М О Т И В И
към присъдата по НОХД N 20/2016 г. по
описа на РС гр. д.,
трети състав
Девненският
районен прокурор е внесъл в Районен съд гр. д. обвинителен акт по обвинението
на И.В.И.,
ЕГН ********** от гр. в.д., за това, че:
1. На 21.01.2015 г. в с. к., обл. в., чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот, направил опит да отнеме чужди
движими вещи – пари от владението на с.г.д., собственост на „б.п.” ЕАД, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
останало недовършено по независими от дееца причини - престъпление
по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2 вр. чл. 194 ал. 1
вр. чл. 18 ал. 1 от НК.
2.
На 21.01.2015 г. в с. к., обл. в. по непредпазливост, противозаконно
унищожил чужда движима вещ – 1 бр. монитор за компютър „а.” ММ17DCN73L8055177
на стойност 165 лв, собственост на „б.п.”
ЕАД - престъпление по чл. 216 ал. 6
вр. ал. 1 от НК.
По преценка на
съда делото е насрочено за разглеждане по реда на глава двадесет и седма от
НПК, като при предварителното изслушване на страните подсъдимият и неговия
защитник са заявили съгласие делото да бъде разгледано по този ред. Подсъдимият
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и заявява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. В последната
си дума моли съда да му бъде наложено минимално наказание.
В хода на
съдебните прения, прокурорът поддържа обвиненията, като счита същите за
безспорно доказани въз основа на направените от подсъдимия признания,
подкрепящи се от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Предлага да бъде наложено наказание лишаване от
свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. За престъплението по чл. 195 НК, предлага да бъде наложено
наказание на подсъдимия “лишаване от свобода” за срок от една година, а за
престъплението по чл. 216 ал. 6 НК - наказание “лишаване от свобода” срок от шест
месеца. Счита, че на основание чл. 23 НК следва да му бъде определено едно общо най-тежко наказание “лишаване от свобода” в
размер на една година, което да бъде редуцирано с 1/3 в съответствие с
разпоредбата на чл. 58а НК и отложено с тригодишен изпитателен срок. Вещественото доказателство, приложено по делото,
предлага да се върне на собственика му подс. И., а гр.иск да бъде уважен в
предявения размер.
Защитникът на подсъдимия
не оспорва описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. По отношение на вида и размера на
наказанията счита, че по отношение на подсъдимия е
приложима разпоредбата на чл. 55 от НК. В този смисъл моли за наказание
лишаване от свобода определено под минималния размер, чието изтърпяване да се
отложи по първото обвинение, а по отношение на второто моли за по – лекото
измежду двете наказания, както и да се приложи разпоредбата на чл. 23 от НК. По
отношение на гр. иск и вещественото доказателство, преценката предоставя на
съда.
След преценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.В.И.
живеел в гр. в.д., в. област, но често отсядал в дома на баба си и дядо си в с.
к., в. област. На 21.01.2015 г. подс. И. бил в с. к. като в късния след обяд
отишъл в центъра на селото, в клуб, където били събрани доста младежи, между
които свидетелите к.п., д.м., в.я., ц. М. и с.с.. Подс. И. употребил значително
количество алкохол по време на престоя си в клуба и в около 20:30 часа излязъл
навън и се насочил към сградата на „Пощенска станция” с. к. „б.п.” ЕАД, която
се намирала в непосредствена близост до клуба. Подс. И. решил да влезе в пощата
и да потърси пари, които да открадне. Насочил се към входната дървена врата на
станцията, която била заключена. Тъй като същата се отваряла навътре,
подсъдимият се засилил и с рамо успял да отвори вратата, като от натиска
металната планка, закрепена на касата на вратата на заключващия механизъм на
бравата се изкривила. След като влязъл в коридора, подсъдимият се насочил към
стаята на пощенския служител, но на същата имало метална решетка и катинар.
Подсъдимият издърпал халките, поставени на касата, на които бил поставен катинара и същият паднал на
земята. След това решил да влезе в стаята през гишето, изработено от дървена
плоскост. Веднага след това същият започнал да претърсва шкафовете и чекмеджетата по бюрото в стаята, като търсил
пари. След това забелязал, че в помещението има метална каса и започнал да
търси ключа за тази каса, като изваждал всичко от шкафовете и го хвърлил на
земята. На бюрото имало поставен монитор „а.” ММ17DCN73L8055177. При опитите си
да претърси по-бързо помещението, подсъдимият хвърлял вещите от бюрото и с един
от предметите, хвърлен от него уцелил посочения монитор, като счупил екрана му.
След като не успял да намери търсените от него пари и ключа от металната каса,
подсъдимият излязъл от пощенската станция, когато бил забелязан от свидетелите к.п.,
д.м., в.я., ц. М. и г.п.. Веднага след това свидетелите потърсили свид. к.к.н.,
близък роднина на подсъдимия и му съобщили какво се е случило. Свид. Недялков
сигнализирал за това на телефон 112.
В хода на досъдебното
производство за определяне стойността на стойността на унищожената вещ е
назначена съдебно - оценителна експертиза, неоспорена от страните и приета от
съда като компетентно и безпристрастно изготвена, чието заключение сочи, че стойността
на монитор „а.” ММ17DCN73L8055177 е 165 лева.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка на всички събрани
по делото гласни и писмени доказателства. Извода си относно авторството,
времето и начина на осъществяване на деянията съдът гради въз основа на
самопризнанията на подсъдимия и на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство,
които ги подкрепят. По-конкретно това са показанията на разпитаните свидетели,
както и протокола за оглед на местопроизшествие.
При така
установената фактическа обстановка, въз основа на самопризнанието на подсъдимия и
събраните в хода на ДП доказателства, които го подкрепят, съдът прие за
установени фактическите обстоятелства изложени в обвинителния акт, като прие,
че с конкретни свои действия подс. И.В.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпленията по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2
вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК и по чл. 216 ал. 6 вр. ал. 1 от НК.
Квалификацията
на извършеното деяние по чл. 195 ал. 1 т. 3
пр. 2 от НК се обуславя от обстоятелството, че за да проникне в
помещението на пощенската станция, подсъдимият е повредил заключващото
устройство на входната врата.
Квалификацията на извършеното
деяние по чл. 18 ал. 1 от НК се
обуславя от това, че подсъдимият не е успял да довърши изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 194 НК поради независещи от волята му причини, а именно не
е намерил търсените от него парични средства.
Деянието по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК е
извършено при форма на вина - пряк умисъл, като при осъществяването му
той е съзнавал, че прави опит да отнеме чужди движими вещи, съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Деянието по чл. 216 ал. 6 вр. ал. 1 от НК е извършено при форма на вина непредпазливост,
като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици
от него, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Причините за извършване на деянието съдът намира в стремежа на
подсъдимият да се облагодетелства по неправомерен и нетрудов начин.
При определяне вида и
размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид от една страна искреното
му разкаяние за извършеното деяние и младата му възраст като смекчаващи
наказателната му отговорност обстоятелства. От друга страна, като отегчаващо
отговорността му обстоятелство съдът отчете неговото предходно осъждане, което
не влияе на квалификацията на настоящите деяние. При това съдът прие, че
основания за прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК по делото липсват, като
реши, че наказанието на подсъдимия за извършеното деяние по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2 вр. чл. 194 ал. 1
вр. чл. 18 ал. 1 от НК следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК при
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, след което предвид начина
на провеждане на съдебното следствие и направеното от него пълни самопризнания
същото следва да се редуцира с една трета. Воден от тези съображения съдът
наложи и на подсъдимия предвиденото за престъпление по чл. 195 от НК наказание
лишаване от свобода, чийто размер определи към минималния – в размер на една
година. Съобразявайки разпоредбите на чл. 373
ал. 2 от НПК и чл. 58 а от НК съдът намали така определеното наказание с
една трета. При наличието на основания за приложението на чл. 66 ал. 1 от НК по
отношение на подсъдимия, съдът отложи изтърпяването на така наложеното му
наказание с минимален изпитателен срок, като прецени, че за превъзпитанието на
подсъдимия не е необходимо изолирането му от обществото.
Отново
отчитайки превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът наложи по
– лекото измежду алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 216 ал. 6 вр.
ал. 1 от НК наказания, а именно глоба в размер на двеста лева.
На основание чл. 23 ал.
1 от НК съдът определи общо наказание за двете престъпления, а именно – по
тежкото от тях, като счете, че не следва да присъединява към него и наказанието
глоба, отчитайки тежкото семейно и материално положение на подсъдимия.
Съдът счете, че с тези
именно наказания ще се изпълнят най-добре целите на наказанието визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК – не само ще се накаже подсъдимия за извършеното
от него престъпление, но и ще му се въздейства въздържащо и превъзпитателно.
Предвид признаването на
подсъдимия за виновен съдът намери предявения от ощетеното юридическо лице
граждански иск за доказан по основание и размер, поради което го уважи в пълен
размер.
Съдът възложи на
подсъдимия направените по делото разноски, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК.
При постановяване на
присъдата съдът се разпореди и с вещественото доказателство по делото, като същите
да се върнат на собственицика им - подс. И..
На основание чл. 309
ал. 4 от НПК съдът отмени мярката за неотклонение на подсъдимия „Подписка”.
При тези доводи и
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: