№ 15239
гр. София, 01.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110133717 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Ц. М. И. срещу „Стик -кредит“ АД, с която
са предявени искове с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК
във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално във вр. с чл. чл. 26, ал. 1, предл.
3 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че сключеният
между тях Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №
*****/21.11.2023 г. е нищожен, съединен с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 477,50 лева,
представляваща подлежаща на връщане сума на основание чл. 23 ЗПК, като платена
по нищожен договор (недължимо платена сума) по договора за потребителски кредит
от разстояние, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 07.06.2024 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 21.11.2023 г. между Ц. М. И. и „Стик - креди“
АД е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *****,
по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 1650 лева за срок от 3
месеца. В договора е посочено, че за ползване на сумата кредитополучателят дължи на
кредитора възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент — 36 %,
годишен процент на разходите по кредита /ГПР/ - 42,58 %, а общата дължима сума от
потребителя е в размер на 1754,38 лева. Според раздел I, чл.1, т. 9 от договора
кредитополучателят трябва да предостави обезпечение под формата на поръчител или
банкова гаранция в 3-дневен срок от сключването на договора, като поръчителят или
банковата гаранция трябва да отговарят на конкретни изисквания, заложени в раздел
VIII от Общите условия към договора за потребителски кредит. В чл. 27, ал. 1 от
договора е посочено, че ако потребителя не изпълни задължението си по предоставяне
на обезпечение, дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.
Съгласно погасителния план към договора, размерът на неустойката при
непредоставяне на обезпечение е 514,20 лева, тоест общата сума, която потребителят
следва да върне по кредита възлиза на 2268,57 лева. Ищецът излага твърдения, че на
03.01.2024 г. е направил едно плащане по договора в общ размер на 2097,50 лева
по„Изи Пей“ АД, с което предсрочно е погасил задължението си. Поддържа, че
1
изискванията към обезпечението, което кредитополучателят следва да предостави, за
да не му бъде начислена неустойка са на практика неизпълними за него. Излага
съображения за недействителност на договора за потребителски кредит поради това,
че в него не е посочено какви компоненти са включени в ГПР, както и че посоченият в
договора ГПР не е действително приложеният в отношенията между страните, тъй
като в него не е включен разходът за неустойка. Излага съображения, че в дължимата
лихва по договора се включи и неустойката, която служи като прикрита лихва,
размерът многократно ще надвиши посочения в договора. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Стик - кредит“ АД е
подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Признава, че между страните на 21.11.2023 г. е сключен посочения в исковата молба
договор по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ с твърдяното от ищеца съдържание. Сочи, че на
същата дата е погасило служебно задължението на ищеца по отпуснат му преди това
друг заем, а остатъкът е предоставил на ищеца на разположение на каса на „Изипей“.
Описва процедурата по сключване на договора и заявява, че ищецът е бил запознат с
условията на същия и доброволно ги е приел. Поддържа, че уговорката за неустойка
не е нищожна и по отношение на нея не били приложими ЗПК и Директива 2008/48, а
ЗЗД. Излага съображения, че причина за начисляване на неустойката от страна на
кредитора е виновно поведение на кредитополучателя, изразяващо се в
непредоставяне на обезпечение по договора, вследствие на което кредиторът търпи
вреди и е лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено.
Оспорва твърдението на ищеца предвидената неустойка за непредоставяне на
обезпечение да е нищожна, като сочи, че същата е валидна и не противоречи на
добрите нрави, както и че ищецът е бил запознат с условията на договора преди да
бъде сключен, не е бил длъжен да го сключи веднага, а е разполагал с възможността
първо да открие лице, отговарящо на изискванията, посочени в договора, което е
съгласно да отговаря солидарно за дълга с него и след това да до подпише договора.
По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са искове с правна квалификация чл.
22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. т. 9 и т. 10 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД съединен
при условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.
9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, кумулативно съединени с иск по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно
доказване: 1) сключването на договора за заем със соченото в исковата молба
съдържание, 2) че същият е нищожен на сочените основания, а именно поради
2
нарушение на императивни норми на закона, евентуално поради заобикаляне на закона
и/или поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на
справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения,
както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване.
УКАЗВА на ищеца, че по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в негова тежест е
докаже, че между страните е бил сключен договор за паричен заем със сочените в
исковата молба нищожни клаузи и параметри; че договорът е нищожен, както и че е
заплатил на ответника претендираните суми на основание съответните уговорки в
договора за паричен заем.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже валидно правно основание
за получаване, съответно за задържане на получената от ищеца сума за погасяване на
задълженията по процесния договор, както и възраженията си, изложени в отговора, в
т.ч. че договорът е действителен, че на потребителя при сключването на договора е
предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да
прецени икономическите последици от сключването на договора.
С оглед на заявеното с отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т.
3 ГПК съдът обявява за безспорни и и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: 1) че между страните е сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ договор
за потребителски кредит от разстояние с № *****/21.11.2023 г., по силата на който
ответникът „Стик - Кредит“ АД е предоставил на ищеца Ц. М. И. в заем сумата от
1650 лв., в чл. 27 от който било уговорено заплащането на неустойка в размер на 0,9 %
от усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено някое от договорените в
чл. 17 обезпечения.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за
изясняване на предмета на спора.
Съдът констатира, че ищецът не е посочил банкова сметка или друг начин на
плащане на претендираната сума съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК, поради което следва да
му се дадат указания в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.05.2025 г.
от 9:50 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата
молба и с отговора на исковата молба документи.
УКАЗВА на ищеца в срок до датата на съдебното заседание да посочи банкова
сметка или друг начин на плащане.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
3
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5