Решение по дело №768/2021 на Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№ 260751

 

гр. Пловдив, 03.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII състав, в публичното заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                                                       МИРЕЛА ЧИПОВА

 

при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова въззивно гр. дело № 768 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.Д.Ч., ЕГН: **********, против Решение № 260049 от 04.02.2021 г., постановено по гр. дело № 1752 по описа на РС – Асеновград за 2020 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Д.Н.Ч., ЕГН: **********, искове за заплащане на месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от предявяване на исковата молба – 12.10.2020 г., до настъпване на обстоятелства, налагащи изменението или прекратяването ѝ, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и за минало време – в размер на 600 лв. за периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва до окончателното плащане.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното решение. Жалбоподателката поддържа, че първоинстанционният съд не е изследвал задълбочено всички събрани в хода на производството доказателства за цялостното имуществено състояние на ответника. Счита, че за ответника не е налице трайна невъзможност да осигурява търсената издръжка, тъй като същият е млад и работоспособен. Отправя искане към въззвния съд за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което предявените искове бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от М.Д.Ч. против Д.Н.Ч. искове с правно основание чл. 144 и чл. 149 СК за заплащане на издръжка в размер на 200 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва на всяка просрочена вноска до окончателното плащане, както и на сумата от 600 лв., представляваща издръжка за минало време за периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г. В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е баща на ищцата, която на 14.06.2020 г. е навършила пълнолетие. Същата е ученичка в редовна форма на обучение в ***“ гр. Асеновград, специалност „***“. Ищцата твърди, че живее със своята майка, която ѝ осигурява средства за издръжка. Посочва, че с оглед редовната форма на обучение не може и не реализира доходи, както и че не притежава имущество, от което да се издържа, а са ѝ необходими средства за храна, дрехи и обувки, отопление, учебни помагала, за интелектуално развитие и други. Твърди, че ответникът работи на постоянен трудов договор и реализира сравнително високо трудово възнаграждение, няма други деца и живее в собствено жилище, като счита, че плащането на издръжка няма да създаде особени затруднения за него.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените искове като неоснователни, като е приел за установено от събраните по делото доказателства, че ответникът не може да дава търсената издръжка без особено затруднение.

         При извършената служебна проверка на решението съобразно  правомощията си по чл. 269,  изр.  1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и  допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде  проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

         След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка, съдът приема за установено следното:

         От представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че ответникът е баща на ищцата. Същата е родена на *** г., от което следва, че към датата на подаване на исковата молба – 12.10.2020 г., е навършила пълнолетие. Видно от приложената по делото служебна бележка, през учебната 2020/2021 г. ищцата е ученичка в дневна форма на обучение в дванадесети клас в **** – гр. Асеновград. В производството пред първата инстанция е представена и приета справка от ТД на НАП Пловдив, от която се установява, че ответникът е бил в трудово правоотношение с „КАЛЦИТ“ АД в периода от 09.11.2018 г. до прекратяването му на 04.09.2020 г. Справката съдържа и данни за осигуряването на ответника за периода от 01.01.2019 г. до 30.11.2020 г. По делото е представена и Заповед № 122 от 04.09.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между ответника и „КАЛЦИТ“ АД на основание чл. 325, т. 1 КТ, считано от 04.09.2020 г. В заповедта като причина за прекратяване на трудовия договор се посочва „подадена молба“. По делото е представена и справка от Община Асеновград, от която е видно, че на 19.12.2020 г. ищцата е декларирала следното движимо имущество: лек автомобил с рег. № ******.

В обяснения, дадени пред първата инстанция по реда на чл. 176 ГПК, ищцата е заявила заявява, че ответникът ѝ е закупил лаптоп. В хода на първоинстанционното производство е разпитана свидетелката Здравчева, майка на ищцата, която заявява в показанията си, че тя издържа ищцата изцяло, като  трудовото ѝ възнаграждение възлиза на около 1000 лв. месечно. Ответникът е заплащал издръжка в размер на 120 лв. до м. юни 2020 г. Според показанията на свидетелката ищцата е дванадесети клас и през 2021 г. предстои да завърши училище. Същата не посещава  уроци, курсове или други извънкласни форми на обучение.

         В хода на производството пред въззивната инстанция са приобщени справки от Агенция по вписванията, НАП и НОИ. От справката в Агенцията по вписванията се установява, че по партидата на ответника за периода 08.07.1991 г. – 26.04.2021 г. не са констатирани вписвания, отбелязвания и заличавания. От приложената по делото справка от НАП е видно, че последният регистриран трудов договор на ответника е посоченият по-горе, прекратен на 04.09.2020 г. От постъпилата от НОИ справка се установява, че ответникът не е регистриран и не получава парично обезщетение за безработица в ТП на НОИ – Пловдив.   

         При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че не е налице една от кумулативно дадените предпоставки за присъждане на издръжка на пълнолетно дете, а именно наличие на възможност за родителя да дава издръжката без особени затруднения. Издръжка по чл. 144 СК родителят дължи, когато притежава средства над необходимите за собственото му съществуване, които да отдели за издръжката на своето пълнолетно дете, което учи и не може да се издържа от доходите или от използване на имуществото си. Това задължение не е безусловно и по тази причина присъждането на издръжка на пълнолетно учащо се дете винаги се съпровожда с преценка дали плащането ѝ няма да създаде особени затруднения за родителя. В настоящия случай по делото се установи, че ответникът не работи по трудово правоотношение от м. септември 2020 г. и не получава обезщетение за безработица. Не се установи същият да получава доходи от други дейности и да притежава имущество, от което да реализира такива. След като ответникът не притежава доходи, то даването на издръжка неминуемо би създало особени затруднения за него. Това от своя страна е пречка за присъждане на издръжка на пълнолетното му учащо дете. Във връзка с наведените във въззивната жалба възражения следва да се посочи, че от значение в случая са обективните данни за доходите и имуществото на ответника, а не възможността му да реализира такива. Възможността за плащане на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите на задълженото лице. Работоспособността на родителя и хипотетичната възможност да реализира доход не са достатъчни, за да се приеме, че може да дава издръжка на пълнолетното дете без особено затруднение /така Решение № 273 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1694/2010 г., III г. о., ГК/.

По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира подадената въззивна жалба за неоснователна, а обжалваното решение – за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

 ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260049 от 04.02.2021 г., постановено по гр. дело № 1752 по описа на РС – Асеновград за 2020 г.

 

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: