О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 17.06.2020 г.
гр.Ямбол
Ямболският
окръжен съд, втори въззивен граждански състав
на…седемнадесети…юни……..две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тагарева
Членове: Николай Иванов
Галина Вълчанова
секретар
като разгледа докладваното от съдия
Г.Вълчанова
възз.ч.гр.д. № 335 по описа на 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба
на „Изи Финанс“ ЕООД гр.София против разпореждане № 674/4.05.2020 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 200/2020 г. по описа на ЕРС, с което съдът е отхвърлил
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Д.Н.Н.. Разпореждането се
счита за неправилно и необосновано, поради което се желае отмяната му, след
което въззивният съд за задължи РС Елхово да издаде исканата заповед за
изпълнение. Жалбоподателят счита за неправилни изводите на районния съд за това,
че договорът за кредит и приложените общи условия към него не са подписани от
страните, тъй като същият е сключен от разстояние по ЗПФУР и по тази причина не
е подписан физически. Същите обстоятелства правят невъзможно представянето на
подписан договор от заявителя кредитор, поради което заповед за изпълнение
следва да се издаде независимо от липсата на положени подписи.
Съдът след като се запозна със становището на частния
жалбоподател, както и с делото на ЕРС, образувано като заповедно производство,
приема за установено следното:
Ч.гр.д. № 200/2020 г. е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК със заявител „Изи Финанс“
ЕООД гр.София и длъжник Д.Н.Н. за задължение, произтичащо от договор за кредит №
227778/30.10.2010 г. общо размер 1721,40 лв., включващо главница, договорна
лихва и неустойка. В т.12 подробно са описани обстоятелствата, от които
произтича вземането, а именно сключения договор за кредит, извършени доброволни
плащания и просрочените вноски съгласно погасителен план, размера на
задължението по пера. Направени са искания за издаване на заповед за
изпълнение, изпълнителен лист и присъждане на разноски.
Към заявлението са приложени копия на договор за
предоставяне кредит № 227778/30.10.2010 г. между дружеството-кредитор и Д.Н.Н.,
както и Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „Изи Финанс“
ЕООД от 13.08.2018 г. Двата документа не са подписани от потребител.
При така установената фактическа обстановка, ЯОС
намира, че частната жалба е
процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в
процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно. Разгледана по същество частната жалба
е неоснователна по следните съображения:
В изпълнение на разпоредбата на чл. 410, ал.3
от ГПК, заявителят е представил със заявлението договора, който е в писмена
форма, заедно с приложимите общи условия, тъй като вземането произтича от
договор, сключен с потребител. Липсват пречки потребителски договор да бъде
сключен при условията на ЗПФУР, а съгласно чл.6 от същия договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправяне на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Съгласно чл.18 ал.2 от
ЗПФУР за доказването на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР се
прилага Законът за електронния документ, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията,
направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние,
видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и
имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в
тях. Т.е. налице са множество възможности заявителят да установи
подписването на договора за предоставяне на кредит, тъй като сключването му по
ЗПФУР не го освобождава от задължението да удостовери това обстоятелство.
Представянето на копие от неподписан договор за кредит е равносилно на
непредставяне на такъв договор, което е в противоречие с чл.410 ал.3 от ГПК, но
не е от нередовностите, подлежащи на изправяне след указания на съда по чл.410
ал.2 от ГПК.
При това положение, както ЕРС е достигнал до
този извод искането по заявлението се явява неоснователно на основание чл.411
ал.2 т.2 от ГПК и частната жалба срещу разпореждането за отхвърлянето му следва
да бъде оставена без уважение.
Частният жалбоподател следва да бъде осъден да довнесе по сметката на ЯОС ДТ в размер 3,71 лв., тъй като частната жалба е против разпореждане за отхвърляне на заявление и следва да бъде определена по чл.18 ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Изи
Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София, ул.“Балша“ № 17, партер против
разпореждане № 674/4.05.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 200/2020 г. по описа
на ЕРС.
ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София,
ул.“Балша“ № 17, партер да заплати по сметката на ЯОС ДТ в размер 3,71 лв.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.