Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 19
05.02.2021
г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №396 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Б.П.Р. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Г.Р.Г., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед №351з-404/04.05.2020 г. на Началника на Районно управление (РУ) – Свиленград към ОДМВР Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 (три) месеца.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и се претендира същата да бъде отменена. Излагат се съображения, че обжалваната заповед не била съобразена със законовите изисквания за форма и съдържание, установени в разпоредбата на чл.210 от ЗМВР, което било основание за обявяването ѝ за незаконосъобразна по чл.146, т.2 от АПК. Дадената в заповедта правна квалификация на осъществените от жалбоподателя деяния била изцяло неясна. Посочено било, че на изброените в заповедта дати и място той осъществил „деяния“, съставляващи нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, изразяващи се в неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник - министрите и главния секрета на МВР и на преките ръководители. Така даденото описание на поведението на жалбоподателя изцяло противоречало с фактическото описание на осъществените деяния, в които никъде не се съдържало твърдение за това, че служителят е нарушил някоя от разпоредбите на ЗМВР, или подзаконовите нормативни актове, още по-малко пък се твърдяло, че не е изпълнил заповедите на висшестоящите полицейски органи. В описанието на нарушенията се цитирало само и единствено ЗДвП, който не само бил различен нормативен акт от ЗМВР, но и не бил подзаконов на него. Давайки горната правна квалификация на твърдяните нарушения, издателят на заповедта посочил, че за същите се предвижда наказание на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР. Очевиден бил хаосът при определяне на правната разпоредба, под фактическия състав на която е квалифицирано поведението на жалбоподателя. Направеното описание на нарушението по два начина създавало объркване и не давало възможност да се разбере какво точно е направил служителят и кои точно разпоредби не е изпълнил.
Твърди се също, че при издаване на заповедта не била приложена разпоредбата на чл.197, ал.3 от ЗМВР, което обстоятелство само по себе си било основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Липсвало каквото и да е конкретизиране на формата на вина на служителя, а и липсвали фактически доводи, които да дават възможност да се направи извод за нея. Не били описани и коментирани в заповедта и доказателствата, на база на които било вменено за извършено дисциплинарното нарушение от страна на жалбоподателя. Не били изложени в заповедта доводи и не били установени от наказващия орган всички критерии и факти, имащи значение за вида и размера на налаганата дисциплинарна санкция.
Твърди се, че обжалваната заповед била издадена и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Не била спазена предвидената в ЗМВР процедура по нейното издаване, като не били изискани и обсъдени по съответния ред обясненията на служителя. На жалбоподателя не била връчена нарочна заповед, от която той да разбере за воденото срещу него дисциплинарно производство, за твърдяните нарушения и доказателствата, които го уличават. Изискваните от него обяснения не били дадени с конкретна цел, а принципно и при липса на яснота относно повода за изискването им.
Не били налице фактическите и правни основания за издаване на заповедта, тъй като не били извършени от жалбоподателя твърдяните в нея дисциплинарни нарушения. В този смисъл обжалваната заповед противоречала на материалния закон, което било основание за нейното оспорване по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. Поведението на служителя при издаване на визираните фишове било изцяло съобразено с разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН, с факта, че санкционираните лица били преминаващи през страната чужденци, на които не могат да се отнемат контролни точки от талона, както и с установената в РУ – Свиленград дългогодишна практика в тази насока.
Обжалваната заповед била несправедлива и не съответствала на целта на закона – основание за оспорването ѝ по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Налагането на наказание за неясни и неизвършени нарушения било несправедливо и ненужно за постигане на целите на дисциплинарното наказание, насочено към санкциониране, поправяне и превъзпитание на нарушителя. Липсата на твърдение за наличието на каквито и да е вредни за службата последици от конкретно поведение на служителя, също правело издаването на заповедта безцелно и ненужно.
Ответникът, Началник на Районно управление (РУ) – Свиленград към ОДМВР Хасково, не ангажира становище по жалбата.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
До Директора на ОДМВР Хасково е постъпила Справка Рег.№1253р-727/20.01.2020 г. (л.61-63), изготвена от Началник ГОПТПАНДИАД „Сектор Пътна полиция“ към ОДМВР Хасково, относно извършена проверка по писмо рег.№32865р-54886/12.12.2019 г. на Зам.директора на ГДНП и Разпореждане рег.№1253р-13016/30.12.2019 г. на Директора на ОДМВР Хасково. В Справката се посочва, че цитираното писмо на Директора на ГДНП било изпратено за извършване на проверка за констатирани 14 нови случаи на неправомерно издавани фишове за нарушения, за които се предвижда отнемане на контролни точки. Сочи се, че в РУ – Свиленград са били издадени 10 бр. от фишовете, като от изготвената Справка УРИ №351р-635/07.01.2020 г. е било установено, че изброените фишове са съставени за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП – за непоставяне на предпазен колан от водачи на МПС, за което се предвиждало наказание „глоба“ в размер на 50 лева и отнемане на 6 контролни точки и следвало да бъдат съставени АУАН, а не глоби с фиш. Направено е предложение Началникът на РУ – Свиленград да издаде заповед за извършване на дисциплинарна проверка относно допуснато в тази връзка дисциплинарно нарушение от служителите на РУ – Свиленград.
С писмо рег.№1253р-1053/29.01.2020 г. (л.57-58) Директорът на ОДМВР Хасково е разпоредил на Началника на РУ – Свиленград да издаде заповед за извършване на дисциплинарна проверка по случая.
Със Заповед №351з-174/27.02.2020 г. (л.55-56), Началникът на РУ –
Свиленград е разпоредил да
бъде извършена проверка на данните, изнесени в Справка
рег.№1253р-727/20.01.2020 г. с оглед установяване налице ли са извършени
дисциплинарни нарушения от страна на служители на РУ – Свиленград във връзка с
наложени от тях глоби с фиш за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП през периода от 04.10.2019 г. до 24.11.2019 г. За
извършване на проверката е назначена комисия в състав от един председател и
двама членове, като е даден срок до 27.03.2020 г. за изготвяне на писмена справка
за резултата.
С издадената Заповед са запознати служители от Група „Охранителна полиция“ и участък Любимец към РУ – Свиленград, сред които и жалбоподателят Б.П.Р., който е положил подпис на 25.03.2020 г. в изготвения във връзка със запознаването Протокол рег.№7697/26.03.2020 г. (л.46).
Под
вх.351р-7702/26.03.2020 г. са регистрирани писмени Обяснения (л.45) от мл.автоконтрольор Б.П.Р. ***, дадени във връзка с извършваща
се проверка, съгласно Заповед рег.№351з-174/27.02.2020 г. на Началник РУ –
Свиленград. В обясненията си служителят е посочил, че през проверявания период е съставил 9 бр. фиш за нарушение по чл.137а от ЗДвП, за
управление на МПС от чуждестранни
водачи, които не използват обезопасителен колан по време на движение. Фишовете съставил с цел по-бързото им обслужване и за по-голям обем на
извършени проверки на водачи на МПС. Освен това чуждестранните водачи не
притежавали контролни точки и съответно при извършване от тяхна страна
на нарушения по този член от ЗДвП в Р.България, отнемането на контролни точки било неприложимо.
Назначената със Заповед рег.№351з-174/27.02.2020 г. Комисия е изготвила Справка Рег.№351р-7791/27.03.2020 г. (л.47-54), в която е изложила установените от нея факти и обстоятелства във връзка с извършената проверка. Видно от изложеното в Справката, Комисията не извършила проверка относно съставените от служители на РУ – Свиленград фишове само за указания период – от 04.10.2019 г. до 24.11.2019 г., а е разширила периода за извършване на проверката, като е обхванала периода „една година назад считано от определения краен срок за приключване на проверката“, а именно от 27.03.2019 г. до 27.03.2020 г.
Комисията установила, че за посочения времеви период били съставени общо 25 глоби с фиш на водачи на МПС за нарушения, за които съгласно чл.6, ал.1, т.10 на Раздел II от Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемане и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат контролни точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, са посочени конкретните нарушения и броя контролни точки, които следва да се отнемат на водача. Цитирана е разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДвП, съгласно която „за административни нарушения, които са установени в момента на извършването им и за които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, на мястото на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба или в минималния размер, или в размера, посочен в административнонаказателната разпоредба за съответното нарушение.“ Посочено е, че всички съставени 25 броя глоби с фиш били за нарушения на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като приложената санкционна разпоредба била тази на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, т.е. служителите следвало да съставят АУАН за извършените нарушения на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, а не да санкционират същите с фиш.
Комисията е установила, че глобите с фиш са съставени и наложени от оправомощени служители на Група „ОП“ към РУ – Свиленград съответно със Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповеди с рег.№1253з-119/25.10.2017 г. и рег.№1253з-121/15.05.2019 г. на Директора на ОДМВР Хасково. Установила е също, че служителите са запознати лично и срещу подпис с измененията в чл.186, ал.1 от ЗДвП, публикувани в ДВ бр.101 от 20.12.2016 г. и влизащи в сила от 21.01.2017 г., касаещи условията, при които може да се състави глоба с фиш за нарушение на ЗДвП, а не АУАН и кога е задължително съставянето на АУАН, като запознаването е извършено с Протокол рег.№351р-1781/19.01.2017 г.
Комисията е обсъдила писмените обяснения на служителите и е изложила становище, че независимо от обстоятелството, че водачите на МПС – чужди граждани и непритежаващи българско СУ на МПС, не се водят на отчет като такива в информационните масиви на „Пътна полиция“, и на същите няма предвидена законова възможност за отнемане на контролни точки, то с оглед формалните изисквания на чл.186, ал.1 от ЗДвП, за извършените от тези водачи нарушения на чл.137а, ал.1 от ЗДвП следвало да се съставят АУАН, тъй като за нарушението е предвидено отнемане на контролни точки съгласно чл.6, ал.1, т.10 на Раздел II от Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. – „за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан или за носене на каска (чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП) – 6 контролни точки.
По отношение на жалбоподателя мл.инсп. Б.П.Р. в т.4 от Справката е посочено, че същият има съставени девет глоби с фиш, изброени с номерата и датите си, и подробно описани, като с всеки от тях на различни водачи на основание чл.183, ал.3, т.7 служителят е наложил глоба в размер на 50 лева.
Комисията е приела, че изброените служители,
сред които и мл.инсп. Б.П.Р., на длъжност младши автоконтрольори в Група „ОП“
към РУ – Свиленград, в периода от 28.03.2019 г. до 13.12.2019 г. в землището на
общ.Свиленград, с действията
си по налагане на глоби с фиш по чл.137а, ал.1 от ЗДвП на водачи на МПС,
чужди граждани, в
нарушение на разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДвП, са проявили „пропуски в изучаването и
прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“, като е
следвало на тези водачи да се съставят актове за установяване на
административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Посочено е, че служителите,
включително жалбоподателят, издал 9 броя глоби с фиш, са извършили нарушение на служебната дисциплина,
като са осъществили състава на чл.194, ал.2, т.1 от ЗДвП, за което
съгласно чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, се предвиждало наказание „писмено
предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца.
Върху изготвената Справка има положена и подписана резолюция за съгласие от Началника на РУ – Свиленград на 27.03.2020 г.
С Покана рег.№351р-8195/02.04.2020 г. (л.43), връчена му срещу подпис на 02.04.2020 г. в 14.30 ч., младши инспектор Б.П.Р. е бил поканен да се запознае с изготвената обобщена справка и всички материали по проведената проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР, както и е уведомен за възможността в срок от 24 часа след запознаването да даде допълнителни обяснения или възражения относно посочените в обобщената справка фактическа обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното наказание, както и да представи доказателства.
Съгласно удостовереното в Протокол рег.№351р-8305/03.04.2020 г. (л.41), подписан и от жалбоподателя, на 02.04.2020 г. в 15.00 часа Б.П.Р. е бил запознат със Справка рег.№351р-7791/27.03.2020 г.
С Протокол рег.№351р-8623/07.04.2020 г. (л.39) от дисциплинарно-разследващият орган е удостоверено, че служителят Б.П.Р. не се е възползвал от възможността да даде допълнителни писмени обяснения или възражения по Справката в предоставения му срок.
С процесната Заповед №351з-404/04.05.2020 г., издадена от Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР Хасково, на основание чл.194, ал.2, т.1; чл.197, ал.1, т.2; чл.199, ал.1, т.5 и чл.204, т.4 от ЗМВР, на младши инспектор Б.П.Р. – младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Свиленград, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 (три) месеца.
Наказанието е наложено за това, че на изброени дати, часове и конкретни места в гр.Свиленград, или землището на гр.Свиленград, служителят е съставил:
(1.) на 26.04.2019 г. – глоба с фиш серия Н №0448818;
(2.) на 04.05.2019 г. – глоба с фиш серия Н №0448820;
(3.) на 09.05.2019 г. – глоба с фиш серия Н №0448822;
(4.) на 07.07.2019 г. – глоба с фиш серия GT №30707;
(5.) на 04.10.2019 г. – глоба с фиш серия Н №0583013;
(6.) на 08.10.2019 г. – глоба с фиш серия Н №0583015;
(7.) на 06.11.2019 г. – глоба с фиш серия Н №0583020;
(8.) на 24.11.2019 г. – глоба с фиш серия Н №0583025 и
(9.) на 13.12.2019 г. – глоба с фиш серия Н №0583027,
като за всички фишове са посочени поименно водачите на МПС, гръцки и турски граждани, без постоянен адрес в България, като и че фишът е съставен за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и за така констатираното нарушение на основание чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП служителят е наложил глоба в размер на 50 лева, вместо да състави акт за установяване на административно нарушение съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДвП, тъй като за установеното нарушение се предвижда отнемане на 6 броя контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г.
