Р Е Ш Е Н И Е
№ /09.07.2019г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На двадесет и шести юли две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
при секретар Н. С.
Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско дело № 102 по описа за 2019г.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба от Н.И.Г. с ЕГН **********,*** срещу Д.И.К. с ЕГН **********,
с адрес ***.
В исковата молба
ищецът твърди, че заедно със съпругата си притежава недвижим имот, съставляващ
апартамент №9, находящ се в гр.С., ул***. От 01.05.2012г. апартаментът се
ползвал от ответницата като съпруга на брата на съпругата на ищеца на основание
устен договор за наем с наемна цена 1500 лева месечно платима на 5-то число
всеки месец. Ищецът искал с ответницата да уредят отношенията си, но това не се
случило, поради което той й изпратил нотариална покана да освободи жилището. На
10.11.2018г. ответницата напуснала жилището, но не заплатила нито една от
дължимите наемни цени. Размерът на дължимите наемни цени за периода
01.05.2012г. – 01.11.2018г. бил общо 115 500 лева, от този размер ищецът
претендира частично 15000 лева, дължима за периода 01.01.2018г. – 01.11.2018г..
Ищецът подал
заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.1570/2018г., за сумата
от 15000 лева – наемна цена за периода 01.01.2018г. – 01.11.2018г., била
издадена заповед по чл.410 ГПК, срещу която ответницата подала възражение,
поради това ищецът предявил настоящия иск.
Иска се съдът да
приеме за установено, че ответницата дължи сумите по издадената заповед по
чл.410 ГПК.
В срока по чл. 131
от ГПК е депозиран отговор от ответника.
В него твърди, че
оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че липсват наемни правоотношения
между страните за апартамента, като това обстоятелство се доказвало и от
нотариалната покана, изпратена от ищеца до ответницата и съпругът й, в която се
твърдяло, че те пребивават в имота неоснователно и се иска да го освободят.
Апартаментът бил семейно жилище на ответницата и съпруга й до напускането му от
ответницата през м.11.2018г.. Твърди се, че жилището било на съпруга на
ответницата закупено с негови средства и кредит, но като собственици в акта за
собственост били записани сестрата на ответника и съпругът й – ищец в
настоящото производство.
Твърди се, че причината за изпращане на
нотариалната покана до ответницата била подадената от нея искова молба за
развод на 28.09.2018г., в която поискала предоставяне ползването на семейното
жилище – процесния апартамент, на нея и роденото от брака дете. В отговора на
исковата молба ответника заявил, че все още живее а апартамента, от което се
съди, че нотариалната показан била формално изпратена до него.
Иска се отхвърляне
на иска, в условията на евентуалност се прави възражение за погасяване по
давност на част от наемните цени за периода 01.05.2012г. – 29.11.2015г. и на
обезщетението за забава върху тези главници. Оспорва се размера на наемната
цена като неотговаряща на пазарните условия за наем по местонахождение на
апартамента. Иска се присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцецът чрез
процесуалния си представител прави изменение на размера на предявения иск като
го намалява на 580 лева месечно или 5800 лева за периода от 01.01.2018г. до 01.11.2018г.
и моли иска да бъде уважен, ответникът чрез процесуалния си представител моли
да бъде отхвърлен иска като неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От събраните по делото
доказателства: Нотариален акт № 3, том І, рег. № 98, дело № 2/2011 г.;
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № 171/27.11.2018 г. на
Анастасия Христова Гидикова; Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с
изх. № 172/27.11.2018 г. на П. Христов К.;
Нотариална покана от Н.И.Г. до П. Христов К. и Д.И.К.; Искова молба за
развод по чл. 49 от СК; Писмен отговор от П. Христов К.;. решение №
117766/17.05.2019 г. по описа на РС С. се
установява, че на 26.01.2011г. М. Т.-Т. продава на Н.Г. и А. Г. недвижим
имот, представляващ Апартамент №9, находящ се в гр.С., ул.“*** с площ от 76.90
кв.м. заедно с мазе № 10, заедно с 6,113% от общите части на сградата и от
правото на строеж. Продажната цена е със средства произхождащи от банков
кредит. А. Г. и Н.Г. са съпрузи. Свидетеля Х.К. е баща на А. Г. и П. К.. П. К.
и Д.К. са били съпрузи до постановяване на 17.05.2019г., когато е прекратен с
развод със съдебно решение сключения по между им брак на 20.10.2010г. в
гр.Стара Загора. П. К. и Д.К. имат дете – Й. К., родена на ***г..
На 28.09.2018г. Д.К.
подава искова молба срещу П. Х. К. за развод в Районен съд гр.С.. П. Х. е подал
отговор по исковата молба. В последствие страните се споразумяват бракът им да
бъде прекратен по взаимно съгласие на основание чл.50 СК и той е прекратен със
съдебно решение на 17.05.2019г..
Ищецът е изпратил на
ответника нотариална покана на 23.10.2018г., получена от нея на 24.10.2018г., с
която я кани да напусне процесния имот в срок до 10.11.2018г., тъй като го
ползва без правно основание и предстоящата покупко-продажба на имота.
От изготвена по делото СИЕ,
която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че
обезщетението за ползването на процесния имот - Апартамент №9, находящ се в гр.С.,
ул.“*** е в размер на 580 лева месечно за периода 01.01.2018г. – 01.11.2018г.,
за целия период е в размер на 5800 лева.
От представеното ЧГД № 1570/2018 г.е видно, че е подадено Заявление за
издаване на заповед по чл.410 от ГПК от ищеца срещу ответника. По него е
издадена заповед за изпълнение № 1047/03.12.2018г., според която ответника е
следвало да заплати на ищеца в размер на 15000 лева (Петнадесет хиляди лева),
представляваща размера на неплатените наемни вноски по договор за наем от 1500
лв./месец за всеки от месеците за периода от 01.01.2018 г. до 01.11.2018 г.,
предявен частично като част от размера на неплатените наемни вноски за месеците
за периода от 01.05.2012 г. до 01.11.2018 г. възлизащи общо на 115500 лева, за
недвижим имот находящ се в гр. С., с актуален адм. адрес бул.“***/ собственост
на Н.И.Г., ЕГН: ********** и А. Х. Г., ЕГН: ********** въз основа на нот.акт №
105, том ІV, дело № 717/2011 г., вх.рег. № 1866/26.01.2011 г., вписан в АВ,
служба по вписванията гр. С.; законната лихва върху вземането, считано от
подаване на заявлението в съда – 29.11.2018 г. до окончателното му изплащане,
както и сумата в размер на 300 лв.(триста лева) представляващи сторени в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса.
Срещу Заповедта е
подадено възражение от ответницата и в
едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК е предявен настоящия иск.
От
показанията на св.К., се установява, че Н.Г. е закупил процесния апартамент в
гр.С., като е имал намерение да живее в него заедно със семейството си,
направили ремонт на апартамента и го обзавели. Г. работел като юрист в банка. В
последствие плановете не Г. се променили и през 2012г. той предоставил
ключовете от апартамента на ответницата и съпругът й, за да живеят те в него
като семейство, но искал и заплащане на възнаграждение в размер на 1500 лева
месечно. Ответницата почти не работела през този период, с изключение на 4-5
месеца. Съпругът й – синът на св.К. получавал високо възнаграждение и се грижел
за семейството си. Св.К. присъствал на среща между страните по делото, където
ищецът казал на ответницата, че трябва да заплаща за апартамента и тя казала,
че ще плаща като започнела работа. Бившият съпруг на ответницата продължавал да
живее в апартамента заедно с детето им. Съдът не кредитира показанията на св.К.,
тъй като намира, че той е предубеден от изхода на делото, поради близката си
роднинска връзка – баща на А.Г. – съпруга на ищеца и на П. К.– бившия съпруг на
ответницата. Показанията на св.К. противоречат на житейската логика – да се
предостави за ползване апартамент на семейство като за наема да е задължен
съпругът, който не работи и няма доходи, при положение, че съпругът, който
издържа семейството и получава „четири и пет цифрена“ (според показанията на
св.К.) заплата и е брат на собственичката на апартамента да няма никакви
задължения по това правоотношение. Съдът не кредитира показанията на св.К. и
предвид обстоятелството, че нотариалната покана е изпратена от ищеца до ответницата,
с което й е даден срок да напусне процесния апартамент е изпратена след
подаване на исковата молба за прекратяване на брака между ответницата и сина на
св.К., съдът намира, че причина за претенцията на ищеца както и за показанията
на св.К. са влошените отношение между ответницата и вече бившият й съпруг –
сина на св.К. и брат на съпругата на
ищеца.
От
показанията на св.И. се установява, че тя знае от дъщеря си, че процесния
апартамент е закупен на името на ищеца, тъй като той е работел в банка и е
могъл да ползва преференциални условия за получаване на кредит. Заемът е бил
погасен със средства на бившия съпруг на ответницата. Довършителните работи в
апартамента и обзавеждането му са направени от семейството на ответницата. През
2018г. бившият съпруг на ответницата е навършил 40 години й и е споделил, че е
горд, че е изплатил апартамента. Жилището се ползвало от ответницата и
семейството й – бившият й съпруг и дъщеря им от закупуването му през 2011г. до
напускането на ответницата на апартамента през есента на 2018г., след този
период апартаментът продължава да се ползва от бившия съпруг на ответницата и
детето им. Съдът кредитира показанията на св.И. като безпротиворечиви и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
От
показанията на св.Т., които съдът кредитира като безпротиворечиви,
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че е
посетил процесния апартамент през 2014г. и е останал с впечатлението, че
жилището е собствено на семейството на ответницата и че те живеят в собственото
си жилище. Св.Т. не е чувал ответницата и семейството й да са имали
взаимоотношения с роднини на бившия й съпруг по повод апартамента. В
апартамента продължава да живее бившия съпруг на ответницата заедно с дъщеря
им.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземания по
чл.232, ал.2 ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца 580
лева месечно или 5800 лева за период от 10 месеца от 01.01.2018г. до
01.11.2018г. – предвид направеното намаляване на размера на
иска описани в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение издадена
по ч.гр.д.1570/2018 г. по описа на ПРС.
Искът е допустим, доколкото е предявен
по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния
едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните, е
сключен договор за наем на описания в исковата молба апартамент с длъжник
ответника, определената наемна цена и срок за плащането й, изпълнението на
договора от страна на ищеца, размера на обезщетението за забава, живеенето на
ответницата в имота през периода 01.05.2012г. – началото на м.11.2018г..
Ответникът носи
доказателствената тежест да докаже, че описания в исковата молба апартамент е
собственост на съпруга й, че заедно със съпруга си са живели в имота и същия е
бил семейно жилище, че след получаване на нотариалната покана съпруга й е
продължил да живее в апартамента.
От събраните по
делото доказателства се установи, че ответницата е живяла в процесния
апартамент през периода 01.05.2012г. – началото на м.11.2018г., тъй като той се
е ползвал като семейно жилище. Ответницата е живяла в апартамента заедно със
семейството си – бившия си съпруг и дъщеря им.
Ищецът не успя да
докаже, че между него и ответницата са били налице наемни отношение с предмет процесния апартамент,
нито техни конкретни параметри. Напротив от събраните по делото доказателства
се установи категорично липсата на наемни отношения между страните по делото,
както и липсата на каквито и да е било правоотношения между тях, още по-малко
възмездни такива.
Видно от нотариалната покана изпратена от
ищеца до ответника сам той в нея заявява, че между страните не са налице не
само наемни правоотношения, но и никакви други правоотношения, което се доказва
и от самото поведение на ищеца, той не е търсил от 01.05.2012г. до изпращане на
поканата до ответницата на 23.10.2018г., получена от нея на 24.10.2018г.
никаква насрещна престация за ползване на собствения му по документи апартамент.
Това се доказва и от факта, че ищецът започва да претендира от ответницата
парични средства за ползването на апартамента му точно след подаване от нея на
исковата молба за развод. От факта, че апартамента се е ползвал като семейно
жилище от ответницата и семейството й, а се претендира възнаграждение за
ползването само от ответницата, която през по-голямата част от периода
01.05.2012г. – началото на м.11.2018г. е била безработна и е нямала доходи,
докато съпругът й е получавал значителни доходи и е брат на собственичката по
документи на апартамента.
От показанията на
св.И. се доказа наличие на правоотношения между бившия съпруг на ответницата и
собствениците на процесния апартамент по Нотариален
акт № 3, том І, рег. № 98, дело № 2/2011 г., които няма да бъдат обсъждани по
настоящото дело, тъй като не са негов предмет.
От
събраните по делото доказателства – нотариална покана, искова молба, отговор,
решение по гр.д.63555/2018 на СРС, показанията на св.К. и св.И. се установиха
значително влошените отношения между ответницата от една страна и бившият й
съпруг, баща му – св.К. и ищецът от друга страна, които са били повода за
предявяване на настоящата недоказана и неоснователна претенция.
Ищецът
е претендирал разноски, но такива не му се дължат предвид изхода на делото.
Ответникът е претендирал разноски и такива му се дължат на основание чл.78,
ал.3 ГПК. Претендираните разноски от ответника са следните: 980 лева – адвокатско
възнаграждение, 600 лева – пътни и дневни разходи. Ищецът е направил възражение
за прекомерност на претендираното от ответницата адвокатско възнаграждение. Съдът
намира, че направеното възражение е неоснователно предвид обстоятелството, че
уговорения хонорар е минималния предвиден такъв съобразно първоначално
посочената цена на иска от ищеца – 15 000 лева, в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
ответникът следва да се присъдя разноски в размер на 980 лева, тъй като само
това са разноските сторени по производството. Претендираните разноски за пътни
и дневни не са разноски по производството каквото е изискването на чл.78, ал.3
вр. с ал.1 ГПК, а са разноски по повод на производството, които не подлежат на
заплащане на насрещната страна. Разноски по производството са разноски за –
държавна такси, депозити и възнаграждения за вещи лица, за особен представител,
за призоваване на свидетел, само тези разноски подлежат на заплащане от
насрещната страна при настъпване на съответните условия затова.
Воден
от гореизложеното Провадийският районен
съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.И.Г. с ЕГН **********,*** срещу Д.И.К. с ЕГН **********,
с адрес *** иск за признаване
за установено в отношенията между страните на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което е издадена
Заповед № 1047/03.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1570/2018г. на ПРС за
следните парични вземания предвид направеното намаляване на размера на иска: 5800
лева, представляваща размера на неплатените наемни вноски по договор за наем от
580 лв./месец за всеки от месеците за периода от 01.01.2018 г. до 01.11.2018
г., предявен частично като част от размера на неплатените наемни вноски за
месеците за периода от 01.05.2012 г. до 01.11.2018 г. възлизащи общо на 115500
лева, за недвижим имот находящ се в гр. С., с актуален адм. адрес бул.“***/
собственост на Н.И.Г., ЕГН: ********** и А. Х. Г., ЕГН: ********** въз основа
на нот.акт № 105, том ІV, дело № 717/2011 г., вх.рег. № 1866/26.01.2011 г.,
вписан в АВ, служба по вписванията гр. С.; законната лихва върху вземането, считано от подаване на заявлението в съда –
29.11.2018 г..
ОСЪЖДА Н.И.Г.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.К. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от
980 лева, представляваща направени
разноски в настоящото производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.