във възражението
по чл.423 от ГПК и се акцентира на
пребиваването на постоянния му адрес на роднина на адресата-майката Р.Н.П., както
и неизпълнена в съответствие със закона на процедурата по уведомяване на
страната чрез залепване на уведомление и че предвид невръчването на заповедта,
същата не е подлежала на принудително изпълнение поради което твърди, че разпореждането
за издаване на изпълнителен лист въз основа на тази заповед е постановено преждевременно
и срокът по чл.414 ал.2 от ГПК не е изтекъл.Моли да се обезсили издадения с
разпореждането изпълнителен лист.
От насрещната
по спора страна и заявител в заповедното производство “ ЕОС М.с“ ЕООД е
постъпил писмен отговор както срещу възражението по чл.423 от ГПК така и срещу
частната жалба подадена против разпореждането за издаване на изпълнителен
лист.
По отношение
на подаденото възражение по чл.423 от ГПК дружеството поддържа, че то е неоснователно.Доводите в тази връзка са,
че на първо място няма представени доказателства от длъжника за датата, на
която длъжникът е узнал за заповедта за
изпълнение, поради което възражението е недопустимо; че заповедта е връчена
надлежно съгласно редакцията на ГПК към м.август 2016г.; че представените от
длъжника документи не доказват обичайното местопребиваване извън Р Б. както и
липса на основание да се приеме за невъзможност на длъжника да узнае
своевременно за връчване на заповедта по чл.410 от ГПК по причини имащи
извънреден, внезапен и непредвидим характер,които въпреки положена необходима грижа
и усилия,страната да не е могла да отстрани. Направено е доказателствено искане
за призоваване като свидетел главен специалист „АО“ С.П. във връзка с
връчването на заповедта за изпълнение.
По отношение
на подадената частна жалба се поддържа,че същата е недопустима и по същество
неоснователна тъй като страната може да обжалва само разпореждането за издаване на изпълнителен лист и че същата
частна жалба е недопустима преди произнасянето на въззивния съд по възражението
по чл.423 от ГПК. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе
взе в предвид следното:
Установява се,
че по инициирано заповедно производство пред Панагюрски районен съд от 20.06.2016г.,/ч.гр.д.№351/2016г./, е
издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №204 от 21.06.2016г. с която е разпоредено
длъжникът И.С.П., ЕГН-********** ***, да заплати в полза на кредитора „ЕОС М.с“
ЕООД-гр.С., ЕИК-*********, с управител Р.И.Т., сума в размер на
3000лв-главница; договорна лихва в размер на 924.75лв за периода 02.07.2007г.
до 29.11.2010г. и законна лихва върху главницата от 3000лв, считано от 20.06.2016г. до
окончателното изплащане на вземането и разноски от 78.50лв, дължими по договор за издаване и ползване на
национална кредитна карта РайКарт /РайКарт №0707020146857536 от 02.07.2007г. и
извършена в последствие цесия на вземането в полза на дружеството-заявител. Постановено
е заповедта да бъде връчена на длъжника по адреса му в с.П., обл.Пазарджик.
Първото
съобщение на съда по връчването е изпратено
до адресата на 21.06.2016г.,като връчването е станало от длъжностно лице
в Кметство с.П.-С.П.-главен специалист „АО“. Съобщението е оформено с дата
28.06.2016г. като невръчено и е вписано от връчителя, че „адресатът не пребивава на посочения адрес“.Не е изпълнено от връчителя
задължението си да събере информация за това каква е причината за
непребиваването му на посочения адрес, от колко време не пребивава, дали това е
временно състояние с перспектива да се завърне
обратно на адреса или се касае за трайно и продължително непребиваване, както
и евентуално налични данни за друг известен адрес на адресата. Освен събирането
на тази информация и отразяването й в съобщението, длъжностното лице-връчител е
длъжно на направи всичко възможно за да намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, предназначено за адресата П. /чл.47 ал.1 от ГПК, редакция , ДВ
бр.42 от 2009г. и чл.46 от ГПК при невъзможност за лично връчване на адресата/.
Нещо повече, връчителят е длъжен в хипотеза на невъзможност съобщението да се
връчи лично на адресата, както е в настоящия случай и независимо от факта дали
адресата пребивава или не пребивава на адреса,
да връчи съобщението на друго
лице, което е съгласно да го приеме, като това друго лице може да бъде всеки
пълнолетен от домашните на адресата или който живее на адреса /майката на
адресата Р.Н.П. има същия постоянен
адрес ***, както и сина й И.П. -виж копието от личната карта на лицето-л.21/-чл.46 ал.1-ал.4 от ГПК/.
Освен това разпоредбата на чл.46 ал.2 от ГПК изрично вменява в задължение на
връчителя да събере информация за това дали адресатът има работодател или самият той е работодател и има работник или
служител, и които лица ако са съгласни да им бъде връчено от връчителя съобщението
предназначено за адресата.
Едва при
изчерпването на посочените процесуални възможности за връчване от връчителя и
след като тези си фактически извършени
правни действия връчителят надлежно ги отбележи в съобщението да са извършени и
въпреки това не се е стигнало до връчване на съобщението лично на адресата или
на друго лице, от посочените категории, съгласно да приеме съобщението, следва
да се пристъпи към връчване чрез залепване на уведомление по чл.47 ал.1 и следващите от ГПК. Очевидно в случая връчителят
не е извършил и надлежно отразил тези задължителни процесуални действия
предхождащи процедурата по залепване на уведомление, което означава, че няма
надлежно извършено връчване на съобщението ведно с препис от издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №204 от 21.06.2016г. на адресата.
Залепването на
уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК е извършено близо 1 /един/месец след изпращането
на първото съобщение, като уведомлението е поставено на едно единствено
място-ел.таблото на жилищната сграда- на 18.07.2016., като е отразено, че преди това адресатът е търсен на адреса на
три дати в различни часове-11, 13 и 15.07. 2016г., и без да е посочена в тази
връзка от връчителя конкретна информация за резултата от това търсене-намерен,
ненамерен, няма друго лице, което е съгласно да получи съобщението, няма известна
месторабота, заминал в чужбина или е променил адреса и други установени от
последния факти.
Според отразеното
от връчителя в уведомлението, то е било
залепено на 18.07.2016г. на ел.таблото на къщата като двуседмичния срок за
явяване на адресата в съда за връчване на книжата е изтекъл на 01.08. 2016г.-понеделник,
присъствен ден. Мястото на залепване на уведомлението е строго регламентирано
от закона-вратата или пощенска кутия, а когато няма достъп -на входната врата
или на видно място около нея-чл.47 ал.1 от ГПК, редакция ДВ бр.92 от
2009г.,като задължително се пуска уведомление в пощенската кутия при наличен
достъп до нея. Няма данни тези задължителни указания да са изпълнени от
връчителя и дори няма изложени от него каквито и да било факти и съображения за
невъзможност залепването да бъде извършено на вратата или пощенската кутия или на външната врата или на видно
място около нея, което прави нередовно връчването на съобщение на адресата чрез
залепване на уведомление.
С разпореждане
от 22.08.2016г. е разпоредено от заповедния съд да се издаде изпълнителен лист
за сумите по издадената заповед за изпълнение и такъв е издаден – с №351 от
22.08.2016г. /виж отметката на гърба на заповедта, направена от районния съдия
-л.12/, като сумите са описани и в изпратеното първо съобщение на длъжника И.П. № 618 от 16.01.2017г. от ЧСИ Д. по
образуваното изп.д.№ ********* 01290.
Първото
съобщение на ЧСИ не е връчено нито лично нито чрез друго лице на адресата, като
е оформено от връчителя, че адресата е търсен еднократно на 24.01.2017г. в
16.00ч. и че не пребивава на адреса без да е изпълнил останалите императивни
изисквания на чл.46 ал.1-ал.4 от ГПК, както и да обоснове извода си, че
адресата не пребивава на адреса през посочване на съответната събрана информация,
както и къде евентуално се намира, има ли домашни на адреса му или други лица
живеещи на този адрес, съгласни да
получат съобщението,като е залепето отново уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК от
връчителя П. на същото място-ел.таблото.
До адресата е
изпратено второ съобщение от ЧСИ за паричното му задължение, с вх.№3027 от
15.03.2019г. оформено от длъжностното лице връчител, че адресатът е търсен на
07.05.2019г. и се намира в чужбина поради което не може да бъде намерен, като
липсват данни как и от къде е събрана тази информация.
Установява се,
че първото връчено лично на
адресата И.П. съобщение №3607 от 01.06.2020г. изпратено от ЧСИ Д., за
задължението му по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, е реализирано на 29.07.2020г.
Във връзка с
подаденото от длъжника възражение по чл.423 от ГПК са представени официални
документи, според които И. С. П. е напуснал територита на Р Б. на дата
28.04.2016г. през ГКПП К. и е влезнал обратно в страната на 13.12.2017г. през
ГКПП В.Д. мост, тоест по време на
иницииране на заповедното производство /20.06.2016г./, издаването на заповедта
за изпълнение-/21.06.2016г./, процедурата по връчването й, включително и чрез
залепване на уведомление, адресатът реално не е пребивавал на адреса си и се е намирал в чужбина. Ищецът
е бил в чужбина и по време на изпращането и невръчването на първото съобщение
на ЧСИ за задължението му към кредитора-цесионер вх.№618 от 16.01.2017г.
Установява се,
че адресатът отново е напуснал страната
на 27.12.2017г. през ГКПП В.Д. мост и се е завърнал обратно през същото ГКПП на
03.10.2018г., след което е напуснал отново страната на 02.11.2018г. и няма
данни към момента на издаването на удостоверението от ОДМВР-Пазарджик
/№312-15406 от 10.08.2020г./ да се е завърнал обратно, тоест, към момента на
изпращането и не връчването на второто съобщение от ЧСИ №3027 от 15.03.2019г.
на длъжника, същият се е намирал отново в чужбина.
Установява се,
че на 07.06.2016г. на длъжника И.С.П. е издадено удостоверение за получаване на
регистратора от административна служба-окръжна столица Д., за търговска
регистрация в съответствие с §14 от ТЗ или §55 с от ТЗ на собственика на фирма
с имена И.С.П., с посочени дата на раждане, държава и място на раждане,с адрес
на местоживеене-Хамбургер щрасе 83,01157, Д., като адресът и основното седалище
на фирмата съвпада с адреса на който
пребивава собственика й в Д., при общ вид дейност- услуги от домоуправител, с
дата и начало на регистрираната дейност от 07.06. 2016г., като причина за
регистрацията е основаване на нова фирма
и същата /регистрацията/ се извършва по
основното й седалище.
Предвид установените по делото данни, съдържащи се в приложените
писмени документи, въззивната инстанция не намира основание да бъде разпитан
като свидетел длъжностното лице-връчител за фактите и обстоятелствата във
връзка с връчването на книжа на адресата, доколкото от една страна неговите
действия следва да бъдат надлежно извършени и писмено документирани в отрязъка от съобщението, което се връща и
прилага по съответното дело, тоест съдът е ограничен от анализ, преценка и коментар на фактите и обстоятелствата, така
както са отразени от връчителя в изготвените от него документи във връзка с
връчването и оформянето им в съответствие със закона, като евентуалната
липса на вписана в документите
информация по връчването от връчителя
следва да се преценява и с оглед на останалите представени писмени документи, поради
което следва да се остави без уважение искането за неговия разпит като
неотносим към предмета на спора и при наличие на писмени документи за
връчването, като съдът следва да се произнесе по възражението по чл.423 от ГПК
и по частната жалба в закрито заседание.
В срока за
подаване на възражение по чл.414 от ГПК отчитан от момента на личното уведомяване
на длъжника от ЧСИ за висящото изпълнително
дело и паричното му задължение, за
издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист, такова е
депозирано с вх.№2746 от 11.08.2020г. което първоначално е прието от заповедния
съд /определение №260003 от 18.08.2020г.,/ и са дадени указания на заявителя по
чл.415 от ГПК, след което заповедният
съд по е отменил изцяло определението си, тоест като краен резултат заповедния
съд не е приел възражението на длъжника по чл.414 от ГПК /определение №260066
от 28.09.2020г./
При
тези данни въззивният съд прави следните изводи :
По
допустимостта на възражението по чл.423
от ГПК.
Възражението е процесуално допустимо като предявено от надлежна
страна в заповедното производство-длъжника И.С.П. ***, срещу който е издадена
заповед за изпъление на парично задължение по чл.410 от ГПК №204 от
21.06.2016г. по ч.гр.д.№351/2016г. по описа на Панагюрски районен съд и в полза
на кредитора-заявител “ЕОС М.с“ ЕООД-гр.С., както и изпълнителен лист за същото
вземане. От друга страна същото е подадено при спазването на срока, предвиден в
чл.423 ал.1 от ГПК-едномесечен срок от узнаването от длъжника на заповедта за
изпълнение. В случая за първи път и то
при надлежно спазване на процесуалните правила по лично връчване на съобщение
на адресата за издадената заповед за изпълнение /ЗИ/ по чл.410 от ГПК и за
издадения въз основа на нея /влязла в законна сила според заповедния съд/
изпълнителен лист/ИЛ//, същият е узнал за тези документи на дата 29.07.2020г. /връчено съобщение с
приложени ЗИ и ИЛ от ЧСИ №3607/01.06.2020г. по ИД №********* 01290/, като
възражението по чл.423 от ГПК е подадено на 18.08.2020г., тоест в едномесечния
срок от узнаването за ЗИ, а частната жалба срещу разпореждането за издаване на
ИЛ, е подадена на 11.08.2020г. с
вх.№2747, като за нея също е спазен законовия двуседмичен срок за обжалване
съгласно чл.407 ал.1 от ГПК, тоест и частната жалба срещу обжалваното
разпореждане е процесуално допустима.
По същество подаденото възражение по
чл.423 ал.1 от ГПК е основателно и следва да бъде прието.
Установява се
от доказателствата по делото, че
процесната заповед за изпълнение,
издадена на основание чл.410 от ГПК с №204 от 21.06. 2016г. по
ч.гр.д.№351/2016г. на РС-П., не е връчена от заповедния съд лично на длъжника
съгласно чл.411 ал.3 от ГПК и в деня на връчването /28.06.2016г./ длъжникът не
е имал обичайно местопребиваване на територията на Република Б., доколкото към
този момент той трайно и за постоянно се е установил в Р Г., община Д., да живее и да работи като
извършва търговска дейност със собствена фирма, за което е надлежно регистриран като
търговец с фирма в съответствие със законодателството на Р Г.-§14 от ТЗ или
§55с от ТЗ. Регистрацията е извършена повече от 20дни преди връчването на
заповедта за изпълнение, а освен това длъжникът е напуснал страната на
28.04.2016г. или два месеца преди връчването на заповедта за изпълнение. Предвид
данните от полицейското удостоверение за пътуванията на длъжника в чужбина, се
налага извода, че той трайно се е установил в чужбина и по-точно в Р Г., доколкото
за периода от 28.04.2016г. до
29.07.2020г. или за период от 4 години и три месеца лицето е пребивавало в Р Б.
само два пъти и то за период от 44дни, като през останалото време се намира в
чужбина, тоест за този период от време длъжникът И.П. няма обичайно пребиваване в Р Б. /чл.411 ал.2
предл.първо от ГПК,/ поради което няма основание да бъде издавана заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от заповедния съд. В тази хипотеза няма как връчването да се
извърши лично поради отсъствието на адресата от адреса на който са изпращани
съобщенията в Р Б., поради което връчването е следвало да се извърши по реда на
чл.46 ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК-на друго лице от домашните или другите лица,
изрично изброени в разпоредбата,което се съгласи да го приеме и едва ако
връчителят не може да намери такива лица, съгласни да получат съобщението, се
пристъпва към призоваване чрез залепване
на уведомление. При липса на категорични данни и констатации за ненамиране от
връчителя на лица от категорията на тези посочени в чл.46 ал.2 от ГПК или
въпреки намирането им същите отказват
или не се съгласяват да получат съобщението до адресата,/данни за обратното са
налични-адресно регистрирана и пребиваваща на адреса е майката на длъжника/, процедурата
по връчването на заповедта за изпълнение е опорочена и не е валидно извършена, включително
и при явно нарушена процедура по залепване на уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК,
тоест следва да се приеме, че заповедта за изпълнение не е надлежно връчена на
длъжника-чл.423 ал.1 т.1 от ГПК.
Налице е
хипотезата и на чл.423 ал.1 т.2 във връзка с чл.411 ал.2 т.4 от ГПК-заповедта
не е връчена лично и длъжникът /адресатът/ в деня на връчването няма обичайно
местопребиваване на територията на Р Б. предвид установяването си да
пребивава за постоянно в Р Г. към момента на иницииране на заповедното производство
срещу него пред РС-П. от една страна, както и регистрирането му като търговец,
извършващ търговска дейност в търговските регистри на община Д., съгласно §14
от ТЗ и §55с от ТЗ. Фактът, че лицето формално има постоянен и настоящ адрес в
Р Б., но обичайно не пребивава там поради осъществяваната специфична
търговската дейност в Р Г.-услуги от
домоуправител, не може да елиминира наличието на реално установено ново
обичайно местопребиваване на длъжника различно от досегашното си в Р Б., като
факт с правно значение. Според чл.48 ал.7 от КМЧП, под
обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е
установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, че за определяне на
това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или
професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това
място или от намерението му да създаде такива връзки. В случая, установяването му
в Р Г. е от чисто професионален и търговски характер с оглед предмета на дейност
на извършваната от него търговска дейност и представлява явно намерение на
лицето да създаде в резултат на това трайни и постоянни връзки,което съответства
на установяване на ново местопребиваване в Р Г. и несъмнено означава,че
длъжникът И.П. към момента на връчването на заповедта за изпълнение от съда
-28.06.2016г. не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р Б..
Следователно възражението по чл.423 ал.1 от ГПК следва
да бъде прието като основателно и като
следствие от това на основание чл.423 ал.3 изр.3-то във връзка с чл.411 ал.2 т.5,/предишна
т.4/, предложение първо от ГПК, следва служебно да се обезсили заповедта за
изпълнение и издадения изпълнителен лист.
Тъй като
частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителиня лист се явява
основателна по същите съображения и най-вече поради това, че разпореждането е
издадено по невлязла в сила заповед за изпълнение, тоест последното е преждевременно
постановено, същото следва да бъде
отменено.
Съдът не
присъжда разноски за настоящото производство в полза на И.С. П., по причина, че в тази връзка няма изрично
и ясно направено искане за присъждането им нито с възражението по чл.423 от ГПК, нито с частната жалба.
Водим от
горното и на основание чл.423 ал.3 във връзка с ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА
възражение с вх.№260006 от 18.08.2020г. подадено от адвокат Ц.Ч. като
пълномощник на И.С.П., ЕГН-**********,***, в качеството му на длъжник по
ч.гр.д.№351/2016г. по описа на Районен съд гр.П., против Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК №204 от 21.06.2016г., издадена по същото
дело.
ОТМЕНЯ
разпореждане на Панагюрски районен съд от 22.08. 2016г. по ч.гр.д.№ 351/2016г. по описа на същия съд,
с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на кредитора „ЕОС М.с“
ЕООД-гр.С., ЕИК-*********, и против И.С.П., ЕГН-**********,***, въз основа
на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №204 от 21.06.2016г. издадена по същото дело.
ОБЕЗСИЛВА на
основание чл.423 ал.3 във връзка с чл.411 ал.2 т.5 /предишна т.4/, предл. Първо
от ГПК, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №204 от
21.06.2016г. на Панагюрски районен съд, издадена по ч.гр.д.№ 351/2016г. по
описа на същия съд, с която е
разпоредено длъжникът И.С.П., ЕГН-********** ***, да заплати в полза на
кредитора „ЕОС М.с“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в
гр.С., район „Витоша“, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“
№4-6, представлявано от управителя Р.И.Т.,
сума в размер на 3000лв-главница; договорна лихва в размер на 924.75лв за
периода 02.07.2007г. до 29.11.2010г. и законна лихва върху главницата от 3000лв, считано от 20.06.2016г. до
окончателното изплащане на вземането и разноски от 78.50лв, дължими по договор за издаване и ползване на
национална кредитна карта РайКарт /РайКарт №….. от 02.07.2007г., сключен между
„Райфайзенбанк(Б.)“ ЕАД и И.С.П. и извършена в последствие цесия на вземането в
полза на дружеството-заявител „ЕОС М.с“ ЕООД
от 29.11.2010г., както и издадения въз основа на заповедта за изпълнение изпълнителен
лист №351 от 22.08.2016г. за същите суми.
Определението
е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.