№ 665
гр. ***, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20223630101267 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове: 1/ чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
2/ чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и 3/ чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Производството следва да бъде разгледано по реда на Глава двадесет и пета от ГПК,
съгласно разпоредбата на чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от ИВ. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.
*** № 24, ап. 8, със съдебен адрес: адв. С.Г.С. от ШАК, срещу *** ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Н.М.Б.. В исковата
молба се твърди, че трудовото правоотношение на ищеца с работодателя е прекратено, но
при извършеното уволнение са били допуснати редица нарушения, които го правят
незаконосъобразно. Твърди се, че е налице разминаване между посочената законова норма –
чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ и текстовото изписване на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди се, че при прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят не е извършен подбор като не са взети предвид високите
професионални и лични качества на ищеца. По тези причини ищцата моли съда да признае
уволнението на ищеца за незаконосъобразно, да го възстанови на работа и да осъди
работодателя да заплати на същия обезщетение за времето, през което е останал без работа,
както и да присъди в тежест на ответника направените от ищеца разноски по делото.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа предявените
искове. Излага съображения за неспазване на Кодекса на труда при прекратяване на
трудовото правоотношение, което водело до незаконосъобразност на това действие на
работодателя. В писмените бележки аргументите, посочени в исковата молба са подробно
1
развити. Изрично е подчертано становището, че с оглед прекратяването на трудовото
правоотношение поради съкращаване на щата, извършването на подбор е задължително.
Счита, че по делото безспорно се установило, че няма реално съкращаване в щата, както и
че подборът е извършен формално, а поставените оценки не отговарят на действителността.
Предвид това счита, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено. Предвид това счита, че и другите два иска са основателни – за възстановяване на
ищеца и заплащането на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.
В законовия едномесечен срок е постъпил отговор от ответника по делото – ***
ЕООД, с който се излагат аргументи за неоснователност и недоказаност на исковите
претенции. Обосновава се извода, че работодателят не е бил длъжен да извърши подбор, но
в действителност е извършил такъв. Посочва се, че качествените и количествени показатели
на работата на ищеца последните години спаднали, същият не е показвал същото старание в
работата и участие в инициативите на работодателя като другите служители. По тези
причини след предприетото съкращаване в щата е взето решение да прекратят трудовото
правоотношение с ищеца. Оспорен е искът по чл. 225 от КТ по размер. С оглед на
гореизложеното ответникът моли съдът да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание процесуалния представител на ответника адв. Н.Н. от САК
аргументира законосъобразността на извършеното уволнение. Излагат се аргументи, че
издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна.
Поддържа се твърдението, че работодателят е извършил подбор в съответствие с
нормативните изисквания и подробно е аргументирано защо на ищеца е поставена такова
ниска оценка – какви са недостатъците в неговата работа. Твърди се, че в тежест на ищеца е
било да докаже, че извършеният подбор не е реален, а представлява злоупотреба с право, но
той не е сторил това.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства на основание чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът ИВ. Д. Д. е
постъпил на работа при ответника *** ЕООД на 16.11.2009 г., съгласно трудов договор №
1109 от 12.11.2009 г. Той е бил назначен на длъжността „регионален мениджър“. Съгласно
последното допълнително споразумение от 25.01.2022 г. той изпълнявал все още тази
длъжност със заплата 3118,08 лв., както и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 8,40 % или 261,92 лв. От
писмените и гласни доказателства се установява, че ищецът изпълнявал длъжността
регионален мениджър за региона на областите ***, *** и ***.
От изслушаните по делото гласни доказателства се установи, че през целия период на
работа на ищеца за ответното дружество, той се е справял много добре със служебните си
задължения. От показанията на свид. С.К. се установи, че винаги е бил на разположение на
клиентите, бил е технически много добре подготвен и винаги е оказвал съдействие при
необходимост да се убеди инвеститор или изпълнител да използва продуктите на *** ЕООД.
2
Често е посещавал обектите, които предлагат продукти с тази марка, за да провери дали
имат нужда от нещо. Работата му е оценена много високо от клиентите в региона на обл.
***. От показанията на свид. С.П. се установи, че откакто ищецът е поел работата като
регионален мениджър за региона на област *** е увеличил присъствието на марката на
пазара до степен, че почти всички използват само техните продукти. Професионалните му
умения, комуникацията с него и съдействието, което оказва на клиентите в този район, са
оценени много високо. От показанията на свид. Р.С., който е изпълнявал длъжността на пряк
ръководител на ИВ. Д. Д. до 2016 г., също се установява, че професионализмът и опитът,
както и трудовата дисциплина на ищеца са били много високи, поне в периода, в който
двамата са работили заедно. Никой от предишните двама свидетели, които са продължили да
работят с ищеца и в периода от 2016 г. до прекратяването на трудовите правоотношения с
него, не е забелязал влошаване на качеството на работата му.
От показанията на свид. С.П. се установи, че клиентите на *** ЕООД не искали да
участват в инициативата „Фасада на годината“, тъй като не били съгласни с начина на
оценяване, който фирмата организирала, а не заради слаба активност на ищеца. Установи се,
както от показанията на свидетелите, така и от представено по делото писмено
доказателство, че не слабото изпълнение на служебните задължения на ищеца са довели до
слабо изпълнение на търговската акция за предлагане на продукта Бетон All-in, а липсата на
достатъчно готова произведена продукция, тъй като наличностите бързо свършили.
От представените по делото доказателства се установи, че наистина в последните две
години се забелязва спад в количествените параметри на работата на ищеца. Същевременно
обаче за постигнатите цели на същият е била изплатена премия в общ размер на 10764 лв. за
2020 г. и 12480 лв. за 2022 г. В придружителното писмо, с което на ищеца била изпратена
справка за дължимата за 2020 г. премия, Г.Б. е посочил: „Годината беше трудна и ти отново
се справи отлично.“. В писмото, с което му е била изпратена справка за премията за 2021 г.,
се съдържа изявление от Г.Б., че е поискал промяна на търговската политика от КИВ с
отметка „Ще се радвам да се върнем на максимума, защото знам, че можем!“, което
означава, че е имало намаляване в зададените количествени и финансови цели за цялата
фирма.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с две писма от
01.04.2022 г. – едното от регионалния търговски директор в *** ЕООД Г.Б., а второто от
търговския директор при ответника К.И. – и двете отправени до управителя на *** ЕООД
Н.Б. – било предложено да се преструктурира работата в регион VG3 (Търговска дирекция
***) като се уволни ищеца ИВ. Д. Д., а неговият район бъде даден на регионалния
мениджър, който обслужва района за областите *** и ***. Подробно били изложени
мотивите на всеки един от тях за това предложение. К.И. посочил като причини спад при
изпълнение на количествените цели, слабо присъствие на марката в региона и липсата на
развитие на портфолиото от клиенти. Г.Б. посочил влошаване на отношението на ищеца към
самия него, негативно отношение към колега, умишлено неизпълнение на заложените
финансови и количествени цели, лоша дисциплина, самоотлъчка, лошо планиране на
3
работното време и отказ да участва в инициативата „Фасада на годината“ и др. инициативи,
нарушаване на приетите правила за йерархия. В действителност едното от тези писма (това
от Г.Б.) има характер на докладна записка.
Със Заповед № 240 от 04.04.2022 г. на управителя на *** ЕООД била извършена
промяна в щатното разписание на дружеството и в Търговска дирекция *** щатната
численост за длъжността била намалена от 4 щ.бр. на 3 щ.бр. Възложено било на комисия с
членове К.И. – търговски директор, Г.Б. – регионален директор за региона „***“ и А.Н. –
счетоводител, да извърши подбор между служителите, заемащи длъжността регионален
мениджър в тази дирекция, като извърши оценка по петобалната система по критериите –
професионални знания, квалификация, умения и личностни качества, необходими за
изпълнение на длъжността. В срок до 11.04.2022 г. комисията трябвало да предложи
служителя с най-ниска сборна оценка, с когото да бъдат прекратени трудовите
правоотношения.
Видно от представените по делото протоколи на комисията, която извършила
подбора, с най-ниска оценка бил оценен ищеца ИВ. Д. Д.. Установява се, че същият е
получил ниски оценки по следните критерии – изпълнение на поставените задачи,
ефективност, работа в екип, енергичност, взаимозаменяемост. С протокол от 11.04.2022 г.
комисията излязла с предложение трудовото правоотношение с ищеца да бъде прекратено.
Със Заповед № 1109 от 12.04.2022 г. на управителя на *** ЕООД е било прекратено
трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ.
Като причина за прекратяването на трудовото правоотношение било посочено – изменение
на щатното разписание и проведен подбор. Разпоредено било на лицето да се изплатят
обезщетения по чл. 224 от КТ и по чл. 220, ал. 1 от КТ.
Видно от изготвената по делото ССчЕ се установява, че към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца брутното му трудово възнаграждение за 1 месец
възлизало на 3380 лв., а за 1 ден – на 153,64 лв. За 3 месеца брутното трудово
възнаграждение (БТВ) възлизало на 10140 лв. Дължимото обезщетение при такова БТВ по
чл. 225, ал. 1 от КТ би било 13520 лв. за четири месеца или 12 168 лв. – нетно трудово
възнаграждение. Според заключението на вещото лице от дължимите обезщетения по чл.
220, ал. 1 от КТ и чл. 224 от КТ работодателят е удържал дължимият данък общ доход. В
съдебно заседание вещото лице допълни, че освен ДОД работодателят е удържал и сумата в
размер на 450 лв. за невърнат телефон, предоставен му от работодателя.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна
страна следното:
Предмет на делото са три кумулативно съединени иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна, чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на незаконно уволнения работник на заеманата
длъжност и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за заплащане на
обезщетение за времето, през което незаконно уволнения работник е останал без работа. От
4
спецификата на исковете е видно, че вторите два иска имат акцесорен характер по
отношение на първия. Основателността на първия иск е задължителна предпоставка за
тяхното уважаване.
За да бъде законосъобразно уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ, е
необходимо работодателят да докаже, че е извършено реално съкращаване на щата за
заеманата от ищеца длъжност. При повече от един работник заемащ тази длъжност
работодателят следва да извърши подбор и да докаже законосъобразното му извършване.
Първата от тези две предпоставки беше доказана от ответника по делото. Безспорно е
извършено реално съкращаване в щата – в щатното разписание за Търговска дирекция *** е
съкратена 1 щ.бр. за длъжността Регионален мениджър. Фактът, че след съкращаването на
ищеца неговата работата е възложена на друг служител, е въпрос на вътрешна организация.
Именно това представлява съкращаването на щата – когато една и съща работа се е
изпълнявала от повече хора преди извършването на промяната на щатното разписание,
отколкото след това.
Същевременно обаче съдът счита, че извършеният подбор е незаконосъобразен.
Същият е проведен фиктивно и не с цел да се установи реално кой е служителят с най-ниски
професионални качества, а именно с цел да се уволни точно ищеца. Доказателство за това са
двете писма от 01.04.2022 г. и най-вече това на Г.Б.. Именно това писмо дало начало на
започналото за регион Търговска дирекция *** „преструктуриране“. По делото няма
никакви доказателства идеята за промяна на щата да е започнала по друг повод освен с цел
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Както преструктурирането, така и
промяната в щата, са били инициирани с цел да се прекрати трудовото правоотношение с
ищеца. Доказателство за това е именно фактът, че писмата, с които се предлага
прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца предхождат във времето
изменението на щатното разписание и извършения подбор. Освен това трябва да се има
предвид, че лицата, които са предложили ИВ. Д. Д. да бъде уволнен, после са включени и в
комисията за подбор, което поставя под съмнение обективността на извършената оценка при
подбора. Още повече, че заключенията на комисията за професионалните качества на ищеца
са значително опровергани от събраните по делото доказателства. Свидетелите бяха
категорични, че марката „Баумит“ има силно присъствие в региона именно заради добрата
работа на ищеца. Ниските показатели от последните две години могат да се обяснят с
пандемията и намаления работен процес, който няма нищо общо с изпълнението на
служебните задължения на ищеца. Нещо повече, до началото на м. април 2022 г. самият Г.Б.
(като пряк ръководител на ищеца) не е показал по никакъв начин, че е недоволен от
работата на ищеца, а даже е оценил като „отлична“ работата му през 2020 г.
Всичко посочено навежда, че извършеният подбор е незаконосъобразен и действията
на работодателя представляват злоупотреба с право.
Предвид тези изводи, настоящият съдебен състав намира, че уволнението следва бъде
признато за незаконно и отменено. Предвид това искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява
основателен.
5
С оглед на изводите за основателност на главния иск, съдът намира, че следва да
уважи и исковете за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.
1 от КТ.
По делото липсват данни да са налице пречки работникът да бъде възстановен на
работа. Съгласно трайната съдебна практика съкращаването на щата е без значение за
възстановяването на незаконно съкратен работник – съдът го възстановява, а задължение на
работодателят е да прецени как ще постъпи – дали ще извърши отново всички действия
(този път в съответствие със закона) или ще възстанови щатното разписание, както е било
преди съкращаването на работника.
На основание чл. 225, ал. 1, във вр. с чл. 344, ал. 1. т. 3 от КТ и предвид изводите на
настоящата инстанция за незаконосъобразност на уволнението, работникът има право и на
обезщетение за времето през, което е останал без работа, считано от 19.04.2022 г. до
29.08.2022 г. (датата на последното съдебно заседание, в което беше приключено съдебното
дирене), в размер на 13520 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
13.06.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Тук следва да се посочи, че периодът, за
който се претендира обезщетението е 4 месеца, докато до датата на приключване на
съдебното дирене е изтекъл период от 4 месеца и 6 работни дни. Тъй като обаче ищецът е
претендирал обезщетение само за 4 месеца, съдът няма право да му присъди повече от
предявеното.
Предвид направеното искане на процесуалния представител на ищеца за присъждане
на разноски, съдът намира, че работодателят следва да бъде осъден да заплати в полза на
ИВ. Д. Д. сумата от 1700 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Работодателят на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати и
сумата от 191,70 лв. по сметка на ШРС, представляващи деловодни разноски за назначената
ССчЕ, както и държавната такса за трите обективно кумулативно съединени иска за
настоящата инстанция, както следва:
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – 60 лв. (искът е неоценяем и държавната такса се определи
от съда в рамките между 30 лв. и 80 лв. по преценка на съда с оглед спецификата на
иска);
по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – 40 лв. (искът е неоценяем и държавната такса се определи
от съда в рамките между 30 лв. и 80 лв. по преценка на съда с оглед спецификата на
иска);
по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – 540,80 лв. (4 % от стойността
на присъденото обезщетение).
Водим от гореизложеното и на основание чл. 208 от ГПК, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на ИВ. Д. Д. с ЕГН **********
от гр. *** № 24, ап. 8, извършено със Заповед № 1109 от 12.04.2022 г. на управителя на ***
ЕООД, гр. Е.П..
ВЪЗСТАНОВЯВА ИВ. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. *** № 24, ап. 8, на предишната
работа като „регионален мениджър” в *** ЕООД, гр. Е.П..
ОСЪЖДА *** ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от управителя Н.М.Б., да заплати в полза на ИВ. Д. Д. с ЕГН ********** от
гр. *** № 24, ап. 8, сума в размер на 13520 лв. (тринадесет хиляди петстотин и двадесет
лева), представляващи дължимо обезщетение за незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 от КТ
за времето през което работникът е останал без работа за период от 4 месеца.
ОСЪЖДА *** ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от управителя Н.М.Б., да заплати в полза на ИВ. Д. Д. с ЕГН ********** от
гр. *** № 24, ап. 8, сума в размер на 1700 лв. (хиляда и седемстотин лева), представляващи
направените от ищеца разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА *** ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от управителя Н.М.Б., да заплати по сметка на Районен съд – ***, сумата в
размер на 191,70 лв. (сто деветдесет и един лева и седемдесет стотинки), представляващи
деловодни разноски за назначената от съда ССчЕ, както и сумата от 640,80 лв. (шестстотин
и четиридесет лева и осемдесет стотинки), представляващи държавна такса за
разглеждането за трите обективно кумулативно съединени иска.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 14-дневен срок, считано от 12.09.2022
г.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7