РЕШЕНИЕ
№ 1551
гр. Пловдив, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330108960 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от ЗАД „Алианц България“, ЕИК *********
против В. Д. К., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание по чл. 410, ал.1, т.1 КЗ.
Ищецът твърди настъпило ПТП на *** г. в *** по вина на ответника, като
водач на велосипед, който не спазил правилата за движение /дистанция/, реализирал
произшествие с движещия се пред него и намаляващ скоростта л.а. с ДК № ***,
застрахован при ищеца по дог. за имуществено застраховане „Каско“, при което му
причинил материални щети. След уведомление ищецът платил обезщетение в размер
на 1356,84 лева за вредите, която сума претендира за плащане от ответника, по чиято
вина настъпил инцидентът. Моли се за уважаване на иска, ведно със законната лихва
от постъпване на исковата молба в съда – 31.05.2021 г. до окончателното погасяване.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска по
основание и размер; изложените фактически твърдения, представени доказателства;
възразява за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С плащането на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
1
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните правопораждащи факти: сключен
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско”, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на ответника, като водач на велосипед, който не е спазил правила за
движение по пътищата, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение да е изплатил на застрахования или
на трето лице, овластено да получи плащане, застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди, като докаже и конкретния му размер.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за
основателен, по следните съображения:
Застрахователното правоотношение се установява от представения, подписан
за страните /л.а. е лизингов/, договор за застраховка „Каско“ с допълнение,
обективиран в полица от *** г. /л.5-23; л.144-150/, ведно с общи условия, който е
действал към момента на твърдения инцидент и е покривал съответния риск за
причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Плащането на
дължимите вноски се установява от приетото и неоспорено заключение на ССЕ, което
се кредитира като ясно и компетентно изготвено.
Застраховката е валидна, действаща към датата на инцидента, а оттук се
доказва и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно
обезщетение. Възраженията на ответника в ОИМ и ПЗ, макар обясними като защитна
позиция, не се споделя – опровергават се категорично от писмените доказателства,
които установяват наличието на застрахователно правоотношение, във връзка с което
са обезщетени и причинените вреди по л.а.
В приетия констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л.6/ е отразено, че
на *** г. е настъпило произшествие, при което участник 1 – ответникът – като водач на
велосипед – поради неспазване на дистанция, блъска намиращия се пред него и
намаляващ скоростта уч. 2 – Х. М. /управлявала застрахованото при ищеца МПС/.
Посочени са видими щети по автомобила – „заден десен стоп и др.“.
Разпитан е св. А. Т. – съставил протокола, който потвърждава отразеното в
него; факта, че е съставен след посещение на място, като допълва, че не се отразяват
всички налични щети по МПС, поради което е посочено „и други“, не се изброявали
всички детайли. По – късно това следвало да се направи от съответния застраховател
при оглед.
Показанията се кредитират като ясни и непротиворечиви, няма док., които да
им противостоят.
Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. По отношение на възприетите от съставителя факти – участници,
местоположение на ПТП, видими щети по автомобила, документът има характер на
официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е
2
удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП,
поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална
доказателствена сила.
За настъпването на инцидента са събрани гласни доказателствени средства,
чрез показанията на водача на МПС - Х. М.. Заявява, че е претърпяла ПТП,
управлявайки лизингов л.а. „***“ с ДК № ***, в ***, на бул. „***“, през *** г. Имало
порой, забелязала момчето, което се движело с велосипед по шосето и останалите коли
го заобикаляли. Управлявал в лентата, в която тя се движела и се намирал на самото
шосе, близо до тротоара. Когато го достигнала, заобиколила, той останал зад МПС.
Видяла, че светофарът светва червено, намалила скоростта, за да спре, погледнала в
задното огледало и преценила, че велосипедистът няма да може да спре, затова дала
леко вляво автомобила, за да може да мине. След това чула силен удар - той се блъснал
отзад в десния стоп и вече го видяла отстрани на л.а., в дясната страна отпред. Видяла
падналия човек с колелото. Била леко вляво и вече била спряла, но той, вместо да мине,
се ударил в дясната част на л.а. и прелетял над него. Излязла, отишла да го види,
притеснила се, попитала го как е, позвънила на полицията и спешна помощ. Според св.,
велосипедистът се движел доста бързо, имало порой и тя преценила, че той няма да
може да спре – затова дала леко вляво автомобила. Вследствие на произшествието
били увредени десен стоп, калник, отстрани двете врати били странно увредени. Тези
детайли преди инцидента не били увредени.
Дадените показания се кредитират, тъй като се отнасят за факти, които са
пряко възприети от свидетеля, непротиворечиви, логични, конкретни и ясни са, и се
подкрепят от останалите събрани доказателства. Няма основание да не бъдат ценени,
нито данни, които да им противостоят.
В изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият е съобщил на ищеца
за настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото
уведомление и описи по претенция. В изпълнение на задълженията си по договора за
имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените вреди върху
застрахования при него автомобил. Същите са били определени на стойност 1356,83
лева.
