О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ ….
гр. Сливен, 16. 08. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в закрито заседание на шестнадесети
август, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
Като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА ЧКАНД № 130
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗАНН във
връзка с чл. 229 и сл. от АПК.
Образувано е по частна жалба от Агенция „Пътна
инфраструктура“, подадена против Определение от 11.06.2021 г., постановено по
АНД № 207/ 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, в частта, в която Агенция
„Пътна инфраструктура“ /АПИ/ е осъдена да заплати на Н.В.С. сумата от 300 лева,
представляваща заплатени разноски за адвокатско възнаграждение.
Частният жалбоподател твърди, че определението в
обжалваната част е неправилно, тъй като: жалбоподателят С. не е спазила реда за
атакуване на издадения електронен фиш /ЕФ/ и сама се е поставила в положение да
заплати адвокатско възнаграждение; С. е поискала анулиране на ЕФ, поради което
е следвало да изчака решението на АНО и в случай на отказ за анулиране, да
подаде жалба. Позовава се на разпоредбите на чл. 189ж от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/. Моли определението в обжалваната част да бъде отменено.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по частната жалба изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Частната жалба е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано на
17.02.2021 г. по жалба от Н.В.С., подадена против Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, № ********** от 05.03.2020 г. на АПИ, с
който на Н.В.С., за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП и на основание
чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер
на 300 лева. С решение № ********** от 18.02.2021 г. по описа на АПИ, ЕФ е
анулиран. С Определение на Районен съд- Сливен от 11.06.2021 г. жалбата на С. е
оставена без разглеждане, АПИ е осъдена
да заплати на С. сумата от 300 лева, представляваща заплатени разноски за
адвокатско възнаграждение, и е прекратено производството по делото – поради липса
на предмет. В частта за разноските Районният съд е приел, че искането за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е основателно, доколкото
произнасянето на административнонаказващия орган с решение за анулиране на
обжалвания фиш е основано на депозираната до Районния съд жалба, въз основа на
която е образувано съдебното производство.
Определението е правилно.
Страните в производствата по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК /арг.
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН/.
Изводът на Районния съд за основателност на искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер до 300 лева е правилен. В производството пред Районния
съд жалбоподателят С. е била представлявана от адвокат; представени са
доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение; претенцията за
разноски е заявена надлежно; към датата на подаване на жалбата, ЕФ не е бил
анулиран и към тази дата жалбата е била допустима.
Не се споделят възраженията на частния жалбоподател. В
чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП е предвидено, че ЕФ подлежи на обжалване по реда на
ЗАНН, като жалбата срещу ЕФ се подава в 14-дневен срок от получаването му, а
когато е направено искане за анулиране на ЕФ – в 14-дневен срок от съобщаването
на отказа за анулиране на фиша. От събраните в първоинстанционното производство
доказателства е видно, че жалбоподателят С. в 14-дневен срок от получаването на
ЕФ е подала жалба против ЕФ пред Районен съд– Сливен, като е входирала жалбата
си, както в деловодството на съда – на 17.02.2021 г., така и в деловодството на
АПИ – на 17.02.2021 г. Тази жалба не представлява искане за анулиране на ЕФ по
реда на чл. 189ж, ал. 3 от ЗДвП, поради което за жалбоподателя С. не е бил
приложим срокът за обжалване на ЕФ по чл.
189ж, ал. 5, изр. 2, пр. 2 от ЗДвП.
За да прекрати производството по делото, поради липса на
предмет, и осъди АПИ да заплати направените от жалбоподателя С. разноски, Районният
съд е съобразил обстоятелството, че процесният ЕФ е анулиран и тъй като решението
за анулиране е издадено след подаване на жалбата срещу ЕФ, правилно е присъдил
на С. направените по делото разноски.
По изложените съображения, определението на Районния
съд в обжалваната част следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на частния
жалбоподател за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
пр. 1 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, Административен
съд – Сливен
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Определение от 11.06.2021 г.,
постановено по АНД № 207 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, в частта,
в която Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на Н.В.С. с ЕГН: **********,
сумата от 300 лева, представляваща заплатени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: