№ 323
гр. Плевен, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря М. СЛ. Й.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500373 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение на РС-Плевен №324/08.03.2022г., постановено по гр.д.
№7327/2021г. по описа на същия съд, е признато за установено, по отношение
на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК*** със седалище и
адрес на управление: гр.С., р-н „Л.“, бул. „П.В.“ ***, Б. „Л.“ ***, ***,
представлявано от Т.Я., Б.А.Р. и З.Н.Д, че вземането му срещу ищеца Т. Л..
ИВ., ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“Г.В.В.“ ***, ***, ***, в размер на
сумата 1 546,80лв., представляваща главница по договор за потребителски
паричен кредит от 27.05.2008г. и изпълнителен лист от 28.04.2011г., издаден
по ч.г.д. №1898/2011г. по описа на ПлРС, която сума е предмет на изп.дело
№20208150400537 по описа на ЧСИ Т.К., с р-н на действие П.ски Окръжен
съд, е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение.
Със същото решение на Пл.РС „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“, ЕАД,
ЕИК *** гр.С.,, е осъдено да заплати на Т. Л.. ИВ., ЕГН
**********,гр.Плевен, ул.“Г.В.В.“ ***, ***, ***, чрез адв. М.И.П. от САК
направените разноски по делото за държавна такса в размер на 62лв. Пл.РС е
1
осъдил на осн.чл.38, ал.1, т.2 от ЗА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“, ЕАД,
ЕИК *** гр.С.,, да заплати на адв. М.И.П. от САК, л.н. ***, адрес: гр.С.,
ул.“П.“ ***, ***, ***, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 400лв.
Срещу така постановеното решение на Пл.РС е постъпила въззивна жалба
от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“, ЕАД, ЕИК*** гр.С., чрез
пълномощника на дружеството юрисконсулт Н.Г.В., с която същото се
обжалва като неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с
практиката на ВКС и съдилищата. Изложени са доводи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че Тълкувателно решение
№2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК, следва да се
прилага във връзка със спирането и прекратяването на давността по време на
висящо изп.дело №2468/2013г. по описа на ЧСИ Т.К., поради което съдът е
приел, че давността за процесното вземане е изтекла преди образуване на
изп.дело №537/2020г. по описа на ЧСИ Т.К.. Твърди се, че давността е
прекъсната с депозирането на молба за образуване на изп.дело от „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“, ЕАД, ЕИК*** въз основа на която е образувано и
изп.дело №537/2020г. по описа на ЧСИ Т.К.. Със същата молба на съдебния
изпълнител са възложени и правата по чл.18 от ЗЧСИ. Сочи се, че след като
молбата за образуване на изп.дело е редовна и с нея са възложени
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, давността е прекъсната, като в тази насока
се позовава на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.дело
№2/2013г. на ОСГТК. Изложени са доводи, че ПлРС не е приложил по
отношение на първоначално образуваното изпълнително производство по
изп.дело №2468/2013г. по описа на ЧСИ Т.К., действащото към онзи момент
Постановление №3/18.11.1980г. по гр.д. №3/1980г. на ПВС, по-късно
отменено с ТР №2/26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Застъпва се становището, че последващите тълкувателни решения нямат
както първоначалните такива обратно действие и тяхното прилагане започва
от момента, в който се постановени и обявени по съответния ред. Сочи се, че
в настоящия случай, поради наличие на висящо към онзи момент
изпълнително производство по изп.дело №2468/2013г., следва да се приложи
ППВС №3/1980г. и да бъде прието, че от образуването на изп.дело през 2013г.
до приемането на ТР №2/2015г., постановено по тълк.дело №2/2013Г. на
ОСГТК на ВКС, давност относно процесното вземане не е текла, тъй като
2
изпълнителното дело е било висящо, а тълкувателното решение действа за в
бъдеще. Петгодишният период за изтичането на погасителната давност би бил
26.06.2015г.-26.08.2020г., предвид обявеното в страната двумесечно
извънредно положение, по време на което погасителната давност беше
спряна, въз основа на ЗМДВИП. Представени са доказателства за
предприемани изпълнителни действия във вр. с новообразувано на
20.03.2020г. изп.дело №537/2020г. по описа на ЧСИ Т.К.. Сочи се, че
перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Цитира се
съдебна практика. С въззивната жалба изцяло се поддържат направените в
писмения отговор възражения. В заключение въззивното дружество моли
Окръжният съд да отменени обжалваното решение на ПлРС и да постанови
друго, с което предявеният от ищеца Т. Л.. ИВ., ЕГН**********, иск бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски. В
съдебно заседание на 06.07.2022г. представител на въззивника не се явява.
Депозирана е молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител на
дружеството, с която се поддържа подадената въззивна жалба.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Т. Л.. ИВ.,
ЕГН**********, чрез адв. М.И.П. от САК. Излагат се доводи за
неоснователност и необоснованост на постъпилата жалба. Моли се жалбата
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение на Пл.РС
потвърдено. Твърди се, че въззивникът се е позовал на обезсилен акт –
Постановление №3/1980г. на ПВС и поради, това направените от нея изводи,
че давността е спряла да тече до 26.05.2015г. относно процесното
изпълнително производство по силата на чл.115, ал.1, б. „ж“ от ЗЗД, са
неоснователни и незаконосъобразни. Твърди се, че ТР №2/2015г.,
постановено по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се прилага
и относно правоотношения, възникнали преди приемането му. Оспорва се
част от съдебната практика, на която се е позовала въззивната страна, като се
сочи такава в обратната насока. Прави се възражение срещу твърдението, че
след настъпила перемпция извършеното последващо изпълнително действие е
годно да прекъсне давността. Въззивното дружество се е позовало на
незадължителна съдебна практика, която е решение по същество на правен
спор. Моли ПлОС да не взема предвид соченото от „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД съдебно решение на IV Г.О. на ВКС. Сочи се, че
последното валидно изпълнително действие е ПДИ от 04.02.2014г., с която е
3
насрочен и опис на притежаваните движими вещи на длъжника, за дата
25.02.2014г., който опис не се е осъществил. Твърди се, че действията
извършени след 04.02.2016г., на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, дори и да са
изпълнителни и да следва да прекъснат давността, са след настъпила
перемпция и същите са ирелевантни. Сочи се съдебна практика. Претендират
се разноски. Направено е възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение, претендирано от въззивната страна. Моли въззивната жалба
да бъде изцяло отхвърлена като неоснователна и необоснована, а решението
на ПлРС потвърдено.
Във възивното производство не са представени нови доказателства и не
са направени доказателствени искания.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от
Т. Л.. ИВ., чрез пълномощника му адв.М.И.П. от САК срещу „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“, ЕАД, ЕИК*** с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК с
искане да се признае за установено, че вземането на ответника в размер на
1 546,80лв. към ищеца, произтичащо от договор за потребителски паричен
кредит от 27.05.2008г. и изпълнителен лист от 28.04.2011г. на ПлРС, издаден
по ч.гр.д. №1898/2011г., предмет на принудително изпълнение по изп.д.
№537/2020г. по описа на ЧСИ Т.К., е погасено по давност.
Така предявеният иск е допустим. Ищецът като длъжник в
изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите
по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния
установителен иск би могла да постигне прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.7 от ГПК. В конкретния случай
правният интерес произтича от твърдението, че след издаване на
изпълнителния лист срещу длъжника, с изтичане на давностния срок,
вземането на взискателя е погасено.
За да уважи така предявения иск Пл.РС е приел, че след издаването на
4
изпълнителния лист на 28.04.2011г. са изтекли повече от пет години, в
рамките на които не са осъществени фактически действия, водещи до спиране
или прекратяване на погасителната давност по отношение на процесното
вземане. По тези съображения съдът е счел, че задължението на ищеца за
главница и лихва е погасено по давност. Тези съображения на Пл.РС за
уважаване на иска не се възприемат от въззивната инстанция.
Безспорно е установено между страните, че за да събере вземането си,
на 20.12.2013г. първоначалният кредитор по процесния изп.лист БНП
„Париба Пърсънал Файненс“, ЕАД, ЕИК***, е образувал изп.дело
№20138150402468 при ЧСИ Т.К.. На 04.02.2014г. е изпратена ПДИ до
длъжника Т. Л.. ИВ., ЕГН**********, като с нея е насрочен и опис на
притежаваните от него движими вещи за 25.02.2014г., който опис не се е
състоял. Пл.РС е възприел като начална дата 04.02.2014г., от която дата
започва да тече погасителната давност. Прието е, че на 04.02.2016г., изп.дело
е перемирано, на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На 30.06.2016г. по процесното
изп.дело е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“, ЕАД,
ЕИК*** с която ответното дружество е поискало да бъде конституирано като
взискател по делото, вследствие на извършена цесия. С молба от 08.07.2016г.
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“, ЕАД, ЕИК*** е поискало извършване на
опис на движимите вещи, притежавани от длъжника, като такъв е бил
насрочен за 10.08.82016г. На 13.07.2016г. ЧСИ Т.К. е изпратила ПДИ до Т. Л..
ИВ.. Последвало е налагане на запори в различни банки, чрез запорни
съобщения, изпратени на 18.07.2017г. На 18.03.2020г. ЧСИ е издал
постановление за прекратяване на изп.дело, поради настъпила перемпция по
него.
Не се спори, че по молба от 20.03.2020г. на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“, ЕАД, ЕИК*** въз основа на процесния изпълнителен лист,
прекратеното изп.дело №2468/2013г против ищеца Т. Л.. ИВ.,
ЕГН**********, е преобразувано като изп.дело №20208150400537 по описа
на ЧСИ Т.К.. На ЧСИ са възложени всички правомощия по чл.18 от ЗЧСИ. С
образуването на изп.дело като взискател се е присъединила и ТД на НАП.
Страните не спорят относно сумите по предявения отрицателен
установителен иск.
Спорен между страните е въпросът налице ли е изтекла погасителна
5
давност по отношение на претендираното от въззивника вземане срещу
въззиваемия и съответно дължи ли въззиваемият на въззивника процесната
сума по предявения иск.
Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. В т.10 от ТР
№2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №2/2013г. е прието, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изп.дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и т.н. В
мотивите към т.10 на ТР е възприето становището, че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ, независимо дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ. Посочено е,
че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с всяко действие за
принудително изпълнение. Със същото ТР на ОСГТК на ВКС е обявено за
изгубило сила ППВС №3/1980г., съгласно което погасителната давност не
тече, докато трае изпълнителния процес относно осъществяване на вземането.
В конкретната хипотеза на осн.чл.116 ,б.“в“ от ЗЗД и горепосочените
разяснения в т.10 от ТР давността относно процесното вземане е прекъсната
на 04.02.2014г. с предприетото от ЧСИ действие по първото изп.д.
№2468/2013г. за принудително изпълнение чрез насрочване на опис върху
движими вещи, независимо, че това изпълнително действие реално не е
осъществено. В продължение на две години от това изп. действие взискателят
е бездействал и не е поискал извършването на изп. действия, поради което и
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, първото изп.дело №2468/2013г. по
описа на ЧСИ Кирилова следва да се счита прекратено по право, ex lege,
независимо от липсата на изричен акт на ЧСИ в тази насока и факта, че ЧСИ е
прекратил изп.дело едва в началото на 2020г. Прекратяването на изп.дело е
настъпило на 04.02.2016г., когато са изтекли двете години след последното по
време валидно изпълнително действие по принудително изпълнение.
Настоящият съдебен състав не възприема становището на Пл.РС и
цитираната практика на ВКС, че не следва да се съобразяват постановките на
6
ППВС №3/18.11.1980г., а възприетото ново тълкуване на закона, съгласно ТР
№2/26.06.2015г. Окръжният съд възприема становището на ВКС в решение
№252/17.02.2020г., постановено по гр.д.№1609/2019г., ІІІ г.о. В същото е
прието, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни решения и
постановления те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от
момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още
тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове. ВКС
приема, че при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя
предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно
тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на
първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е
постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се
прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В същото
решение на ВКС е прието, че за заварените като висящи от ТР №
2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС производства по принудително изпълнение
и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата, следва да намери
приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС №3/18.11.1980г.,
според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата
на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
(придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при
висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Ако е
налице осъществен състав по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към дата, предхождаща
датата 26.06.2015г., новата погасителна давност за вземането по чл.117, ал.1
от ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен
(двугодишен) срок. В този смисъл е и посоченото във въззивната жалба
решение на ВКС №170 от 17.09.2018г. по гр.д. №2382/2017 г., IVг.о., ГК, с
което също е прието, че отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г. поражда
действие от датата на обявяването на ТР №2/26.06.2015г., т.е. от 26.06.2015г.
Съобразно цитираната съдебна практика, която въззивната инстанция
изцяло възприема, постановките на ППВС №3/1980г., съгласно което
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес, намират
приложение в конкретната хипотеза. Първото изп.дело №2468/2013г. е
образувано при действието на ППВС №3/18.11.1980г., поради което
задължителното тълкуване на чл.116 от ЗЗД, дадено с него, е било приложимо
в отношенията между страните. От образуването на първото изп.дело на
20.12.2013г. до 26.06.2015г., с оглед ППВС №3/1980г. относно приложението
7
на чл.116, б.“в“ от ЗЗД, не е текла погасителна давност за конкретното
изп.дело по време на изпълнителния процес. Както вече бе посочено към
04.02.2016г. са настъпили предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за
перемпция и към този момент първото изп.дело №2468/2013г. се счита
прекратено по право. След прекратяването на изпълнителното производство
по силата на закона /чл.433, ал.1 т.8 от ГПК/ предприетите по него
изпълнителни действия, след 04.02.2016г. не са прекъснали погасителната
давност по смисъла на чл. 116, б. "в" от ЗЗД. Тези действия се считат за
обезсилени по право с прекратяването на принудителното изпълнение и не
могат да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни последици.
Последиците при перемпция по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК са от
процесуален характер и не следва да се смесват с материалноправните
предпоставки за погасяване вземането по давност. С прекратяване на
изп.дело, поради настъпила перемпция изпълнителният лист не губи
характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя
продължава да съществува. Съдът приема,че от прекратяването на първото
изп.дело по право на 04.02.2016г. е започнала да тече нова петгодишна
давност, съгласно чл.110 от ЗЗД за погасяване вземането на взискателя по
изп.дело, която е прекъсната на 20.03.2020г., с образуване на второто изп.дело
№537/2020г.по описа на ЧСИ Т.К., с което взискателят е предприел действия
на принудително изпълнение, посочил е изпълнителен способ – насрочване на
опис на движими вещи, който ЧСИ следва да приложи и същевременно е
възложил на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание
чл.439, ал.1 от ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено, че
вземането на взискателя, съгласно изп.лист, издаден от Пл.РС на 28.04.2011г.
по ч.гр.д. №1898/2011г. и образуваното въз основа на него второ
изпълнително дело №537/2020г. по описа на ЧСИ Т.К. е погасено по давност,
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
След като е стигнал до други правни изводи, Пл.РС е постановил едно
неправилно решение, което на осн. чл.271 от ГПК следва да бъде отменено, а
въззивната инстанция се произнесе по същество в горния смисъл.
При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.3 от ГПК Т. Л.. ИВ.
следва да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, гр.С.
направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на
230,94лв. /30,94лв. ДТ за въззивно обжалване и по 100лв. юрисконсултско
8
възнаграждение в минимален размер за всяка инстанция/. Съдът определя
минимален размер на юрисконсултското възнаграждение, тъй като делото не
е с правна и фактическа сложност, във всяка инстанция, както пред Пл.РС,
така и пред Пл.ОС производството е приключило в рамките на едно съдебно
заседание.Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на основание чл.271, ал.1 от ГПК решение №324 от
08.03.2022г. на РС-Плевен, постановено по гр.д.№7327 / 2021г. по описа на
същия съд КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК
вр.чл.124 от ГПК от Т. Л.. ИВ., ЕГН**********, гр.Плевен, ул.“Г.В.В.“ ***,
***, *** против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“, ЕАД, ЕИК***гр.С., р-н
„Л.“, бул. „П.В.“ ***,Б. „Л.“ ***, ***, представлявано от Т.Я., Б.А.Р. и
З.Н.Д,за признаване за установено по отношение на ответника, че Т. Л.. ИВ.,
ЕГН**********, гр.Плевен, не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК*** гр.С., р-н „Л.“, бул. „П.В.“ ***, Б. „Л.“ ***, ***, представлявано
от Т.Я., Б.А.Р. и З.Н.Д, сума в общ размер на 1 546,80лв., представляваща
главница, по договор за потребителски паричен кредит от 27.05.2008г. и
изпълнителен лист от 28.04.2011г., издаден по ч.гр.д.№1898/2011г. по описа
на Пл.РС, предмет на изпълнение по изп.дело №20208150400537 по описа на
ЧСИ Т.К. с район на действие Окръжен съд Плевен,поради погасяване
вземането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“, ЕАД, ЕИК***гр.С. по
давност, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Т. Л.. ИВ.,
ЕГН**********, адрес: гр.Плевен, ул.“Г.В.В.“ ***, ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК***гр.С., р-н „Л.“, бул. „П.В.“
***, Б. „Л.“ ***, *** деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер
на 230,94лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК .
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10