Прието е и не е оспорено заключение на САТЕ, което съдът цени като
компетентно и обективно изготвено. След подробен анализ, експертът е дал
категорично становище, че механизмът на произшествието е свързан с удар от
велосипедист в задната част на л.а., спрял на светофар. Компютърната симулация на
удара на велосипедиста показвала, че е възможно да бъдат повредени десен стоп и
детайли в дясната страна на автомобила. При удара на лявата част на кормилото в
десния стоп, предното колело се завъртало на ляво и контактувало със заден десен
калник и задна дясна врата, а вилката със задната броня. При падане на велосипеда,
3
същият контактувал и с предната дясна врата. Според извършения анализ – при
механизма на произшествието, за които има данни по делото, от техническа гледна
точка е възможно да бъдат повредени описаните детайли в съответната степен.
Пазарната стойност на ремонта за възстановяване на повредите възлизала на 1359,68
лева.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът намира, че твърдяното застрахователно събитие е
настъпило именно на посочената дата и при описаната фактическа обстановка.
Възраженията на ответника, че липсвали надлежни доказателства, от които да се
установят по несъмнен начин - мястото на произшествието и реализирането му по
описания начин и фактическа обстановка, не се споделят, а и се опровергават с
категоричност от събраните доказателства. Протоколът за ПТП се ползва с
придадената му от закона доказателствена стойност, като допълнителна информация,
детайли и релевантни факти са изяснени и чрез св. показания на участвалия в
инцидента - водач на увреденото МПС. Не са налице основания за некредитирането им
и доколкото съответствието между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в
уведомлението до застрахователя, както и наличието на описаните щети, се
потвърждава и от експертното заключение.
По делото се установява, че единствената причина за увреждането и самото
ПТП е поведението на ответника като водач на велосипед, който не е съобразил
действията си при управление с пътната обстановка и е нарушил правилата за
движение по пътищата - чл. 5, чл. 20, ал. 1, чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Произшествието се
дължи само на неговото противоправно поведение и несъобразяването с останалите
участници в движението, пътната обстановка и атмосферни условия, изискващи
повишено внимание. Възраженията в обратна насока не се споделят.
Налице е основание за възникване на регресното право. Настъпил е
застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си
задължение същият е платил застрахователно обезщетение в размер близък до
търсената сума.
Съгласно чл. 410, ал.1, т.1 КЗ - с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу причинителя на вредата – в случая - ответника. Обемът на суброгационното
право включва и правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1
ЗЗД.
Според заключението на САТЕ, обезщетените вреди са в пряка причинна
връзка с ПТП /което опровергава възражението на ответника в обратна насока/, като
пазарната стойност на щетите към датата на събитието е 1359,68 лева.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните
4
вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо в полза на
ищеца е възникнало вземане в размер на по – малката сума - извършеното плащане, а
именно 1356,83 лева. Установява се от писмените доказателства /пл.нар./ и приетата
ССЕ, че ищецът е платил посочената сума за ремонт на МПС. Неоснователни са
възраженията в ПЗ на ответника – предвид извършения ремонт в доверен сервиз –
именно това трето лице, което е извършило ремонта, е овластено да получи плащането
/както е разпределена и тежестта в доклада/.
Ищецът проведе пълно и главно доказване на елементите от фактическия
състав на претенцията си, поради което искът следва да бъде уважен, като се присъди и
законната лихва, като последица. Подлежи на отхвърляне за 1 ст., предвид всички
писмени док. и док. средства отн. извършеното плащане – 1356,83 лева, а не 1356,84
лв.
Възражението за погасителна давност е своевременно, но неоснователно –
приложимата петгодишна такава /чл.378, ал. 5 КЗ/ не е изтекла от момента на
плащането 12.06.2019 г. до предявяване на ИМ през 2021 г.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на двете страни по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил
искане и представил док. за плащане на: 54,27 лв. – ДТ; 20 лв. – деп. св. /изплатен/;
общо 400 лв. – деп. САТЕ и ССЕ; 389,91 лв. с ДДС – платено адв. възн. По
съразмерност се дължат 864,17 лева. Ответникът също претендира и има право на
разноски, но математически, при съответното съотношение, такива не подлежат на
присъждане /0,00383../.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***, *** да плати на „ЗАД
„Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Сребърна“ № 16, следните суми: 1356,83 лева /хиляда триста петдесет и
шест лева и осемдесет и три стотинки/ - регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско”, по полица от *** г., за
причинени щети на лек автомобил „***“, с ДК № ***, за вреди от ПТП, настъпило на
*** г. в ***, по вина на К., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
исковата молба в съда – 31.05.2021 г. до окончателното погасяване, както и общо
864,17 лева /осемстотин шестдесет и четири лева и седемнадесет стотинки/ - разноски
по съразмерност за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения до пълния предявен размер от 1356,84 лв., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1,
т.7 ГПК /л.3/:
***
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6