О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, III СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на 13.05.2022г. в състав:
Районен съдия: ДЕСИСЛАВА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1925 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по молба, подадена от Д.К.Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, за установяване факта на смъртта на неговата майка В.Д.П, ЕГН **********,
родена на *** г. в гр. Мартен, за която се твърди, че е настъпила на 17.09.1993
г. в Украйна, при автомобилна катастрофа.
В
молбата се твърди, че Пеева е пътувала заедно с дъщеря си с автобус през
Украйна на 17.09.1993 г. При настъпила на посочената дата тежка катастрофа
загиват на място двама души, единият от които е майката на молителя, а сестра
му е ранена. Последната прекарва повече от месец в болница, поради тежкото
ѝ състояние. За смъртта на майка си и състоянието на сестра си молителят
е узнал от посолството. Около десет дни след катастрофата на семейството на
загиналата при катастрофата Виолета Пеева са се обадили, за да им съобщят, че
тялото е пристигнало във гр. Варна. Починалата била разпозната от своя брат.
Роднините закарали тялото на починалата в родния ѝ град, където я
погребали.
В
допълнителна молба вх. № 26705/26.06.2019 г. (л. 13 от г. д. № 3687/2019 г. на
РС - Русе), с оглед дадените от съда указания, се твърди, че молителят, неговата
сестра и техният баща никога не са получавали официален документ от чуждата
страна, който да установява смъртта на Виолета Пеева. Искали са такъв, но им е
било отказано да им се издаде, като не им е издаден дори официален документ за
отказа. Единствено са им били показани снимки от катастрофата от следовател в
гр. Варна.
В
следваща молба вх. № 2259/27.05.2020 г., депозирана по настоящото дело във
връзка с указанията, дадени с разпореждане № 1032/04.2020 г., молителят твърди,
че катастрофата е станала близо до гр. Лвов. Сестрата на молителя е звъняла до
Украйна, за да иска смъртен акт, но оттам са отговорили, че такъв може да се
издаде само на място. Излага, че преди години роднините на починалата са били
викани в Следствена служба – Варна, кв. Аспарухово, където са им показани
снимки и рапорт от катастрофата, но не е имало никакви документи. Твърди, че
близките не разполагат с никакъв официален документ за инцидента, не им е бил
издаден такъв. Опитали са се да влязат в контакт със съответните служби в Украйна
и България, но усилията им са останали напразни. Същевременно твърди, че при
предаването на тялото в гр. Варна, хората, които са донесли смъртния акт, са
искали доста пари от съпруга на починалата. Последният не е имал възможност да
плати в този момент и не е взел от тях документа. От полицията им казали, че не
могат да открият човека, който е носил смъртния акт. Близките на починалата не
разполагат с акт за смърт, издаден от длъжностно лице по гражданско състояние в
гр. Варна или в кметство гр. Мартен.
Съобразно
изложените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и заявеното
в петитума искане за съдействие, същата следва да се квалифицира като такава по
чл. 548, във вр. с чл. 542 и сл. от ГПК.
Интерес
от настоящото производство молителят е обосновал с отказа на съответните служби
в Украйна и България да издадат смъртен акт или друг официален документ, който
да установява смъртта на Виолета Пеева, като в молбата си от 26.06.2019 г.
същият е посочил, че не им е издаден и официален документ за отказа.
При установената фактическа
обстановка, съдът намира следното:
Молбата по чл. 542, ал. 1 от ГПК
е за установяване на правно значими факти, за които законодателят постановява,
че следва задължително да бъдат удостоверени с документ, но документът не е
съставен и не може да бъде съставен или е бил унищожен или изгубен, без да има
възможност да бъде възстановен. Молбата се разглежда по реда на глава Петдесета
от ГПК и производството е охранително. Предмет на установяване е самият факт,
че документът не е съставен и не може да бъде съставен или е бил унищожен или
изгубен, което е условие да се разпореди съставянето му.
Съгласно чл. 548 от ГПК, когато
фактите по чл. 542 от ГПК, в това число – фактът на смърт на лице, са настъпили
в чужбина, тяхното установяване може да се иска по реда на тази глава само ако бъде доказано, че молителят не
може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го
удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът,
като доказването на тази пречка става с документи, издадени от компетентните
органи на чуждата държава, или с удостоверение на Министерството на външните
работи, че органите на чуждата държава са
отказали да разгледат молбата на заинтересованото лице или че няма възможност да се отправи такова
искане.
Допустимостта на производството
за установяване на факт с правно значение, настъпил в чужбина, съгласно
разпоредбата на чл. 548 от ГПК, е поставена и в зависимост от отказа на чуждите
органи да удостоверят този факт. Нуждата от тази предпоставка е резултат от
установената по правило компетентност на органите на чуждата държава, която
важи, както за съставянето на официални документи за тези факти, така и за
тяхното установяване по реда на чл. 542 и сл. от ГПК. Доказването на отказа се
извършва с удостоверение на чуждия орган или на Министерството на външните
работи. Същото важи, когато поради отношенията, в които се намира нашата
държава с чуждата държава, не е възможно да се направи искане до чуждата
държава за подобно удостоверяване. Само в тези случаи българският съд става
компетентен да удостовери фактите с правно значение, настъпили в чужбина, по
реда на чл. 542 и сл. от ГПК (така в определение № 17/06.01.2014 г. по ч.г.д. №
7410/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.,определение № 599/20.10.2010 г. по г.д. №
560/2010 г. на ВКС, ІV г.о.).
Във връзка с горното, липсата на
представени доказателства от страна на молителя и с оглед вида на
производството, ПРС е предприел действия по подаване на молба за правна помощ,
на основание Договора за правна помощ по граждански дела между Република
България и Република Украйна, касаеща снабдяване с официални документи с изх. №
П-052/14.03.2022г., с цел установяване на това дали по повод смъртта на В.Д.П,
настъпила в Република Украйна, е издаван акт за смърт от компетентните органи,
респективно отказвано ли е издаването на такъв.
С оглед липсата на отговор, в
резултат на извършена проверка по хода на молбата за правна помощ се
установява, че до настоящия момент не е постъпвала информация от украинските
компетентни власти по изпълнение на поръчката.
Предвид наличните военни действия
понастоящем на територията на Украйна и всичко изложено, настоящият състав
намира, че се извежда невъзможност за отправяне на искане от страна на молителя
за снабдяване с необходимия му документ или със заместващото го удостоверение
от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът, поради което
искането му по чл.548 вр. чл.542 ГПК се явява допустимо.
Съдът намира,че молбата е
подадена от легитимирано лице и при наличие на останалите предпоставки за
редовност, предвид и на което делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Следва да се конституират като
заинтересовани страни Община Русе, кметство
Мартен и ВРП - ТО - Провадия, както и предполагаемите наследници на починалото
лице, на осн. чл. 544, ал.3 ГПК.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Насрочва
производството по делото за разглеждане в о.с.з. на 15.06.2022г. от 15.00 часа.
КОНСТИТУИРА като заинтересовани страни на основание чл.544 от ГПК Община Русе,
Кметство Мартен и ВРП – ТО – Провадия.
КОНСТИТУИРА като заинтересована страна: Кръстю Д. Пеев, ЕГН ********** (съпруг) и Емилия Кръстева Димова, ЕГН ********** (дъщеря), на осн. чл. 544, ал.3 ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на заинтересованите страни препис от молбата,
уточнителните молби, ведно с приложените към тях писмени доказателства за
становище в о.с.з.
На
основание чл.146 от ГПК УКАЗВА на
молителя, че носи доказателствената тежест да докаже факта относно мястото,
датата и точния час на смъртта на В.Д.П, ЕГН **********.
ДОПУСКА до
приемане в с.з. представените писмени доказателства от молителя.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: