Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 28.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и девети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с
участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ,
като разгледа докладваното от съдия АГУШ
к.а.н.д. № 220 по описа
на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от глава
XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на И.Ц.И.
*** против Решение № 310/23.03.2020 г., постановено по АНД № 19/2020 г. по описа на РРС в
частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 19-3393-000532/27.11.2019
г. на началника на Второ РУ при ОДМВР – Русе по т. 1 за наложено на касатора на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки. Като касационни основания
се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. Твърди се, че в хода на въззивното дело не е доказано по безспорен
начин извършването на административното нарушение, за което е санкциониран
касатора. Посоченият в АУАН свидетел е служител на МВР, който не е имал
възможност да възприеме непосредствено извършването на нарушението, поради
това, че се е намирал на разстояние от управляваното от касатора превозно
средство. Направено е искане за разпит на свидетел.
Иска се отмяната на решението на РРС
в обжалваната част и решаване на делото по същество чрез отмяната на
наказателното постановление по т. 1.
По делото е депозирано и възражение
от Второ РУ при ОДМВР – Русе (ответник по въззивното дело), чрез процесуалния
представител гл. юрисконсулт Т.Й., в което се развиват съображения за
неоснователност на касационната жалба. Иска се от съда да отхвърли жалбата
както и да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство от
юрисконсулт в размер на 120 лв.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от
надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на
разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция споделя напълно изложените
от районния съд съображения за безспорна установеност на санкционираното
административно нарушение.
В хода на въззивното дело безспорно е установено,
че касаторът на 14.11.2019 г. е бил спрян за проверка от полицейски органи,
осъществяващи контрол за спазване на ЗДвП, при което е проверяващите
установили, че водачът не използва обезопасителен колан. Този факт е установен
от районният съд чрез разпита на актосъставителя, който е заявил, че лично е
възприел процесното обстоятелството при спирането на автомобила за проверка.
Касационният жалбоподател от своя страна твърди ,както пред въззивната
инстанция, така и пред настоящия съд точно обратното – че е използвал
обезопасителен колан. Доказателства за това твърдение обаче не са налични по
делото, включително и след разпита на поискания от наказаното лице свидетел. В
тази връзка следва да се посочи, че е недопустимо отправеното от касатора
искане за разпит на свидетеля К.Б. пред настоящата инстанция, предвид нормата
на чл. 219, ал. 1 от АПК, според която пред касационната инстанция са допустими
само писмени доказателства и то такива които не са свързани с нови фактически
установявания, а само с доказване на касационните основание за обжалване.
Независимо от това настоящият съд намира, че искания разпит е и безпредметен,
доколкото такъв е бил проведен пред въззивния съд и в показанията си свидетелят
не установява обстоятелства, настъпили при извършване на проверката, на която
свидетелят не е присъствал, а сочи само факти настъпили по друго време и на
друго място.
С оглед на това касационният съд намира за напълно
обосновани изводите на въззивната инстанция за фактическата установеност и
правилното правно квалифициране на процесното административно нарушение, както
и за размера на наложеното административно наказание. По изложените
съображения, постановеното от РРС решение, в оспорваната част за нарушението по
т. 1 от НП следва да бъде оставено в сила като законосъобразно и правилно. В останалата си част Решението на
РРС като неоспорено е влязло в сила.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл.
143, ал. 4 от АПК ответникът има право на своевременно заявените разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които съдът на основание чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ определя в размер на 80 лв.
Така мотивиран и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 310/23.03.2020 г., постановено по АНД № 19/2020 г. по описа на РРС в частта, с която е потвърдено
Наказателно постановление № 19-3393-000532/27.11.2019 г. на началника на Второ
РУ при ОДМВР – Русе по т. 1 за
наложено на И.Ц.И. *** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) административно наказание „глоба“ в размер на 50
лв. и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки.
ОСЪЖДА И.Ц.И. ***, ЕГН ********** да
заплати на Областна дирекция на МВР гр. Русе сумата 80,00 (осемдесет) лева
разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: