ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39
гр.Русе, 25.10.2021 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 613 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.159, т.1 от АПК.
Образувано е по жалба на С.З.А. ***,
против решение № 18-РД 04-0727/06.10.2021 г. на директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане“ – Русе, с което е отхвърлена жалбата й по
административен ред срещу заповед № ЗСП/Д-Р/3609/16.08.2021 г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе.
С разпореждане от 13.10.2021 г.,
връчено на жалбоподателката на 18.10.2021 г. чрез нейния син, на същата е
указано в 7-дневен срок от съобщението да отстрани констатираните нередовности
като насочи жалбата си срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред
административен акт. В мотивите на разпореждането изрично е посочено, че според
чл.13, ал.6 от ЗСП, когато директорът на регионалната дирекция "Социално
подпомагане" е отхвърлил жалбата срещу заповедта на директора на дирекция
"Социално подпомагане", предмет на обжалване пред административния
съд, по реда на АПК, е не решението на РД „Социално подпомагане“, а заповедта
на дирекция „Социално подпомагане“.
Дадените указания не са изпълнени и
жалбоподателката не е насочила жалбата си срещу подлежащия на обжалване
индивидуален административен акт – срещу заповед № ЗСП/Д-Р/3609/16.08.2021 г.
на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе.
В съдебната практика е безспорно положението, че
осъщественият по пътя на административното обжалване контрол върху акта, когато
в резултат на него жалбата е отхвърлена, респ. административният акт е
потвърден, не създава никакво ново правно положение, а само повтаря вече
разпореденото с обжалвания акт. Поради това оспорването пред съда на решението на горестоящия
административен орган не би довело до търсената от адресата на акта защита.
Именно поради това и разпоредбата на чл.98, ал.2, изр.второ от АПК предвижда,
че ако при административното обжалване жалбата или протестът са отхвърлени, на
оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. В този смисъл е
и нормата на чл.145, ал.2, т.2 от АПК, според която решението на по-горестоящия
административен орган подлежи на оспорване пред съда, само когато с него е
изменен първоначалният административен акт или същият е отменен и въпросът е
решен по същество.
Израз на тези общи положения от АПК са и разпоредбите на
чл.13, ал.6 и ал.7 от ЗСП. След като жалбоподателката, въпреки предоставената й
възможност, не е насочила жалбата си срещу подлежащия на обжалване акт, то жалбата
се явява недопустима като насочена срещу акт на горестоящия административен
орган, който, по арг. от чл.13, ал.6 от ЗСП, чл.98, ал.2, изр.второ и чл.145,
ал.2, т.2 от АПК, не подлежи на обжалване. По изложените съображения жалбата
следва да бъде оставена без разглеждане като образуваното по нея съдебно
производство следва да бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл.159,
т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на С.З.А., с ЕГН **********,***, против решение № 18-РД 04-0727/06.10.2021 г.
на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Русе, с което е
отхвърлена жалбата й по административен ред срещу заповед №
ЗСП/Д-Р/3609/16.08.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Русе.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 613/2021 г. по описа на Административен
съд – Русе.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: