гр.
Силистра, 23.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на двадесет и
втори януари през
две
хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН НЕДЕЛЧЕВ
1. ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. АНА
АВРАМОВА
при участието на
съдебния секретар : Антоанета Ценкова
и в
присъствието на прокурора ,......като разгледа докладваното от......... Т.
ВАСИЛЕВА в. гр. д.
№251/2018 г. по описа
на
СОС и за
да се произнесе, взе в
предвид следното:
Предявена е въззивна жалба от А.Р.К., против решение № 318/21.09.2018 г., постановено по гр. дело № 533/2018 г. по описа на Районен съд - Силистра, с което е ИЗМЕНЕНА определената по гр. дело № 2631 / 2010 г. на СРС издръжка за детето Д.А.К., като е ОСЪДИЛ жалбоподателя да заплаща ежемесечна издръжка на детето Д.А.К. , действащ със съгласието на своята майка Г.Ж.Ж., в размер на 200. 00 (двеста) лева, считано от 30. 04. 2018 година, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, както и разноските по делото в размер на 360. 00 (триста и шестдесет) лева. ДОПУСНАЛ Е предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, присъдил е съответни ДТ. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради факта, че първостепеният съд не е съобразил всички ангажирани и относими по спора доказателства и пряката им взаимовръзка с нормативната база и законодателството на РБ, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявения против него иск за увеличение на дължимата от него издръжка по СК или да я съобрази с минималните , към настоящия момент , размери за страната. В с.з. не се явява, изпраща писмено становище чрез процесуален представител, с което моли делото да се леда в негово отсъствие.
Ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното производство - Д.А.К., действащ със съгласието на своята майка Г.Ж.Ж., не е представил писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, въпреки предоставената му от районния съд възможност. В с.з., чрез процесуален представител, счита жалбата за неоснователна, моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
ОС, като съобрази
доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата
е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 259 и сл. ГПК,
поради което е допустима.
Пред районния съд е предявен иск от Д.А.К., действащ със съгласието на своята майка Г.Ж.Ж., който претендира съдът да постанови решение, с което да увеличи размера на определената му ежемесечна издръжка със споразумението по гр. д. 2631 / 2010 г. на СРС, дължима от ответника А.Р.К., от 80. 00 лв. на 200. 00 лв., считано от предявяването на иска до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Съгласно събраните по делото писмени доказателства, издръжката, дължима от настоящия въззивник до завеждане на настоящото дело, е определена с решение по гр. д. № 2631 / 2010 г. на СсРС и възлиза на 80 лв. Безспорно е, че икономическите условия са променени, променена е нормативната база за определяне размера на дължима издръжка и същевременно нуждите на детето, с оглед възрастта му, са нараснали. Понастоящем е установено, че ищецът е трайно установен с майка си в Англия и се обучава в колеж по програма „Графична комуникация“, свързан с допълнителни разходи за храна, облекло, учебници, учебни пособия, а също и за техническа обезпеченост на обучението, за което е необходим компютър с високи технически параметри. По делото са приложени и доказателства, че детето е с очен проблем, налагащ носене на очила, освен това посещава и фитнес клуб, за който заплаща месечна такса.
И пред двете инстанции основен довод за неоснователност на исковата претенция, според въззивника, е обстоятелството, че детето живее в Обединено Кралство Великобритания, което е с по-висок жизнен стандарт от България, поради което и плащането на издръжката за детето следва да се прекрати докато детето не се завърне в страната. Счита, че решението на българския съд действа само в пределите на държавата, но не и извън нея. Счита, че посещаването на колеж и фитнес са разходи, които са свързани с по –високия стандарт в Кралството и той не следва да ги покрива, освен това, задължението за издръжка не може да не е съобразено с конкретните обстоятелства- например ако той заболее тежко до степен да не може да реализира доходи пак ли ще дължи същия издръжка. разходът за закупуване на компютър за детето не е необходим, а разходът за очила не следва да се взема предвид, тъй като е направен преди две години.
Според представения по делото трудов договор от 18. 0 2018 г., е видно, че въззивникът работи като шофьор на товарен автомобил (международни превози), представил е и две извлечения от банковата си сметка, а също и две платежни нареждания за преведени суми по изпълнително дело на ДСИ при РС – Силистра.
Районният съд правилно е установил, че са налице предпоставки за увеличаване на издръжката, определена за детето със спогодбата по гр. д. № 2631/2010 г. на РС – Силистра. Към настоящият момент сумата от 80 лв. дължима от въззивника, е по-ниска от минималния нормативно определен размер по чл. 142, ал. 2 СК, който съгласно цитирания текст и размера на МРЗ, установена за страната с ПМС № 316 / 20. 12. 2017 г., възлиза на 127. 50 лв., и следователно е недостатъчен към момента да обезпечи нарасналите нужди на дете на 17 -18 годишна възраст. В случая обстоятелството, че детето живее в Англия е ирелевантно, сумата от 200 лв. е минимална и за българските условия, щом се касае за материални потребности на дете на границата на пълнолетието и напълно съотносима към минималната сума от 127,50 лв., която би трябвало да бъде присъждана на деца на невръстна възраст от 1-2 години. Същевременно, задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие дете от родителите му е безусловно. Безпредметно е да се обсъждат хипотезите, ако беше болен от тежка болест или има други задължения, какъв размер издръжка би дължал ответника, защото няма такива твърдения и данни. Събрани са доказателства,че месечното му възнаграждение възлиза на 510 лв., и дори и да не се прибавят към него сумите, които получава като командировъчни разходи, следва да се отчете, че пребивавайки в други страни през повечето време, въззивникът се издържа именно от командировъчните пари, които са му отпуснати, а месечното му възнаграждение, при липсата на твърдения за задължения към други лица, наеми, кредити и т.н. може да подсигури изплащане на сумата от 200 лв. месечно като издръжка. Абсурдно и изключително невярно е съображението, че решенията на българския съд следва да се прилагат само в България и особено като се има предвид, че Великобритания е страна от ЕС, в който са изработени изключително детайлно механизми за приложение и изпълнение на съдебни решения между различни европейски страни, особено когато касаят интереси на деца.
Предвид гореизложеното ОС счита, че постановеното решение е правилно, тъй като първоинстанционния съд , съобразявайки изискванията на чл.143 от СК за комплексна преценка на потребностите на детето Д. – седемнадесетгодишно дете и горепосочените нормативно определени граници на размера на издръжката, е приел обосновано, че месечно детето се нуждае от издръжка в размер на 350. 00 лева, от които ответникът следва да бъде осъден да заплаща 200. 00 лева, а останалите 150. 00 лева следва да се поемат от майката, заедно с ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на детето, като се е позовал на т. 7 от Постановление N: 5 от 16.11.1970 г., Пленум на ВС. С оглед на това , обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените разноски по делото пред тази инстанция в размер на 360 лв.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 318/21.09.2018 г., постановено по гр. дело №
533/2018 г. по описа на Районен съд -
Силистра, с което е ИЗМЕНЕНА определената по гр. дело № 2631 / 2010 г. на
СРС издръжка за детето Д.А.К., като е ОСЪДИЛ А.Р.К., да заплаща ежемесечна
издръжка на детето Д.А.К., действащ със съгласието на своята майка Г.Ж.Ж., в
размер на 200. 00 (двеста) лева, считано от 30. 04. 2018 година, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелство,
изключващо плащането, както и разноските по делото в размер на 360. 00 (триста
и шестдесет) лева. ДОПУСНАЛ Е
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, присъдил е
съответни ДТ.
ОСЪЖДА А.Р.К., да заплати на Д.А.К., действащ със съгласието на своята
майка Г.Ж.Ж., направените разноски по делото пред тази инстанция в размер на 360.
00 (триста и шестдесет) лева.
Решението е окончателно.