Решение по дело №8159/2020 на Софийски градски съд

                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                          гр. София, 22.12.2022 г. 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:                   

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени  Коджабашева

                                                  ЧЛЕНОВЕ: Йоана  Генжова

                                                   мл. съдия  Яна  Борисова

при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 8159 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 25.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 80314/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 150 състав, по предявени от „С.в.” АД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че С.И.Р. /ЕГН **********/ дължи на „С.В.“ АД /ЕИК ******/ сумата 866.71 лева, представляваща стойност на потребени ВиК- услуги през периода 29.07.2015 г.- 27.02.2018 г. в имот, находящ се в гр. София, жк „******ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 20.09.2018 г., до окончателното й изплащане, и сумата 168.92 лева- обезщетение за забава при плащане на горепосочената главница, считано за периода от 27.09.2015 г. до 27.09.2018 г., за които за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 61667/ 2018 г. на СРС, 150 състав, като исковете са отхвърлени: относно главницата- за разликата над сумата 866.71 лева до пълния предявен размер от 3 865.15 лева, т.е. за сумата 2998.44 лева, и за периода от 27.03.2012 г. до 28.07.2015 г. и периода от 28.02.2018 г. до 27.09.2018 г., и относно лихвите за забава- за разликата над сумата 168.92 лева до пълния предявен размер от 1 230.80 лева, т.е. за сумата 1 061.88 лева за периода от 27.04.2012 г. до 26.09.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 61667/ 2018 г. на СРС, 150 състав. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата С.Р. е осъдена да заплати на ищеца „С.в.“ АД сумата 102.16 лв.- разноски за исковото производство, и сумата 30.87 лв.- разноски за заповедното производство. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „С.в.“ АД е осъден да заплати на Адвокатско сдружение „Л.К.” сумата 465.95 лв.- разноски за исковото производство, и на основание чл.38 ЗАдв на адв. Кр. Б.и адв. В. Тодоров суми от по 150 лева на всеки- разноски за заповедното производство.

Постъпила е въззивна жалба от С.И.Р. /ответница по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени предявените срещу нея установителни искове, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „С.в.” АД- *** /ищец по делото/ не изразява становище по повод подадената от ответницата въззивна жалба.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за частично уважаване- за горепосочените суми /главница и лихви за забава/, на предявените от „С.в.” АД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД като основателни и доказани- чл.272 ГПК.

Основателността на предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответницата да отговаря по същите.

Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция- попр., бр.93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр.41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г./ е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса доказателства се налага извод, че ответницата С.Р. е имала качеството потребител на ВиК- услуги по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. през част от исковия период- от 27.03.2012 г. до 28.02.2018 г., тъй като е притежавала вещно право върху процесния имот /право на собственост/ през този период. За установяване притежанието на вещно право върху имота от страна на ищеца е представена поименна справка от имотния регистър, според която ответницата С.Р. е прехвърлила чрез дарение на трето за спора лице идеална част от процесния имот: апартамент № 35 на VІІ етаж в бл.184 в жк „Дружба- 1“- гр. София, като няма данни това вещно право да е било придобито от нея след началната дата на процесния период.

Ответницата оспорва да е потребител на ВиК- услуги в процесния  имот: апартамент № 35 на VІІ етаж в бл.184 в жк „Дружба- 1“- гр. София, позовавайки се на липсата на доказателства за притежавано от нея вещно право, вкл. право на собственост върху имота, както и на негодност на приложената към исковата молба справка от имотния регистър да установи това релевантно за спора обстоятелство /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/.

Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл.44, ал.1 от Правилника за вписванията /ПВп, в приложимата към м.01.2018 г. редакция/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл.45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл.80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл.82, ал.1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка с дата 17.12.2018 г. е годна да установи притежанието на вещно право от ответницата и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. Отразените в справката факти не са оспорени от ответницата /твърдението, че е негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни/, нито е проведено насрещно доказване, че притежаваното от Р. вещно право е било придобито след началната дата на процесния период или че са налице други релевантни факти и обстоятелства, опровергаващи горепосоченото вписване в имотния регистър. Притежанието на вещно право върху част от имота /1/2 идеална част- според съдържащите се в имотната справка данни/ обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК- услуги, обвързващо страните, по което ответницата- като потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност до размера на притежаваната от нея 1/2 идеална част от имота.

Неоснователни са наведените във въззивната жалба на ответницата доводи относно обема и стойността на доставените в имота през исковия период ВиК- услуги. Събрани са в първоинстанционното производство доказателства относно доставката на ВиК- услуги в процесния имот, като според приетите като неоспорени от страните заключения на съдебно- техническата и съдебно- счетоводната експертизи стойността им е определена въз основа на справка от система за електронно отчитане на ВиК- услуги, на база трима живущи и разпределение от общ водомер. Оспорване на тези експертни констатации от страна на ответницата не е заявено, като при така определения обем на доставените ВиК- услуги съставянето на карнети /различни от приложените- с обозначение за електронно отчитане на данните/ от водоснабдителното дружество не е било необходимо.

Доводи за неправилно приложение на института на погасителната давност във въззивната жалба на ответницата не се поддържат, поради което и въззивният съд не дължи излагането на мотиви в тази насока.

При тези съображения, поради неоснователност на релевираните във въззивната жалба на ответницата доводи и съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

Искане за присъждането на разноски от въззиваемата страна, имаща право на разноски- съгласно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК, не е заявено, поради което и такива с настоящото решение не следва да й бъдат присъдени.

Водим от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

 

                                        Р     Е     Ш     И   :     

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 25.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 80314/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 150 състав, в обжалваната част, в която по предявени от „С.в.” АД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че С.И.Р. /ЕГН **********/ дължи на „С.в.“ АД /ЕИК ******/ сумата 866.71 лева, представляваща стойност на потребени ВиК- услуги през периода 29.07.2015 г.- 27.02.2018 г. в имот, находящ се в гр. София, жк „******ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 20.09.2018 г., до окончателното й изплащане, и сумата 168.92 лева- обезщетение за забава при плащане на горе-посочената главница, считано за периода от 27.09.2015 г. до 27.09.2018 г., за които за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 61667/ 2018 г. на СРС, 150 състав, а също и в частта относно съразмерно присъдените на ищеца „С.в.” АД разноски по чл.78, ал.1 ГПК за исковото и заповедното производства.

 

Решението по гр.д.№ 80314/ 2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 150 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

 

 

                                                

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                           

 

 

 

                                                          

                                                                   2.