Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 22.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 8159 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 25.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 80314/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 150 състав, по предявени
от „С.в.” АД- *** установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че С.И.Р.
/ЕГН **********/ дължи на „С.В.“ АД /ЕИК ******/ сумата 866.71 лева, представляваща стойност на потребени
ВиК- услуги през периода 29.07.2015 г.- 27.02.2018 г. в имот, находящ се в гр. София, жк „******ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-
20.09.2018 г., до окончателното й изплащане, и сумата 168.92 лева- обезщетение за забава при плащане на
горепосочената главница, считано за периода от 27.09.2015 г. до 27.09.2018 г., за които за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
61667/ 2018 г. на СРС, 150 състав, като исковете са отхвърлени: относно главницата-
за разликата над сумата 866.71 лева до пълния предявен размер от 3 865.15 лева,
т.е. за сумата 2998.44 лева, и за периода от 27.03.2012 г. до 28.07.2015 г. и периода от 28.02.2018 г. до 27.09.2018 г., и относно лихвите за
забава- за
разликата над сумата 168.92 лева до пълния предявен размер от 1 230.80 лева,
т.е. за сумата 1 061.88 лева за периода от 27.04.2012 г. до 26.09.2015 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
61667/ 2018 г. на СРС, 150 състав. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата С.Р.
е осъдена да заплати на ищеца „С.в.“ АД сумата 102.16 лв.-
разноски за исковото производство, и сумата 30.87 лв.-
разноски за заповедното производство. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „С.в.“
АД е осъден да заплати на Адвокатско сдружение „Л.К.” сумата 465.95 лв.- разноски за исковото производство, и на
основание чл.38 ЗАдв на адв. Кр. Б.и адв. В. Тодоров суми от по 150 лева на всеки- разноски за заповедното
производство.
Постъпила
е въззивна жалба от С.И.Р. /ответница по делото/, в която са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в
която са уважени предявените срещу нея установителни искове, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете
като неоснователни и недоказани, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна „С.в.” АД- *** /ищец по делото/ не
изразява становище по повод подадената от ответницата въззивна жалба.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за частично уважаване- за горепосочените суми
/главница и лихви за забава/, на предявените от „С.в.” АД установителни искове
по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Основателността на
предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване
пасивната материално- правна легитимация на ответницата да отговаря по същите.
Съгласно
чл.193 от Закона за водите /ЗВ/,
обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се
уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно- битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на
отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните
територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по
изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в
редакция- попр., бр.93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г.
на ВАС на РБ- бр.41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г./ е указано, че
потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени
имоти. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на
ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и
ал.3 от Наредбата.
При
съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса
доказателства се налага извод, че ответницата С.Р. е имала качеството
потребител на ВиК- услуги по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и
чл.3, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. през част от исковия
период- от 27.03.2012 г. до 28.02.2018 г., тъй като е притежавала вещно право
върху процесния имот /право на собственост/ през този период. За установяване
притежанието на вещно право върху имота от страна на ищеца е представена
поименна справка от имотния регистър, според която ответницата С.Р. е
прехвърлила чрез дарение на трето за спора лице идеална част от процесния имот:
апартамент № 35 на VІІ етаж в бл.184 в жк „Дружба- 1“- гр. София, като няма
данни това вещно право да е било придобито от нея след началната дата на процесния
период.
Ответницата
оспорва да е потребител на ВиК- услуги в процесния имот: апартамент № 35 на VІІ етаж в бл.184 в
жк „Дружба- 1“- гр. София, позовавайки се на липсата на доказателства за
притежавано от нея вещно право, вкл. право на собственост върху имота, както и
на негодност на приложената към исковата молба справка от имотния регистър да
установи това релевантно за спора обстоятелство /писмен отговор на исковата
молба по чл.131 ГПК/.
Имотният
регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република
България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл.44, ал.1 от
Правилника за вписванията /ПВп, в приложимата към м.01.2018 г. редакция/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за
вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или
извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по
книгите, или от партидата на лицата, а според чл.45 ПВп удостоверенията се
отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за
определено време. Според чл.80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е
вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на
право по давност, а съгласно чл.82, ал.1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда
да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на
закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава,
учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в
Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен
регистър, представената справка с дата 17.12.2018 г. е годна да установи
притежанието на вещно право от ответницата и основаната на това договорна
обвързаност с ищцовото дружество. Отразените в справката факти не са оспорени
от ответницата /твърдението, че е негодно доказателство не е равнозначно на
оспорване на вписаните в нея данни/, нито е проведено насрещно доказване, че притежаваното
от Р. вещно право е било придобито след началната дата на процесния период или че
са налице други релевантни факти и обстоятелства, опровергаващи горепосоченото
вписване в имотния регистър. Притежанието на вещно право върху част от имота
/1/2 идеална част- според съдържащите се в имотната справка данни/ обосновава
извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК-
услуги, обвързващо страните, по което ответницата- като потребител на
доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност до размера на
притежаваната от нея 1/2 идеална част от имота.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба на ответницата доводи
относно обема и стойността на доставените в имота през исковия период ВиК-
услуги. Събрани са в първоинстанционното производство доказателства относно доставката на
ВиК- услуги в процесния имот, като според приетите като неоспорени от страните
заключения на съдебно- техническата и съдебно- счетоводната експертизи
стойността им е определена въз основа на справка от система за електронно
отчитане на ВиК- услуги, на база трима живущи и разпределение от общ водомер.
Оспорване на тези експертни констатации от страна на ответницата не е заявено,
като при така определения обем на доставените ВиК- услуги съставянето на
карнети /различни от приложените- с обозначение за електронно отчитане на
данните/ от водоснабдителното дружество не е било необходимо.
Доводи за неправилно приложение на института на погасителната
давност във въззивната жалба на ответницата не се поддържат, поради което и
въззивният съд не дължи излагането на мотиви в тази насока.
При
тези съображения, поради неоснователност на релевираните във въззивната жалба
на ответницата доводи и съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната
част следва да бъде потвърдено.
Искане
за присъждането на разноски от въззиваемата страна, имаща право на разноски-
съгласно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК, не е заявено, поради което и такива с
настоящото решение не следва да й бъдат присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
25.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 80314/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 150 състав, в обжалваната част, в която по
предявени от „С.в.” АД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е
признато за установено, че С.И.Р. /ЕГН **********/
дължи на „С.в.“ АД /ЕИК ******/ сумата 866.71 лева, представляваща стойност на потребени ВиК- услуги през
периода 29.07.2015 г.-
27.02.2018 г. в
имот, находящ се в гр. София, жк „******ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 20.09.2018 г., до окончателното й
изплащане, и сумата 168.92
лева-
обезщетение за забава при плащане на горе-посочената главница, считано за
периода от 27.09.2015 г. до
27.09.2018 г., за които за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 61667/ 2018 г. на СРС, 150 състав, а също и в частта относно съразмерно
присъдените на ищеца „С.в.” АД
разноски по чл.78, ал.1 ГПК за исковото и заповедното производства.
Решението
по гр.д.№ 80314/ 2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 150
състав, като необжалвано е влязло в сила
в останалата му част.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.