В заповедта е посочено, че с деянията си служителят виновно е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник - министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, за което на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР – пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, се предвижда наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца до 6 месеца.
Видно от вписването под текста на Заповед №351з-404/04.05.2020 г., Б.П.Р. е запознат с нея срещу подпис на 07.05.2020 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена до Административен съд – Хасково на 11.05.2020 г.
Като част от дисциплинарната преписка по делото са представени също Протокол Рег.№351р-1781/19.01.2017 г. (л.64-71) за запознаване на служителите от Група „Охранителна полиция“ към РУ – Свиленград и ОДЧ към РУ – Свиленград с изброени нормативни документи, касаещи дейността на „Охранителна полиция“, в т.43 от списъка към който мл.инспектор Б.П.Р. се е подписал на 20.01.2017 г., както и заверени копия от съставените от жалбоподателя и описани в обжалваната заповед: Глоба с фиш серия Н №0448818 от 26.04.2019 г. (л.77); Глоба с фиш серия Н №0448820 от 04.05.2019 г. (л.78); Глоба с фиш серия Н №0448822 от 09.05.2019 г. (л.79); Глоба с фиш серия GT №30707 от 07.07.2019 г. (л.80); Глоба с фиш серия Н №0583013 от 04.10.2019 г. (л.81); Глоба с фиш серия Н №0583015 от 08.10.2019 г. (л.82); Глоба с фиш серия Н №0583020 от 06.11.2019 г. (л.83); Глоба с фиш серия Н №0583025 от 24.11.2019 г. (л.84) и Глоба с фиш серия Н №0583027 от 13.12.2019 г. (л.85).
От съдържанието на изброените Глоби с фиш е видно, че с всяка от тях поотделно е наложена глоба на водач на МПС, когато е в движение, за това, че не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, като е посочено като основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, а не вписаната в обжалваната Заповед „чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП“.
По делото бяха събрани и гласни доказателства (л.151-154) чрез разпит на свидетеля Д.К.С. и изслушани личните обяснения на жалбоподателя Б.П.Р..
Според
показанията на разпитания свидетел, работещ на длъжност инспектор „Пътен
контрол“ при РУ – Свиленград, в същото районно управление имало установена във времето практика, за извършени маловажни
нарушения от чужди граждани, преминаващи през територията на РУ – Свиленград,
да се съставят само фишове, които да бъдат заплатени преди чуждият гражданин да
напусне територията на страната. Това било обяснено на служителите от началника
на групата и началника на районното управление. Свидетелят сочи, че практиката
била такава, тъй като чуждите граждани нямали контролни точки и такива не им се
отнемали, а ако им бъдело съставен акт, то те имали право на възражение в
3-дневен срок, през който напускали страната, и де факто налагането на
наказанието се обезсмисляло. Свидетелят обяснява и как се работи с АИС „АНД“ на
КАТ, като сочи, че операторът, който въвежда данни в системата, избира опцията
„фиш“ или опция АУАН.
В дадените пред съда лично обяснения жалбоподателят също поддържа, че през последните 17 години, в които работел на заеманата длъжност, винаги практиката била на чуждите граждани да се съставя фиш, като нямало никаква разлика между фиша и наказателното постановление. Едва след като служителите били наказани, тази практика била променена.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и изхожда от компетентен по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР орган. Началникът на Районно управление – Свиленград към ОДМВР Хасково безспорно е служител на ръководна длъжност, и като такъв разполага с предвидените в посочената разпоредба правомощия да налага наказанията по чл.197, ал.1, т.1 – 3 от ЗМВР, включително наказанието „писмено предупреждение”.
Не се
споделят изложените в жалбата възражения за несъобразяване на заповедта с
изискванията за форма и съдържание, установени с разпоредбата на чл.210, ал.1
от ЗМВР, доколкото процесният акт съдържа всички изискуеми от посочената
разпоредба реквизити. С обжалваната заповед
на практика на жалбоподателя се вменяват девет на брой еднотипни нарушения на
служебната дисциплина, подробно описани откъм фактология, с посочване датата и
мястото на извършване на всяко едно от тях.
В конкретния случай съдът възприема наведените в жалбата доводи за неяснота в съдържанието на оспорения административен акт, доколкото всички изброени в него деяния са санкционирани на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, т.е. от страна на дисциплинарнонаказващия орган е възприето, че от служителя са допуснати пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната му дейност, а същевременно деянията са посочени като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Според последната разпоредба, дисциплинарни нарушения са „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник - министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“, но в случая от фактическото описание в акта не може да се установи под коя от визираните в нормата хипотези са подведени изброените деяния и защо.
От така направеното
фактическо описание на деянията е видно, че с административния акт на служителя
е вменено неправилно приложение разпоредбите на Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), с посочване, че за административно
нарушение, за което съгласно чл.186, ал.1 от ЗДвП се предвижда съставяне на
АУАН, той е издал фиш на основание чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП. При липса на
други изложени факти и обстоятелства, визираните деяния не могат да се подведат
под хипотезата на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, тъй нормата се отнася до
„неизпълнение на този закон“, т.е. на ЗМВР, а не на ЗДвП, който пък не представлява
и подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на ЗМВР. Установеното
противоречие води до неяснота относно действително възприетата от
дисциплинарнонаказващия орган причина за налагане на санкцията, което би могло
да затрудни служителя в неговата защита срещу дисциплинарното наказание.
Основателно е и наведеното в жалбата възражение за издаване на обжалваната заповед при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
В случая се установява, че жалбоподателят е запознат срещу подпис със Заповед №351з-177/27.02.2020 г., с която е разпоредено извършването на проверка относно конкретни данни за нарушения на служебната дисциплина, като е разпоредено проверката да обхване периода от 04.10.2019 г. до 24.11.2019 г. Именно за този период служителят е бил запознат с образуваното срещу него дисциплинарно производство, съответно е дал писмените си обяснения. Видно е обаче, че назначената дисциплинарно-разследваща Комисия по своя преценка е разширила обхвата на проверявания период, като е разглеждала и обсъждала девет издадени от служителя Б.П.Р. фиша за налагане на глоби, четири от които – Глоба с фиш серия Н №0448818 от 26.04.2019 г.; Глоба с фиш серия Н №0448820 от 04.05.2019 г.; Глоба с фиш серия Н №0448822 от 09.05.2019 г. и Глоба с фиш серия GT №30707 от 07.07.2019 г. излизат извън известния на служителя период 04.10.2019 г. – 24.11.2019 г. По този начин служителят не е бил уведомен за възможността да даде обяснения и ангажира становище относно част от вменените му с обжалваната заповед дисциплинарни нарушения, с което съществено е накърнено неговото право на защита. От друга страна, дадени по този начин, писмените обяснения на служителя с рег.№351р-7702/26.03.2020 г. не удовлетворяват в цялост изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР, според което дисциплинарнонаказващият орган, преди налагане на дисциплинарното наказание, е длъжен да изслуша държавния служител, или алтернативно да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
Отделно от това, дисциплинарното наказание е наложено при спазване на сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР само за част от визираните в заповедта девет отделни нарушения. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая всички описани в оспорената заповед нарушения са извършени в периода 26.04.2019 г. – 13.12.2019 г. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 04.05.2020 г., което означава, че за нарушението, извършено във времето преди 04.05.2019 г., не може да бъде търсена дисциплинарна отговорност от служителя. Правомощието на органа да ангажира дисциплинарната отговорност е преклудирано по отношение на описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, извършено на 26.04.2019 г. Същевременно административният орган не е приложил хипотезата на чл.197, ал.3 от ЗМВР, според която: „На държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания.“ При установените и описани в заповедта девет отделни дисциплинарни нарушения, извършени на различни дати, но еднотипни по своя характер, за които законът предвижда еднакви по вид наказания, дисциплинарнонаказващият орган следваше да определи наказание за всяко поотделно, след което да наложи едно общо наказание за максимално предвидения срок. В случая дисциплинарното наказание „писмено предупреждение“ е наложено за срок от 3 (три) месеца, при максимално предвиден в нормата на чл.199, ал.2, изр.първо от ЗМВР срок от шест месеца, което прави налагането му по този начин незаконосъобразно и препятства възможността да бъде отменено само преклудираното по давност дисциплинарно наказание.
Констатираните материални и процесуални нарушения при издаването на обжалваната Заповед съставляват основание за отмяна на административния акт в неговата цялост. Като немотивирана, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, оспорената заповед следва да бъде отменена.
При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите и действително направени разноски по делото – 10 лева внесена държавна такса и 800 лева заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 11.05.2020 г., платими от ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №351з-404/04.05.2020 г. на Началника на Районно управление – Свиленград към ОДМВР Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на Б.П.Р., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 810 (осемстотин и десет) лева.
Решението не подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: