М
О Т И В И
към
присъда № 19 от 12.11.2021 г. по НОХД № 644/2020 г. на СлОС
ОП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия
К.С.А. за извършено престъпление по чл.199, ал.1 т.4, вр. чл.198, ал.1 предл.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, М.Ш.М.
за извършено престъпление по чл.198,
ал.1 предл.1, вр. чл.20,
ал.2 и ал.З от НК и Ю.Е.Й. за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.
чл.198, ал.1 предл.1, вр.
чл.20, ал.4 от НК.
В с.з. представителят на ОП – Сливен поддържа обвинението срещу подсъдимите
А. и М. така както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Не
поддържа обвинението срещу подсъдимия Й., като счита, че не са събрани
доказателства, че този подсъдим е извършил действия, с които да е улеснил
извършването на престъплението грабеж. Между тримата подсъдими е имало уговорка
единствено и само за осъществяване на принуда спрямо свид. Ф., а решението да
се отнемат парите на постр. Р. е взето само от
подсъдимите А. и М.. Моли съда да наложи на подсъдимия М. наказание лишаване от
свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим,
по отношение на подсъдимия А. наказание лишаване от свобода за срок от пет
години, което да изтърпи при първоначален строг режим. Предлага подсъдимият Й.
да бъде признат за невиновен.
В с.з. подсъдимите, редовно призован се явяват лично. Подсъдимите М. и Й. и
с упълномощени защитници, а подс. А. със служебен защитник. Не се признават се
за виновни, но дават подробни обяснения по обвинението. Всъщност и тримата
подсъдими признават, че са имали намерение да нанесат побой на свид. Ф., тъй
като се съмнявали, че е откраднал животните на подсъдимите М. и А., признават,
че са му нанесли побой, както и на постр. Р., но
всеки един от тях отрича да са вземали пари от пострадалия. Защитниците им
считат, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин и молят
съда да признае всеки един от подсъдимите за невиновен.
Пострадалият от деянието Р.Ф.Р. предявява граждански иск против
подсъдимите за сумата от 270 лв., представляваща причинените му имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното
й изплащане, като желае да се конституира като граждански ищец. Съдът след като
прецени, че гр.иск е своевременно предявен, от лице което има качеството на
пострадал, го прие за съвместно разглеждане предявения гр.иск и конституира Р.Ф.Р.
в качеството му на гр.ищец.
От събраните
по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
Подс. А. е бълг. гражданин, с начално образование, неженен, не работи, осъждан.
Подс. М. е бълг. гражданин, с основно образование, женен, не работи, осъждан.
Подс. Й. е бълг. гражданин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан.
Подс. Й. *** и се познавал с
подсъдимите М. и А.. Последните двама се съмнявали, че свид. Ф. – син на
пострадалия, по-рано е извършил кражба на техни домашни животни – коне и решили
да го набият. Подс. А. и подс. М. знаели, че подс. Й. се познава със свид. Г.Ф..
Затова тримата подсъдими се уговорили да накарат свид. Г.Ф. да дойде по някаква
причина в с. Стара река, общ.Сливен, за да осъществят намерението си. Уговорили
се подс. Й. да каже на свид. Ф., че има
за продаване моторна резачка.
На 06.04.2020 г. подс. Й. се обадил на свид. Ф. и му
предложил да му продаде моторната си резачка „Щил“.
Свид. Ф. отговорил, че има няколко резачки и не се интересува, но може
евентуално баща му – постр. Р. да я иска. Около 20.30
часа на 06.04.2020 г. свид. Ф. заедно с баща си – постр.
Р. *** с цел да напазарят за дома си и да отидат до
дома на подс. Й., за да видят продаваната моторна резачка и евентуално да я
закупят. В себе си постр. Р. носил сумата от 300 лв.,
колкото приблизително искал за нея подс. Й.. След като напазарили,
най-напред свид. Ф. от хранителния магазин, а след това и пострадалият от
железарския магазин, у последния останали 275 лева. С автомобила управляван от
свид. Ф. отишли в близост до дома на подс. Й.. Съгласно уговорката, в момента в
който подс. Й. излязъл да посрещне свид. Ф., подсъдимите М. и А. били скрити, като
всеки държал дървена пръчка в ръката си. Когато свид. Ф. излязъл от автомобила,
подс. Й. му подал ръка за поздрав,
като задържал по-продължително ръката му. В този момент скритият подсъдим М.
излязъл с кол в ръка и тръгнал към свид. Ф. и му нанесъл удар с кола в гърба.
Свид. Ф. успял да се отскубне и побягнал в посока към магазина на селото,
където отишъл при свид. И. Караиваинов, собственик и
управител на магазина и оттам от телефона на свид. К. в 21.24 часа на
06.04.2020 г. позвънил на спешен телефонен номер 112. След като свид. Ф. успял
да избяга, подсъдимите М. и А. се насочили към неговия баща – постр. Р.. Двамата последователно нанесли удари на
пострадалия – подс. М. в главата, а подс. А. в краката. Последният нанесъл и
порезна рана на пострадалия в областта на китката. На няколко пъти и двамата го
питали „Къде са парите“ и настоявали да им даде парите си. От ударите
пострадалият бил паднал на земята, а при изправянето си установил, че всичките
275 лева, които му останали, липсвали. Тогава и той се отправил към железарския
магазин на свид. К., където намерил сина си -свид. Ф..
Автомобила
„Ауди 80“ с per. № ВТ
1967 КМ, собственост на свид. Х., с която свид. Ф. живеел на семейни начала,
останал в близост до дома на подс. Й.. Същата вечер като пострадалият и синът
му избягали, в дома на подс. Й. дошъл свид. Д. да си зареди телефона, тъй като
в квартирата си нямал ток. Тогава подс. Й. му казал да махне автомобила на
свид. Ф., за да не стои пред дома му. Свид. Д. се качил в него и го преместил в
друга пресечка, в близост до дома на Й., където го оставил и по-късно
автомобилът е бил намерен от полицейските органи.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото.
Всъщност единственият свидетел на инцидента е
бил самият пострадал. Другите участници са подс. А. и подс. М.. Подс. Й. е
възприел само онези действия до появата на другите двама подсъдими, побягването
на пострадалия и неговия син, както и виковете при нанасянето на побой над
пострадалия. В този смисъл единствените преки доказателства, досежно повдигнатото обвинение в извършено престъпление
грабеж, са обясненията на подсъдимите А. и М. и показанията на пострадалия,
като и тримата са заинтересовани от изхода на делото. Ето защо останалите
гласни доказателства следва да се преценяват дотолкова, доколкото са относими към предмета на доказване и не противоречат и
покриват преките доказателства. Така, на това основание, съдът кредитира
показанията на свид. Ф., свид. Х., свид. К., свид. Е. и свид. Д.. Действително
свид. Ф., като син на пострадалия и свид. Х., като негова снаха, също до
известна степен са заинтересовани от изхода на делото, но техните показания по
отношение на онези обстоятелства, за които свидетелстват останалите
незаинтересовани свидетели съвпадат с тези показания, поради което съдът
намери, че следва да бъдат кредитирани изцяло. Така от показанията на постр. Р. се установява повода за посещението им в с. Стара
река, посещението на магазина на свид. К., както и дома на подс. Й.. Установява
се също, че самият подс. Й. не е взел участие в нанасянето на удари спрямо
пострадалия, като неговите действия са се изчерпали с това да поздрави него и
сина му. Установява се и, че другите двама подсъдими са му нанесли побой с
носените в тях дървени пръчки, като подс. А. му е нанесъл порезна рана с нож в
областта на китката. установява се и, че е бил съборен на земята и когато се е
изправил е разбрал, че сумата от 275 лева, която е била в джоба му липсва, като
преди това и двамата подсъдими М. и А. на няколко пъти са му казали „дай
парите“. Установява се и, че след като е успял да избяга е отишъл до магазина
на свид. К., където се е срещнал със сина си, след което и с полицейските
служители, отзовали се на сигнала. По отношение на всички тези безспорно приети
от съда за установени факти и обстоятелства показанията му се намират в
отношение на припокриване и допълване с
останалите посочени по-горе свидетели. В този смисъл са показанията на
сина му и снаха му, както и на полицейските служители, пред които е описал как
е бил нападнат и как двамата подсъдими – М. и А. са му отнели парите. Обстоятелството,
че са били нападнати и бити се потвърждава и от показанията на свид. К., където
най-напред е отишъл свид. Ф., след като е успял да избяга от подсъдимите.
Именно от телефона на този подсъдим е подаден и сигнала до тел.112, на който
сигнал са се отзовали свидетелите Д. и А.. Този свидетел се е обадил и на свид.
П.И., който отговаря за с. С.Р.и който пръв се е отзовал и е разговарял с
пострадалите, със свид. К. и е посетил дома на подс. Й. за изясняване на
случая. И този свидетел в показанията си
потвърждава обстоятелствата, че на пострадалия е бил нанесен побой, както и че
му липсва сумата от около 280 лева. Доколкото тези свидетели – полицейските
служители и свид. К. не са заинтересовани по никакъв начин от изхода на делото
и показанията им се допълват и са безпротиворечиви, съдът ги кредитира изцяло. Доколкото в
тази им част показанията на пострадалия Р. напълно съвпадат с тези на
посочените свидетели, то съдът не намери основание да не ги кредитира, още
повече, че за посочените обстоятелства – състоянието на пострадалия, като
нараняване в тила, което е било придружено с кръвотечение, установено и от
полицейския служител П.И., нараняването в дясната предмишница
и на външната повърхност на палеца са налице и приложени писмени доказателства
– медицинско заключение, както и заключение по назначената в хода на
досъдебното производство и изслушана в хода на съдебното следствие
съдебно-медицинска експертиза.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите А.Е.
и А.Д., които са били в дома на подс. Й.. Свидетелят Д. е отишъл след инцидента
и всъщност неговите показания допринасят единствено и само за установяване
местоположението на автомобила на свид. Ф., обстоятелството от кого и защо е
бил преместен. От показанията на свид. Е. се установяват обстоятелствата около
уговорената среща между подс. Й. и свид. Ф. във връзка с продажбата на
моторната резачка, както и обстоятелствата, че подсъдимите М. и А. са държали
дървени пръчки в ръцете си и че подс. М. е нанесъл удари на свид. Ф.. Този свидетел
също потвърждава обстоятелството, че автомобила на Ф. е бил преместен от свид. Д..
Водените от страна на подсъдимите свидетели – Х., Ц., К., С.Р. и Я.Г. не
допринасят по никакъв начин за изясняване на фактическата обстановка по делото
и в частност по спорното обстоятелство било ли е налице отнемане на сумата от
275 лева от страна на подсъдимите от постр. Р. или
не. Полицейските служители К. и С.Р. не потвърдиха изнесеното от подсъдимите за
подадени от тях сигнали за кражба на коне от страна на свид. Ф.. Свидетелят Р.
заявява единствено, че между страните е имало стари конфликти, но не и че е бил
уведомяван за кражба на коне. Свидетелят Я.Г., също собственик на магазин в с.
Стара река, в показанията единствено потвърждава, че има магазин за железария,
но не познава Р.Ф.Р. нито сина му, а от присъстващите в залата познава само
подсъдимите Й. и М. /по прякор Котарака/. Свидетелят Ц. свидетелства досежно обстоятелството, че е закупил същата машинка за
рязане на дърва от подс. Й., като доколкото сочи, че това е станало на Великден
вечерта, следва извода, че закупуването е осъществено след инкриминираната дата
06.04.2020г.
Съдът кредитира частично и обясненията на подсъдимите.
Същите признават, че на инкриминираната дата подс. Й. е провел разговори със
свид. Ф. и се уговорил с него да дойдат с баща му до с. С.Р.до дома му под
предлог, че ще му продава резачка, като всъщност намерението им е било именно
да им нанесат побой, тъй като са се съмнявали, че свид. Ф. е откраднал конете
им. В тази им част обясненията им се подкрепят от всички останали гласни
доказателства, а също и от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза. В частта относно отнемането на сумата от 275
лева от страна на подсъдимите А. и М. съдът не кредитира техните обяснения, тъй
като противоречат на останалите гласни доказателства, а ги възприе като тяхна
защитна теза.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза, както и по назначената в хода на
съдебното следствие съдебно-фоноскопна експертиза, тъй
като същите не бяха оспорени от страните, а съдът няма основание да се съмнява
в безпристрастността и професионалната компетентност на всеки един от експертите.
Съдът
по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички
писмени материали, приложени към дознанието.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи :
С деянието си подсъдимият К.А. е осъществил обективните и субективни признаци на състава
на престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, предл.1,
вр. чл.20, ал.2 от НК, като на 06.04.2020г. в с.
Стара река, като съизвършител в съучастие с
подбудителя и съизвършителя М.Ш.М. отнел чужда
движима вещ – сумата от 275 лева от владението на Р.Р.
с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила и
деянието представлява опасен рецидив. Подсъдимият М. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.198, ал.1, предл.1, във вр чл.20, ал.2 и
ал.3 от НК като на 06.04.2020г. в с. Стара река, като подбудител и съизвършител в съучастие със съизвършителя
К.А. отнел чужда движима вещ – сумата от 275 лева от владението на Р.Р. с намерение противозаконно да я присвои, като е
употребил за това сила.
Безспорно бяха установени всички
признаци от състава на престъплението, за което на тези подсъдими е повдигнато
обвинение. Безспорно беше установено, че двамата са действали в съучастие
помежду си, като съизвършители – доколкото и двамата
са участвали в изпълнение на престъплението и то както в нанасянето на побой,
т.е. употребата на сила и в отнемането на сумата от 275 лева, а отделно подс. М.
е бил подбудител, като е склонил от една страна подс. Й. да повика пострадалия
и неговия син в дома му, за да им бъде
нанесен побой, така и подс. А., който също да участва в нанасянето на
телесните увреждания. Безспорно е установено и, че двамата подсъдими са отнели
от владението на пострадалия Р. сумата от 275 лева. И пострадалият и синът му
са категорични, че в себе си Р. е носил сумата от 300 лева, от които е пазарил
за около 25 лева от магазина на свид. К., а впоследствие цялата останала сума е
липсвала. Самият К. не уточни в показанията си дали действително става въпрос
за сумата от 25 лева, която е платена при него, но потвърди обстоятелството, че
вечерта преди инцидента двамата са посетили магазина му и че са пазарили от
там. Този свидетел заяви, че според него са си закупили само пирони за около 5
лева, но в същото време подчерта, че мисли че са си закупили само пирони, а
освен това житейски по-логично е самите пострадали да са по-наясно с това какво
са си закупили лично за тях, отколкото продавача, предвид множеството клиенти,
които обслужва на ден. Каква сума е била отнета от пострадалия потвърждава и
свид. Х., негова снаха, а също и свид. П.И., пред който пострадалият е споделил
какво се е случило въпросната вечер. Обстоятелството, че при подаването на
сигнала на тел.112 не се споменава за липсваща сума в никакъв случай не води до
извода, че грабеж не е имало, в какъвто смисъл са твърденията на защитата на
подс. М.. Безспорно е установено и обстоятелството, че подс. А. е извършил
деянието в условията на опасен рецидив. С присъда по НОХД № 163/2018г. на РС –
котел на подс. А. е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 10
месеца, което да изтърпи при първоначален Строг режим. Осъден е и на 6 месеца
Лишаване от свобода по НОХД № 257/2016г. на РС – Е., като между двете наказания
е определено едно общо такова. Предходното осъждане на А. е за престъпление по
чл.195 от НК, за което му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от
една година при първоначален Строг режим и същото е изтърпяно на 27.04.2011г. В
този смисъл е налице опасен рецидив по смисъла на чл.29, б.“б“ от НК.
По отношение на подс. Й. съдът
прие, че действително не са събрани безспорни и категорични доказателства за
участието му в престъплението по чл.198 от НК. Че е имало уговорка между
тримата подсъдими да извикат пострадалия и сина му в дома на този подсъдим е
безспорно установено. Че поводът да направят това е бил именно за да им нанесат
побой, заради техни съмнения в извършване на кражба на животни от страна на свид.
Ф. също е безспорно установено. Но на подс. Й. не е повдигнато обвинение за помагачество в извършване на престъпление, изразяващо се в
телесно увреждане, а в престъпление грабеж. Доказателства, че подс. Й. е
извършвал действия, с които да е улеснил извършването на престъплението грабеж
не са събрани. Не са събрани не само каквито и да е, а още по-малко да са
безспорни и категорични, така както изискват разпоредбите на НПК. Умисълът за
отнемане на паричната сума от 275 лева от другите двама подсъдими е възникнал
по време на нанасянето на побоя на пострадалия. За това решение подс. Й. нито е
знаел, нито е предполагал, че може да бъде взето и осъществено. Този подсъдим
не е участвал и по отношение на осъществяване на принуда спрямо пострадалия.
Както правилно се сочи в съдебните прения от страна на прокурора, в случая е
налице ексцес на съучастие. Когато, както е в настоящия случай, поведението на
някой от съучастниците /подс. А. и подс.М./ надхвърля общия умисъл за извършеното в повече не
отговарят останалите съучастници. В чл.21, ал.2 от НК
също изрично е предвидено, че подбудителят и помагачът отговарят само за онова,
за което умишлено са подбудили или подпомогнали извършителя. Подсъдимият Й. не
е подпомагал останалите двама подсъдими нито по отношение на осъществяването на
принудата, като елемент от фактическия
състав на грабежа, нито по отношение на отнемането на паричната сума. Ето защо
съдът призна този подсъдим за невиновен и го оправда по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.
чл.198, ал.1, предл.1, вр.
чл.20, ал.4 от НК, а останалите двама подсъдими оправда досежно
извършеното от тях престъпление в съучастие с Ю.Е.Й., като помагач.
Деянието е извършено и от двамата подсъдими с пряк умисъл – всеки
един от тях е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването
на общественоопасните последици.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът прие направените частични самопризнания, ниската стойност
на отнетото имуществото, обстоятелството, че въпреки че отричат отнемането на
сумата от 275 лева, подсъдимите са потърсили пострадалия и са възнамерявали да
му дадат тези пари, но единствено и само отказът на самия пострадал е попречил
да му предадат процесните 275 лева.
Съдът не
отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието. Съдът определи на подсъдимите наказание при условията
на чл.55 от НК, тъй като констатира многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Така на подс. А. определи наказание от
една година и шест месеца лишаване от свобода, а на подс.
М. от една година лишаване от свобода.
Така наложеното на подсъдимите наказание,
съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената
опасност на деянието и дееца.
По отношение на подс.
А. не са налице предпоставките за прилагането на чл.66 от НК, тъй като същият е
осъждан на лишаване от свобода и по отношение на осъжданията му не е настъпила
реабилитация.
Съдът намери, че по отношение на подс. М. са налице законовите предпоставки за прилагането
на чл.66 от НК. По първите две осъждания на М. – по НОХД № 95/1996 г. на РС-Е.
и по НОХД № 190/1997 г. на РС-Котел са определени наказания от по една година
лишаване от свобода, които са търпени ефективно. Допуснато е условно предсрочно
освобождаване, като от изтичане на срока, определен при предсрочното
освобождаване до датата на следващото деяние, за което е осъден е изтекъл
срокът по чл.88а от НК и е настъпила реабилитация. След това подс. М. е осъждан два пъти с налагане на наказание глоба и
веднъж с налагане на наказание пробация, които
наказания не са пречка за прилагането на чл.66 от НК. Отделно от това съдът
счете, че в конкретния случай прилагането на института на условно осъждане
спрямо подс. М. би постигнало целите както на индивидуалната, така и на
генералната превенция, поради което не е необходимо ефективното изтърпяване на
така определеното наказание и отложи изпълнението на същото за срок от три години.
ПО
ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:
Съдът счете, че следва да бъде
уважен предявения граждански иск от пострадалия Р., тъй като безспорно се
установи от събраните по делото доказателства, че същият е претърпял
имуществени вреди и че тези вреди са настъпили вследствие противоправното
поведение на подсъдимите А. и М..
Съдът присъди претендирания
размер от 270 лева, въпреки че обвинението е за сумата от 275 лева и за тази
сума двамата подсъдимите бяха признати за виновни, тъй като ако съдът се
произнесе за цялата сума, а не за претендираната, ще
е нелице произнасяне свръх петитум.
Върху главницата съдът следва да
присъди законна лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, тъй като при непозволено увреждане, длъжникът изпада в
забава от момента на деликта, съгласно разпоредбата
на чл.84, ал.3 от Закона за задълженията и договорите.
Съобразно правилата на процеса съдът осъди подсъдимите
да заплатят държавна такса върху уважения граждански иск , в размер на 50 лева
/по 25 лева за всеки един от подсъдимите/, по сметка на СлОС.
По правилата на процеса съдът осъди подс. Ахмедо и подс. М. да заплатя направените по делото разноски за
експертизи в размер на по 155,60 лева по бюджета на държавата по сметка на
ОДМВР-Сливен, както и за сумата от по 15,00 лева за всеки от тях по бюджета на държавата,
по сметка на СлОС.
Веществените доказателства съдът постанови да
се отнемат в полза на държавата и след влизане в сила на присъдата да се
унищожат като вещи без стойност.
Ръководен
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
07.01.2022 г. СЪДИЯ
: