Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………./28.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети август две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., след като разгледа докладваното от съдията г. д. № 643/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по молба на Дирекция „Социално подпомагане” - Провадия, с правно
основание чл. 30, ал. 1, във вр. чл. 29, т. 9 от Закона за закрила на детето, за прекратяване настаняването на непълнолетната Н.Д.Л., ЕГН **********, в семейството на
нейния биологичен баща Х.П.П., ЕГН **********.
В молбата се посочва, че
със заповед № ЗД/Д-В- П-04702.07.2020 г. на директора на ДСП – Провадия е
прекратена мярката за закрила спрямо детето Н.Д.Л. – настаняване в семейството
на близки и роднини, поради промяна в обстоятелствата, свързани с детето.
Излага се, че детето е родено от съжителството на Д.Л.Н. и Х.П.П.. Последният
не е припознал детето. През 2006 г. майката е изоставила детето, а бащата е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода”. С оглед на това детето е било
настанено с решение № 301/15.01.2008 г. на РС – Провадия в Дом за деца – Малък
Преславец, община Главиница, област Силистра за срок от една година. През 2009
г. в Дирекцията е постъпило писмо от
биологичния баща на детето, в което е изразил желание да полага грижи за него.
След извършено проучване е била преценена възможността за реинтеграция на
детето, като със заповед от 07.12.2009 г.
на директора на ДСП – Тутракан и решение
№ 30/23.03.2010 г. на РС – Провадия е прекратено настаняването на детето
в специализираната институция и същото е настанено в дома на биологичния
ѝ баща за неопределен срок, а именно – до отпадане на основанията за
това. На 30.06.2020 г. социалните работници са посетили адреса, на който живее
детето, като при посещението са установили, че бащата е заминал да работи в ******,
а Н. живее на съпружески начала с пълнолетното лице Живко Янакиев Илиев, роден
на *** г. в дома на неговия баща, находящ се също в гр. Дългопол, със знанието
и съгласието на биологичния ѝ баща. Н. започнала да поддържа контакти с
майка си, която живеела в същото населено място. Изразеното от ОЗД становище е,
че предвид обстоятелството, че биологичният баща на детето, при когото то е
било настанено, към настоящия момент не пребивава на територията на Република
България, предприетата през 2010 година мярка е неефективна и е необходимо
същата да бъде променена, като се предприеме адекватна такава на настоящата
ситуация, а именно – мярка за закрила в семейна среда. Моли се съда да прекрати
настаняването на детето в семейството на нейния биологичен баща Х.П.П..
В съдебно заседание
Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия, представлявана от социален работник
И. И. уточнява, че след постановяване на решението на съда, по отношение на
непълнолетната ще бъде предприета мярка за закрила в семейна среда по
административен ред. Поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.
Назначеният от съда процесуален представител на детето
адвокат К.И. пледира за уважаване на разглежданата молба. Моли съда да
препоръча на ДСП – Провадия, ако това е възможно, да бъде предприета нова
административна мярака, която да защитава правата и интересите на детето до
навършване на пълнолетие, но не повече от 20-годишната му възраст.
Изслушана е майката на детето Д.Л.Н., която обяснява, че дъщеря ѝ
живее на съпружески начала от 1-2 години, че двете живеят в едно населено
място. Твърди, че са възстановили отношенията си. Н. споделила с майка си, че
живее добре с момчето и двамата се разбират. Те живеели сами в къщата, тъй като
бащата на момчето живее в друга държава. Момчето работело. Посочва, че баща
ѝ я оставил и нямало вече кой да я гледа.
На основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт по делото е изслушано и детето.
Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства: заповед №
ЗД ЗД/Д-В-141/26.06.2020 г. на директора на ДСП - Варна; удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане № 0016/06.07.2017 г. на Община Долни чифлик;
декларации за даване съгласие/несъгласие по чл. 24, ал. 3 ППЗЗДт от **********
и **** И. ****, както и от
приложения социален доклад, се установява че малолетната ********** е роден на *** г. в ******,
Дуисбург от майка **** и баща ****. За времето от месец септември 2019 г. до
месец май 2020 г. грижи за детето е полагала **** ****, позната на майката.
Двете имали уговорка **** да се грижи временно за ****, а майката да замине за ******
с цел да работи и да вземе съгласие от биологичния баща на детето то да пътува
в чужбина, за да може майката да вземе детето с нея в ******. През последните
пет месеца обаче майката на детето спряла да изпраща финансова подкрепа на ****,
като от заминаването си се е обадила около 5 – 6 пъти на ****, като в крайна
сметка прекъснала всякакви връзки с детето. Това наложило тя да подаде сигнал
до ДСП – Варна, които извършили съответното проучване. В резултат на
проучването семейството на Дамян Ангелов и **** ****, които изразили съгласие
да се грижат за детето. Последното е изразено и писмено в приложените по делото
декларации.
Съдът, с оглед така установеното от фактическа страна, намира от правна страна следното:
Подадено е искане с
правно основание чл. 28, във вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето.
Съгласно чл.
10, ал. 1 ЗЗДт, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо,
умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и
интереси.
Съобразно разпоредбата
на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт настаняването на детето извън неговото семейство се
предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности в
семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно
изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт. В разглеждания случай, констатациите на директора на
Дирекция „Социално подпомагане” - Варна, обективирани в Заповед №
ЗД/Д-В-141/26.06.2020г., както и тези на социалните работници в социален доклад
№ СЛ/Д-В/1586-008/26.06.2020 г., обосноват извода на решаващия състав на съда,
че по отношение на детето е необходимо да бъде предприета мярка за закрила.
Изхождайки от
регламентираните в нормата на чл. 3 от ЗЗДт принципи на закрила, както и от
установената по делото необходимост от грижи, които не се осигуряват от
родителите, съдът приема, че в разглеждания случай по отношение на детето са
налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт. Съобразявайки поредността
по чл. 28, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт, съдът приема, че в конкретния
случай детето има роднини, които имат желание и възможност да се грижат за
него, и при които то да бъде настанено. Ето защо, съдът приема, че предлаганата
от ДСП – Провадия мярка за закрила по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от
ЗЗДт, а именно: настаняване в
семейство на роднини, е в интерес на детето, поради което са налице
предпоставките за положително произнасяне по искането.
Ето защо
молбата на ДСП - Провадия се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
НАСТАНЯВА детето **********,
ЕГН **********, в семейството на нейни роднини по майчина линия, а именно: **********,
ЕГН ********** /брат на бабата на детето по майчина линия/ и **** И. **** ЕГН **********,
/негова съжителка/, за срок от три години, считано от датата на влизане на
решението в сила, на основание чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
едноседмичен срок от връчването му на всяка от страните.
След влизане в сила на решението препис от същото да се
изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: