№ 380
гр. Варна, 28.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100500179 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Ди Енд Ем Лимитед“ ООД, гр. Русе срещу
Решение № 262836 от 19.11.2021г. постановено по гр.д. № 16442/2020г. по описа на ВРС,
ХII-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по предявения
от „Трафалгар“ ЕООД, ЕИК ****** срещу „Ди Енд Ем Лимитед“ ООД, ЕИК ********* е
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на реална
част от недвижим имот, находящ се в с. Ново Оряхово, общ. Долни чифлик, обл. Варна,
представляващ ПИ с идентификатор 52115.501.106, с площ на целия имот от 928 кв.м. и
при граници на целия: ПИ 52115.501.107; 52115.13.104 и 52115.501.223 и с площ на реалната
част от 917 кв.м. и при граници на частта: ПИ 52115.501.223, ПИ 52115.501.107, ПИ
52115.501.104 и останалата част от ПИ 52115.501.106, която реална част е заключена между
точки с лилав контур А-Б-В-Г на комбинирана скица № 6 към заключението на съдебно-
техническата експертиза на л. 187 от делото, която приподписана от съда съставлява
неразделна част от решението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени
са доводи, че правилно съдът установил фактите по делото, а именно, че през 2004г.
процесният имот, идентичен с имот – дворно място с площ от 945 кв.м., представляващо
регулиран парцел V-73, е придобит от дружеството въззивник на основание договор за
покупко продажба от праводателите Иванка и Николай Михови, като не се е разпореждал с
имота след това. Ищецът не е могъл да придобие от друго лице – несобственик по силата на
сделката от 2006г., поради което представеният НА не го легитимира като собственик.
Правилно е установен факта, че закупените от ищеца три земеделски земи през 2006г. с
обща площ от 16611 кв.м. с последващи промени в КВС са обединени в имот с ид.
1
521115.13.103, в който впоследствие са образувани четири нови имота с ид. 52115.13.104;
52115.13.105; 52115.13.106 и 52115.13.107. От комбинирана скица № 3 към заключението е
установено, че имот V-73 /930 кв.м./ в кв. 19 по РП от 1958г. попада в УПИ 013104, който от
своя страна попада в обединен имот 52115.13.103. Установено е, че е налице припокриване
между имоти 52115.501.104 и 52115.501.106 с площ от 920 кв.м., а 8 кв.м. попадат в улична
регулация. Между оградения на място терен с площ от 3899 кв.м. и УПИ 013104 с площ от
2984 кв.м. е налице частична идентичност за част от 2503 кв.м., с която те се застъпват, като
две части с обща площ от 481 кв.м. на същия УПИ 013104 откъм северозапад и североизток
остават извън оградения терен. Предназначението на 3008 кв.м. земеделска земя
собственост на ищеца е променена на жилищна с Решение от 13-14.08.2008г. на Комисия по
чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ към МЗХ. От друга страна, за да породи ефект придобивната
давност е необходимо намерението за своене да е демонстрирано по отношение на
действителния собственик, както и да е налице позоваване на придобиването. Собственикът
на търговското дружество въззивник и негов управител, както и съпругата му, са граждани
на Великобритания и пребивават на територията на собствената си държава. Същите не са
могли да узнаят, че дружеството ищец е придобило земеделска земя, като при преобразуване
на същата в жилищна, са образувани ПИ, които засягат неговата собственост. Освен това
придобития недвижим имот от въззивното дружество имот е в урбанизирана територия и не
е могъл да узнае, че земеделска земя ще се нанесе върху неговия урбанизиран имот, както и
че някой ще предяви претенции към собствеността му. Продажба на дружеството е
реализирана на 29.08.2017г. и от този момент собственикът на дружеството Н.И.Х. също не
е могла да узнае за намерението за своене на „Трафалгар“ ООД. През 2018г. въззивникът е
инициирана процедура по изменение КККР, постановена със Заповед № 18-
4110/12.05.2020г. на Изп. Директор на СГКК Варна. Ето защо действията по ограждане на
територия от 3899 кв.м., в която попада и спорният имот през 2008г. не могат да се приемат
за открито, явно, несмущавано и продължило 10-годишно владение на процесния имот. По
никакъв начин добросъвестният собственик на имота не е могъл да узнае, че по отношение
на него са предприети действия по окрупняване на територията, с намерение за своене. След
2008г. не е доказано владение. Отправил искане в тази връзка за постановяване на решение,
с което обжалваното такова да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът за
собственост да се отхвърли с извод за неоснователност.
В отговор на жалбата „Трафалгар“ ЕООД оспорва доводите в нея и обосновава
правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част. Поддържа, че
ирелевантно значение има чии граждани са собствениците на дружеството въззивник,
доколкото същото е българско дружество. Последното не е положило никакви грижи за
закупения имот от 2004г. и налице е била една „изоставена собственост“. При изкупуване на
дяловете на дружеството, за да придобие имота през 2017г. Надя Христова не е посетила
имота на място, а ако го е посетила е установила, че същия е ограден и достъпът до него –
ограничен, но от 2017г. не е предприела никакви правни и фактически действия, за да влезе
2
във владение на имота. Плащането на данъци, както и декларирането на имота не са
действия, които демонстрират грижа на собственика, не се включват в обективните действия
на владението и не изразяват своене. Напротив, въззиваемото дружество е извършило
редица правни и фактически действия, които несъмнено демонстрират намерение за своене.
Същото не само, че не е могло да знае, че придобива земята от несобственик, но е получило
потвърждение на собствеността си с конклудентни действия от държавната и общинска
администрация – проведени са редица административни процедури и са платени такси към
община и държава за промяна статута на земята. Установено е по делото, че имотът на
въззивното дружество е съществувал в строителните граници на населеното място до 1992г.
Към момента на придобиването му от ищеца през 2004г., имотът не е бил в строителните
граници на селото, а е бил в землището на селото. „Трафалгар“ ЕООД е закупило
процесната реална част като част от нива през 2006г. След обединяването на трите закупени
от него ниви, новообразуваният имот става с площ от 16.611 дка и номер 013103. В периода
2006-2008г. ищецът предприел необходимите правни и фактически действия за изработване
и одобряване на ПУП-ПРЗ и от обединения имот се образуват 4 броя УПИ: 013104; 013105;
013106 и 013107. Със Заповед № 288/01.02.2008г. на кмета на община Долни чифлик е
одобрен ПУП-ПРЗ за четирите УПИ. Издаден е Акт от Комисия на общинската
администрация, че законовите срокове са изтекли, няма подадени възражения и заповедта е
влязла в сила. Процесният имот – ид. 106 е реална част от имот с ид. 104, който е идентичен
с УПИ 013104, предмет на ПУП-ПРЗ, одобрен с тази заповед. Имотът е ограден от ищеца
през 2008г. и материализираната на място граница не е местена. Спорната земя е смитана от
ищеца за негова собственост, била е платена цена за нея, всички заявени административни
процедури са били одобрени от компетентните органи. Явното и несмущавано владение на
имота датира от 2006г. Всички възражения, че владението не е могло да бъде
демонстрирано спрямо собствениците на дружество, които трайно живеят извън България за
неоснователни. Отправил искане поради това за потвърждаване на решението.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Във въззивната жалба са обективирани доказателствени искания за допускане и
приемане на писмени доказателства – платежни нареждания за платен данък собственост и
такса битови отпадъци от 14.01.2021г. и от 15.12.2021г. и скица на имота. Същите са нови и
не са могли да бъдат посочени и представени в срок в първоинстанционното производство,
поради което са процесуално допустими по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ГПК и следва да се
приемат, без представената скица.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 07.03.2022г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК като писмени
доказателства по делото, представените с въззивната жалба заверени преписи от платежни
нареждания за платени от въззивника данък недвижим имот и такса битови отпадъци от
14.01.2021г. и от 15.12.2021г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане за приемане като писчено
доказателство по делото на Скица на поземлен имот № 15-826508-10.09.2020г.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4