Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 463 от ГПК. Жалбоподателят - Е. А. А., длъжник по изпълнително дело № 537 по описа на частен съдебен изпълнител Д. К. за 2011 година – претендира отмяна на постановеното разпределение на суми по изпълнителното дело, предявено на 15.08.2012 година. Позовава се на нарушение на чл. 136, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за задълженията и договорите: имал задължения към Държавата за пенсионни и здравни вноски, които при разпределението следвало да бъдат удовлетворени преди тези на кредитора „О. Б. Б.”-, гр. С.. Моли за корекция на разпределението по посочения начин. Взискателите по делото становище не са изразили. Съдебният изпълнител излага доводи за процедурна недопустимост на жалбата. Длъжникът предявявал чужди, не свои, права и в този смисъл нямал правен интерес от ревизията на постановеното разпределение. По същество твърди Националната агенция за приходите да не е предявила вземанията си, въпреки проведената процедура по реда на чл. 191, ал. 4 от ДОПК, и към момента на разпределението да бъдат съобразени фискални вземания е невъзможно. Съдът обсъди наведените доводи и намира жалбата за процедурно допустима, но по същество – за неоснователна. Отхвърля я, водим от следните съображения. По допустимостта на жалбата: Макар жалбоподателят да е длъжник по изпълнението и явният и по-изострен интерес от атакуване на разпределение по чл. 460 от ГПК да принадлежи на взискателите, на длъжника също не може да се отрече възможността да търси ревизия на въпросното постановление. Както за взискателя не е безразлично дали и в каква стойност ще получи плащане, така и за длъжника е значимо кой дълг и в каква степен, ще бъде погасен със средствата от осребреното имущество. От тази гледна точка интересът на длъжника е дефинитивно наличен в хипотези като процесната. Вън от това чл. 462 от ГПК сочи легитимираните на обжалват разпределението лица, без да прави разлика между тях в каква част могат да атакуват постановлението на съдебния изпълнител. Изложеното аргументира съда да приеме, че жалбата е подадена при наличен правен интерес и следва да бъде разгледана по същество. По същество: Според закона – чл. 460 от ГПК – събраните по изпълнителното производство суми се разпределят между взискателите. Законът изисква кредиторът да е добил това качество, щото да участвува в разпределението. От процедурно гледище това ще означава или да е започнал изпълнителния процес, или да се е присъединил към него. И двете форми на участие са уредени в закона. Спрямо Националната агенция за приходите е предвиден облекчен ред за присъединяване – задължението на съдебния изпълнител да уведоми НАП за започналото изпълнително производство: чл. 458 от ГПК. За да настъпи ефектът на присъединяване, за да добие качеството на кредитор с право да се ползва от разпределението, Агенцията следва да е отговорила на уведомлението на съдебния изпълнител. Това директно следва от цитирания текст на чл. 458 от ГПК, регламентираш и начина за присъединяване и вземанията, за които това присъединяване важи. От материалите по приложеното изпълнително дело е видно, че Националната агенция за приходите е уведомена за висящността на изпълнителния процес - лист №№ 17 и 18 от преписката на съдебния изпълнител, но липсват данни да е отговорила по реда на чл. 458 от ГПК, респективно по реда на чл. 191, ал. 4 от ДОПК. Това бездействие елиминира възможността Държавата да участвува в разпределението и онагледява неоснователността на жалбата. На това основание следва да бъде отхвърлена. Бездействието на Националната агенция за приходите не може да бъде преодоляно с поведението на жалбоподателя-длъжник по изпълнението. В казуса – чрез представеното удостоверение на Териториалната дирекция на НАП, гр. В., за задълженията длъжника. Чрез своята администрация държавата е властна да прецени дали да потърси принудително събиране на вземанията си или не. Извън органите на държавата, процедурна легитимация на друго лице за събиране на фискални вземания законът не е създал. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отхвърля жалбата на Е. А. А. от село Я., ул. „П.” № .. против постановлението на съдебния изпълнител за разпределение на суми по изпълнително дело № 537 по описа на частен съдебен изпълнител Д.К. за 2011 година, като неоснователна. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |