Административно-наказателното
производство е с правно основание чл. 375 и сл. от НПК.
Делото е образувано по постановление на РП-ВИДИН, с което се прави
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл. 78а от НК на В.С.К., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, роден на ***г***, българин, с българско
гражданство, с висше образование, женен, работи като гл. митнически инспектор,
неосъждан за това, че на 27.03.2017 г. в
гр. Видин е потвърдил неистина в частен документ - Декларация по чл. 141, ал.2
от Закона за движение по пътищата а именно, че е изгубено/откраднато СРМПС с
рег.№ ВН 8087 ВР, част II, която по силата на чл. 141, ал.2 от ЗДвП се дава за
удостоверяване истинността на посоченото обстоятелство и го употребил пред
Началника на „ПП" гр. Видин, като доказателство за невярно удостоверено
обстоятелство-престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Представител
на РП-ВИДИН не се явява в съдебно заседание и не взима становище.
Обвиняемият К. не се явява в съдебно
заседание.Вместо него се явява редовно упълномощен договорен защитник, който
развива доводи за невиновност на подзащитния си и иска от съда да се произнесе
с оправдателно решение.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени всяко поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:
През пролетта на 2015 г.
свидетелят К. Т. харесал лек автомобил „Деу Нубира" с рег.№ ВН 8087 ВР,
който би оставен за продажба в гр. Видин в последната автокъща, намираща се в
ляво по бул. „Панония" в посока Дунав мост II.
Разговарял със служителите на
същата и те повикали собственика на автомобила — обвиняемия В.К.. След като
коментирали евентуалната сделка, двамата отишли в бистро „Микс" ,
където Т. предал на К. сумата от 1000лв. за закупуването на лек
автомобил марка „Деу", модел „Нубира" с рег. № ВИ 8087 ВР -
собственост на В.К. с уговорката, че
като му изплати и останалата част от общата договорена сума за автомобила, а
именно 1300 лв., ще бъде прехвърлена и собствеността на МПС-то по съответния
нотариален ред. След като Т. предоставил сумата от 1000 лв. на К., последния му
предал така наречения малък талон на автомобила или част II от СРМПС.
Впоследствие Т. предал остатъка от
сумата от 300лв. на съпругата на К., но тъй като нямал финансова възможност да
заплати на нотариус нотариалната такса при прехвърлянето на автомобила, това
така и не се случило.
На 27.12.2017 г. Т. бил спрян в гр. Видин за проверка от служители
на Сектор „ПП" при ОД на МВР-Видин за проверка. В процеса на извършваната
проверка на същият бил съставен АУАН бл.№0277602 от 27.12.2017 г. за нарушение
на чл.140, ал.1, чл100, ал.1, т.1 от ЗДвП, с който били иззети регистрационните
табели на автомобила. От полицейските служители Т. разбрал, че регистрацията на горепосочения
лек автомобил била прекратена от страна на К..
С протокол за доброволно предаване
от 27.12.2017 г. свидетелят К. Т. е предал на служителите на ОД на МВР
регистрационен талон /свидетелство за регистрация част II/ с №*********.
Видно от разпита на свидетелката В.
Г. - служител в Сектор „ПП" при ОД на МВР-Видин, на 27.03.2017 г. пред нея
се е явил В.К. и собственоръчно е подписал
пред нея Декларация по чл.141, ал. 1 от ЗДвП, като е потвърдил, че СРМПС-част
II, не било отнето от контролен орган, а било изгубено или откраднато.
Конкретно за случая Г. си спомнила, че
Декларацията и заявлението били подадени в един ден, заедно с целия набор от
документи за прекратяване на регистрацията на МПС лек автомобил марка
„Деу", модел „Нубира" с рег. № ВН 8087 ВР.
Горната
фактическа обстановка се подкрепя от разпитите
на свидетелите-Г.,Т.,С. и Й., приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Видно
от разпита на горните свидетели е, че обвиняемият К. е потвърдил неистина в частен документ -
Декларация по чл. 141, ал.2 от Закона за движение по пътищата а именно, че е
изгубено/откраднато СРМПС с рег.№ ВН 8087 ВР, част II, като е използвал същото
за удостоверяване на тези обстоятелства пред съответния надлежен орган на
власт, а именно - Началника
на „ПП" гр. Видин.
Горната фактическа обстановка се доказва и от
приобщените към доказателствения материал писмени доказателства по реда на чл.
283 от НПК, а именно- декларация по чл. 141, ал.2 от ЗДвП,графическа
експертиза, протокол за доброволно предаване от 27.12.2017г., свидетелство за
регистрация част I,
свидетелство за регистрация част II ,справка
от ОО“АА“-ВИДИН заявление за прекратяване на регистрация свидетелство за съдимост.
Видно от изготвената по делото
съдебно-графическа експертиза е, че подписът положен в реквизита
„Декларатор" в представения документ — „Декларация по чл. 141, ал.2 от ЗДвП" от 27.03.2017 г. е положен от В.К..
Видно
от приложената справка от Областен отдел „Автомобилна
администрация"-Видин, лек автомобил „Деу Нубира" с рег. №ВН 8087 ВР в
периода 2015-2018 г. бил представян за технически преглед на два пъти от лицето
К. И. Т..
При
тези данни, Съдът приема, че К. е осъществил формално признаците състава на чл.313, ал.1 от НК, както от обективна, така и от
субективна страна.
От
обективна страна В.С.К. *** е потвърдил неистина в частен документ - Декларация
по чл. 141, ал.2 от Закона за движение по пътищата а именно, че е
изгубено/откраднато СРМПС с рег.№ ВН 8087 ВР, част II, която по силата на чл.
141, ал.2 от ЗДвП се дава за удостоверяване истинността на посоченото
обстоятелство и го употребил пред Началника на „ПП" гр. Видин, като
доказателство за невярно удостоверено обстоятелство
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината-пряк умисъл, като
деецът е съзнавал обществено опасният му характер, и е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици.
За
формата на вината се прави извод от конкретното поведение на извършителя.Безспорно установено по делото е,
че същият е бил наясно, че въпросният талон – свидетелство за регистрация част II не
е изгубено или откраднато, тъй като самият той доброволно го е предал на
свидетеля Т. още през пролетта на 2015г., когато е сключена между тях и устна
договорка за продажба на автомобила и когато му е предал и самият автомобил с
ключовете към него .Същият много добре е разбирал, че тези обстоятелства не са
верни, но ги е декларирал със съзнанието, че това е единствения начин да
избегне начисляваните му през годините данъци от органите на НАП, тъй като
собствеността на автомобила не била
прехвърлена по нотариален ред, поради липсата на финансови средства у свидетеля
Т..
Поради горните съображения съдът не
възприема тезата на защитата, че липсва умисъл за извършване на деянието,
респективно субективна страна на престъплението.
Същият е съзнавал, че декларира
неверни обстоятелства във въпросната декларация и че същата ще му послужи за
прекратяване на регистрацията на автомобила, като единствена възможност да не
му се начисляват съответните данъци като собственик.
От правна страна обаче съдът намира,
че е налице хипотезата на чл.9, ал.2, пр.2-ро от НК.
За
да бъде престъпно едно деяние, в случая това по чл.313, ал.1 от НК, не е
достатъчно само установяването на формалното му извършване. Деянието трябва да
съдържа и обществена опасност, която да не е явно незначителна. Оценката на
степента на обществената опасност на конкретното деяние и дееца във всички
случаи трябва да бъдат съобразени с чл.
9, ал. 2 НК. На внимателен анализ следва да бъдат подложени конкретните
обстоятелства на времето, мястото, начина и мотивите за извършването на
деянието, както и личностните данни на обвиняемия едва тогава да се прецени
застрашени ли са обществените отношения в степента, изпълваща съдържанието на
обществената опасност, която го прави престъпно.
Разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 НК е приложима за всички
престъпления по НК, включително и за „формалните” / „ на просто извършване”/,
каквото е и това по чл.313, ал.1 от НК. Тази разпоредба изисква едно необходимо
условие - деянието, макар и да осъществява признаците на престъпление, поради
своята малозначителност да не е обществено опасно или неговата обществена
опасност да е явно незначителна. В правната доктрина и съдебната практика е
прието , че малозначително ще бъде такова деяние, което въобще не може да окаже
отрицателно въздействие или то е лишено от значение по начин, че не застрашава
реално съществуващите отношения, поради което не е обществено опасно или, че
без да се изключва обществената опасност на деянието, може да се обоснове явна
незначителност, т.е. такава ниска степен, че не е достатъчно, за да бъде
определено извършеното като престъпление. Липсата на възможно отрицателно
въздействие и незначителност обаче трябва да бъде установено по категоричен
начин и без съмнение да бъде изключена дори вероятността за някакъв обществено
значим отрицателен обществен ефект.
В случая съдът намира , че са налице редица
правнозначими факти, свързани с начина на извършване на деянието, последиците
от него, личността на дееца, мотивите му и крайния фактически резултат.
Видно
от лист 17 от ДП, че обвиняемият е пуснал жалба в РУ-ВИДИН, в която е описал,
че е продал автомобила си на лице, но автомобилът не е прехвърлен по нотариален
ред, фигурира като негова собственост и моли същият да бъде обявен за издирване, с оглед опасността с него да
бъде извършено престъпление.
Образувана
е била преписка, по която фигурира и докладна записка от свидетеля С., в която
е описано, че жалбоподателя е заявил, че табелите са изгубени, за да може да се
снеме от отчет в ПП-ОДМВР-ВИДИН.Издадено е и удостоверение в горната насока .
Видно
от всички документи по въпросната преписка е, че обвиняемият е предприел всички
възможни законови действия, за да открие автомобила , за да може същият да бъде
спрян от движение, тъй като собствеността върху същия не била прехвърлена.От
това, че той е собственик на автомобила
имало само негативни последици за него.От една страна трупали се данъци върху
същия, от друга страна обвиняемият се страхувал със същия да не бъде допуснато
ПТП или пък друго ,дори умишлено престъпление.
В
тази насока са и обясненията на К. пред органа на ДП, на които съдът дава вяра,
тъй като кореспондират с всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства.
Видно
от установеното и прието от съда по-горе е, че мотивът за деклариране на
неверните обстоятелства в декларацията от страна на К. е единствено и само бил
да бъде спряно от движение въпросното МПС, респект. да бъде прекратена
регистрацията му, така че да бъдат предотвратени бъдещи негативни последици за
него, както от материална страна-трупането на дължими данъци и такси и от друга
да бъде предотвратена потенциалната възможност от настъпване на ПТП или
извършване и на по-тежко престъпление с
автомобила.
Не
на последно място е и личността на дееца, същият не разкрива каквато и да било
обществена опасност.Същият работи като гл.митнически инспектор, с висше
образование, женен.Няма данни по делото за каквито и да било лоши
характеристични данни
Ето
защо настоящият състав намира, че е изправен пред типичен случай на чл.9, ал.2,
пр.2-ро от НК., като обществената опасност на извършеното деяние е явно
незначителна.
Водим от горното и на основание чл.
378, ал.4, т.1 от НПК, Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: