№ 173
гр. Велико Търново , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20214001000170 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във
връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ.
С Решение № 260025/ 03.12.2020 г., постановено по т.д. № 10/ 2020 г.
по описа на Ловешкия Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на основание
чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 от КЗ, ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, да заплати на ищеца П. М.
ИВ., ЕГН **********, от гр. Тетевен, сумата 6 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от
телесни увреждания, в резултат на ПТП от 15.06.2019 г., причинено при
управление на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № В
43****, управляван от К. К. Л., чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва от
09.10.2019 г. /денят на предявяване на претенцията пред застрахователя/ до
1
окончателното й изплащане; ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата до пълния му
претендиран размер от 26 000 лева, както и за законната лихва от 15.06.2019
г. до 08.10.2019 г.; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на адвокат С.К. Н. от АК
– гр. София, сумата 630 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по
чл. 28, ал. 2 от ЗА, както и да заплати по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Ловешкия Окръжен съд, сумата 240 лева, представляваща държавна
такса върху уважения размер на иска, сумата 101,53 лева – заплатени по
делото разноски и сумата 5 лева за служебно издаване на Изпълнителен лист;
ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на ответника сумата 388,46 лева,
представляваща сторени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената
част от иска, както и сумата 300 лева – юрисконсултско възнаграждение по
чл. 78, ал. 8 от ГПК. Решението е било постановено при участието на трето
лице ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София,
привлечено да подпомага ответника по делото.
С Решение № 260011/ 23.02.2021 г., постановено по реда на чл. 247 от
ГПК, е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД за поправка на очевидна фактическа грешка в
Решение № 260025/ 03.12.2020 г., постановено по т.д. № 10/ 2020 г. по описа
на Ловешкия Окръжен съд.
Недоволен от постановеното Решение в неговата отхвърлителна част, с
която съдът е отхвърлил иска за разликата над 6 000 лева до претендирания
размер от 26 000 лева, или за сумата 20 000 лева, както и в осъдителната част,
в която ищецът е бил осъден да заплати на ответника, съразмерно на
отхвърлената част от иска, разноски в размер на 388,46 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, ищецът П. М. ИВ.,
ЕГН **********, от гр. Тетевен, чрез пълномощника си адвокат С.К. Н. от
АК – гр. София, е подал въззивна жалба. Навеждат се доводи за нарушение на
материалния закон, на процесуалните правила и за необоснованост. Твърди
се, че е бил нарушен принципа за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД,
като присъденото обезщетение в размер на 6 000 лева е крайно занижено, с
оглед действително претърпените неимуществени вреди от ищеца. Твърди се
също така, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД, приемайки че е налице съпричиняване и определяйки степента му на 1/3.
Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от
2
въззивния съд да отмени решението, в обжалваните части и да уважи изцяло
предявения иск.
В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните
страни, ответникът „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, чрез
пълномощника юрисконсулт Р. И.а, е подал отговор. В него е изразено
становище за неоснователност на въззивната жалба. Възразява се срещу
доводите на жалбоподателя за неправилност и незаконосъобразност на
съдебния акт, в обжалваните части, като се излагат съображения в тази
насока. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и присъди
на въззиваемия сторените разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Срещу постановеното по реда на чл. 247 от ГПК Решение е подадена
въззивна жалба от ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, чрез
пълномощника юрисконсулт Р. И.а с оплакване за неправилност на
обжалвания съдебен акт. Твърди се, че е налице неяснота какъв е размера на
обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД – 12 000 лева или 9 000 лева, което има
значение за правилността на решението относно размера на обезщетението,
във връзка с критерия за справедливост в чл. 52 от ЗЗД, като се излагат
съображения. Иска се от въззивния съд да укаже на първостепенния съд да
поправи допуснатата очевидна фактическа грешка.
В законно-определения срок, редовно уведомени, насрещните страни
не са подали отговор.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
обжалваните съдебни актове, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу
съдебни актове, които подлежат на обжалване и са процесуално допустими,
поради което следва да се разгледат по същество.
Пред Ловешкия Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 480/
17.01.2020 г., от ищеца П. М. ИВ., ЕГН **********, от гр. Тетевен, чрез
пълномощника адвокат С.К. Н. от АК – гр. София, срещу ответника „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, с
3
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и с цена на иска – 26 000 лева. Ищецът
твърди, че на 15.06.2019 г., около 12,20 часа, пострадал в резултат на ПТП,
станало на ПП І-3 София-Варна, като пътник на задната седалка на лек
автомобил „Опел Астра“, с рег. № ОВ 19****, управляван от водача В. Г.,
който се сблъскал челно с лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № В 43****,
застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество, управляван от
К. Л., който автомобил по вина на водача навлязъл в лентата за насрещно
движение. В резултат на ПТП ищецът получил тежки травматични
увреждания, изразяващи се в контузия на тялото, сътресение на мозъка със
загуба на съзнание, травма на ляв глезен, травма на показалец на лява ръка.
Ищецът бил приет по спешност във ВМА и настанен на постелен режим под
лекарско наблюдение, направена му е превръзка за обездвижване на
крайника, като все още има главоболие, лечението му продължава, не е
излекуван напълно. Болките и страданията във връзка с получените травми и
лечението им ищецът определя като претърпени неимуществени вреди, които
оценява на сумата 26 000 лева, която сума претендира от ответника, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2019 г. /денят на ПТП/ до
окончателното изплащане на главницата. Претендират се и разноските по
делото.
Пред Ловешкия Окръжен съд е образувано т.д. № 10/ 2020 г. по описа
на съда. По искане на ответника е допуснато привличането на едно трето лице
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, което да помага на ответника.
В о.с.з. на 05.10.2020 г. процесуалният представител на ищеца –
адвокат Н. е заявила, че подържа исковата молба. В пледоарията си по
съществото на делото преупълномощената адвокат В. е поискала от съда да
уважи исковете. В представената писмена защита са изложени доводи за
основателността им.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността
на иска навеждайки довод за липса на предпоставките на деликтната
отговорност, а при условията на евентуалност – за съпричиняване,
признавайки наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От фактическа страна се установява следното:
4
С исковата молба ищецът е представил Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица с дата 15.06.2019 г., от съдържанието на който се
установява, че на посочената дата е настъпило ПТП на пътя София-Варна, в
района на гр. Ябланица, между лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № В
43****, с валидна до 27.08.2019 г. застраховка „ГО“ при ответното
застрахователно дружество, по вина на водача К. Л., който е навлязъл в
лентата за насрещно движение и е ударил челно лек автомобил „Опел Астра“,
с рег. № ОВ 19****, с валидна до 31.12.2019 г. застраховка „ГО“ при ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, при което ПТП са загинали водачът на лекия автомобил „Рено
Меган“ и неговата съпруга, и са пострадали водачът на лекия автомобил
„Опел Астра“, и пътуващите в него двама пътници, включително и возещият
се на задната седалка ищец П. М. ИВ..
Видно от представената с исковата молба претенция, с вх. № 94-С-199/
09.10.2019 г. е, че пострадалият ищец е поискал от ответното застрахователно
дружество да му бъде изплатено обезщетение за претърпените в резултат на
ПТП неимуществени вреди, като с писмо от 18.10.2019 г. застрахователят е
изискал да му бъдат представени допълнителни документи и не е изплатил
застрахователно обезщетение на ищеца.
Във връзка с установяване на механизма на ПТП и направеното от
ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване, съдът е
допуснал извършването на съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/. В
заключението си вещото лице инж. Н. С. К. е отговорило на поставените от
страните задачи. В о.с.з. на 05.10.2020 г. вещото лице е заявило, че подържа
заключението, направило е допълнителни обяснения по него, същото не е
било оспорено от страните и е прието от съда.
С оглед установяване травматичните увреждания на ищеца и
направеното от ответника възражение за съпричиняване, съдът е допуснал
извършването на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/. В заключението си
вещото лице д-р М. А. Г. е отговорило на поставените от страните задачи. В
о.с.з. на 05.10.2020 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението,
направило е допълнителни обяснения към него, като заключението не е било
оспорено от страните и е прието от съда.
По делото съдът е допуснал до разпит четирима свидетели.
5
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
За да се уважи иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да
се установи наличието, както на предпоставките от сложния фактически
състав на деликтната отговорност, така и наличието на валидно
застрахователно правоотношение, и на отправена, по реда на чл. 380 от КЗ,
писмена застрахователна претенция към застрахователя.
С отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество е
признало наличието на валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите на
лекия автомобил „Опел Астра“, в който е пътувал ищеца, а и това
обстоятелство се установява от представения с исковата молба Констативен
протокол, поради което въззивният съд приема наличието на тази
предпоставка.
Налице е и писмена застрахователна претенция от пострадалия спрямо
застрахователя с дата 09.10.2019 г., като липсва изплатено застрахователно
обезщетение, поради което въззивният съд приема наличието и на тази
особена предпоставка.
От представения Констативен протокол и от заключението на вещото
лице по допуснатата от съда САТЕ се установява, че водачът на лекия
автомобил „Рено Меган“ е навлязъл в насрещната лента със скорост от 98,9
км/ час, в която се е движел полицейският автомобил „Опел Астра“ със
скорост от 52,7 км/ час, след което е последвал челен сблъсък на двата
автомобила. Вещото лице посочва, че причината за отклоняване на лекия
автомобил „Рено Меган“ не е техническа неизправност на автомобила, а по-
скоро е свързана със здравословното състояние на водача, като водачът на
полицейския автомобил се е опитал да избегне удара, отклонявайки се към
аварийната лента. Заключението не е било оспорено от страните, поради
което въззивният съд го кредитира като обективно и приема, че е налице
виновно и противоправно деяние на деликвента, намиращо се в причинна
връзка с настъпилото ПТП и получените от ищеца увреждания, т.е. налице е
ФС на деликтната отговорност. Необжалвайки решението в неговата
осъдителна част, застрахователят косвено е признал това обстоятелство.
6
Спорът между страните се свежда до определеният от съда размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
В тази връзка въззивният съд намира, че не е налице очевидна
фактическа грешка в решението на съда. Действително, в мотивите на
решението първоначално е посочена сумата 12 000 лева като размер на
обезщетението за неимуществени вреди, но впоследствие, при приемане
наличието на съпричиняване и определяне на степента му, е посочена сумата
9 000 лева като размер на обезщетението за неимуществени вреди и съобразно
приетото от съда съпричиняване от 1/3, окончателният размер на
обезщетението е определен на 6 000 лева, която сума е отразена в
диспозитива на решението, поради което въззивният съд приема, че не е
налице противоречие между диспозитива на решението и мотивите на съда.
По тези съображения въззивната жалба срещу решението, постановено по
реда на чл. 247 от ГПК, следва да се остави без уважение, а решението – да
бъде потвърдено.
Съгласно Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на Пленума на ВС,
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като при телесните увреждания следва да се вземат предвид
конкретните обективно съществуващи обстоятелства по делото, като
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване на здравословното
състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания – изброяването е примерно.
В случая ищецът, който към момента на злополуката е бил на 30
години – млад човек, в разцвета на силите си, е получил, съгласно
заключението по допуснатата от съда СМЕ, следните увреждания:
сътресение на мозъка без данни за загуба на съзнание, лека степен на
сътресение – зашеметяване, обуславящо временно и неопасно разстройство на
здравето, като не се очакват трайни последици от тази повреда; травма в
областта на лява ръка и ляв глезен, без данни за счупване – болка, като е
проведено само консервативно лечение – обезболяващи, успокояващи
средства; интензитетът на главоболие и други субективни изменения са били
силни около седмица след произшествието. Пострадалият е приет и лекуван в
7
болница четири дена. Към момента на извършване прегледа – 04.08.2020 г.
пострадалият е клинически здрав, т.е. не е налице влошаване на
здравословното му състояние. Липсват осакатявания и загрозявания.
При тези данни въззивният съд приема, че вследствие на ПТП на
пострадалия ищец са били причинени болки и страдания, в каквато насока са
и показанията на свидетелката Д. В. В.., която живее с пострадалия на
семейни начала, изразяващи се в главоболие, гадене, невъзможност да
шофира, да чете, както и да помага на съжителката си в отглеждане на
малкото им дете, и други трудности в бита. Ищецът е бил в отпуск по болест
около три месеца, ходел е на рехабилитация, след което се е възстановил
напълно от получените травми.
Претърпените от него неимуществени вреди обаче са с по-нисък
интензитет от нормалното, за което способства характерът на уврежданията,
сравнително младата възраст на пострадалия, помогнала му да ги преодолее
по-бързо, като здравословното състояние на ищеца не се е влошило и той се е
възстановил напълно, поради което въззивният съд приема, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на
сумата 6 000 лева.
С отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество е
направило възражения за съпричиняване с доводи, че пострадалият е
допринесъл съществено за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е
пътувал на задната седалка на автомобила без поставен предпазен колан, а в
условията на евентуалност – че ПТП е настъпило и по вина на водача на лек
автомобил „Опел Астра“, който се е движел с несъобразена и превишена за
пътния участък скорост.
Тъй като възраженията са направени в условията на евентуалност,
въззивният съд следва да се произнесе първо по възражението за
съпричиняване във връзка с непоставяне на предпазен колан от пострадалия.
Този въпрос е бил поставен за изясняване, както на САТЕ, така и на СМЕ.
В заключението си по допуснатата от съда САТЕ и в обясненията си в
о.с.з. на 06.10.2020 г. вещото лице инж. Н. С. К., което е присъствало и при
първоначалния оглед на ПТП и изготвяне на авто-техническата експертиза в
досъдебното производство посочва, че при челния удар между двата
8
автомобила, лекият автомобил „Опел Астра“, в който на задната дясна
седалка е пътувал ищеца, без поставен предпазен колан, който е в състояние
да ограничи движението на тялото напред и нагоре, вследствие на
инерционните сили /при удара задната част на автомобила се е повдигнала
нагоре и ищецът е ударил главата си в тавана/.
В заключението си по допуснатата от съда СМЕ, както и в обясненията
си в о.с.з. на 06.10.2020 г. вещото лице д-р М. А. Г. не е отговорила на
поставения в т. 6 въпрос.
При тези данни, с оглед заключението на вещото лице по допуснатата
от съда САТЕ е безспорно, че пострадалият ищец е пътувал на задната дясна
седалка на лекия автомобил „Опел Астра“ без поставен предпазен колан,
който е бил в състояние да ограничи движението му напред и нагоре и да
предотврати ако не напълно, то поне частично получените от него
увреждания, с оглед начина на получаването им. Следователно, ищецът е
допринесъл за получаване на уврежданията и е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от негова страна. При определяне на степента на това
съпричиняване следва да се има предвид обстоятелството, че съществения
принос за реализиране на процесното ПТП и съответно получените
увреждания от пострадалия има водачът на лекия автомобил „Рено Меган“,
който е управлявал със скорост от 98,9 км/ час и по неустановени причини
/вещото лице инж. Колев посочва, че не е налице техническа неизправност на
автомобила и предполага, че на водача му е станало лошо/ е излязъл от своята
лента за движение, и е навлязъл в насрещната лента за движение, при което е
бил осъществен челен удар между автомобилите. С оглед на тези
обстоятелства, въззивният съд приема, че степента на съпричиняване от
страна на пострадалия е 1/3, както е приел първостепенния съд, при което
размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намален
от 6 000 лева на 4 000 лева. За сумата от 4 000 лева искът е основателен и
следва да се уважи, като за разликата до претендирания размер от 26 000 лева
искът е неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли, а подадената от
ищеца въззивна жалба – да се остави без уважение.
Тъй като решението не е било обжалвано в осъдителната му част за
сумата 6 000 лева и е влязло в сила, въззивният съд не може да редуцира
обезщетението за неимуществени вреди до посочения размер от 4 000 лева.
9
По отношение на разноските:
С оглед оставяне без уважение на въззивната жалба на ищеца, на
адвокат Н. не следва да се присъждат претендираните в списъка по чл. 80 от
ГПК разноски в размер на 1 130 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
Въпреки че е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по
делото, ищецът дължи направените от ответното застрахователно дружество
разноски във въззивното производство, във връзка с отхвърляне на въззивната
му жалба. Ответникът е бил представляван от юрисконсулт, който е изготвил
отговор на въззивната жалба, без явяване в открито съдебно заседание,
поради което следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260025/ 03.12.2020 г., постановено по
т.д. № 10/ 2020 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд, в обжалваните части.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260011/ 23.02.2021 г., постановено по
т.д. № 10/ 2020 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд, по реда на чл. 247 от
ГПК.
ОСЪЖДА П. М. ИВ., ЕГН **********, от гр. Тетевен, **********, да
заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ********, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200/двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице ЗД „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, привлечено да подпомага
ответника по делото.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11