Р Е Ш Е Н И Е
№ 97 20.03.2018
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско отделение, трети
въззивен състав
на ………двадесет и осми февруари…… две хиляди и осемнадесета година
в публично съдебно заседание
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ИРЕНА АВРАМОВА
С участието на секретаря……Р.К…………………….……………………….
И прокурора ………………Елеонора
Иванова……..…………………………
като разгледа
докладваното от съдия
Петкова…..……..………………………..
Въззивно гражданско дело
……………№ 53 по описа за 2018 година………,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 146/18.10.2017 година, постановено по
гр.д. № 104/2017 година, РС-Харманли е осъдил на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на М.К.С. *** сумата 300 лева
– обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, което обвинение е повдигнато по
досъдебно производство № 433/2014 година на РУ „Полиция“ - Хасково, прекратено
с постановление от 19.01.2015 година на Прокурор в Районна прокуратура – Хасково,
влязло в законна сила на 14.04.2015 година, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 15.04.2015 година до окончателното й изплащане. В останалата
част до пълния предявен размер 5000 лева искът е отхвърлен като неоснователен. С
оглед изхода на делото направените от ищеца в първоинстанционното производство
деловодни разноски са възложени на ответника, съобразно уважената част от
исковата претенция.
Недоволни от така постановеното решение са останали от
Прокуратурата на РБ, поради което го обжалват чрез Района прокуратура – Харманли
с оплакванията за неправилност и необоснованост. Считат, че атакуваното решение
е неправилно, тъй като ищецът не доказва, че е търпял неудобства и морални
страдания, по-големи от обичайните за лица, привлечени като обвиняеми в
наказателно производство. Акцентират на краткия срок, през който е продължило
наказателното производство, прилагането на най-леката мярка за неотклонение
„подписка“ и липса на доказателства за причинно-следствената връзка между
незаконното обвинение и душевното състояние на ищеца. Прави се искане за отмяна
на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск. Алтернативно въззивникът
моли съда да измени решението на РС-Харманли, като намали размера на
присъденото обезщетение до справедлив такъв, съобразен с правилата по чл. 52 ЗЗД. В съдебно заседание пред ХОС представителят на ОП-Хасково поддържа
въззивната жалба, направените с нея доводи и искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемият М.К.С. не
подава отговор на въззивната жалба. В с.з. пред ХОС не се явява и не изпраща
представител.
С въззивната жалба не са направени доказателствени
искания.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази
доводите на страните, констатира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. Ищецът претендира сумата 5000 лева - обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление по
чл. 195 ал. 1 т. 4 предл. 1 и 2 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК,
повдигнато му по досъдебно производство № 433/2014 година по описа на РУ
„Полиция“ - Хасково, което е било прекратено, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 15.04.2015 година до окончателното й изплащане.
Обстоятелствата, касаещи повдигнатото и поддържано
срещу ищeца обвинение, са безспорни по делото: На 09/10.04.2014
година в землището на с. ***, община Стамболово, Хасковска област е била
извършена кражба на кабели. Престъплението е било квалифицирано по чл. 195 ал.
1 т. 4 вр. чл. 194 ал. 1 НК и е било образувано наказателно производство по ДП
№ 433/2014 година по описа на РУ „Полиция“ – Хасково. С постановление на
разследващ полицай при ОД МВР – Хасково от 30.09.2014 година, като обвиняеми по
делото са били привлечени М.Р.Х.с ЕГН ********** ***, С.М.А. от с.***, С.В.А.
от с.*** и настоящият ищец М.К.С. ***. Като квалифициращи признаци на престъплението
са били приети – използване на моторно превозно средство и технически средства,
а стойността на предмета на престъплението е била приета в размер на 851,44
лева. На същата дата спрямо обвиняемите, в това число М.К.С., е била взета
мярка за неотклонение „подписка“. На 19.01.2015 година, т.е. след три месеца и
двадесет дни, РП-Хасково се е произнесла с постановление за прекратяване на
така образуваното наказателно производство. В решаващите си мотиви прокурорът е
приел, че действително е извършена кражба, но повдигнатите срещу М.К.С. и др.
обвинения не са доказани по безспорен и категоричен начин. Прекратителното
постановление е влязло в законна сила на 14.04.2015 година.
Въз основа на така приетата за установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка,
съставът на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По
отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията на
въззивника съдът намира следното:
При
разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към
спора и сочени от страните доказателства. Съдът е обсъдил в съвкупност
събраните по делото доказателства и въз основа на тях е достигнал до правилния
и законосъобразен извод, че предявения иск за обезщетение за неимуществени
вреди е основателен и доказан до размера 300 лева, поради което го е уважил.
Наведените във въззивната жалба оплаквания досежно неправилността на
постановения съдебен акт и завишаването размера на присъденото обезщетение, са
неоснователни. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства,
които да дават основание да се направи извод, различен от направения от
решаващия съд.
Съгласно разпоредбите на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. В настоящата хипотеза претендираната
отговорност на държавата е по отношение на причинените от прокуратурата
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъплението, след
като наказателното производство е прекратено.
Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер, тъй
като тя възниква при наличие на изрично предвидените в специалния закон
предпоставки и не е обусловена от наличието на вина (виновно поведение) от
страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си вредата (чл.
4 от ЗОДОВ). Както правилно е посочил първоинстанционния съд, основание за
ангажирането на отговорността на държавата е обективния факт, че спрямо лицето
е било образувано наказателно производство, М.К.С. е бил привлечен в качеството
на обвиняем за конкретно престъпление, като впоследствие наказателното
производство срещу него е било прекратено.
В настоящия
случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието
на всички елементи от фактическия състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ. Действията
по привличане на лицето в качеството му на обвиняем в извършване на определено
престъпление и поддържане на обвинението се считат за незаконни ако впоследствие
наказателното преследване бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не представлява престъпление. В
разглеждания казус спрямо ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано
обвинение за тежко умишлено престъпление, за което е предвидено наказание
лишаване от свобода от една до десет години. Предвид обстоятелството, че по
така повдигнатото и поддържано обвинение прокуратурата е стигнала до извода, че
липсва възможност обвинението да бъде доказано по безспорен и категоричен начин,
същото следва да се прецени за незаконно.
ХОС споделя застъпеното от РС-Харманли становище, че
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан
дори и без представяне на гласни доказателства за конкретни претърпени от ищеца душевни страдания. Повдигането и
поддържане на обвинение в извършване на
престъпление неминуемо води до изживяване на негативни емоции, които се
презюмират по закон. Самият факт на съществуване на незаконно обвинение, което
впоследствие е прекратено с извода за неговата недоказаност, е достатъчен за
възникване отговорността на Държавата, в лицето на нейните правозащитни органи,
които дължат обезщетение за неимуществени вреди. Т.е. правилно РС приема, че
доказателствата за конкретните душевни страдания и притеснения на ищеца имат
отношение по-скоро към размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
РС правилно е оценил обстоятелството, че ищецът не ангажира доказателства в
тази насока и поради това е присъдил обезщетение в размер, близък до минималния
– т.е. адекватен за обезщетяване на неимуществени вреди, които обичайно се
търпят в такива случаи, при обвинения с такава тежест и при подобни
продължителност на наказателното производство и интензитет на
процесуално-следствените действия с участие на обвиняемото лице. В достатъчна
степен РС е взел под внимание довода на прокуратурата, че взетата спрямо М.К.С. мярка за неотклонение е била най-леката
предвидена в закона и е продължила малко над три месеца, както и че срокът на
наказателното преследване е бил кратък.
Поради
гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а атакуваното решение в
обжалваната му част – валидно, допустимо и правилно, поради което следва да
бъде потвърдено. На основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща и към
мотивите на РС-Харманли.
Своевременно – а именно до приключване проведеното във
въззивното производство съдебно заседание, въззиваемият не прави искане за
присъждане на деловодни разноски. Поради това съдът не следва да присъжда
такива.
Водим от горното, съдът
Р е ш и :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 146
от 18.10.2017 година, постановено по гражданско дело № 104 по описа на РС-Харманли
за 2017 година.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.