Р
Е Ш Е
Н И Е №46
гр. Стара
Загора, 24.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Минка
Петкова
и с участието на прокурора Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия
Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 1 по описа
за 2022 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Д.Т.И. *** чрез
пълномощника си по делото адвокат Ж. против
Решение №326 от 07.12.2021 г. по АНД № 2607/ 2021г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 24-002817/ 05.08.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, с наложена на касатора имуществена
санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.61, ал.2 от Кодекса на труда КТ/.
В жалбата се съдържат с оплаквания за незаконосъобразност на решението като
постановено в нарушение на приложимия материален закон и съществени процесуални
нарушения - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Според касатора съдът не е
обсъдил направените от него възражения против издаденото НП, изложил е оскъдни
мотиви, които не съответстват на събраните доказателства. Поддържа, че
вмененото административно нарушение не е безспорно установено и доказано доколкото
не се установява изпълнение на трудови функции, а декларацията по чл.402, ал.1,
т.3 от КТ няма обвързваща доказателствена сила. Обосновава неправилна правна
квалификация на деянието и допуснати нарушения в процедурата по издаване на НП,
довели до нарушаване на правата му. По тези съображения моли за отмяна на
решението и отмяна на обжалваното НП. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара
Загора чрез процесуалния представител юрисконсулт Л. с представено писмено
становище оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа че обосновано, в съответствие със закона и събраните
доказателства Старозагорският районен съд е потвърдил НП. Моли съда да отхвърли
касационната жалба и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Предлага решението на районния съд да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното
решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното
решение, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора
е НП № 24-002817/ 05.08.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора въз основа на АУАН № 24-002817/ 05.07.2021 г., с което
на Д.Т.И., в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание – глоба в размер 2 000лв., за нарушение
на чл. 61, ал.1 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство на 01.07.2021г. в 13.30 часа на обект: 6-то ОУ „Св. Никола“,
гр. Стара Загора – строително ремонтни работи и на 05.07.2021г. по представени
документи в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, е установено, че Д.И.,
в качеството си на работодател /физическо лице/, е допуснал до работа на
01.07.2021г. на обект в 6-то ОУ „Св. Никола“ лицето С.Т.С. като общ работник на
посочения обект, без преди това да е сключил писмен трудов договор с него.
При осъществения съдебен
контрол върху обжалваното НП, Районен съд Стара
Загора приема, че е формално и материално законосъобразно. Счита, че в хода на съдебното производство административното
обвинение е доказано по несъмнен начин от съвкупността събрани писмени и гласни
доказателства. Приема, че се установява съществувало правоотношение с
характеристиките на трудово такова между Д.Т.И. в качеството на работодател и С.Т.С.
в качеството на работник, но работодателят не
е изпълнил абсолютната и безусловна забрана да допуска до работа
работник без трудов договор. Обосновава висока обществена опасност на деянието,
с която мотивира правилно определен размер на наказанието. По тези съображения
НП е потвърдено и на ответника са присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдебният акт е валиден,
допустим, постановен при спазване на съдопроизводствените правила, но при неправилно
приложение на закона.
Административнонаказателната
отговорност на „М.-93” ЕООД гр.Чирпан е ангажирана за нарушение на чл.414, ал.3
от КТ, която предвижда работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, да се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба
в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Съгласно чл.61,
ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа. От фактическа страна обвинението е
обосновано с допускане от работодателя Д.Т.И. до работа на 01.07.2021г. на обект в 6-то ОУ „Св. Никола“ на
лицето С.Т.С. като общ работник на посочения обект, без преди това да е сключил
писмен трудов договор с него.
Неоснователно е
въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за
допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по см.
на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Не се установяват порочни съдопроизводствени
действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение. Разгледани,
подложени на преценка и отхвърлени като неоснователни са възраженията на
санкционираното лице, като в изпълнение на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК
във вр. с чл. 84 от ЗАНН, съдебното решение съдържа мотиви, макар и лаконични,
защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба.
С оглед съвкупността събрани във въззивното съдебно
производство доказателства необоснован и неправилен е направеният от
Старозагорския районен съд извод, че съществувалото на 01.07.2021г. правоотношение
между Д.Т.И. и С.Т.С. е имало за предмет предоставяне на работна сила на
Станков за изпълнение на трудова дейност като „общ работник“ при определени
трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова
дисциплина. Всъщност няма никакви доказателства за престиране на работна сила и
изпълнение на трудови задължения от страна на С.С. при наличие на съществените
елементи на трудовото правоотношение, т.е не е доказано, че лицето е осъществявало
трудова дейност при изпълнение на трудови функции като „общ работник“.
Трудовият договор така, както е регламентиран в Кодекса на труда, има за
предмет предоставяне от едно физическо лице на работната сила за изпълнение на
даден вид работа при определени работен режим, трудово възнаграждение, работно
време, работно място и спазване на трудова дисциплина, а предмет на гражданския
договор /за изработка/ услуга /поръчка и
др./, съгласно разпоредбите на ЗЗД, е постигане на определен трудов резултат
/също свързан с полагането на труд/, за което да бъде заплатено предварително
договорено възнаграждение. В случая събраните по делото доказателства сочат
съществувало облигационно отношение между страните – договорено извършване на
конкретно определена работа/постигане на определен резултат. Това се
потвърждава и от приложената Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ на С.С., че Д.
Георгиев И. го е наел на 01.07.2021г. за времето от 08.00ч до 11.00ч със задача
„къртене на мивка“. Липсват каквито и да са доказателства за престация на труд,
квалифицираща правоотношението като трудово, чрез изпълнение на определена
трайно осъществяваща се работа и трудови функции на определена длъжност, срещу
договорено трудово възнаграждение, при установено работно време и работно място.
В този смисъл липсва основание да се
приеме че са налице отношения, които следва да бъдат квалифицирани и уредени
като трудови правоотношения със сключване на писмен трудов договор.
При така установената фактическа обстановка Старозагорският
районен съд неправилно е приел по съществото на спора, че административнонаказателното
обвинение за допуснато нарушение на трудовото законодателство от Д.Т.И., се
явява фактически, правно и доказателствено обосновано. Изводът му за законосъобразност на НП,
обуславяща потвърждаването му, е
направен при неправилно приложение на закона. Предвид изложеното касационната
инстанция счита, че съдебният акт, с който
е потвърдено атакуваното пред него НП, следва да бъде отменен, включително
в частта за разноските. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо
обжалваното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с
което НП № 24-002817/ 05.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” Стара Загора, да се отмени като незаконосъобразно.
При този изход
на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН и своевременно направените искания
на касатора следва да бъдат присъдени действително направените разноски за
адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 870лв, съобразно
представените договори за правна помощ и съдействие.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал.2, предл.2 и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №326 от 07.12.2021 г. по АНД №
2607/ 2021г. по описа на Районен съд Стара Загора, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 24-002817/ 05.08.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, с което на Д.Т.И. ЕГН **********, в качеството му на работодател, на
основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание – глоба в
размер 2 000лв. за нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда”, гр. София да заплати на Д.Т.И., ЕГН **********,***, сумата от 870 /осемстотин и седемдесет/ лв,
представляваща направени разноски за две съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.